~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:30/

Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:31/

В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск, за да ме улови /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:32/

и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му." /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:33/

              От този цитат става ясно, че Апостол Павел говори за себе си като за трак и гледа на своите изпитания във вярата като причинени от ортодоксалните евреи именно затова, че е трак, а не за нещо друго.  

            Според д-р Стефан Гайд, смисълът на този текст, като че ли е следният:

            „Ако някои между вас страдат, да знаете, че аз като трак страдам още повече, и поради това бях преследван с цялата сила на закона...“

           От историята знаем, че Апостол Павел не е бил от тракийския етнос, тъй като той сам пише за себе си в своето послание до траките, живущи във Филипи, следното:

          „…Бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. Но това, което беше за мене придобивка (тоест, етническия произход - бел. на д-р Стефан Гайд), като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия… без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите.“ /Послание на Св. Ап. Павел към Филипяни гл. 3, ст. 5-11/

           С други думи, апостолът изрично подчертава, че по етнически произход той е евреин (а не трак), но бидейки трак по убеждения, той може да промени живота си и да получи нещо много по-ценно.

          Това е описание на начин за промяна на живота, възможна единствено ако лежи на познание на духовни цели и приоритети, тоест на познанието на Божия Син Исус. А тази промяна, според казаното дотук, дава духовното име трак на всеки, който търси силата на християнското Възкресение чрез общението в Христовите страдания.

           От книгите на д-р Стефан Гайд вече научихме за заветните отношения на траките с Бога Дион Исус, при които тракът участва в Мистерията на Смъртта и Възкресението, чрез която и Апостол Павел се надява, ставайки съобразуван със Смъртта на Исус Христос, да достигне Възкресението на мъртвите.

          Това приобщаване към Мистерията на Смъртта и Възкресението води до желаната промяна и е един процес. Но той не е бил нещо ново в онази епоха, сред тракийските народи, и Апостол Павел не е единственият, който счита себе си за трак, без да е такъв по етнически произход.

           Потвърждение за това д-р Стефан Гайд намира в откъс от Greg. Nazian в ръкописа му Contra Julianem Imperatorem („Срещу Император Юлиан" - бел. ред.), (Bernardi 1983) приведен от проф. Александър Фол в книгата му „Orphica Magica I“:

         „Откъде ти идва да бъдеш ти посветен в мистериите и да умееш да посвещаваш и да трескейваш?... не е ли от Траките?"  (По ТД 3, 256)" (Ал. Фол, „Orphica Magica I" - стр. 48, Университетско Издателство „Св. Климент Охридски", София 2004)

         В тази връзка д-р Гайд привежда мнението на акад. Цветан Гайдарски, отразено в книгата му „Тракийския Орфизъм за напреднали -1”:

         „Произнасянето на свещени формули на древния тракийски диалект — „трескейването", и писането / четенето на Трако-фригийските букви - „заклеването" („призоваването") са били от най-древни времена неразривна част от Тракийските мистерии и Орфическото учение.      

          Съществуват и исторически данни, че шестима от ранните християнски императори на Византия, които са тракийски орфици [...] съчетават тези древни практики с тези на християнската литургика, което говори силно и недвусмислено в полза на становището, че голяма част от орфическите „тракействания" (мистерийни практики - бел.ред.) навлизат широко и се интегрират в ранно-християнските мистериално-посветителни ритуали, обявени в последствие за свети тайнства на Християнската Църква..."  („Тракийският Орфизъм за напреднали – I“, акад. Цветан Гайдарски, Академия Орфика, София 2007)

            Е, от всичко казано дотук разбираме колко е важно да се познава тракийската вяра, тъй като тя не е вяра в езически богове, изчезнала поради навлизането на християнството по нашите земи, а днешното християнство не е еврейска религия, възприела езическите обичаи от древността. Тракийската вяра в първата църква е била оригиналната богооткровена вяра на първите християни, и ако те са страдали от гонения, то е било поради следването на пророчеството за Бог Дион Ис-Ус,  който се е явил на земята в лицето на Исус Христос.

           Това означава, че вярата на нашите предци траките в Дион Ис-Ус е ключът към християнската вяра, която може да донесе благоденствие в живота единствено ако се разбере чрез свещените практики на орфическите християни. 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::