~:~:~ Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове ~:~:~

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

            Двадесетте Орфееви Заповеди са регистрирани в своя пълен вид и в глава 125 от „Тракийската Книга на Възкресението“, преписи на която са запазени в „Папироса на Ани“ (или Енох) – т. нар. „Книга на Мъртвите“ в Египет. За справка, виж „Тракийското Писмо Декодирано“ – том 3 и 4 на Д-р Стефан Гайд.

            Преписи от тези заповеди най-вероятно са били предадени от цар Ситалк на свещеника Еремия, в качеството му на пратеник на юдейския цар Неемия заедно с други преписи на свети книги, които да бъдат занесени в храма в Йерусалим за точното възстановяване на служението на Бог:

      „Помогни ни днес, както ни помогна великият ваш тирски („тиракейски“, „теракейски“ или „тракийски“ – бел. ред.) цар Хирам, бащата на гетската принцеса Батшеба от Дома на Урия – майката на нашия Бого-възлюбен цар Шломон (Соломон), когато се градеше храмът на Бога на Силите в Иерушалайм. Защото и до днес е жив споменът, как той помогна на Шломона да направи всичко, според както му поръча Господ и според чинните предписания на цар Херамес, когото вие наричате Орфей, и сред нас и до днес живеят благословените потомци на Уревия дом.(…)

       И като изслуша пратеника на цар Неемия, цар Ситалк го покани да му гостува известно време в двореца, през което време накара бързописците в храма в Пере да направят всички необходими преписи на Светите Писания, които бяха нужни за Храма на Бога в Йерушалайм и изпрати там с Еремия двамата си сина Садок и Месад с богати дарове – триста и тридесет и три таланта злато, та да послужат на Бога на Силите в храма Му. Защото синът му Садок беше вече посветен свещеник в чина на Арихите на Тракия, а и Месад беше от сана на редите и бяха вещи във всичките богослужебни тайнства и обреди, които изискваше храмовото служение. (…)

       Така се възстанови вярното и точно храмово служение и четене на Закона Божий и всичките Му Повеления за вечни времена. (виж тези събития в „Книгата Неемия" в Стария Завет на Библията, гл. 10 и гл. 13)…

        А след всичко това, Садок остана да служи цели десет години на Единия Бог на Силите в храма в Йерушалайм, където възстанови светото свещенство Богу, което и до днес се нарича Садоково...“ („Книгата Нави, гл. 36, ст. 4-31“)

            При внимателен прочит ще открием, че тези Орфееви заповеди са доста подробни и разширени версии на онова, което познаваме като заповедите на Мойсей от Петокнижието на Стария Завет. Това потвърждава становището на редица учени, че Мойсеевите заповеди са преписи на съществуващи по-древни постановления.

            Този факт се потвърждава и от самата история на Синайската планина, от която научаваме, че първоначалните две плочи със заповеди са строшени от Мойсей поради отстъплението на евреите:

            „Пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и строши ги под планината.“ /„Изход, гл. 32, ст. 19“/

            В този случай не се споменава за броя на заповедите. Знаем само, че плочите са били изписани от двете страни и от текста можем да направим заключение, че това е била тракийската йероглифна реч:

            „Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст… /„Изход, гл. 31, ст. 18“/ И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:“ /„Изход, гл. 32, ст. 15-16“/

            Тук се говори за „писано с Божия пръст“, а от разчетените документи знаем, че ръката е сътворителната сила на Бога! Освен това и днес хората използват израза „Божий пръст“ за божественото откровение сред хората, а в случая се казва ясно, че плочите са „Божие дело“! Но може би най-яркото потвърждение за наличието на тракийската йероглифна реч – и в този смисъл потвърждение, че може би това са плочки с Орфеевите заповеди, е това, че „написаното е Божие писание начертано на плочите“. Очевидно това начертаване са образите от йероглифната божествена реч съхранена в Тракия и предадена в Египет, а по-късно дала начало и на еврейското писмо.

            Едва след това, когато Мойсей се качва за втори път и Бог му говори в откровение, се казва, че Бог е написал на плочите Десетте заповеди, които са заветът с евреите:

            „Моисей издяла две каменни плочи като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина… И Господ му каза: Ето, Аз правя Завет… Запиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля…И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди. И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си...“/„Изход, гл. 34, ст.4; 10; 27-29“/

            Тук удивлява изразът „Запиши си тия думи“, който върви заедно с израза „Господ написа на плочите думите на завета“. Знаем, че Мойсей не е Бог, така че очевидно става дума за изписване на йероглифната Орфеева реч по Божие вдъхновение. Тук ще оставим всеки сам да размисли за тези неща и да прецени кой е писал и под чие вдъхновение, без по никакъв начин да отхвърляме възможността за свръхестествена намеса по време на тези събития!

            Но няма как да не размишляваме за думите на Исус, който директно казва, че „Мойсей е дал закона на евреите“ (а не Бог!), с което косвено показва, че Мойсей е действал по вдъхновение от посветената си вяра в тракийския Бог – в това число и споменатите тук двадесет Орфееви заповеди. Защото това е същият този Мойсей, за когото пише в „Книгата Нави“ (известна още като „Хрониките на Хаброзалмокс“, Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi), че е разделял води и преди чудото при Червеното Море, но в по-малки мащаби и че е бил посветен в тайните на Орфеевата вяра:

            „Ра-Месес, сиреч „роден от Бог-Словото-Ре", който беше посветен в тайните мистерии на жреците на Диона на Тракия в Хелиополис, прие името Усар-Иисус-Аф, сиреч „Ръката на Всемогъщия Иисус (Усар-Иисус)" и беше силен в слово и в дело и му се покоряваха видимите и невидимите. А Богът на бащите му беше с него още от деня на посвещението му в храма и неведнъж, още като младеж, беше смайвал двора на фараона с великите чудеса, извършени с Божествената Сила.“ /„Книгата Нави, гл. 20, ст. 30-34“/

            Както виждаме, според разкритията на Д-р Стефан Гайд силата на Мойсей се е дължала на Всемогъщия Бог Усар-Иисус, което е било официалното име на „скритото“ (тайно) име на Ис-ус в Египет. Произношението на „Ис-ус“ като „Ус-ари“ се е дължало на четенето на йероглифните символи в техния обратен ред, което е подобно на юдейската традиция, където вместо „Йехова“ се чете „Адонай“, което значи „Господ“:

            „В Египет вместо "Ис-ус" се чете "Ус-ари", което значи "Всемогъщият Творец" или "Озирис" на гръцки, което пък някои по-късно превеждат "Много-окият", т.е. "Все-виждащият".“ /Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано III“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2007г./

            Това навярно е причината Исус да каже на фарисеите:

            „Не даде ли ви Моисей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?... Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него. Моисей ви даде обрязването (не че е от Моисея, но от бащите) и в събота обрязвате човека. Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевият закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота?...“ /„Евангелие според Йоан, гл. 7, ст. 19-24“/

            Нима тогава Исус бърка като казва, че Мойсей (а не Бог) е дал закона? Нима не казва ясно, че обрязването е от бащите (дори не от Мойсей)? Защо Исус иска да посочи факта, че законът е даден от Мойсей, а обрязването от бащите, без да отрича, че истинският източник на заповедите и закона е сам Бог? Навярно това е косвено потвърждение на факта, че Богът, който Исус изяви, е познатият в тракийската вяра Бог  Дион Исус или  Бог Усар-Иисус, разчетен от арабисти в Египет като Озирис, и че Той е „родоначалникът“ на еврейската вяра, както и е видно от цитираните текстове от сборника „Тракийските Хроники“ по-горе.

            Това разбира се не означава, че библейското откровение за спасението чрез Исус е невярно – точно обратното! Няма други откровения за спасението на човешкия род, нито друга духовност извън апостолското Орфеево учение, което съставлява половината Нов Завет! Но е необходимо да се познава светият корен, от който всички са свети, защото през вековете, умишлено или от невежество, много богооткровени практики са били обвявани за езически и дори магьоснически.

            От този жалостен факт е произлязло масовото ограбване на заветното учение на Орфей за идващия Бог Слово, който ще възкръсне – нещо, което със сигурност не е било разбирано по времето, когато Исус не се е бил родил в тяло. Едва ли посветените в Тракия са разбирали напълно как Бог Слово ще се роди като Човешки Син, за да бъде убит и как ще възкръсне в тяло (неща, които и до днес много хора нито разбират, нито вярват). Но след възкресението, апостолите и останалите ученици са разбрали прекрасно всички древни писания и с пълно сърце са се посветили на Христовата вяра.     

            „Неизбежно е да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!“ /Думи на Исус според „Евангелието от Матей, гл. 18, ст.7“/

            Тези „съблазни“ са не само най-различни учения, чрез които се отхвърля тракийският корен в учението на Исус, но и ЗАГРАБВАНЕТО на откровенията за Исус и ПОДМЯНАТА на Неговите Думи на Сила с външно поклонение – независимо дали става дума за църкви, учения за Библията или поклонение на служения на човеци.

            Истинската сила за промяна на човека – на неговия ум – бе ограбена от учения, които претендират за духовност и които с охота „плашат“ вярващите, че имената на Исус в древността – в Тракия и в Египет – са имена на езически божества, само и само да запазят дистанция от Исус и учението на апостолите. Дори и онези, които знаят, че първите откровения за идващия Бог Слово, който ще възкръсне, са били в Тракия, предпочитат да говорят, че християнството няма нищо общо с Орфизма на Апостол Павел и първата църква, без да съзнават, че оригиналното Орфеево богопоклонение, учението на Исус Христос от Назарет и учението на първата църква, бяха в единство и без противоречие поради древната бог-арска реч, която и апостолите научиха на Петдесятница. Това позволи на враговете на Бог да изопачат истинското орфическо християнство в богоненавистни практики и да го отделят от учението на Новия Завет чрез богословски религиозен потоп на „анатемосване“ и „отричане“ от страна на онези, които не познаха истинската светлина.

            Така е ставало през вековете, така продължава и до днес. Християните днес не са „Христови“, защото не познават древните орфически откровения на предците ни и не могат да устояват на съблазните. А онези, които прогледат, са обявени от „правоверните“ за дяволи и антихристи. Самият Исус беше обвиняван, че е чародей, магьосник и дявол:

            „Казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул, но ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му… Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас… Който не събира заедно с Мене, той разпилява.“ /Думи на Исус според „Евангелието от Лука, гл. 11, ст.18; 20“/

            Всички светии – от Орфей и първите апостоли до днес – в това число и Блаженият Д-р Стефан Гайд – Патриархът на новото българско духовно възраждане – учеха на вяра в Исус. Вяра, запечатана до времето, когато човек ще поиска да последва духа на  оригиналните заповеди на завета на Бог с трако-богарския народ (и със „словените“ – народите приели езика Му), наричани „Заповеди на Свободата” или „освобождаващи заповеди“.

            Тези Орфееви заповеди са наричани „било-хени“ – от тракийски „било“ = „освобождавам“ и „хени“ = заповеди, заповядвам:



 Йорданес в „Книгата Гети, гл. 11:69“ ги нарича на латински „belagine", откъдето навярно идва обявяването на успелите във вярата светии за „блажени“ – название, което Исус дава и на повярвалите в него. Тези заповеди на Орфеевия завет с Исус апостолите наричат „Закона на Свободата“ и „Освобождаващия Закон на Духа“:

            „Който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си…“ /„Посланието на Апостол Яков, гл. 1, ст. 25“/

            „Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.“ /„Посланието на Апостол Яков, гл. 2, ст. 12“/

            „Законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“ /„Посланието на Апостол Павел към Римляните, гл. 8, ст. 2“/

            Всичко това не е толкова елементарно, защото трябва да се изпълнява всеки ден във вътрешния храм на човека. Затова е важно да се познават двадесетте Орфееви заповеди, които и според Хаброзалмокс се наричат „Заповедите на Свободата“, „защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава. „И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона, направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии,..“ “ /„Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 27, ст. 21“/

            Заради тези Орфееви Заповеди са започнали да наричат езика на тракийската реч „бог-арски“, което означава „божествен-сътворяващ“, защото тоя език слушаха видимите и невидими сили на творението.

::: из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 26, бележките към стих 30“ :::

~:~:~ / вижте пълния текст на Двадесетте Орфееви Заповеди в статията „Оригиналните Двадесет Орфееви Заповеди, чрез които древните българи са благоденствали и живели в законност“/ ~:~:~

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~