Но не по-малко развълнувани бяхме, когато започнахме да откриваме древни пещерни изображения открити в различни части на света, които нямаше как да не ни направи впечатление с това, че много приличат на „думи“, изписани на това древно писмо.

Как е възможно това?

Преди около година и половина споделихме тук (http://merini.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/09/03/niu-iork-taims-ot-1977-g-prinosyt-na-trakiiskata-kultura-za-.1626105) следното откритие от „Ню Йорк Таймс“ от далечната 1977 година:

„Гърците определят траките като всички онези мрачни номадски народи, които скитали през тъмните векове из Азия и Европа, отвъд кръга на светлината, която е класическата цивилизация. Наричали ги варвари и почти три хиляди години ние им вярвахме. Но преди по-малко от десет години („след 1967 година“, бел. ред.) започнахме да подозираме, че гърците вероятно са се объркали.  

Зашеметяващата експозиция на тракийското изкуство от България, изложено в Музея на изкуството „Метрополитън“ преди две седмици, представлява още една брънка от веригата открития, която може да се окаже също толкова вълнуваща, колкото откриването на Минойската цивилизация преди близо век. 

Траките са били варварски народи, наричани още Скити, Парти, Готи, Келти, Сармати и десетки други трудно произносими имена, които се открояват на страниците в книгите по древна и средновековна история – войска от яздещи конници, ожесточено нахлуващи и покоряващи цивилизациите на Европа и Азия от Ирландия до Сибир, от Скандинавия до Адриатика и Индийския океан в продължение на 2000 години. 

Това, което откриваме за наша изненада, е, че от 1 хил. пр.н.е., ако не и по-рано, тези скитащи се народи образуват мрежа от очевидно свързани култури,  разпространили се по цялата територия на Европа и Азия. Те носели със себе си отличително и значимо изкуство, което може да е допринесло за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай. Досега винаги се е предполагало, че това изкуство е произлязло от тези високо развити култури, но никога не се е допускало, че самите те са имали влияние върху тях. Прозренията, до които води не само последната изложба в Музея на изкуството „Метрополитън“, но и изложби на други места, могат в крайна сметка да ни принудят да променим много от нашите идеи за развитието на западното и ориенталското изкуство. 

За американската общественост първото прозрение дойде по време на брилянтното новаторско шоу „Изкуството на животинския стил“ преди седем години („Animal Style Art“ е термин за вид декоративен стил, възникнал независимо на множество места, чиито модели се състоят от изграждане на условни образи – зверове, човешки фигури и птици), което отвори очите ни към художествения речник на варварите... Когато древното келтско изкуство от Ирландия пристигне тази есен, можем да очакваме още прозрения... 

И така, когато най-накрая открихме съществуването на това изкуство, много е трудно да се проумее как сме могли да пренебрегваме очевидното толкова дълго. Някой ще каже, че причината е естествената склонност на учените да правят изследвания единствено по предмета, който специализират, а артефактите от тракийското изкуство са разпръснати сред тези от други култури и датират от различни епохи. В научните среди не е осъдително ако някой изследовател на Династията Хан например (втората императорска династия на Китай, управлявала от 206 г. пр.н.е. до 220 г. сл.н.е.) пренебрегва откритите фибули на викинги в работата си (фибулата е метален предмет, вид катарама, за закопчаване и украса на облеклото, употребяван повсеместно от бронзовата епоха до ранното средновековие). Освен това някои от ключовите открития са били в непознати места като България или Монголия, а други са все още в земята и, разбира се, преценката на техните цивилизовани съвременници, гърците, е, че не си заслужават да бъдат изравяни и изследвани. 

Днес учените пътуват по цял свят и събират артефакти от всяко място в големите центрове като Ню Йорк, където най-сетне можем да ги видим всичките на едно място – и те започват да събират парченцата и да забелязват истината. Въпреки това е лесно да има недоглеждане, защото ослепителните златни и сребърни съдове в тракийското изложение са толкова красиви, че биха изкушили всеки да пренебрегне лесно дузината малки, ненатрапчиви бронзови артефакти с ключови мотиви – елен със сгънати крака, атакуван от хищници и други подобни.  

Човек обаче не трябва да чака някакво специално изложение, защото голяма част от доказателствата са били под носа ни години наред, разпръснати и скрити под други имена в постоянните колекции на познати музеи. В Музея на изкуството „Метрополитън“ например един просветен посетител може да забележи елементи на така нареченото тракийско „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) в експозициите на древните китайци, народите от Близкия изток, гърците, византийците, както и тези на Средновековието. Например експозиция обозначена като „Гало-римска и келтска“ в коридора на основния етаж съдържа няколко ломбардни и готически предмети, които са очевидно свързани по своята същност с някои от тракийските изработки на горния етаж. Всеки, който има вкус към подобни проучвания, може да намери доста доказателства по темата сред музейните експонати.

Независимо дали го наричаме „степно изкуство“ (Steppe Art) обаче, „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) или „варварско изкуство“, каквото е то за гърците, има цяла вселена от изкуство, истината за която очаква да бъде разкрита. Какво ще научим, все още предстои да разберем от нечии догадки. Те може да са на лингвисти, а може и да са на антрополози – но знаем, че залогът е разкриването на истинския произход на народите, които наричаме индоевропейци, и нищо чудно пътеката да ни отведе до най-ранните зори на човешката цивилизация. А това ще стане щом открием смисъла на техните творения.“ („Тракийските следи към нашето ‘варварско’ наследство“, „Ню Йорк Таймс“, 26 юни, 1977г., Розан Клас (Rosanne Klass)

Тракийското племе гали или галаи (или „прелетни птици“) са известни със своите военни походи, набези и разселвания надалеч от родината, подобно на прелетните птици, които периодично отсъстват от родните си места, но винаги се завръщат по тях. Но по-интересен е фактът, че са приели и използвали тракийското наименование „оу-гом“ за речта и руните, които употребяват (за повече информация виж „Тракийското писмо декодирано-V“).

След като вече научихме за най-древното законодателство на патриарха Орфей, написано със свещени Руни, използвани много по-късно при изписването на Мойсеевите заповеди, се оказва, че системата от рунически знаци от „Рибното писмо“ от остров Самотраки има свои аналози и съответствия с рисунки от други места по света  – в това число и континента Северна Америка.

Този факт, както и цитираната по-горе статия, ни накара да се запитаме: Колко далеч са успели да „прелетят“ галите, окрилявани от Словото оу-гам („Сила“)? И дали откривателите известни днес от ерата на Великите географски открития не са вървели по стъпките на много по-древни свои предшественици?

Ако вече сте се запознали с книгата „Тракийското Писмо Декодирано-V“ и рибното писмо ви е заинтригувало, вижте сами!


Пещерата Амбросио (La Cueva de Ambrosio),  Испания  



Пещерата Хосе Мария, Доминиканска република



Пещерата La Linea Limestone, Доминиканска република

Oсвен ясно отчетливите надписи „о-гам“, прави впечатление, че върху главите на изобразените хора с маски (наподобяващи изображенията на маските на нашите кукери) е нарисувана риба – очевидна асоциация с рибното писмо „о-гам“ от о. Самотраки.

Национален парк Лос Хайтис, Доминиканска република

Пещерата Ласко, Франция