Лазаров ден е денят за Призоваване на Бога и Неговото Спасение

/вижте и „Истинската История на Лазар и неговото Възкресение от мъртвите“/

 /от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Истински Истории ~:~:~
~:~:~Апология на Християнството ~:~:~

            Лазаров ден е денят на ентусиазма на човешката душа, че има спасение за онези, които призоват Божията Сила и Слово! Който не е осъзнал, че душата му трябва да е като девица в живота спрямо онова, което пожелава приживе, никога не може да има „душа-лазарка“ и никога няма да се спаси („ожени“ за Младоженеца на човешката душа).

            Лазаров ден е денят на онези, които ако и да не са били съвършени във вярата приживе, са слушали и приемали свидетелство за Исус от неговите ученици и са знаели Кого да призоват в Ада. Това е денят на онези, които в болки, скърби и проблеми знаят към Кого да извикат и знаят Кого да призоват! Затова и вярващите свързват този ден с „убедителното доказателство“ още преди кръстната смърт на Исус, че има възкресение и за всички повярвали в него.

            Традиционно Лазаров ден е християнски празник, посветен на Лазар, когото Исус възкресява. Знаем ли обаче великия смисъл на този празник?

            Библейската история за Лазар е навярно известна на мнозина, но едва ли всички се замислят, че Лазар беше човек, който беше доведен до вяра в Исус и който докато беше в Ада, измъчван от демоните, си спомни за Него и Го призова! /Пълната история на Лазар, слизането му в Ада след смъртта и освобождението му от Исус знаем благодарение на сборника „Тракийските Хроники“, откъс от който можете да прочете тук./

            Затова и неслучайно този ден се свързва с Лазарките – преобраз на човешките души, които търсят единствения „Светъл Лик, огнен и славен, светещ като слънцето в силата си, огромен колос от светлина и сила, Лик на доброта, топлина и спасение“, от който демоничните Сенки в Ада се разбягват от човешката душа с вик: „Богът-Слънце, Богът-Син иде!“. /„Тракийските Хроники“/

            Но как да призовеш Оня, когото не познаваш? Как да те чуе Този, който си отхвърлял приживе и чиито последователи си презирал? Нима дори и на Лазаров ден няма да припознаем „лазарките“ като онези пратеници, които подобно на Лазар знаят и в най-големите мъки и унижения, причинени от демоните в Ада, че има Един, който може да ни  изведе?

            Любопитен факт от празника е, че има поверие, че жена, която не е била „лазарка“, няма да се ожени. Защо ли? Някои виждат в лазаруването само дивата игра на девиците, но не разбират, че това е преобраз на ентусиазма на човешката душа, която на български неслучайно е от женски род. В този смисъл „играта на лазарките“ символизира Божията сила, която идва над всеки, чиято душа се пази чиста от пожелания, за да се „венчае“ с Бога като „девица“.

            Сега разбирате ли, че е напразно всяко празнуване на Лазаров ден без този „ентусиазъм“, с който човек пожелава спасение за своята душа; „ентусиазъм“, който го прави „Избран“ и „Възлюбен“, както девица е избрана и възлюбена от своя годеник? В този смисъл един цитат от филма „Матрицата“ (1999) може много добре да обрисува това състояние на „избраност“ и „влюбеност“, които привличат Божията Сила и Слово, за да има повярвалият БЕЛЕГ, по който да бъде отделен от неверните:

            „Ще ти издам една малка тайна. Да бъдеш Избраният е точно като да бъдеш влюбен. Никой не може да ти каже дали си Влюбен. Ти просто Го разбираш. До край. До мозъка на костите си.“

            Неслучайно Лазаров ден се чества в последната събота преди страстната неделя, а девиците, накичени с венци и цветя, играят, пеят и обхождат за благословение домовете. Това е свещена орфическа традиция, която възпява Живота и Възкресението, защото Лазаровото възкресение е уникално събитие, при което, напълно според Апостолското учение, че „както на човеците е определено да умрат веднъж /един път/, а след това настава съд....“ („Посланието на Свети Апостол Павел до Евреи, гл. 9, ст.2“), повярвалите в Исус ако и да умрат ще възкръснат и смъртта няма да има повече власт над тях – подобно на Лазар, който след своето възкресяване от Исус никога повече не е вкусил смърт!

            Ето какво казва Акад. Цветан Гайдарски за смисъла на традициите на Лазаров ден:

            „… След престоя си четири дни в гроба, Лазар получава в дар от Спасителя Живот от ново качество и естество. Орфическата трансформация се съдържа в Иисусовото учение и проповед: „... Аз съм Възкресението и Живота, който вярва в Мен, и да умре, ще живее, и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“, думи с които утешава сестрите на Лазар преди да го възкреси (Св. Ев. според Йоан 11:25,26). Бъдещето отвъд смъртта, на последователя на Господния Път, е засвидетелствано от Св. An. Павел: „...Ето една тайна ви казвам: Не всички ще умрем, но всички ще се изменим, изведнъж, в един миг, при последната тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим, защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие.“ Преминалият през "долината на смъртната сянка" се овенчава с Безсмъртие, напълно според Орфическия Път на Божествената обнова на космоса. Новото начало, Пресътворението на света чрез Словото на Бога на Живота и Възкресението. С това дълбоко духовно съдържание е изпълнен обичаят да се подаряват бели яйца на лазарките, като израз на Новото Творение, за което говори Свети Апостол Павел в посланията си (Послание до Галатяни гл. 6, ст. 15; Второ Послание до Коринтяни гл. 5, ст. 17) (Орфическото яйце, известно от най-дълбока древност, е олицетворение на обновяващия се космос)…(1-во Послание до Коринтяни 15:51-54)…

            Лазаруването е инициация на най-интимното в човека и цялата тракийска общност, Венчание на смъртното с Безсмъртното, тленното с Вечното, на душите с Божествения Младоженец. Обичаят подевките (девиците) да се "момеят" пременени е невестини дрехи, следва мистерийната традиция на духовното преображение и „разкрасяване” чрез добродетелните дела и подвизите на Вярата („... И на нея й се позволи да се облече в светъл и чист висон, защото висонът е праведните дела на светиите.“ („Откровение на Свети Апостол Йоан, гл. 19, ст. 8); „... Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, и като невеста ще се накитиш с тях“ („Книга на Пророк Исая, гл. 49, ст. 18“)), в очакване на Възлюбения – очакване, което е описано невероятно поетично в Стария Завет на Библията, книга „Песен на Песните гл. 2, ст. 17; гл. 4, ст. 16; гл. 5, ст. 5-6; гл. 6, ст. 2, която духовна подготовка за встъпването в Свещен брак с обичния момък, е запечатана като поука в паметта на живия ритуал и Господнята притча за петте разумни и петте неразумни девици.

            В Любимия девойката вижда Свещения Образ на Бога-Син (Първо Послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни гл. 11, ст. 7), а той в нея – Невяста на Христа (Послание на Свети Апостол Павел до Ефесяни гл. 5, ст. 25-33). Това сакрализиране на женитбата и подготовката за нея е по Образ и Подобие на мистичната връзка в Свещеното Венчание между Безсмъртния Бог и природата (земята и хората) посредством Вечния завет (Битие гл. 9, ст. 8-17) („Няма вече да се наричаш Оставен. нито ще се нарича земята ти Пуста. Но ще се наричаш Благоволение Мое в Него, и земята ти – Венчана. Защото Господ благоволи в теб, и земята ти ще бъде венчана.“, „Книга на Пророк Исая, гл. 62, ст. 4“). Като наследство от древно тракийските обичаи, преминали чрез орфическите християни в цялата ранна църква, венците и цветята, с които са накичени лазарките, ознаменуват Победата на Живота над смъртта („... Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на Живота”, „Откровение на Свети Апостол Йоан, гл. 2, ст. 10“).

            Венецът, като образ на Овенчанието в Победата на Безсмъртния Живот, в апостолските времена украсявал главите на Господните последователи. Има свидетелства, че обичаят свещенослужителите да овенчават новопокръстените и миропомазаните, е бил особено разпространен в Александрийската църква. В древната Галиканска латинска литургия се споменава за същото. „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото след като бъде изпитан, ще получи Венеца на Живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.“ (Послание на Свети Апостол Яков гл. 1, ст. 12); „...и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на Славата.“ (Първо Съборно Послание на Свети Апостол  Петър, гл. 5, ст. 4).“ ::: „Тракийският Орфизъм за напреднали I“, Академия Орфика, София, 2007 година :::

            Благодарение на книги като поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, сборника „Тракийските Хроники“, сборника „Тракийските Послания“ и монографиите на Акад. Цветан Гайдарски, ние научихме, че обичаите на нашите предци траките са богато наситени с поклонение към Бог (Дион) Исус чрез символика, която по-късно преминава във вярата и учението на Свети Апостол Павел и орфическите християни (първите християни в света).

            Тази символика разкрива едно сложно и преплетено с множество образи и внушения духовно учение, което не може и не трябва да се разглежда елементарно (религиозно). Затова и свещените образи в празника Лазаров ден (които не са езически, а трако-богарски предхристиянски поверия), са подобни на тракийските и по-късните египетски йероглифи на посветените жреци на Бог Дион Исус в смисъла  на ритуални (танцувални и обредни) йероглифи и идеограми, чрез които участващите в празника намират ВХОД в древните трако-християнски празници и свързаните с тях мистерии на християнската вяра.

            Според нас, като начало за пълноценно участване в мистериите на Лазаров ден (които според обещанието на Исус са всеки ден чрез „денят за спасение Днес“), трябва да се познава богатството на образите и внушенията на истинската история на Лазар и неговото Възкресение от мъртвите. В нея Лазар се бори със съмненията си и от любов към сестра си иска да проумее какви са отношенията ѝ с Исус (от които навярно чрез изопачаване са се родили спекулациите за брачни отношения на Исус с жена), а в крайна сметка Го опознава както наяве, така и чрез видение в сън, което му помага да оцелее в очакване на спасението си в дните прекарани в Ада. Вижте откъс от историята тук.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::