Всяко време открива своите герои – личности, натоварени от Небесата със задачите на епохата. Това са своеобразни пророци – говорители и визионери, даващи израз на колективния вик – чутият от Небесата вопъл на народа. Като инструменти на Духа, движещ народните съдбини.
И преди някой да възроптае, че Александър Батенберг не е българин, но германски принц, ще споделя досега неизвестна информация, която моят род съхранява от поколения. Първо нека е знайно, че още от падането на България под византийска власт, основни ядра от династичните български родове се свързват със свои родственици от Европейски благороднически фамилии, които носят същата гетска (готска) кръв, от която са кралете-основатели на европейските кралства през Ранното средновековие при експанзията на истро-гетите и беси-гетите (така наречените готи) в Европа, довела до разпада на Римския свят...Асеневци, чието въстание по-късно възстановява Българската държава, нямат кръвна линия от царете на Аспарухова България, въпреки че всячески се опитват да обосноват своя произход от древните родове на богарските царе-жреци… Още веднъж след падането под османска власт има такова преселение на българското благородничество на запад към европейските знатни дворове, от където впрочем се опитват да създадат християнски съюзи срещу поробителите мюсюлмани…
Любовта на Батенберг към България и неговото изрично желание да бъде погребан в свещаната Й земя, има своето родово обяснение. Чисто и просто в рода на Батенберг има и българска династична кръв. Ако българите, останали в завладените територии, не съхраняват родословното си дърво, защото се унищожават от поробителите съвсем целенасочено всички носители на памет, включително биват убивани или помохамеданчвани останалите в страната боляри, то това съвсем не е така в Европа. Но това е друга тема, която по особени, лични съображения не бих коментирал тук. Но защо тогава Батенберг крие тази родова връзка? Причината е много проста. Сестрата на неговия баща е руска императрица – жена на Александър II – Царят Освободител. Дали руският император е знаел за тази кръвна връзка на Батенберг с българите, ние не знаем, но вероятно при избора на бъдещ български княз е натежало мнението на императрицата. Много по-вероятно е тази кръвна линия да е останала в тайна от руския цар. По-скоро той е разчитал, поставяйки свой роднина (по линия на жена си) на българския престол, такъв да защитава интересите на руската династия. И не е очаквал (особено това се отнася за неговия наследник, синът му– Алексанъдр III ) такава самостоятелна политика от страна на младия български княз в интерес на българския народ, такава твърдост, верност и саможертва в името на националната ни кауза... Батенберг мъжествено устоява и в най-трудните моменти, когато е под натиск отвсякъде, интересите на българския народ и въпреки заплахите отвсякъде, присъединява Източна Румелия към младото Българско княжество. Дори участва след това на бойното поле във войната срещу сръбските агресори, рискувайки живот и чест, нещо, което никой от неговия ранг в онази епоха не прави...
В своите изповеди пред духовник, той споделя ожесточената вътрешна борба, която е имал преди да вземе съдбоносното решение – Съединението на България. Напълно наясно с последствията – загуба на престола и живот, той предпочита да остане верен на призванието си, дадено му отгоре, подобно на древните си предци – богарските царе- пастири. Които не служат на земни господари и монарси, било те и „Велики сили” (но земни), но изпълняват мисията на пазители и благодетели на народа си, служба, поверена им от Бога. Така отдавайки себе си в жертва, подобно на своя Небесен Цар и Повелител, Батенберг остава княз от Бога (Каназ иу Боги) завинаги, отвъд преходните „царства” на низките политически интриги. Неслучайно, по-късно, династиите на неговите гонители биват изкоренени в резултат на световната война – като последвала съдба от Бога.
Но според спомените на неговите приближени, в него остава огромното огорчение, което Александър Батенберг е изпитал при ответния на Съединението удар – превратът, осъществен от български военни (всъщност руски агенти), които го арестуват и под конвой го водят извън територията на страната, в ръцете на неговите поръчители. (нека си припомним, че така наречените „русофили” тогава са върли противници на Съединението по „заказу” на руския император). Въпреки че след контрапреврата го връщат обратно на трона, за доброто на народа, за да излезе държавата от дипломатическата „обсада”, княз Батенберг окончателно абдикира от престола. Но никой, дори неговите защитници (Стамболов и др.), не се опитват, въпреки международния натиск, да го задържат на трона, да останат докрай верни на своя княз, а предпочитат да го жертват политически.
„Тези, за които пожертвах младост, проливах за свободата им кръв, с които се сражавах рамо до рамо за тяхното въздигане и обединение, ме предадоха, като стока, като добитък за продан…”. Горчилката, която трябва да изпие обаче не съкрушава сърцето му, и дори отдалече в молитвите и мислите си той остава наш княз, дори и след смъртта си. Без лични амбиции, без гордост и високомерие, без каквито и да е други изисквания, той пожелава тялото му да почива в неговата родина – България, където и понастоящем е неговата гробница в центъра на София. Но колко българи днес я знаят, и колко я посещават с благодарност? Какъв по-добър цар Бог да изпрати на българите след Освобождението? Истински освободител – защото участва в бойните действия като доброволец в руско-турската война, още преди да бъде коронован. Неговата истинска любов, саможертва и служба на своя народ по време на Съединението и последвалата война и бойни действия (а и отказ впоследствие от престола заради добруването на държавата), е не само на хартия, но и на дело.
Но не е ли това тогавашно лицемерно отношение на българските политикани, служещи на свои и чужди интереси (не народните), същинската причина Всевиждащият да допусне да дойде на трона друг (и друга династия от него), щеславен авантюрист , който да мисли преди всичко за себе си, и чието управление ще доведе страната до няколко национални катастрофи?
В завършък ще кажа само, че делото на Александър Батенберг тепърва ще се реабилитира и оценява според Истината. И ако българите му отредим достойното заслужено място във вечната Памет на рода ни, може би Бог ще погледне на нас благосклонно, като хора, оценяващи и благодарни на Неговите пратеници, и ще издигне отново царе-пастири като водачи и управници.

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/photos/a.1826554557571859/2651040185123288/?type=3