Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09 18:12 - ЗАЩО ИСТИНСКИЯТ ХРИСТИЯНИН НЕ УЧАСТВА В „ПРОТЕСТНАТА” ТЪЛПА, НО ИЗОБЛИЧАВА ДЕМОНИТЕ В НЕЯ...?
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове:
3



image

Под християнин имам предвид всеки, който изпълнява Христовите заповеди в следване на същия Дух, който обитава в Човешкия Син. Чиято Вяра е жива и деятелна, не само по дeфиниция и църковни празници. Вяра, която вижда невидимите корени на събитията и различава духовете. За която Христос казва: „ …обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли Вяра на земята?”. А за врага на човечеството още ни казва: „ …той беше открай човекоубиец, …когато изговаря лъжа от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща; … дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; …той няма нищо в Мен”. Ако отнесем тези думи към случващото се на площадите и по социалните мрежи, много лесно ще се убедим – кой в действителност е духовният баща на програмистите и водачите на революционната тълпа. Погледнете само какъв арсенал от манипулации, лъжи, клевети, заплахи и насилие (физическо и психическо) използват активистите от „протестната тълпа”, и ще се убедите сами в това. Няма нужда да убеждавам, който и да е било християнин (ако наистина е такъв, той сам ще може да различи духовете), само посочвам белези и мерки за отмерване. Защото както казва Христос: „ …който е от към Истината, той слуша Моя Глас…”. Ако човек е наистина християнин, той има особено отношение към истинността като изпитана правда – мерило за всяко съдържание, като основание на всички негови решения и действия, в която и да е сфера на живота. Защото е тоталната Реалност на Бога на Истината, в която живеят Неговите поклонници (нали затова изпрати Духът на Истината, за да Му се кланят с Дух и Истина…). Няма свобода без Нея, затова Премъдростта говори: „… ако пазите думите Ми, ще познаете Истината, и Тя ще ви направи свободни”. А тези, които сега по площадите обещават свобода, са роби на разврата и лъжата (всеки може да изследва морала и делата на сегашните „въстаници” и да си направи сам заключение), и затова няма как да донесат на когото и да е било каквато и да е свобода (освен, ако разбират „свободата” като безотговорността на греха и беззаконието – за което мечтаят всички престъпници). Християнинът (този по дух) не участва в делата на водачите и активистите от революционата тълпа, не само защото всички те са патологични лъжци и измамници, но и защото – „ …всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, …в никой човекоубиец не пребъдва вечния живот”. Поради което не може да бъде съучастник на дишащите омраза и заплахи по площадите, които ако и да не са убили никого все още (дай Боже така и да остане), желаят страстно гибелта на опонентите си и зоват към кървава саморазправа. А за хулите, клеветите и празните думи, Човешкият Син ясно заявява: „ …за всяка празна дума… човеците ще отговарят в съдния ден …защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш”. И още – „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му: – надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързат да тичат, за да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа, и оня, който сее раздори между братя ”. Толкоз. Смятайте и за нечестивия беззаконик Радев, който е главният подстрекател на българи срещу българи.
Колкото до революционния патос – Христос бе мразен от зилотите (бунтовници срещу Рим), защото на дело и думи възпитава в ненасилие човеците и народите. И не въстана срещу римската власт, която бе една от най-жестоките в историята. Както впрочем постъпиха всички верни Нему по време на най-жестоките гонения срещу християните в езическия робовладелски Рим (няма нито едно противодействие чрез физическо насилие от страна на ранните християни). Също така в един конкретен епизод, описан от неговите ученици – очевидци, Исус не прие тълпата да го направи цар, когато тя искаше това. Защо? Защото Той Е цар по правото на самия Живот и чрез властта на вселенските закони, управлявани от Неговото могъщо слово (затова няма как човеци да му придадат каквото и да е било). Същото се отнася и сега за Неговата власт – тя не се упражнява чрез човешко насилие от какъвто и да е вид. Но… това не значи (както някои невежи се заблуждават), че Неговото миролюбие е безпомощно (т.е. безсилно). Напротив – Неговият Мир се постига чрез война и меч (оръжието е Неговото всевластно слово). Всъщност Христос е най-свирепият войн, но не срещу плът и кръв, но срещу истинските врагове на човеците, а именно нечовешката демонична раса – анонимните зли духове, които са подстрекателите зад всяко братоубийство, зад безкрайните войни през цялата хилядолетна човешка история. Същите стоят и сега зад противопоставянето на „…човек срещу човек; … царство срещу царство; … народ срещу народ” (езикът на пророчествата е универсален и се отнася за всяка епоха, за всяка политическа система, и за всяка човешка раса). Но Човешкият Син воюва праведно (чрез правосъдие над тайните дела на злобата), така както са призвани всички последователи на Светлината – да разобличават делата на тъмнината и да явяват Божиите съдби. Единственото оправдано насилие от човеци срещу човеци в християнската държава, е когато по необходимост се защитават слабите – от насилниците и беззаконниците. Която защитна и охранителна функция изпълняват представителите на реда и властта – като защита от външни агресори и вътрешни конспиратори. Затова е необходимо тук да дам известно разяснение относно основанията на Христовия закон (впрочем всички кръстени всъщност влизат в завет на послушание спрямо Христос и Неговите заповеди, за да почива върху тях Неговата защита, благост и милост, което покорство е основа на Вярата, даряваща вечен живот).
Казват – църквата приютявала била всички човеци без разлика от идеологически пристрастия и убеждения, защото тя спасявала за през вечността, а не се занимавала със земните дела… Звучи убедително, но всъщност е повърхностно, затова заблудително (в събора на посветени наистина са приети като добре дошли всички човеци, но само ако първо оставят вън своите заблуди и греховни навици). Вижте какво казват самите ученици на Христос: „ …като мислите винаги едно… бъдете единодушни и единомислени”. Единомислие….?! Какво единомислие може да има между неолибералния „християнстващ”, и нео-нацист, който също се определя за „православен” (нарочно давам най-контрастни примери, но има и безброй други непреодолими идеологически противоречия)? Как ще се разберат за гей-браковете, за натуралистичния трансхуманизъм, или за расовите и етнически конфликти? Или какво единомислие може да има между комунисти и капиталисти (разбира се техните съвременни хибриди се наричат по по-завъртян начин)? Такива „прогресисти” могат да достигнат „единомислие” само ако се обединят в тайна конспирация срещу христовото общество (в антихризмът – змея има много глави, които привидно /на човешко ниво/ изглежда, че воюват помежду си, но целта им е една и съща – похищението и гибелта на човешкия род). Ясно е на всеки здравомислещ човек, че приложенията на тоталитарните идеологии (достатъчно е да си спомним за болшевиките и нео-нацистите) са квази-религиозни форми, които са напълно несъвместими с християнската вяра. Защото какво общо могат да имат те с чистия ум и добродетелите, които са неделима част от нравствената педагогика на Христовото учение. Което преди всичко се отнася за новия (трансформиран) човек, за обновеното човечество, за новите променени взаимотношения помежду хората – в Правдата и Мира на Царството на Духа. Да, това също е политика (от полис=град), но небесна… Мирът Божий, слизащ на земята между човеците с добра воля, е основа както на молитвения живот, така и на всяко дело на Вярата. Затова учението за църквата (мистичната еклезиология) е разбирането за спасителната наредба в събора на новото човечество. Познание за човешкото общество от небесни граждани (с поведение – земно отражение на небесните нравствени добродетели), всъщност прототип на съвършеното гражданско общество, доколкото християнският идеал за Небесния град е неговият първообраз.
Но… точно тук е противоречието с разните идеологически „-изми” на революционата тълпа относно темата за Властта... Не само, че Христовото учение не е против Властта, но напротив – в неговия светоглед тя е фундамент на цялото битие, като йерархична конструкция, и в природата, и в социума. Затова св. апостоли казват: „…покорявайте се, заради Господа, на всяка човешка власт; …защото няма власт, която да не е от Бога…”. Сам Христос заявава на Пилат Понтийски, който го предава на разпятие: „… ти не би имал никаква власт над Мен, ако не бе ти дадено отгоре…” – с което признава властите като проява на Божествения ред (според пророческата традиция Господ Бог възкачва и сваля земните владетели чрез събитията от човешката история, поради което Христос е наречен и Началник на земните царе). Затова християнският модел е монархичен (Благовестието на Христос е известие за Царството Божие) и патерналистичен (съборността е проекция на Божията общност като Семейство, в това число и догмата за Св. Троица). Разбира се в съборния смисъл – сред народа Божии всички човеци са равни под един върховен закон (върховенството на нравствения закон, познат всред всички народи от най-дълбока древност – още от времето на Ноевите заповеди, които са в основата на естественото право, залегнало в законодателството на съвременните демокрации). Форма на народовластие, но под върховенството на законите на Твореца, положени във всички безброй светове на мироздание (т.е. народ и Глас Божий – в едно). Такава е и святата (свещена) република на Левски. Неговите комитети са началото на организиране на йерархия (власти) сред българското население, която да възстанови под завета Божий държавността на нацията. Това не са тълпи, които се бунтуват срещу властта на султана, но път за възстановяване на законна власт на Българската държавност в условия на чужда окупация. Което едновременно с това е и процес за самоопределение на народа чрез солидарност и лоялност (верност) към възстановената Българска власт (всичко това го знам от извора – през баща ми от моя прадядо – известен близък съ-ратник и съ-идейник на Левски). Всичко гореизредено е в пълна противоположност на идеологията на „отвореното общество” на Сорос, която е най-близко като подобие на функциониране на „отвореното семейство” - отворено за всевъзможни извънбрачни сексуални връзки (и то не само между хетеросексуални), където партньорството е сведено до взиамно „изгодни” договорености. Не случайно гуру и ментор на Сорос е Карл Попър, практикуването на чиято философия изисква унищожаването на традиционните авторитети, не само в семейството, но и в цялото човешко общество. Толкоз за съвместимостта на разни идеологии под християнската стряха… Днес е време всеки, който наистина иска да следва Истината в Човешкия Син, да проумее, че докато въ-църковените се опитват да служат на двама господари едновременно, християнската вяра ще остава маргинализирана, сведена до придатък към управлението на невидимия лука узурпатор на човешката власт (пример – всеизвестните „покръстени” бивши комунисти –„православни” атеисти). Сведена до промоция за „правоверно” спасение, „хранителна добавка” („положителна енергия”) за „успокоение” на психиката, част от фасадата на бутафорния държавен култ и наръчник за празничните и семейни ритуали, следващи циклите на човешкото съществуване… Но такова „богослужение” в действителност е невъзможно (недействително и неприето свише), такова двуедушие е пагубно – „Никой не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира.” Освен това релативизмът (доктрината за „относителността” на истината и морала), изповядван в постхристиянското съвремие, вкара демоните на лъжата вътре всред християнските общности, като превърна земната църква в „скривалище за разбойници”, прикритие за всевъзможни демонични политически култове и секти. Религиозно покривало за новите идоли на постмодерната епоха, за служебните духове на всевъзможни политически лобита. Но може ли някой да пие от бесовската чаша и тази на Господ, без да Го подбуди към ревност? Или да отнеме частите Му и да ги направи части на блудница, без последствия? Не се заблуждавайте – Господ поругаем не бива…
От друга страна секуларизмът (най-общо казано отделянето на вярата от научния подход и светския обществен живот) ограничава и затваря изкуствено Вярата в религиозното гето, далеч от територията на всекидневното приложение на Божествените принципи валидни за всяка социална и обществена област, чиито вечни етически и морални норми изобщо не се отнасят само за християните, а за всеки човек и във всяка сфера на човешкото съществуване, като културна основа на цивилизацията. Извратеното разделяне на вяра и социални науки (а те всичките са чада на Християнската философия), е удар срещу човешката култ-ура и цивилизация изобщо. Отнемане на единствения антидот (противоотрова) срещу нео-марксическата културна революция на новия фашизъм, готвещ погроми над човешкото достойнство и хилядолетните му ценности, все в името на новия „пролетариат”– „онеправданите” малцинства, извращаващи вселенските закони и поругаващи всичко свещено…
И най-накрая – християнинът не може да участва поначало в която и да е тълпа (каквато насъскаха юдейските първенци – да викат пред Пилат Понтийски – „разпни Го”). Не може да е част от която и да е паплач, защото той (християнина) е част от общността, която е пълна противоположност на всяка тълпа. Общност възникнала в зората на човечеството като Семейство от избрани от Бога домове и родове. В която човек намира наследството и бъдещето на народите и човечеството… И новозаветната църква възниква на семейни начала – нейните най-вътрешни членове са даже роднини (Исус и неговите доведени братя, Йоан Кръстител Му е братовчед по майчина линия, а учениците му са галилеяни – т.е. земляци). Христос проповядваше не от амвоните на религиозните институции (от там той е изгонен), а в домовете, сред човеците, сред техните тегоби и скърби, изцеляващ и освобождаващ от всичко, което ги угнетява… След Неговото възкресение и възнесение, учениците му продължават тази традиция – ранните църкви са всъщност домашни събрания. Общност (малцинство), което също е конспиративно. Но нейната конспирация е тази –на Любовта, Истината и Милостта. Които не чрез човешко насилие и мощ, но чрез Духа, победиха „непобедимия” Рим, и го покориха на Вярата... В изпълнение на Христовия призив (заповед и предназначение актуално винаги, но особено днес): „ Вие сте виделината на света;… град (гражданско общество) поставен на хълм; … и когато запалят светило, не го слагат под шиника, но на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците…” .
Надявам се в отговор на поста ми, да не ми досаждат църковници и религиозни фанатици, които разделят домочадието на Вярата на враждуващи братства, религиозни партии и фракции. Съветвам и теб читателю, както е писано: „...който върши Правда, е от Него...”. Защото не деля човеците на наричащи се християни и нехристияни според религиозната си принадлежност и църковно членство (или липса на такива). Но на нечестивци (които за разлика от слабите и невежи грешници, не само вършат зло, но и oдобряват, насърчават, обучават и другите да вършат престъпления), и на благочестиви – пазещите Господните заповеди и боящи се от Името Божие… Разбира се между двете гореспоменати категории се намира мнозинството от лутащи се, още неопределили се човеци, завличани и брулени от всякакави ветрове на заблуди, лукавства и измамителни хитрости…
Вижте, пак ще повторя – не убеждавам никого, но все пак глупостта е порок… Защото човеците са грешни НЕ защото са глупави, но са глупави, защото си обичат греха… През всичките години на съзнателния си живот и свидетелство (за Бога станал Човек), съм познал, че не е възможно последавател на Истината в Христос да остане тъп…, защото Умът (Интелектът) на Духа развива човешкия разум (разбиране и разпознаване). И обратното – и най-начетеният (включително „библейски”, „богословски” и „философски”) човек, без Духа, си остава глупак (безумец). Това… –за „умните” и „красивите”…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3017862041774432



Гласувай:
4
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 356070
Постинги: 210
Коментари: 51
Гласове: 248