Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2016 22:08 - Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1811 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.02.2017 23:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките 

Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са считали, че Исус Христос e свързан с Тракия, тракийския език и траките по специален начин

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

       Вече разгледахме в статията Родът на Христос в Юдея е по плът с тракийска (гетска) кръвродословието на Исус Христос според данните в Библията, сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания, откъдето научихме за гетския (тракийски) произход на Витсавее, жена на Давид и дъщеря на тракийския цар Хирам, построил храма в Йерусалим.

       Разказахме ви за тракийските хероси – първообрази на светци в православната традиция като Свети Георги и Свети Димитър – г(х)ерои на коне, войни срещу силите на Злото, напълно в традицията на хетските (гетски) прославени траки-воини, дали родословието на юдейските царе чрез гетската принцеса Батшеба, жената на Давид и повереница (по-вярата-на, или наследница на вярата) на своя тракийски съпруг – хета (гета) Урий, който е бил хетски цар, предвождащ знатните воини в юдейската армия. Виж подробностите в статията За тракийските корени на царете в Древен Израил.  

        А в статията „Колко е важно да се познава тракийската вяра“ проследихме откритията на д-р Стефан Гайд за тракийския смисъл на вярата, който се е загубил във всички преводи на Библията. Видяхме, че в тракийската Библия (наричана Библия Бесика в древността) присъства думата трак, която се използва за повярвал в благовестието на Исус Христос. От Библия Бесика научихме, че Св. Апостол Павел е идентифицирал себе си като тракействащ или трак, без да е етнически такъв, въз основа на своята вяра в учението и мистериите на Тракийския Орфизъм на Смъртта и Възкресението.

На фона на всичко това е твърде любопитна една българска народна приказка, запазена в сборника „Български Народни Приказки“, изд. Български Писател, 1962г., отбор и редакция Величко Вълчев. Копие от книгата може да се намери столичните библиотеки, а името на приказката е „Дядо Трак и змеят“ и в нея се разказва позната история за герой (известен днес като Хитър Петър), който успява да надлъже един змей и да го погуби.

Дядо Трак обаче е твърде любопитно име с оглед на по-горните разсъждения, което не е запазено по-късно в други приказки. Откъде ли се е взело това име трак за човека, чиито деяния са приписани по-късно на „народния герой“ Хитър Петър като едно от неговите „юначества? И защо популярните разказвачи на народни приказки са си позволили тази „волност“ да преиначават оригиналния текст, скривайки по този начин части от „пъзела“ за древното минало на българите и връзката на християнството с тракийската вяра и свещенство?

       Защото има странно съвпадение на името на този герой – Дядо Трак (който е хитър и има мъдрост да се справи с фолклорното и библейското олицетворение на злото - змеят), и нарицателното име трак, с което Св. Апостол Павел се идентифицира, когато говори за понасяне на изпитание във вярата.

Очевидно има автентични детайли от нашия фолклор, които са били подменени и които са в унисон с посланието от Библия Бесика, а именно, че Исус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език и траките някакво по-специално значение. Защото от текста в Бохарската Библия д-р Стефан Гайд ни разкрива, че Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са считали, че вярата в Исус Христос е неразривно свързана с Тракия и тракийските вяра и език.

      Това се потвърждава от един цитат от Евангелието според Св. Лука:

image

        И рекоха помежду си: „Не ни ли се стори в началото, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

Ето какво пише по този въпрос д-р Гайд в от четвъртата част от изследването „Тракийското Писмо Декодирано“ (Глава Пета – „В Библия Бесика пише за траките“):

Думата използвана за тракийски е транскрибирана по следния начин в горния цитат: image, (произнася се „тракх") = трак, тракийски и означава още нещо освен „трак" и „тракийски" и то е следното: image, (произнася се „тракх") = пламтящ, горящ

Затова и Бохарският текст е разгледан по-различно, като в оригинала (написан без разстояния и препинателни знаци между думите), словосъчетанието image,

означаващо „рави ни се/струва ни се в началото тракийски“ е разтълкувано в по-късните версии по следния начин: 
image,
което значи „прави/струва сърцето ни горящо“, и в резултат всички последвали записи дават следния вариант на звучене на целия по-горен текст:
image

Горният вариант от своя страна дава последвалото значение във всички преводни версии на текста, които за разлика от оригинала са загубили значението „тракийски", и вместо това „съобщават" само следното:

И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

       Пасажът касае този епизод след кръстната смърт на Иисус Христос, когато Той все още не се е явил възкръснал на всичките си ученици, но само на някои измежду тях. Когато двама от тях пътували за град Емаус, някакъв странник по пътя се приближил към тях и вървейки редом, тримата започнали да разговарят помежду си. В един по-сетнешен момент, когато хранейки се с тях гой разчупва и благославя хляба, те познават в него възкръсналия Иисус, и в този момент Той става невидим за тях. Тогава те си казват именно цитираните по-горе думи и известяват на останалите ученици, че и те са свидетели, че наистина е възкръснал.

      Нека обаче се върнем към оригинала, който ни казва нещо много важно и съществено:
image

И рекоха помежду си: Не ни ли се стори в началото, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

От оригиналния текст по-горе, можем да извадим няколко важни заключения, между които следното:

Освен Ап. Павел има и други ученици на Иисус, които разбират тракийски и значението му като „призователен" и „божествен" език на посветените. Те свързват „тракийския" със самия Иисус, и с тяхното разпознаване, че странникът, който им е проговорил в началото на Този Език, е именно Той, което им дава основания да считат, че Той е възкръснал. Вероятно, това за тях е и доказателство, че Иисус е идентичен с тракийския Бог Дион-Иисус (Дионис), който също говори на тракийски и е Бог на възкресението. По този начин, и с тази идентификация, за посветените тракийски орфици, между които са Павел и други измежду учениците на Иисус, Той от самото начало е идентифициран като Бог, за разлика от юдеите, които виждат в него просто един човек, макар и да е приет от мнозина измежду тях за техен равин и пророк.

       Но имаме ли основания да считаме, че самият Иисус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език или траките някакво по-специално значение или само по-късните орфици измежду последователите му са му приписвали това? Следните думи изговорени от Него в молитва към Бога Отца, така както са записани в Бохарската Библия Бешои хвърлят известна светлина по този въпрос:
image
image
      „Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои./Евангелие според Св. Йоан, глава 17: ст. 9/

image

И всички Мои са Твои, и Траките са Мои, и Аз се прославям в тях./Евангелие според Св. Йоан, глава 17: ст. 10/

      Думата употребена за „Траките“ в горния текст е за множествено число и означава също „изцяло твои“, „всеки твой" и „всички твои":
image, (мн.ч.) = тирак (трак)/ тирук (мн.ч.) „изцяло твои“/ „всеки твой“/ „всички твои“. Вероятно, точно поради тази причина текстът е възприет и преведен и на другите езици просто по следния начин: И всички Мои са Твои, и всички Твои са Мои, и Аз се прославям в тях." /Евангелие според Св. Йоан, гл.17: ст.10/

Но той има в оригиналното си звучене много важни конотации, които са особено важни за нас. Според това звучене траките са „всички Твои", т.е. „всички те принадлежат на Бог-Отец", те са още „изцяло Твои", т.е. „те са изцяло посветени и принадлежащи на Бог-Отец", и едновременно с това „са Мои", казва Иисус, т.е. „траките принадлежат на Бог Отец и на Божия син Иисус" и те са измежду най-интимните „изцяло посветени Богу" последователи на Христос. Това са думи с изключително силно значение. Според тях траките (като народ) и всички, които са траки по дух (т.е. посветените тракийски орфици-християни сред всички народи) са специално принадлежащи на Бога, т.е. те са свет народ, свето свещенство, свети ученици не на човека, но на Бога Иисус Христос. Тук може всеки от нас индивидуално да запита себе си, като християнин: Аз „изцяло посветен ли съм на Бог Иисус”, и „изцяло Негов" ли съм? Ако съм, тогава аз наистина съм по дух „тракийски християнин". (Д-р Стефан Гайд, Тракийското Писмо Декодирано - IV, глава 5“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2008)

      
И така, излиза, че приказката за Дядо Трак (която може би е била част от цял цикъл) трябва да бъде преразказана отново, за да научим истинските орфически притчи за борбата на божия човек със злото на земята - каквито може би са били оригиналните истории за Дядо Трак!




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 470722
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250