Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07 02:09 - ЗА „КРАСИВИТЕ И УМНИТЕ”, ИЛИ ЗАЩО МЛАДОСТТА НЕ Е ПОРОК, НО НЕ Е И ДОБРОДЕТЕЛ.
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1307 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

„Горко на народ, който е управляван от деца…”

Спомням си навремето един протестантин, който развеждаше детето си като мечка на панаир, пред възрастните „библейски” вярващи, да рецитира стихове от Библията, като някакъв демонстративен вариант на „малкия Исус”… Много се гордееше с отрочето си – как „дълбокомислено” повтаряше наизуст цитати и даже задаваше „умни” въпроси (демек както детето Исус, когото родителите му изгубват на празника в Ерусалим и после намират в храма да разговаря с удивените книжници). Да, ама не. На хлапето ума бе пилешки и папагалското му говорене тотално контрастираше на великите думи, чиито смисъл тотално не разбираше (когато заявих на бащата, колко е вредно за бъдещото развитие на сина му да подхранва такова фалшиво самочувствие, себедостатъчност и себеправедност, кръвно ми се обиди). За съжаление този зловреден „феномен” изобщо доминира в протестантските деноминации, и много прилича на скандираните лозунги и девизи на дежурните протестъри на площада. Само дето са от „библията”, писана от новите „пророци” на нео-марксическата културна революция (но пък по същия начин служат на новите апостоли и техните идоли, като розова мъгла, криеща същинските духове зад масовката).
Мъдрият баща никога не казва на детето си, че е глупаво, когато говори глупости, нито че е грозно, когато върши грозни неща... Просто му казва, че е още малко… И го учи. Не просто учи. Възпитава го. Не просто преподава знания, но го учи как да ги употребява. На мъдрост, на вярно отношение към себе си, към другите, към всичко. Порастването (не само физическото) на едно дете изисква смирение. Затова Премъдростта казва: „ който се смири като това детенце, той е най-голям...”. За съжаление за днешните „пораснали” (май само физически) деца, които виждаме да манифестират с тълпата на улицата, могат да се кажат много неща, но не и, че са смирени. Но са си наистина деца – в смисъла, който употребих в началото…
Но всички те са олицетворение на това, в което са ги възпитали родителите, или по точно което не са ги възпитали, а са оставили улицата да направи това (под улица имам предвид включително и социалните мрежи и цялата пасмина, която днес е обсебила ролята на „педагог” и ментор на новите поколения…). А на тези, при които има разминаване и противопоставяне в позициите на поколенията ще кажа: В моя род (това, което съм приел от баща ми – като пример и мъдрост) това не може да се случи (в смисъл, че деца, които остават непокорни към родителите си и техните нравствени ценности, губят тяхното благоволение и наследство, т.е. губят принадлежност – това са изключенията на свободния избор – дори деца на гении могат да изберат да останат социални идиоти, въпреки искрените усилия на родителите си). Не се толерира прахосването благата на предците ни, предназначени за добротворство и служене на рода в неговата мисия в Делото на Правдата. Така са мислили всички възрожденски родове (в Европа-факлоносците на Ренесанса), всички служещи за утвърждаването на земята Завета на Истината. Защото наследството, което предаваме от поколение на поколение, не е само материално, но и духовно. Не е и само светско образование, което осигурява ценз и „тапия”, но не дава мъдрост и онова нещо, дето му викат Благословение. Ако някое от „децата” не следва и не спазва висшите закони, които правят човека–Човек, той губи и материалното си наследство, но най-вече (което е винаги и най-голямата загуба) Благословението, което се предава от род в род, от поколение в поколение… А именно –духовното интелектуално богаство, което е превъзходството на мъдростта над глупостта, на правдата над нечестивостта.
За това тук думата ми е към родителите, които са поощрявали и поощряват децата си в безочлива арогантност, самонадеяност и безумие („смегчаващо” вината обстоятелство за някои родители, че те самите са непораснали деца и социални инфантили). Което „възпитание” е довело до смесването им в тълпата, която е станала техен ментор и възпитател, унищожаваща всяка идентичност и личностна автономност. После същите родители се оплакват и жалват когато същите синковци и дъщерички ги презират и наддменно отхвърлят всеки техен съвет, когато прахосват не само времето на живота си, но и всичкото наследство, което са приели от тях. И как да бъде иначе, когато винаги са правили всичко за децата (а всъщност, за да бъдат в замяна обичани и харесвани от тях, което не любов, но неосъзнат егоизъм), но не са ги учили на най-важното – да обичат Истината и да бъдат обичани от Нея. Моя баща никога не е търсил любовта ми, отдаваше своята към мен като ме учеше, че има неща много по-велики от самия мен, неща, служейки на които, човек става достоен и води смислен живот. Нали, колко по-различно от психо идиотиите на съвременните детски психолози и техните програми за възпитание. Само вижте докъде са ги довели „работите”– пандемия от емоционална нестабилност и психични проблеми. Там, където център е самото дете и неговите прищявки (а не това, в което да бъде възпитано). Разбира се зад такова „възпитание” се крие всичката измама на модерните програмисти на човешкото съзнание, за които децата са само добитък в новите социални ферми. В които е задължително родителите да абдикират от своето задължение на педагози, възпитатели на ценности. И заменени от интернет игрите, мрежите и картун нет-уърк… И всякакви нови програми за себеразкриване и „свободна” себеизява, в които детето „само” трябва да открие своята „идентичност”( т.е. без родителите и естествената органична среда, но чрез внушенията на социалните програмисти). Без да навлизам в подробности (друг път и това ще стане), само споменавам и другите пропагандирани ню-ейдж простотии – индигови, кристални и друг „феноменални” деца – като част от социалното инженерство, нарочващо психопатии и болестни състояния, като новата „нормалност”…
За съжаление това е резултат и от незрялостта на самите родители и тяхното нежелание да се усъвършенстват и развиват като такива в движение. Поради тяхното невежество относно свещените начала на бащинството и майчинството… Защото бащата, който явява мистерията на Бащинството, не трябва да е лигав (и не подкрепя само-заблужденията), но е строг и справедлив. Възпитава в чест (вътрешна отговорност пред съвестта си), достойнство, благородство и великодушие (а не в оцеляване чрез лукавствата и нечестието на себичността). Които добродетели остават за винаги вътрешна котва отвъд завесата и стълба към Възвишеното – „ …слушай заповедите на Баща си и наставленията на Майка си...”. Относно тази мъдрост ще спра до тук, защото е цяла наука. Науката на Живота…
Но сега се обръщам към „балансираните”. Дето „мъдро” гледат отстрани като кибици... Въпреки, че виждате безумието, в което участват децата ви, не смеете да застанете срещу техните безумни действия (дори „Господ не слуша виковете не безумните…”). Защото сте загубили вече влияние над решенията им (което праведника не губи с възрастта – белите му коси стават венец на мъдростта) и истинско уважение. Всъщност с пасивността си толерират тяхната глупост и грозота. И понеже не заставате в позиция като пример, си въобразявате, че ще ви се размине битката за умовете и душите на децата ви. Мислите си, че каквото и да „излезе” в последствие от мероприятията на тълпата, ще можете да се направите на „умни” с всякакви лупинги на безсмислени изводи и „поуки” пост фактум (след дъжд качулка). От типа – „…знаехме си от самото начало”, „сега да ви кажем…”… Но ще е късно…, защото този разлом, който отвориха социалните програмисти между поколенията, ще разцепи домовете ви в последствие…
Години сте се бавили в своето собствено духовно развитие, но сега е момента (по- добре късно отколкото никога) да осъзнаете опасността за бъдещето на децата ви и вашето наследство. Ако сами вие не промените отношението към ставащото сега, днес (не в неопределено бъдеще време), утре ще е късно („бавенето води до отстъпление”). Защото децата ви ще си счупят главите със сигурност. Без да осъзнават причините за това (понеже не са предупредени и наставлявани от вас), за да могат се върнат и да ги поправят. И тук нямам предвид полическото бъдеще на потомците ви (защото заради нечии изпуснати деца, няма да страдат моите и на прителите ми, които са научени ясно да различават добро от зло), но в личен план – поражения в семейството, в психиката, в здравето, в зависимости – обществени и финансови, изобщо относно всичко, което се нарича – проклетия, която прави човека не свободен, а роб (тя е последица от живота в лъжа и измама).
Сега за финал, понеже знам ревнивостта на посредствеността. Моля ви, не ми се обяснявайте и оправдавайте за своята ленност, а действайте докато е време. Не прехвърляйте от болната на здравата глава своето разочарование, не ми злобейте в профила. Ако не приемате, не приемайте. Отидете и излезте на улицата да си крещите заедно с децата си „на воля” в агитките на подигравчиите и хулителите (не случайно Мъдростта казва: „… душе моя – да не участващ в събранието на нечестивите присмехулници и подигравчии).
А на скъпите млади там (в тълпата), които вероятно ще се засегнат, че поставям поведението и политическата им „компетенция” на везните на мъдростта, която се дава на тези, които от опит, чрез упражнение са се научили да разпознават добро от зло... Не се обиждайте, ама много сте ми умнички, ама много сте ми красивички…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2969875299906440




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. dobrodan - Както обикновено, великолепен постинг,
29.07 09:00
който няма да бъде прочетен от тези, към които е адресиран.
Хората разбират само от едно - когато им бръкнеш в джоба, ама дълбочко. Нищо друго не може да ги размърда.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 361428
Постинги: 210
Коментари: 51
Гласове: 248