Няма полза от напъни за самодисциплина, мотивация или контрол на ума. „Чий ученик си?“ и „Верен ли си да практикуваш учението, което ти е предадено?“ са най-важните въпроси, от които зависят изборите, които правиш. А те определят качеството на твоя живот.

Дисциплината се основава на ученичеството – от лат. disciplina (инструктиране, знание, преподаване, учене)... Думата произлиза от discipulus (ученик, последовател) и disco (уча). В миналото е било чест да бъдеш приет за нечий ученик. Последователите (ученици) на някой мъдрец са били на толкова голяма почит, колкото и самият учител. А хора, предали школата и учителя си, са били презирани.

Недисциплинираните хора са оплетени в коварството на временните чувства, завладели ги в една или друга ситуация. Те са неспособни да разбират духовността и не могат да следват заръки. От такова състояние измъкване няма – неслучайно специалистите твърдят, че дисциплината е поведение, което е за цял живот, успешно работещ инструмент в различни ситуации.

В основата на дисциплината винаги е постоянството на духовните търсения. Затова и всички древни школи са прочути както със заръките към своите ученици, така и с неразбираемата за днешния човек строгост на житейските нрави. В древността е нямало съмнение в това, че ако не си добър ученик, със сигурност ще изпаднеш до ленност на ума, мързел и непостоянство дори за ежедневни задачи... И не след дълго ще попаднеш в плен на безброй вредни навици...

А това е може би най-краткото описание на пътя до пълната липса на така желаната трансформираща и мотивираща дисциплина в живота.