Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2017 11:43 - Истината за „покръстването“ на българите, извършено от Цар Борис I
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9975 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 02.05.2017 14:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Истината за „покръстването“ на българите, извършено от Цар Борис I

 „… Справедливото наименование и определение на Самобитното и Оригинално Българско Християнство (наричано „Българската Ерес” в Европа чак до късното Средновековие) е точно противоположно на несправедливото клеймо „еретична” доктрина, което Византия му лепва… Защото по старшинството си и по първородното си право в Европа, Българското Християнство може да носи само името, с което е било известно сред най-ранните християни, и то е „Апостолското Християнство", за да се разграничи от византийското „Имперско Християнство", което всъщност е опорочената вторична версия на Христовото учение, нагодено към репресивните интереси на имперската държава...” (Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Oрфизъм I”, Академия Орфика, 2007 г.)
 

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~



            Днешният ден се свързва с Цар Борис и по този начин неизменно ни напомня за извършеното от него „покръстване“ на българите.

            Нито в учебниците, нито по медиите обаче се разпространява официално най-голямата истина от българската история, която е, че ранното християнство по българските земи има своите корени в тракийското християнство и тракийския орфизъм.

            Една от най-типичните национални черти на народа ни – християнската вяра – е несправедливо хулена и отхвърляна от (чуждо)поклонници на всякакви лесно смилаеми източни учения, които впримчват човека в безполезни въздържания от храна и други ограничения, но не го учат как да промени моралния си облик.

            Религията на нашите предци обаче, е коренната вяра на българите както в древността, така и по времето на Цар Борис. Тя е и първообраза на християнството на коренното тракийско население, прието от предците ни директно от светите Апостоли според библейските писания.

            Малцина родни учени (избрали удобството пред истината) признават официално, че истината за тракийското християнство като първообраз и оригинал на учението на Исус Христос от Палестина е обявено за ерес от гръцкото духовенство по чисто политически причини и до днес родни и чужди християнски деноминации считат древните коренни християнски общества на предците ни за някаква еретична версия на християнската вяра.

            Нещо повече! Понеже много факти вече не могат да бъдат укривани след редицата декодирани и публикувани от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски текстове, започва още една кампания на подмяна на истината, чрез прекрояване на оригиналното богомилство в някакво мистично и окултно учение. По този начин умишлено се заличава истината за Самобитното и Оригинално Българско Християнство, a образът му, разкрит от книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ и „Тракийските Хроники“, се противопоставя на официалното православно богословие, за да се създаде конфликт с убежденията на обикновените хора.

            Учени с авторитет гневно заклеймяват „богомилството“ като ерес, а съвременни „богомили“ извършват литургийни събрания, с което бездната между съвремието и истинската традиционна християнска вяра на трако-богарите се задълбочава. Ето какво казва Акад. Цветан Гайдарски по въпроса:

            „...Името на християнския Бог - Исус не е никак ново или непознато име за орфиците, посветени в мистериите на Дион-Исус („Слънцедатния Исус” = Дионисий) още от най-дълбока древност. Почти всичко, което чуват за Исус Христос от неговите последователи в Палестина и Елинистичния свят, се припокрива напълно с това, което вече знаят за него от своите тайни орфически традиции и свещени текстове, циркулиращи вече много столетия из целия древен свят.

            Единствено новото за тях е, че Божият Син е дошъл в човешка плът като историческа личност и е изпълнил своята обещана мисия да стане Изкупителна Жертва и Спасител за цялото човечество, а не само за Тракия, Египет, или само за Посветените в Орфическото Му Учение за Безсмъртието ученици-адепти, практикуващи Вярата Му в своите тайни общества.

            Затова за древните орфици е най-лесно от всички „езичници" в елинистичния свят, за разлика от Исусовите „последователи-юдеи", да се нарекат именно християни, и да скъсат почти веднага връзката с традициите на юдаизма, типични за Йерусалимските християнски общества, които пазят живия спомен за човека Исус, живял в плът сред тях, много по-непосредствено от разбирането им за Бога Исус и неговата Космическа Роля като Творческия Логос - сътворил и творящ битието, който именно орфиците отблизо познават.

            Така в исторически план, постепенно настъпва процес на сближаване и интегриране на двете основни традиции за природата на Божия Син - юдейската, която познава по-добре човешката страна на Месията Христос, и орфическата, която познава по-добре божествената космическа страна на Бога-Слънце Исус, при което в крайна сметка се получава синкретичната и синтетична Доктрина за двете природи на Божия Син - Човешката и Божествената, които са неразривно свързани в личността на Иисус Христос, който в Нисенското кредо е дефиниран вече като Бого-човек (изцяло и напълно Бог, и едновременно изцяло и напълно Човек).(Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм I”, стр.46-47, Академия Орфика, 2007 г.)

            И днес народът ни е „възпиран“ да чете и да знае истината за своето минало чрез компромати, обвинения и фалшификации на научните открития на Д-р Стефан Гайд, Акад. Цветан Гайдарски, и сътрудниците към Института по Т-Наука. Защо? Защото всяка „война“ се води с цел заграбване на „богатства“. Докато обществеността се вслушва в „жълтите“ (фалшиви) новини за откритията на Д-р Гайд, „крадците“ неуморно копират и преписват неговите трудове, лъжейки обикновения българин, че това били вече известни истини на много учени по света и у нас!! А децата в училище и студентите в университетите до днес изучават безсмислените теории на враговете на българската народност.

            Знаете ли, че един от древните тракийски царе от богоизбраното тракийско племе гети се е наричал Барих (от тракийски image), което означава „Пазителят (на мистериите)” и това е най-вероятният произход на името Борис?

            Знаете ли, че беси-гетите в Испания се присъединяват към Римо-католическата църква през 579 година и вероятно това събитие е имал в предвид Папа Йоан VIII, когато е писал до княз Борис, че българите принадлежат към лоното на Римокатолическата църква, и затова Константинополската Епархия няма никакви права над тях – факт, чрез който папа Йоан VIII се опитвал да убеди българския княз Борис, че мястото на Българската църква е в Римския диоцез, а не в Константинополския?

            Цар Борис обаче не е послушал тези доводи, тъй като е бил вече сключил обвързващ договор с Константинопол. Но в поместената в сборника „Тракийските Хроники “ книга  „Арих“ (известна като „Хрониките на Авийла“), латинският препис на която е очевидно специален превод, (или препис на по-ранен превод), направен за папа Йоан VIII, според бележката върху самия документ, се разказват достатъчно добре историята на събитията довели до така нареченото „покръстване“ на българите от Цар Борис.

            „.. На църковния събор, свикан в Константинопол (869 г.) под силния натиск на гръцките епископи, е било взето решение „Страната на българите .... да се върне на Константинополска църква". Предлогът бил следният - на въпроса, зададен от гръцките епископи: „Когато завладяхте тази земя ... латински, или гръцки свещенослужители намерихте там?", отговорът на българските делегати, изразяващи позицията на княз Борис, бил - „гръцки".

            След смъртта на Папа Адриан II, който не успял да оспори решението на Събора, се възкачил Папа Йоан VIII, който искал пълна отмяна на решението на Събора по отношение па българите. През декември 872 г., той писал до княз Борис, изразявайки своето несъгласие с решението на Събора в Константинопол, позовавайки се на горния документ, представен в цялостния си вид тук, и на други стари документи, които казвали че:

            1. българите не били завладели чужди земи, но се завърнали в своите бащини територии, над които имали родствено "отцовско право" („sub geno”); и че

            2. една голяма част от тях били правоверни католически християни, още времето на Апостолите Павел и Андрей (виж гл. 4 и 5), много преди покръстването на император Константин Велики (312 г.); и че

            3. имали и изпращали свои собствени епископи на църковните събори (като еп. Теофил на Никейския събор, виж гл. 5:5); и че

            4. друга част от тях били хриетияни-ариани и също имали не гръцки, а свои собствени епископи и свещеници като Орфейла (Улфила - виж гл. 4 и 5; а също книгата Гети на Йорданес гл. 25:131-133; 51:267); и че

            5. те също впоследствие се пречистили и дошли в лоното на Католическата църква (виж бел. към гл. 19:4), доказателство за което бил и фактът, че

            6. и династите им сключили множество католически бракове с другите династии в Европа, (виж гл. 15:21-32; също книгата Гети на Йорданес гл. 58 и 59).

            След декодирането на тракийското писмо обаче вече знаем, че тракийският език и българският са един и същ език и Библията е била вече в употреба сред българското население на този език (Библия Бесика - на Бохарски диалект). (из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих“)

            Защо тогава княз Борис решава да приеме официално (наново и повторно) християнството чрез „покръстване" от Патриарха на Византия? Ето какво казва Д-р Стефан Гайд по върпоса:

            Светлина по този въпрос хвърля в едно свое изследване известният български професор Асен Чилингиров, експерт-изкуствовед, дипломиран и титулуван в България и в Берлин, където е и автор на над 500 научни публикации, посветени на българската история и култура. В множество свои публикации той изследва тезата за автохтонния произход на българите и тяхното приемане на Християнството директно от светите апостоли още през първи век пр. н. ера.

            В следното интервю за в-к „Монитор” (23 юни 2007 г.), поместено в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен", той отбелязва следните факти, които потвърждават още веднъж съществуването на Българското Християнство, много преди покръстването на България при управлението на цар Борис: „... тези църкви, които по българските земи до 6 век са били няколко стотин, а в последствие са били разрушени, отговарят на различен църковен ритуал. Причината за унищожаването им е била, че религиозните възгледи, на които са отговаряли, са били обявени за ерес след Никейския Вселенски Събор в началото на четвърти век. Има достатъчно доказателства за наличието на множество християнски храмове по това време, но те като план са различни от византийските.

            Това са две различни естетически и богословски концепции. При това българската датира още от първи век. Така опираме до един генерален въпрос. Досега ни се натрапва, че българите са някакви пришълци - дали са т.нар. прабългари придошли от Волжка България, дали са славяни от Карпатието или Задкарпатието и т.н. Но според Херодот вторият по големина народ след индийския е бил тракийският народ. Къде е изчезнал този народ?

            И как е възможно някакви чергари да изместят уседналото население? Няма такъв случай в историята на културата. Трябва обаче да се върнем 3500 години преди нашата ера, за да напомним, че населението по нашите земи неколкократно се е разселвало по други места. Част от него отива към Волга и Памир. И именно техните наследници много векове по-късно се връщат от там – тук. Плод на това завръщане към прародината е случилото се тук през 6, 7, 8 век, включително и основаването на Българската държава. Има исторически извори, които потвърждават тази теза. В общи линии това е обяснението защо по нашите земи няма прекъсвания на художествената традиция.

            Така стигаме до необходимостта да ревизираме наложилите се схващания за произхода на българите и българското изобщо... Първо трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно Море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писмено още преди Христа, на тях стъпва Българският език. Гърците наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава Християнството още в първи век от н. ера и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство….

            Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки... Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи.

            Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешно-политически и геополитически причини. Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели Християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров.

            Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България?" (Проф. Асен Чилингиров, в-к „Монитор" - 23 юни 2007 г. в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен")“ (из „Тракийското Писмо Декодирано IV“)

            И така, Борис не покръства българския народ, а легализира съществуващото християнство на българите. Добре е да си припомним това на днешния ден, особено в онази част, в която приятели и роднини се събират и вдигат наздравици за здравето на именниците на Борис… Нека поне да знаят какво да почитат на този ден в живота си като българи… и дай Боже, Христови последователи като истински наследници на предците ни!

            В противен случай и те като учени и политици са „крадци“ – на основанието за името на Цар Борис… защото смисълът на едно Име се проявява чрез делатаЕ, какво легализират днес именниците чрез своя живот, вяра и дела? И какво чества днес църквата – „съществуващото самобитно християнство на българите“, узаконено от Цар Борис, или „върнатата на Константинопол“ българска църква?


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



Гласувай:
9


Вълнообразно


1. anonimen65 - kak da se razbira
03.05.2017 04:09
samobitno balgarsko hristiianstvo?znachi li tova che religiata na balgarite e hristiianstvo?i tehni li sa apostolite?kakav e tangra za balgarite?
цитирай
2. barin - Здравейте. Мисля, че още по времето ...
03.05.2017 06:26
Здравейте. Мисля, че още по времето на Кубрат е имало християнски виждания и покръстени българи. Управляващия род е би приел християнството. Княз( за църквата св. цар) Борис I през 855 г. е узаконил християнската религия като държавна. Затова на 2 май се чества св. цар Борис. Поради съседство с християнската Византийска империя религията е навлязла по нашите земи. За християнството и кирилицата Борис I е велик владетел, подготвил златния век на България. Заслугите му за България са големи.
Поздрави!
цитирай
3. liubitel - Приемане на християнството от Борис 1
21.05.2017 00:14
Отслабналата през 862,963,864 година България е била принудена от източната римска империя да приеме християнството от Константинопол.
Ослепяването на Владимир Расате е също дело на Константинопол.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542946
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250