Кой не се е удивявал от историите за келтите и техните мистични жреци – друидите? Разказите за тях са свързани с магически ритуали и няма как да не се запитаме истина ли са били. Но поговорката казва: „Където има дим, има и огън“, така че едва ли е без причина описването на друидите като жреци, знаещи чудни заклинания.

Кои обаче са били келтите и каква е връзката им с траките? Според учените, между келти и траки няма нищо общо. Но дали това отговаря на истината? Името „келти“ им е дадено по-късно от елини, етруси и перси, а доста по-късно на това име започват да са приписват характеристики на народ, различен от тракийските племена.

Интересно е в такъв случай да се запитаме като какви са се определяли келтите? Най-добрият начин да разберем това е като проследим начина им на живот и техните схващания за подредбата на света, защото човекът е това, което вярва, мисли, говори и живее.

За щастие, по тези теми има достатъчно материали. Истинската наука е светлина, когато не изхожда от разбиранията и вярванията на отделни човеци, според политическа конюнктура или идеологии. Има достатъчно исторически, археологически и фолклорни извори, които разкриват недвусмислено истината за келтите.

Учените приемат историческото съществуване на друидите – жреците на келтите – от ирландските епоси. Интерес буди фактът, че според библейските разкази, произходът на европейските народи се свързва с Ной и Тиру, чието потомство се нарича Тираки или Траки. А в ирландските епоси, се говори за завладяването на Ирландия от един велик Божествен народ, дошъл от югоизточните части на Европа, където реката Дунав се влива в Понта (Черно море).

Тези Тираки (траки) населявали цяла югоизточна Европа чак до гръцките острови, а техните жреци на Слънцето донесли в Ирландия своята вяра. Тираките владеели такава сила, че сътворили земя от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови, защото тя не достигала за заселването на този многоброен народ.

Възможно ли е тогава келтите да са траки и да са се определяли именно като такива?

В своята книга „Тракийското Писмо Декодирано“ част V, акад. Цветан Гайд много подробно и напълно обосновано доказва родствената връзка между траки, гали и келти. А фактът, че траките са тясно свързани с България като начинатели на българската народност и нация е безспорен. Това твърдят вече и не малка част от нашите учени.

В безценния си труд, акад. Цветан Гайд е издирил и описал подробно културното и езиково сходство между траки (българи) и келти (гали). Интересното е, че не само книгата на Гайд говори за родството между траки и келти. Има и редица други факти, според които можем да заключим, че келти и траки са един народ.

В „Моята България – учебно помагало по история и цивилизации, 5-12 клас“ например, четем следното:

„За някои тракийски народи има съмнение дали не са смесено трако-келтско или дори чисто келтско население. Такива са сердите (сардите), които в западните изследвания категорично се числят към келтите (галите). За келтски град се обявява и древната Седрика, днешната българска столица София. В случая трябва да се има предвид следното – келтите и траките са европейски мегаетноси, в чиито култури има много сходства.“

Нека разгледаме няколко опорни точки за сравнение между траки и келти.

Нека да припомним, че античните религии  се характеризират не толкова с догми, колкото с ритуали – тоест, религията при древните народи е била преди всичко практика, начин на живот. За целта, хората били наблюдавани и ръководени от свещенослужители, които били разделени на три групи – Друиди, Прорицатели и Бардове. Тези три групи са описани от няколко антични и средновековни извори.

Първата група свещенослужители – Друидите, имали знатен произход и не участвали във военни действия. Те обаче имали силна духовна власт и нищо важно не се предприемало без тяхно съгласие. Друидите описвали себе си като „хора от трети вид, такива които са разположени между хората и Бог“, защото разбирали езика на Бога и изразявали Неговата  воля. Може би много по-ясно ще стане какво точно представлява този особен вид хора от един древен текст поместен в Книгата „Атам“ от „Тракийските Хроники“. Там се казва, че от праведния Севт (библейския Сит) – синът на Атам (библейския Адам), Бог е създал нова раса. Тази нова раса били хора, които слушали Божия глас и се съпротивлявали на Сатаната и на неговите измами. Бог ги нарекъл Божии синове и дъщери, а онези, които слушали гласа на Змията – чада на Змията. Между потомството на Децата на Бога и потомството на Децата на Змията започва война, която продължава и до днес.

Втората група свещенослужители – Прорицателите, принасяли жертви и тълкували всички наблюдавани явления и събития. Тяхната роля била да разчитат бъдещето.

Третата група свещенослужители – Бардовете, възпявали своите вождове и славното минало на предците си. Бардът бил живата памет, пазеща спомена за миналото в настоящето. Бардовете са описвани като лирически поети, които с подобни на лири инструменти разказвали истории. Често пъти при битките, докато войските се приближавали една към друга с вдигнати мечове и насочени напред копия, бардовете заставали между тях и ги принуждавали да спрат, сякаш укротявали диви животни. Така дори и при най-дивите варвари, страстта отстъпвала пред мъдростта. Това напомня не само за цар Давид, който пеел еподи под съпровода на лирата си и успокоявал силното главоболие на Саул, но и за Орфей, който със звуците на арфата си е усмирявал хора и животни.

Интересното е, че подобна група от свещенослужителите откриваме и при траките. За това научаваме от Книгата „Арих“ от „Тракийските Хроники“, в която се описват три групи свещенослужители – Арихи, Реди и Мерите, чиито задължения много приличат на задълженията на свещенослужителите при келтите.

Светилищата при келтите представляват подредени в кръг каменни блокове и се наричат кромлекс. Подобни светилища има из цяла Европа, като най-известните са в Бретон, Франция и Стоунхендж в Англия. Любопитен е фактът, че най-много кромлекси има по нашите земи, които  са доказано много по-стари от тези в другите части на Европа.

Основните келтски празници имат аналог в нашия фолклорен календар. На 1 ноември келтите празнуват Самайн – празник на мъртвите, за да ознаменуват началото на зимата. В края на месец октомври, българите празнуваме Андреевден, когато се извършват тайнства за  благоденствие, защита и победа над смъртта.

През месец февруари се чества келтския празник Имболк – празникът на водата, приветстващ завръщането на силите на пролетта. В българския фолклор е добре познат ритуала с къпането, който се изпълнява както на Ивановден, така и на Бабинден, а на Йордановден се влиза в студени водоеми. Тази традиция е много по-древна, отколкото може би предполагате. Това е традиция на очистване и заявление на родовата вяра.

Балтайн се чества от  келтите на 1 май. Това е празникът на Огъня. С него се поставя началото на лятото. Аналог при нас е празникът на нестинарите, който се чества на 21 май.

Лугнасад е празникът на съборите по време на жътва. Той се отбелязва през месец август и се характеризира с религиозни ритуали и поклонения на свети кладенци, на които са ставали изцеления. Това прилича много на изцеленията в къпалнята Витезда в Йерусалим, в която слизал небесен ангел да раздвижи водата, а хората, влезли в къпалнята по това време оздравявали от неизлечими болести. Имат ли аналог подобни празници при българите? Лугнасад се празнува в два различни празника – летният Атанасовден, с който се поставя началото на жътвата и Илинден, когато се празнуват небесните сили в лицето на пророк Илия.

Учените са единодушни в това, че Питагор е бил учител на друидите. Според тях, неговото учение се осъществявало индиректно с посредничеството на Залмоксис от Тракия. За тези, които не са запознати, Залмоксис (Развързващият и Връзващият Пастир) е едно от тракийските епитети-имена на Божия Син – Слънцедатния Исус.

Питагор, родом тракиец е поклонник на Дионис (Дион Исус), Богът на Възкресението. Той е бил посветен в тайните на пиктографската писменост, която изучавал в Тракия и Египет. Орфическата школа на Питагор била приемник на древното тракийско учение за свещените начала и сили. Питагор поставя началата на Музикалната теория за свещения Звук, практикувана от дълбока древност от орфическите лечители и мъдреци, както и началата на Математиката – Майката на всички науки.

В „Друидите, философи при варварите“, Жан-Луи Брюно потвърждава, че друидите и тракийските орфици са били част от едно научно схващане за света и хората. Той пише, че „теориите относно индивидуалността на душата, нейният божествен характер, нейното безсмъртие са споделяни само от трите големи групи мъдреци в древността – орфиците от Тракия, друидите и питагорейците“.

Друидите били против това техните знания да се записват и държали знанието им да се предава само устно сред посветените. Но все пак, до наши дни е достигнала тяхната рецепта за пречистване. Тя гласи следното: „човек трябва да почита Бог, да не причинява зло, да се упражнява в храброст“.

Тази рецепта звучи като съкратена версия на 10-те Божии Заповеди на Мойсеевия Завет (записани в Стария Завет), които пък са разгърнати в 20-те Божии Заповедите на Орфеевия Завет (записани в „Тракийските Хроники“).

По-интересното обаче, е разчитането на историята, описана по съдовете от Летнишкото тракийско съкровище, датирано от IV-III век пр. Хр. В книгата си „Тракийско Писмо Декодирано“ част  IV, д-р Стефан Гайд го описва като „Притчата за Посветения“. В нея се описва пътят на Посветения към Божествената Трансформация – превръщането на посветения във вярата Херос в Духовен войн, който владее стихиите, времето и собствения си живот. За този път на Посветения се говори и в Новия Завет, където Иисус Христос го нарича „тясната пътека“ към спасението на душата.

Съдовете от Летнишкото тракийско съкровище, на които е изобразена „Притчата за Посветения“
6. Друиди, шопи и келти

В увода споменахме за ирландския епос, който разказва как Ирландия била завладяна от един велик Божествен народ, чиито жреци на Слънцето владеели такава сила, че сътворявали земя от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови. Сътворяването на земя от водата обаче, е една от основополагащите концепции за сътворяването на света, описана и в Книга „Битие“ от Стария Завет.

В случая, точният превод на думата от бохарски би трябвало да бъде „е било сътворено чрез трансформации от Себетрансформиращия Се“ вместо просто „станало“ или „което бе“! 

Това означава, че траките, подобно на келтските друиди, са познавали много добре „божествения начин“ на сътворение на вселената от светове и появата на видимата физическа вселена като еманация на Бог-Слово.

Глаголът „шопе“ много прилича на името на една етнографска група от днешна Западна България, Източна Сърбия и Североизточна Северна Македония – шопите. Според някои изследвания името „шопи“ идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци или пастири, използвали като основно оръдие на труда.

Очевидно тази овчарска гега или тояга е била много важен елемент от характеристиката на шопите, за да се твърди, че е дала името им, но тя категорично препраща към образа на друида, който се свързва със старейшина с жезъл в ръка.

И накрая, но не на последно място, в облеклото на друидите има препратка както към облеклото на един от народите, наследили келтите на Британските острови – шотландците и тяхната „поличка“, така и към шопите, за чиято носия е характерна също „полата“. 

7. Връзката на Спартак с келтския принц Крикс

Двамата принца – тракийският Спартак и келтският Крикс, се обединяват в общ бунт срещу една от най-големите империи по това време – римската! Подобна смела постъпка е означавала почти сигурна смърт поради мащабите на римската империя и военната сила, която римските пълководци са водели със себе си, което ни говори, че двамата вождове трябва да са били свързани от обща кръв, и обща родствена кауза, за която са били готови да умрат – освобождението на траките.

Потвърждение за тази теза намираме и в „Моята България – учебно помагало по история и цивилизаци, 5-12 клас“:

„Литературата и киното са наложили един доста неверен образ на Спартак. Той не е просто римски роб от тракийското племе меди, а виден тракийски аристократ от царския род на Спараток, както звучи името му в оригинал. Въстанието не е робско, а е един вид „царско“, понеже е предвождано от двама принцове – тракът Спартак и келтът Крикс. Спартак не е искал да превзема Рим, за да освободи сънародниците си и да ги върне в Тракия. Той не умира във въстанието, за разлика от Крикс. По всяка вероятност изпълнява целта си и се завръща в родината. Независимо от тези разлики между историческия и литературния Спартак, той оглавява най-голямото въстание срещу най-знаменитата империя – Рим.“