Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2019 00:19 - ЗНАМЕНИЯ ВЕЛИКДЕНСКИ И ИЗПЪЛНЕНИЯ ПРОРОЧЕСКИ
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2516 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.04.2019 14:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

„ …Когато се свечери думате, Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее, А сутрин, Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. ВИЕ ЗНАЕТЕ ДА РАЗТЪЛКУВАТЕ ЛИЦЕТО НА НЕБЕТО, А ЗНАМЕНИЯТА НА ВРЕМЕНАТА НЕ МОЖЕТЕ…”/Ев.Ап.Матей гл.16 ст.2,3/.

Защо тези знаменателни думи на Христос са се превърнали в някаква „екзотика” за съвременните религиозни водачи? Те много ясно подчертават и днес (и особено днес) духовната импотентност и неразбиране Езика на Духа, Който, и вчера, и днес, и в бъдеще не спира да говори на тези, които имат уши и очи да чуват и да виждат невидимото…

А всъщност дори вестта за идването на Спасителя в евангелския разказ, започва със знамение и то видимо за всички (за разлика от Благовещението на Архангела при Девата), но разбрано само от малцина… Говоря за звездобройците, които следвайки Витлеемската звезда издириха и намериха Младенеца, за да му се поклонят като на Цар на вселената. Винаги (и някога, и сега) Богопоклонението и Богообщението се предхожда от последование на знамение Божие…

Днес Христос няма нужда да влиза в земна столица, както преди 2000 години в Ерусалим, за да извършва сред множествата знамения, потвърждаващи Неговото пратеничество, защото бидейки в Славата и Властта на Бога, днес Той упражнява своя Сила навсякъде и по всяко време – в природата, в обществото, в индивидуалната съдба на всеки земен жител и сътворено същество… Така и случилото се с Нотр Дам е Негово Знамение, което е Послание към всички заедно и всеки поотделно, независимо каква църква, религия или идеология изповядва. Знак и белег за целия човешки род.

Може пламъците да не са като Този в неупалимата (неизгарящата) къпина при срещата с Божието Присъствие на един от старовременните пророци, но необяснимото запалване говори за бъдещи събития НЕ ОТ РЪКА ЧОВЕШКА… При това пожарът стана на католически празник „Вход Господен” и то в църквата на Св. Богородица. Христовите знамения обаче нямат само природен характер, но винаги са белег за процеси в обществото на човеците, което Той управлява и съди невидимо (но с видими последици)… Казва: „Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”( Ев.Ап.Лука гл.12 ст.49). Никой не може и да иска да остане безучастен, встрани от този „огън”, запален всред човечеството преди хилядолетия. Несъзнателно всички участваме във войната за Човешката Душа, дори когато се заблуждаваме, че тя няма нищо общо с нас. Това е първичното Христово послание, което говори на самите ни вътрешности, и на съзнавано, и преди всичко на несъзнавано, дори на отвъд съзнаваното, за една съдбовна събитийност. Тотална взаимосвързаност на всичко и всички с Този, в Когото и чрез Когото се движим и съществуваме… Изважда наяве и скритото вътре в нас, интуитивните усещания и помисли придобиват жизненост и реалност, не са вече някаква фантазия, но твърда и болезнена действителност… И така разбираме колко сме се отдалечили и откъснали от Източника на живота ни…и колко крещяща е нуждата ни да се върнем към Него…

Да, само покривът е изгорял, но нали така и Св. Апостол ни учи да внимаваме върху какво и с какво (какъв материал) градим, защото: „…всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господния ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самия огън ще изпита работата на всекиго каква е.”(1-во Послание на Св. Ап. Павел до Коринтяни гл.3 ст.13). Тук не става въпрос за някакво протестантско отрицание на храмовите сгради и техния интериор (свещената архитектура отразява етажите на световете в Божието домостроителство), но за това, че християнската нация и спасените европейски народи (от църковни племена, братства и теологически родове, но и земни народи и езици) отдавна е сложила за „покрив” традиции, които са близо до замъртвяване, забравяйки, че всяко поколение трябва да продължи градежа на Дома, защото той не е завършен… Човечеството още далеч не познава християнството такова каквото е в Христос. Основата–Христос е положена, но Духът (Небесата) е истинският ни духовен покрив (покров), неограничен и неподвластен на човешките религиозни пристрастия и бутафории. Небесата на Духа са и корените от които да черпят жизненост духовните основания на Духовната Сграда, защото тя се строи отгоре надолу (отвътре на вън) – от Бог, живеещ между и във Домочадието…Христос е основа на Богочовешкото здание не като идеологическа рамка, а като Субект, действащ и управляващ от същите тези небеса на Духа, които са го скрили от плътските сетива до времето когато ще се открие на народите, видим за всяко око… Затова днес сме призовани отново да се върнем към този „покрив” – очистени от закостенели човешки идеологии и плътски умувания. Да се задълбочим в основанията на европейската цивилизация, да възстановим отдавна забравените й тайни, за да издигнем древните й руини от пепелищата на забравата, изпод пластовете на модерната дехуманизация.

Другото Знамение мина сякаш незабелязано или по-скоро го набелязаха само политиците за ползване в политическото си говорене… Става дума за обещанието на Ердоган по време на местните избори в Турция, че ще превърне отново св.София в Истанбул (някогашния Константинопол)….в действаща джамия. Независимо дали ще осъществи или не това свое намерение, подкрепяно от мнозинството турци, факт е (такъв статут църквата е имала столетия преди модерната турска държавност), че тя е загубила своето първоначално сакрално съдържание (и да остане музей, това не променя положението, че храмът е обсебен от човеци). Църковният храм св. София е кръстен на Премъдростта Божия (самия Христос) и е била сърцето на Източната Римска империя на християнската ойкумена– нацията на християнските народи. Нейното оскверняване след завземането на Константинопол от турците е видимо ЗНАМЕНИЕ на пророкуваното от Св. Ап. Павел, който казва:… „….и не се яви човекът на греха, осъдения на погибел, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог.”(2-ро Послание на св. ап. Павел до Солунци гл.2 ст.3,4 ).

Разбира се едно историческо събитие не изчерпва изпълнението на Пророчеството в глобален мащаб, и за всяко друго време и място. Но е знаменателно, че най-централният храм на православната религия е ОБСЕБЕН ОТ ЧОВЕЦИ... Независимо дали ще бъде в бъдеще музей или джамия, възобновяването на дебата за статута му отново „тропа на вратата” на нашата закърняла памет, за да ни бележи със знаците на предстоящото, което понастоящем вече „тече” и се случва пред невиждащите помрачени погледи на закъснялото човечество…

Нашият мониторинг няма за цел да морализаторства, нито да сочи с пръст. Има достатъчно „благочестие” отречено от Силата, всякакви религиозни „адаптации” към мейнстрийма на попкултурата, към „политическата коректност” или „модерния консерватизъм”… Виждаме как разцъфтява идеологическия пазар за покупко-продажба на религиозни продукти за партийна употреба...

Църковните напявания за морал и догматична чистота могат да доведат само до предреченото от Христос: „Когато нечистия дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата от която съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава взима със себе си 7 други духове по-зли от него, и като влязат живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.”( Ев. Св.Ап. Матей гл.12 ст.43-45).

Предречено е за цели поколения да изпаднат в тотална деградация, вследствие отстъплението от Христос. Говорим за връщане в състоянието на обсебване човешката раса, такова, за каквото се разказва в древните извори за предпотопното човечество… Без Присъствието и Властта на Духа Божий сред християнските народи, те са лесна плячка за демоничното, „облечено” вече не в идоли, но в „новите дрехи” на всякакви лъскави и съблазнителни предложения. Днес враговете на човешката раса обещават да направят „богове” (без Бога) своите поклонници, но за разлика от преди днес те имат много по-мощен арсенал от измамните чудеса на медии и модерни технологии. В тайно „инжинират” нов вид „човеци”, вид, който боготвори единствено себе си, защото е програмиран да възприема себе си като продукт на еволюцията (или както някой си мислят – на генно-модифицирано извънземно ДНК ). „Ново-вдъхновена” „раса” без срам, без вина, без съвест, без отговорност пред Твореца–Първообраз на избраното човечество. Апостолът ги нарича – „човекът на греха;… на погибелта;…на беззаконието; хора с прегоряла съвест, които не само вършат извращения, но и ги превръщат в модел на подражание, в „идеал” за обществото… Този медиен потоп, рекламиращ удоволствия без ограничение и без последствия, така завлича неподготвените, че стават лесна жертва на анонимните нечовешки интелекти. „Изпразнени” от идентичност впоследствие биват „запълнени” т.е. обсебени и осквернени от сили, които извращават естествената им сътворена от Бога природа. Идва най-страшната пандемия – полудяването на човеците, загубили себевласт и себесъзнание…

Човек срещу човека...Пророческите думи на Христос всякога са били актуални – още от първото братоубийство. Но днес те вече носят една много по-различна конотация… Сблъсъкът и разривът вече е между различните видове човеци. И тази „война” е последната „Z-та световна война”–между Човека и Звяра (звероподобните)…Питате за оръжията в такава война? Някогашните мистици ги наричаха духовни, днес някои невежи им казват „квантови”: „…и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дишането на устата Си…”( 2-Послание към Солунци гл. 2 ст.8)…

По човешки ако разсъждаваме, би трябвало Христос да обединява всички християни. И не говоря само за разните църкви, но и за отделните човеци в тях, което да се пренесе след това в живота и обществото. Защо не се получава?

Защото на практика Христос първо разделя, а после събира еднородните… Нали сам го каза – „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож” (Ев.Св.Ап. матей 10гл. ст.34) Това е така, защото Христово Знамение е признак, белег (знак и печат), чрез който можем да види това което има в нас… Начина по който го възприемаме, „вярваме”, „следваме” (каквото и да значи за всеки отделен човек) или отхвърляме, всъщност… ни определя кои сме и към кое човечество принадлежим. При външното „единство”, познато ни от „болшевишките” църкви, болшинството се постига чрез външни /фасадни/ дефиниции и действия, и не изисква задълбочаване на вътрешния човек и неговото съдържание. Защото би станало страшно ако се разкопаят „варосаните гробници” на външната себеправедност и правоверност. Такава обаче стерилна „вяра” е мъртва, защото е лишена от вътрешен живот. Иначе, където има живот има и бактерии и вируси, но… има ЖИВОТ и… растеж (преди всичко вътрешен – личностно качествен). Това е като семейството. Може юридически да е изрядно, но да е само мъртво съжителство и да не е Дом, дори ако обитава земни палати…

Вътрешното единство не е идеологическо и не се разпознава по масовката, защото е жива духовна връзка и споделяне на вътрешни обиталища и светове, приятелство в отстояването на откровения и последования на и от Духа… Духовната близост идва от Единият жив Път, който събира вървящите по Него, помагайки един другиму в стъпките независимо в кой участък и етап от Него се намират…

Категорично Христос разделя, отделя и извежда все още живите духом от бутафорната мъртва църковност, точно като както някога влизайки в Ерусалим освободи избран остатък от множествата, за да ги поведе към Обещаното от Бога… „Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа, но само додето се отмахне отсред оня, който сега я възпира…”(2ро към Солунци гл. 2 ст.7). Но и никак не се очудвайте, че и днешните фарисеи, след като Христовото Присъствие ги е напуснало заедно с излизащите с Него, яростно ще гонят последователите Му по Дух, както е писано: „Но както тогава родения по плът гонеше родения по Дух, така е и сега”(Послание до Галатяни гл. 4 ст.29)

Такова е и знамението в Шри Ланка. Преследването, убиването и издевателството над християни, което продължава и сега по целия свят, се определя днес под общия знаменател „тероризъм”, докато дори само критиките към ислямското поведение се заклеймява като „ислямофобия” в речника на „коректната” пропаганда… Но… можем да познаем, че Христос е нас точно когато сме най-беззащитни, най-слаби (когато осъзнаваме това, независимо от общественото си и социално положение), за да станем чрез Него… всеможещи.

Всички тези знамения, които днес наблюдаваме, вещаят за бедствия и съдби Божии над всяко израснало нависоко горделиво „дърво” и над всяка голяма „къща”, градена с насилие. Бог ще посети като крадец човеците, които трупат в земното, за да си вземе обратно това, което даром им е дал като техен Създател.

Но знаменията със сигурност вещаят и нещо друго…На нямащите нищо – изобилие от милосърдие и блага свише… На скърбящите – радостта от Присъствието… На търсещите правда и справедливост – небесните съдби, с които да се наситят…На ненасилници – Сила, чрез която да воюват за вечното си наследство… Само наблюдавайте…. И внимавайте как гледате и как слушате и с каква мярка мерите…Защото от това зависи в кой от възможните сценарии на действителността вие лично ще влезете….

ИЗТОЧНИК:
https://www.facebook.com/Епоха-Epoch-2301040756803326/
 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542863
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250