„… Един ден, докато сестрите ми приготвяха вечерята, а учениците бяха навън по работа, бях останал за малко насаме с Иисус. Използвах случая да Го попитам: „Учителю, хората говорят, че готвиш война против Цезаря, истина ли е това?"

            А Той ми рече: „Лазаре, какви мисли тревожат сърцето ти? Мария е в безопасност, тя избра добрия дял – царския дял – дела, който сам Бог й дава. Нима не разбираш, че Аз дойдох да освободя людете Си и да им дам живот изобилен. Рим е обречен, но ще падне не от човешка ръка. Аз дойдох не за Рим, но за избраните. Аз дойдох Светлина на света и който следва Мене, не ще ходи вече в тъмнина, но ще има Светлината на Живота. Разбираш ли това?"

            Да кажа, че разбирах, не разбирах, но думите Му бяха пълни с такъв мир и разбиране на моите грижи, че не можах да кажа нищо повече от следното:

            „Учителю, аз ти имам доверие, моля Те, ако намеренията ти към сестра ми не са сигурни и съвсем решени от Теб, не измъчвай сърцето й, защото тя много Те обича и ще страда много, ако се почувствува подведена и изоставена."

            Иисус се усмихна и сложи ръка върху рамото ми, казвайки: „Не бой се, Лазаре, сестра ти Ме познава по-добре от това, да мисли, че Бог-Отец Ме е пратил тук да си намеря жена. Аз Съм обещан на Неговата Девица Ис-ра-ел и Съм отдаден за всичките люде. Но твоята сестра е най-личната измежду тях и Всемогъщият Израилев сам й е жених вовеки. Знам, че не разбираш сега какво ти казвам, но като се всели Духът Божий в теб, ще проникнеш в думите Ми и ще ги разбереш. Не бой се, прочее, ти и семейството ти сте в безопасност. Ако не беше така, Аз сам бих ти казал. Но сега нямай грижа за нищо, имам много по-важна работа да върша, отколкото грижата за Рим и за Цезаря."

            Щях да Го питам още, ала двама от учениците Му влязоха в дома и не ми беше удобно да говоря повече пред тях. 13 Но дълго мислих какво ли означаваха думите Му. Очевидно отношенията между Него и сестра ми не бяха такива, свързани с женитба, или обичайното между мъж и жена, но тогава какви? Какви други отношения можеха да бъдат толкова близки, пък да не са свързани с любов между мъж и жена? Може би трябваше по-добре да питам самата нея?

            След няколко дни, когато бяхме насаме у дома, попитах Мария какво мисли за Иисус, харесва ли й като мъж и дали Той й обръща внимание като на жена. Тя ме погледна и се засмя, което малко ме подразни, защото ме накара да се чувствам неудобно, като някое малко момче, което е попитало майка си защо мъжете и жените се целуват.

            „Ти май нищо не разбираш, Лазаре?" - рече тя и ме обгърна с ръцете си.

            „Кое да не разбирам, виждал съм те да Го целуваш, а веднъж и Той те целуна по челото?" – отвърнах смутено аз.

            „Братко мой любими, това не е такава целувка, за каквато ти си мислиш. Аз Го обичам - да, но не по този начин, поне не ми е позволено да Го обичам по този начин. Той не е просто мъж като другите, та да принадлежи на жена и на семейство. Той е женен за Божия Дух. Той не е просто един човек. Ако Го познаваше отблизо, както мене, щеше да знаеш това. Той не носи човешки мисли, Той е нещо много по-голямо, което принадлежи на целия свят, на всички. Аз мисля, че Той не е дори просто пророк, мисля си, че по-скоро е от друг свят, не от този, Той е Бог. Не зная как да ти го обясня, самата аз не разбирам!"

            „Ти си полудяла" - извиках й аз, „няма такива хора на света. Има хора, има по-учени и интелигентни хора, има много велики и високопоставени хора - да, свещеници и първосвещеници, помазани царе свише, да - може би дори пророци, но няма хора-богове! Това е направо бого-хулство. Израилевият Бог е Един и Той не е човек, и не може да бъде тук между нас, защото е на най-високото небе на небесата, и ти и аз не можем нито да Го видим, нито да чуем гласа Му. Не зная какво става с теб, та да говориш подобни неща. Не казвай такива работи никому, защото ще навлечеш срам и позор над дома ни и тогава никой няма да иска да те вземе за жена. Защо, мила сестрице, какво ти не достига в дома ми, та си започнала да си въобразяваш такива неща? Защо боледува сърцето ти, Господ да се смили над тебе и ти намери достоен съпруг - тогава ще се оправиш, милата ми. Господи, имай милост над нас и избави сестра ми от тази луда влюбеност в този недостижим равин!"

            „Скъпи братко, не ти се сърдя, че не ми вярваш и че ме мислиш за луда от любов. Благодаря ти, че ме обичаш и си загрижен за мен. И аз на твое място бих говорила така, ако не бях видяла с очите си неща, които Иисус прави и които не може да стори никой човек, а само един Бог!"

            „Какви например? Много искам да знам с какво толкова би могъл да те впечатли и подлъже?" „Ами, например, че ходи по морето, така както ти ходиш по друма. Говори на водата, вятъра и бурята и те Му се подчиняват като войници, които слушат своя пълководец. Когато докосне прокажен, язвите на проказата се затварят и оздравяват пред очите ни. Може да превръща вода във вино, колчем си пожелае, и вече няколко пъти нахрани огромни тълпи народ с няколко хляба, а като вдигнаха остатъците само - събраха много кошове с хляб, след като всички ядоха до насита. Когато по пътя Го срещнат беснуеми, бесовете излизат от тях със вик, и лекува болни от всякакви болести, колчем Го помолят за помощ пред очите на всички. Видях как изкривените се изправят, как недъгавите и сакатите стават цели, слепородени да придобиват очи, и глухите и немите да прочуват, и да проговарят. И всичко това не един път, или два пъти, но толкова много пъти, че се чудя какво ще стане, когато при Него доведат всички болни и ги изцели. Нима е дошъл краят на болестите на света? Ти чувал ли си някога някъде за подобно нещо да става преди? Защото аз не съм. А сега сама видях с очите си! Кажи ми ти тогава, ако Иисус не е Бог, или Син на Бога, тогава какво е? Даже Мойсей, Илия и Елисей, нито кой да е друг от пророците не е вършил толкова велики чудеса. Е, щом е по-силен и по-велик от най-великите измежду тях, какво е Той тогава, ти кажи, щом знаеш?"

            Отвърнах й, както би й говорил един загрижен брат: „Виж, Мария, и аз чух, че сред народа се говори, че Той вършел такива чудеса. Приемах, че може отчасти да е вярно и да е имало няколко подобни случаи. Аз лично не съм присъствал, та да съм свидетел на това и да потвърдя, или да отхвърля. Но нали това са вършили и други пророци. Не ме разбирай погрешно, готов съм да приема, че Иисус е Пророк Божий и велик лечител, дори че е Помазаникът и Клонът Давидов. Но все пак, сестричке, това не е същото, като да казваш, че е Бог. Ние, за разлика от елините, не вярваме в много богове. Ако вярвахме, можеше да приема, че един от тях е слязъл при нас, защото вярвам, че не ме лъжеш като казваш, че със собствените си очи си видяла всички тия чудеса. Но ние вярваме в Един единствен Бог - Израилевия Бог. Няма как Той да е оставил трона Си на небесата, от сред серафимите и херувимите, и да е дошъл между нас. Пък и този мъж, като гледам, се храни, пие вода и спи като всички нас. Защо ще му е нужно това, ако е Бог, та нали Бог няма нужда от всички тези неща? Разсъди сама и ще видиш, че се заблуждаваш. Пророк - да, но Бог - не!"

            „Лазаре, Бог слуша ли грешници? - Не. А лъжци? - Разбира се, че не. Тогава как ще обясниш това, че сам Учителят каза на няколко от нас - най-близките Си ученици, че Бог е Негов Отец и пребъдва вътре в Него? Така каза, че Синът не може да направи нищо без пребъдващия в Него Отец - „Вашият Бог и моят Бог" - така каза: „Аз и Отец Едно сме." Ако Той ни е излъгал, значи е грешник - тогава Бог не би Го послушал и нямаше да се случи нито едно чудо! Но Бог е с Него и потвърждава всяко Негово слово! Значи? Божий Син е! А щом чедото на коня е кон, тогава чедото на Бога е Бог. Дотолкова и аз мога да ти кажа, ако и да съм една обикновена девойка. Какъвто бащата - такъв и синът. Това за мен е достатъчно, за да знам със сигурност, че Иисус е Божий Син. Да имащ някакъв довод против това?"

            Очевидно довод против такава логика нямах, освен това, че беше женска логика. Но все пак беше логика. „Ще видим, то времето ще си покаже кое как е. Надявам се ти да не пострадаш от това" - рекох набързо аз и с това приключих разговора за тази вечер.

            Но дълго не можах да заспя, защото тези отговори и тази логика на Мария дълбоко смущаваха цялото ми същество. Накрая съм заспал и сънувах най-странен сън, толкова странен и толкова жив, че докато го сънувах, мислех, че се случва наистина. В съня си видях цезарева колесница и един като Цезаря, седящ в нея, а конете бяха четворка и бяха най-

силните и буйни коне, които съм виждал. И галопираха твърде бързо по пътя към Йерусалим, и вдигаха облак от прах, който ме обгърна отвсякъде, защото стоях до самия път. И в тропота и в глъчката, и в цвиленето на конете, настъпи такава суматоха, че се уплаших и побягнах, но се спънах и паднах отстрани на пътя.

            И като се вгледах в колесницата, която направи поврат и тръгна право към мен, с ужас видях, че всъщност впрягът не беше от коне, а от свирепи лъвове, които ревяха с пълен глас и от устата им излизаше огнен дъх. Понечих да стана и да побягна отново, но не можех да се помръдна, а само можах да извикам: „Огнената колесница и херувимите10 на Израилевия Бог. Боже, милост, опази ме."

            И закрих очите си с ръце, за да не видя лицето на Господа, та да живея. Но видях познат лик, който ме успокои. Той проговори няколко думи на непозната реч на лъвовете и те подвиха опашки като послушни кученца, и се заумилкваха пред краката му. Вдигнах очи пак към лицето му - беше Иисус. Погледна ме, разсмя се приятелски, и пак подвикна нещо

на животните, които, кой знае защо, сега видях ясно, че са волове. Те наведоха напред дебелите си шии, послушно измучаха и затеглиха голямата волска кола напред към града, а аз останах сам на пътя, мислейки: „Ей, как ме изплаши тази волска кола, на която се возеше Иисус. Сигурно отива в Йерусалим за празника на оранта. На кого ли е колата, не вярвам той да е орач, нито сеяч. Приличаше ми първо на някакъв царски човек от дома на Цезаря. Чакай, чакай, защо видях колесницата на Израилевия Бог11? Какво беше това?..." И се пробудих.

            Стори ми се невероятно как човек може да сънува подобни неща, но си казах: „Все пак, чуден човек е този Иисус. Като седеше в Израилевата колесница, бих се обзаложил, че приличаше на някакъв Бог. Но ето, че съм жив, а човек не може да види лицето на Бога и да остане жив, дори в съня си..." Тогава си спомних думите на Мария: „Божий Син е... Какъвто бащата - такъв и синът." Сега се сетих, че не бях чувал никога досега Бог да има Син. Ако ли имаше, кога ли се беше родил и от коя жена? Спомних си думите на самия Иисус: „Сестра ти ме познава по-добре от това да мисли, че Бог-Отец ме е пратил тук да си намеря жена" и „Имам много по-важна работа да върша, отколкото грижата за Рим и за Цезаря.". Нищо чудно, че Го видях в колесницата на Цезаря, има нещо общо с Цезаря, но Го видях и в колесницата на Бога, сигурно е права Мария, че има и нещо общо с Бога. Не беше това обичаен сън, не можех да го прогоня от съзнанието си, този сън значеше нещо, но какво?

            Щях да узная много по-скоро, отколкото бих могъл да предположа. Защото се разболях. Не само че се разболях, но се разболях тежко и легнах на легло и не можех да вдигна глава, толкова тежко се разболях. Мария и Марта повикаха някакъв лекар, даде ми да пия билка, но не помагаше.

            Пратиха да повикат Иисус, защото Той със сигурност щеше да ми помогне, ала Той явно беше заминал с учениците си надалеч, защото не Го дочаках. Не можех да трая повече и да се гледам отстрани как лежа и пъшкам. Много ми беше зле и като се унасях, видях, че излизам от стаята, хем излизам, а в същото време се гледам от страни, че лежа на леглото с изцъклени очи.

            Разбрах, че съм умрял, защото видях сестрите ми да прегръщат тялото ми и да ридаят неутешимо. Дойдоха и съседите, но аз повече не чаках, а ми стана някак едно леко и светло, та политнах нанякъде към хълмовете извън града.

            Видях целия си живот като на длан и лицата на мнозина близки и познати. Мислех си, че вече съм в лоното на Авраам, или може би в елисейските полета, както им викаха елините. Но като бях до хълмовете, изведнъж стана тъмно и страшно. Видях кълбо от светлина, но като го приближих, ме подгониха и уловиха някакви тъмни хора, които бяха много зли и отвратителни на вид.

            Опитах се да се съпротивлявам, но бяха много по-силни от мен, и виках за помощ, но никой не дойде да ме отърве. Завлякоха ме в някаква тъмна стая, нещо подобно на пещера, където ме съблякоха гол и се гавриха с мене.

            Сложиха ме на скално корито и започнаха да го заливат с вряща вода. Изпитваха удоволствие от това, че водата ме гореше и крещях от болка. Пипаха тялото ми навсякъде с гнусните си костеливи и дълги ръце със закривени нокти и ме бодяха с нагорещени шишове, като надаваха викове на радост и удоволствие. Лицата им бяха много зли, но имаха маски, с които се прикриваха. Не бяха хора, бяха някакви странни уродливи същества от друг свят - по-скоро демони и сатани.

            Навсякъде имаше смрад, зловония, нечистотии и писъци на страдалци, които аз не виждах. Пещерните сводове бяха изпълнени с дим, пара и нажежени до огън. Всичко наоколо беше изпълнено с ужас и безнадеждност.

            Тогава ме вързаха с вериги към някакъв надгробен камък, и тогава чух шепота на другите мъртви и видях разлагащите се тела под слоевете тленни останки по пещерния под. Мракът беше неописуем и ужасът на безнадеждието изпълваше всичко наоколо. Бях в болка, този път от смразяващ студ, и при все това изпитвах ужасна жажда и глад.

            И пак ме грабваха същите мъчители и ме потапяха отново в гнусната смрад на пещерната стая с огъня и врялата вода, и отново се гавреха с мен по още по-гнусни начини, които ме е срам и страх даже да опиша. И отново след това ме приковаваха с веригите на студа и мрака, и ужаса на безнадеждността, където разлагащите се трупове на мъртвите стенеха от страх и ужас, и от пълната безнадеждност на вечната смърт.

            Вече бях сигурен, че това място е адът, от където душите на мъртвите не излизат никога. Нямаше елисейски полета, не видях никакво Лоно на Авраам, нямаше никой, който да ме избави, беше мъка, мъка без край.

            Не зная защо, но в един момент там неочаквано си спомних за Иисус, за онзи случай, когато Го видях като Бог в Израилевата колесница със силните лъвове, които връхлитаха с победоносния си рев. Да можеше да дойде тук с тази колесница, с тези херувимски същества и да разкъса моите мъчители. О, да можеше да се случи това, бих дал всичко, всичко, само и само да ме изведе от това ужасно място.

            И докато се молех тайно в сърцето си това да се случи, чу се страхотен тътен и бучене в недрата на земята, сводовете на пещерата започнаха да се тресат и да се срутват големи скални колони. Видях, че скалите на сводовете се държаха от големи човекоподобни колоси от камък, които се раздвижиха и стенеха от страх и болка, като че ли нещо ги плашеше и измъчваше. Чуваха се техните стонове, които се питаха: „Какво е това, кой смущава нашето царство?"

            Изведнъж се разнесе твърде силен глас, като от много тръби, който произнасяше само една дума, само едно име - име, което сриваше стените на това подземно царство. Името беше „Иисус". То се повтаряше и усилваше, и вибрациите на ехото му кънтяха така осезаемо във всичките подземни сводове, че отекваше като пробуждаща надежда до дълбините на човешката душа. Лицата на каменните колоси се изкривиха от ужас и болка, гърбовете им се превиха и загърчиха в агония, мишците им се стовариха на парчета и скалните колони рухваха една по една. Адът се тресеше и рушеше.

            И видях как влиза един Светъл Лик, огнен и славен, светещ като слънцето в силата си, огромен колос от светлина и сила, Лик на доброта, топлина и спасение. Сенките се разбягаха с вик: „Богът-Слънце, Богът-Син иде! Горко ни!". Веригите ми паднаха в миг. Видях очите Му и чух най-скъпия глас на света, който ми прозвуча като ангелска музика. Той каза: „Лазаре, излез вън!" И като протегна ръката Си към мен, улови ме с крепката Си десница и в миг на око ме изведе в света на светлината.