Пресконференцията в БТА от 29 юни 2017 година „Прародината на древните гали (келти) – Древна Тракия“ и големият пробив на Института по Т-Наука в декодирането на тракийските руни

Учените от Института по Т-Наука отново успяха да разчетат по Метода Гайд надписи от древна писменост, за които учените твърдят, че не могат да бъдат разчетени. Работата на Акад. Цветан Гайд и неговия екип продължи започнатото чрез трудовете на Д-р Стефан Гайд, за да можем ние в нашето съвременно общество да разберем чисто практично посланията на нашите предци, запазени за нас като техни наследници върху тези артефакти.

/от Красимир и Дияна Мерин/
 

Както стана ясно от пресконференцията, целта на изследванията е била да се даде на българите ключа за духовното израстване, както това са правели предците ни, давайки на много народи (включително и на келтския) духовни практики и технология на живот, считани днес от мнозина за обикновени легенди и фолклор.

На 29-06-2017 г. в пресцентъра на БТА се проведе пресконференция на тема Прародината на древните гали (келти) – Балканска Тракия и о-в Самотраки, и Руническата книга на тайните. Акад. Цветан Гайд, директор на Института по Т-наука, представи новите открития и достижения на екипа в областта на декодирането на древните тракийски артефакти от нашите земи по Метода Гайд.

Оповестените открития са продължение на работата на Института по Т-Наука през последните 12 години. Обществеността е запозната с изложенията на работата на колектива чрез трудовете на Д-р Стефан Гайд, в които той подробно излага тезите на института.

Екипът от учени вече 12 години говори за своя прочит на пиктографската писменост по нашите земи, който е бил реализиран чрез единствено възможния за това Метод Гайд.

Акад. Цветан Гайд говори уверено и задълбочено за редица въпроси, свързани с класифицирането на знаците от дунавската цивилизация, което е направено отдавна. За тези знаци се говори толкова отдавна, че напоследък това се е превърнало в модна тенденция.

Знаете ли обаче, че учените по света все още твърдят, че подобни надписи на древна писменост (2000 години преди Шумер и Египет) не могат да се разчетат, а в трудовете на Д-р Гайд и в работата на Института по Т-Наука това отдавна е направено?

Декодирането на древните артефакти стои от много години, благодарение на Метода Гайд.

Същността на този метод е използването на по-късен аналог на идеограмите върху древни артефакти по нашите земи и това е отдавна известно от поредицата книги „Тракийското Писмо Декодирано I, II, III и IV“. В реда на изложението по време на пресконференцията бяха напомнени някои прочити от тези книги, които са реалност вече повече от 12 години, и беше заявен известният вече факт от тези книги, че артефактите по нашите земи са били разчетени от учените от Института по Т-Наука посредством по-късните с 2000 години варианти на древноегипетското калиграфско писмо.

Затова и анонсът за разчитането на руническите знаци от енеолитна Тракия с помощта на същия Метод Гайд направи новината още по-актуална и вълнуваща. А новата книга „Тракийското Писмо Декодирано V“ на Института по Т-Наука e поредното доказателство за автентичния научен механизъм, чрез който е разчетена поредната древна писменост – факт, за който мнозина учени могат само да мечтаят, въпреки своите титли и публикации, и факт, който говори сам по себе си за актуалността на откритията, тъй като каква полза има човешкият род, ако някой само говори за древни писмености, без да може да ги „преведе“ на съвременен език?

Това за нас е и най-значимата част от този голям пробив в разчитането на новите артефакти –  фактът, че в предстоящото издание на новия пети том  от поредицата „Тракийското писмо декодирано“ са представени в „читаем“ и разбираем вид древни послания, чието съдържание е на много високо концептуално ниво.

Акад. Цветан Гайд: „Институтът по Т-Наука отдавна доказа с трудовете на Д-р Стефан Гайд, че по нашите земи има послания, които са много по-древни от паралелните пирамидални текстове в Египет, в това число и в така наречената от египтолозите „Книга на Мъртвите“.“

За нас като основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет“ по Метода Гайд беше изключително радостен фактът, който Акад. Цветан Гайд припомни, а именно, че Методът Гайд, освен лингвистичен анализ, предлага и историографски преглед на данните, които показват връзката на нашите древни предци с поселения и народи, които употребяват културните им достижения. Затова и поантата на пресконференцията – анонсът за връзката между келти, гали и древните траки, доказана категорично от Акад. Цветан Гайд и неговия екип чрез лингвистичен анализ – беше за нас от огромно значение.

Акад. Цветан Гайд: „Още преди години Д-р Стефан Гайд първи доказа категорично, че има връзка между българи и траки – факт, който беше яростно отхвърлен от представителите на официалната наука в България, когато беше анонсиран за първи път на подобна пресконференция. В последствие обаче не само лингвистичните анализи на Д-р Стефан Гайд и Института по Т-Наука, но и ДНК анализите доказаха тази взаимовръзка. Изследванията свързват възникването на египетската цивилизация с привнесените познания на морски народи (а според Херодот траките са първите владетели на моретата!) и доказват тази връзка по историографски подход чрез древни свещени текстове, които показват Тракия като люлката на европейската и на световната цивилизация… Още преди 12 години публикувахме в трудовете на Института по Т-Наука редица важни за българския народ открития, като това, че наименованието „българи“ идва от бохарския (боготворчески) диалект, който древните траки са употребявали. Това наименование се е използвало по-късно за разкриване на самоопределението на предците ни през определена епоха. По подобен начин и по-късният етноним „словени“ (хора на Словото) е бил използван за хора, които са били приели Слово, Писменост и Език, а не по начина, по който е бил използван в по-късните периоди в историята на отделни („славянски“) народи…“

Акад. Цветан Гайд категорично подчерта установената връзка между Балканска Тракия и Египет и изтъкна намерените данни за пренос на цивилизация и култура.

Акад. Цветан Гайд: „Прелюбопитни са доказателствата за произхода на древните келти, които не почиват само на заключенията на учените от Института по Т-Наука, а се потвърждават и от категоричното мнение на самите келтолози, които признават, че древните келти идват от Балканска Тракия и са приели от „божествен народ“ своята Култура, Религия, Език и Писменост.“

Акад. Цветан Гайд подробно говори за използвания в изследванията по-късен еквивалент на древните рунически знаци в Тракия, наречен в келтската (галска) писменост на друидите от самите тях „огам” или Дървесна писменост.

Това беше всъщност голямата новина, тъй като след разчитането на йероглифите-идеограми на Тракийското Писмо, най-после и древните рунически знаци в Тракия са вече разчетени чрез Метода Гайд. С помощта на тази аналогова друидска писменост, Акад. Цветан Гайд и неговият екип са декодирали посланията от Ситовския надпис, Кременския надпис и множество надписи, запазени върху мегалити като Харман кая, Бузовград и др.

В хода на самата пресконференция бяха представени исторически изследвания и лингвистични анализи, потвърждаващи данните от ирландския фолклор, които твърдят, че галската (келтска) народност и култура водят началото си от Древна Тракия /“Трако ди Данан“ – Траките от Дунав/ и тайните мистерии на остров Самотраки.

Какво да кажем в заключение? Всеки, който може да види споделената от Института по Т-Наука пресконференция, ще може сам да научи от „първа ръка“ много повече, отколкото ние можем да представим в този момент.

Ние обаче днес даваме ключа – Метода, чрез който всеки да може да „чете“ такива рунически надписи – или производните от тях, които са комбинация между пиктограм и фонетичен рунически знак…

На пресконференцията имаше възможност да си припомним чрез въпроси на медии и една от най-големите ползи за българската и световната наука, а именно откритието, че Бохарският диалект е запазеният древен прототип на българския език.

В трудовете на Д-р Стефан Гайд отдавна беше презентирано, че Бохарският диалект е много древен език, който по-късно е навлязъл в коптската литургия, където е бил съхранен. Доказателствата за това са подробни и обширни и според Акад. Цветан Гайд са недвусмислено и категорично доказани от Д-р Стефан Гайд, който разчете през Бохарския диалект Кьолменския надпис и надписа върху пръстена от Езерово.

Акад. Цветан Гайд заяви, че има редица други доказателства, сред които и надписът върху Стелата на Цар Мидас в Анатолия например, от които можем уверено да заявим, че този бохарски диалект е много по-древен от гръцката азбука и е на практика фригийската прото-кирилица.

Затова и твърденията на някои учени, че Бохарският диалект е много по-късно дело на коптите, не се потвърждават. Не е научно валидна и официалната досега теория, че Бохарският диалект произлиза от гръцкия, тъй като ако се вгледаме по назад във времето ще открием, че в Египет има достатъчно доказателства за съществуването на Бохарски език много преди появата на гръцката азбука, като някои учени дори допускат, че този диалект е познат още от времето на Птолемеите.

Акад. Цветан Гайд: „Артефактите, които сме прочели, съвсем ясно със смислови съдържания през Бохарския диалект показват, че това е много по-древна писменост, чийто аналог е заимстван в литургията на коптите. Бохарският диалект е „читаем“ диалект и на него има написани много свещени книги, но коптите говорят на арабски език и не го използват като говорим език… За коптите Бохарският език е мъртъв език подобно на латинския език за нас. Но както има специалисти, които четат латински, има специалисти, които могат да четат Бохарския диалект…“

Ние многократно сме извеждали резултатите от трудовете на Д-р Стефан Гайд, в които беше направено много подробно изследване на Бохарския език и беше посочена както връзката му с надписи върху артефакти по нашите земи, така и връзката му с думи от съвременния български език, които са аналогични с думи на Бохарски…

Затова и всеки, който е запознат с тези открития, знае, че има доказателства, че Бохарският език е много древен диалект на древните българи много преди реформата на Цар Борис. Така че, не забравяйте, че от един момент, когато тази реформа се е състояла – знаете за превода на свещената литература и покръстването на българите в гръцкото православие – е възникнал цял книжовен език, който след това е бил пренесен в Русия, а по-късно и сред други народи... Но по-древните прототипи на този език, ние можем да проследим единствено чрез артефактите и надписите, за които говорим и днес…“

И така, за нас остава неповторимото усещане, че живеем във времена на истински преломи в науката… Времена, в които чрез класификацията на Дунавския скрипт, учените от Института по Т-Наука са разкрили симбиозата на идеограми и огами (руни)…

По този начин днес ставаме свидетели на откриването на процеса, който е бил в основата на създаването на по-късните фонетични азбуки – фонетичната протокирилица, от която произлизат гръцката азбука и по-късната азбука, която е дело на братята Кирил и Методий…

Нас ни интересува технологично как това разбиране може да донесе на нашия съвременник резултати в ежедневието, във взаимоотношенията в семейството, дори в изграждането на гражданското общество, така че да имаме тези достижения и ползи, които са постигали и нашите предци…“

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

ГЛЕДАЙТЕ ЦЯЛАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА САЙТА НА ИНСТИТУТА ПО Т-НАУКА

http://institutet-science.com/prarodinata-na-drevnite-kelti-drevna-trakiya/

или на линка по-долу:

Корените на завистта в българската родова памет

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

„Когато завладяха почти цялата империя и влезнаха като победители във Вечния Град Рим, те възревнуваха и пожелаха да притежават града и богатствата му. В своята завист те влязоха в съюз с племена, които не им бяха сродни и не говореха език, сроден на техния, племена диви и жестоки по нрав и обичаи, наречени хуни...

Всички племена на траките говореха богарския език и Арихите обслужваха светите Христови тайнства на Древната Божествена Реч… И щяха да бъдат непобедим народ, ако не бяха болни от Гетската болест („завистта“ – бел. ред.).

А тази „болест", скъпи мой принце, беше проклятието на всички богари още от самото начало и в това беше падението им - че всеки завиждаше до ревност на брата си и гледаше отвисоко на ближния си, и ако и да се съюзяваха понякога срещу общите си врагове, скоро след това воюваха помежду си — цар против цар, и брат против брата,… трак против трак, богари против богари - и така, откакто свят светува, така, даже и до днес…“ (из „Тракийските Хроники“)

В статията „За тракийските корени на царете в Древен Израил“ разгледахме доказателства, че Цар Соломон, синът на цар Давид и Батшеба (Витсавее), е връзката между древния Израил и свещената вяра на траките-хети, и посочихме едната от причините за завистта в човешкия род чрез примера за „слабостта“ на Давид по Батшеба (Витсавее).

Там разсъждавахме за факта, че въпреки многото красиви наглед жени, които цар Давид можеше да има, той пожела именно Батшеба (Витсавее). А когато тя забременя, той премина през много терзания, за да скрие деянието си, въпреки че беше цар и едва ли някой щеше да му се противопостави. Очевидно цар Давид искаше наследник от „знатен“ род. Факт е, че той съгреши именно след като научи коя е жената! Знаем от историята, че царете винаги са били изкушавани да закрепят властта си като се свържат с жена от царски род, а Витсавее е точно такава – жена от Дома на Урия, наследник на свещената тракийска вяра, чиито поклонници са били древните евреи и самият Давид.

Следователно, грехът на Давид се състои в това, че се изкушава да вземе с насилие жена от царски род, за да бъде признато потомството му от хетите и то да царува над тях. Знаем от преданията на древните евреи колко важно е майката да е еврейка, а цар Давид е искал наследник от жена като Батшеба. Освен това, за Давид е била много важна както видяхме и връзката с посветените в Тракия, защото той сигурно е знаел, че и майката на Орфей е била служителка в храма и че тя е била „служителят“, който е въвел Орфей в храмовото обучение.

Тези завист и надменност са били толкова силни, че богарите са влизали в съюз с  враговете си, само и само да не позволят на братята им да са по-горни от тях! Това е и обяснението за появата на „новите нашественици“ на българската родова памет – „копистите“ от „Кръга Спароток“.

Безпаметна завист и пожелание на заслугата за славните открития на Д-р Стефан Гайд за родната история и език, довели до повтаряне на истини, които братята Гайд единствени и първи обявиха (за което и понесоха множество клевети и нападки). И когато истината вече не можеше да се укрие, събраните и анализирани от Гайд източници бяха взети наготово, и бяха цитирани като лично изследване в подкрепа на откраднатите научни тези и прозрения на Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайд.

Днес тези „кописти“ се афишират като „застъпници за истинската българска история“ и под имена като „Азбукарче" насаждат в обществото присвоените от Гайд идеи. Защо присвоени? Ами защото не само, че не признават откритията му, а и си позволяват директно да го клеветят като учен и човек!

Както обаче се вижда, и до днес твърденията на тези „кописти“ са силни единствено в повтарянето на наготово взети изводи, без да могат да се доближат и на сантиметър до елегантната изследователска метода на Гайд, нито да „сътворят“ дори бледо подобие на декриптираните преводи на древни документи, издадени в сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“, книгата „Тракийският Орфизъм за напреднали“ и уникалната за българската и за световната наука поредица „Тракийското Писмо Декодирано“.

Можем само да се надяваме, че един ден цялото духовно богатство на българския народ от тези книги ще стане достояние на всички!

И тъй като всички идеи и препратки в тази статия ще станат също така обект на „изследвания“ от „Кръга Спароток“ (под „изследвания“ разбирайте търсене в интернет по ключови думи и цитиране на всевъзможни имена и документи, независимо от реалното съдържание), тук прилагаме съвсем малки фрагменти от феноменалната книга „Хрониките на Авийла“ (известна и като „Книгата Арих“), които касаят въпроса за „завистта“.

Той е ключов фактор от българската родова памет и всеки, който иска да разбира историята на своя народ трябва да го познава „в оригинал“, за да може да отсява истината за своя народ от имитациите и бълваните лъжи и омраза против Бога на трако-богарите, целящи поробване на ума на техните наследници днес.

В своята завист те влязоха в съюз с племена, които не им бяха сродни и не говореха език, сроден на техния, племена диви и жестоки по нрав и обичаи, наречени хуни. Като сториха това, те нарушиха заръката на отците си, да не се кръвно-побратимяват с другоезични народи.

Така, скоро ги постигна Божието наказание и бяха подчинени и поробени от див и жесток народ, който ги поведе в братоубийствена война срещу братята им беси-гети. Сред тях се издигна с насилие и свирепост, с подлост и предателство, царят на хуните – Безпощадният Атила (434-453 г.) - бичът Божий и Наказанието Божие, заради непокорството им към завета на Христа Бога свой и на отците.

А всички истро-гети от сана на Арихите-пазители бяха напуснали поселенията им и се бяха върнали при своите събратя беси-гетите, защото мистериите им забраняваха да са слуги на хуните. Само някои от покровителите на земята - мерите бяха останали в съюза на хуна Атила, за да опазят владението на истро-гетските земи в Панония. Те бяха воеводи на народа си тогава и верни съюзници на хунския цар, като ламтяха да увеличат земите и богатствата си за сметка дори на братята си беси-гети и против волята на Арихите и завета на отците си. В Атила беше вярата и надеждата им, и в силата на неговата многохилядна конница, пред която трепереше Рим и целият свят…

И всичките племена, говорещи Богарския език, бяха Арихани и следваха неотлъчно Светите Тайнства на Христа Бога нашето, и както ти казах вече, в Империята ги наричаха погрешно ариани, т.е. че били следващи учението на Ариус, който твърдял, че Христос не бил Бог, а човек.

А както вече знаеш, нашият народ не е ариански, но Арихански защото вярва, че Иисус Христос е Бог, който стана заради нас човек. А като стана човек, това означава, че освети човешкия свят и го изпълни с Божественото Си естество, и вля сътворителната Си сила в Човешкия Род, та по този начин, вече твори и чрез този Човешки Род…

А имперските подлоги не харесваха това учение, защото караше хората да не се подчиняват на Империята, но да следват Божиите повели, дори в човешките наредби и в държавните заповеди, осъждайки даже делата на Императора. Защото императорите и Имперската църква учеха обратното, а именно, че Бог отговаря само за отвъдните неща и отвъдният свят е Божествен и добър, а Императорът е единственият наместник на Бога в земния свят, и тъй като светът е грешен, затова трябва да се изпълняват императорските повели, и да се търпят тежките налози и бремена смирено, и с послушание, та да си спаси човек душата, и така до деня на Пришествието Христово…

И се строяха и големи мостове и църкви, и школи на просвещение, защото Арихите вярваха и проповядваха, че в школите и в ученето има Откровение на Божиите Тайни, чрез които Бог ще сътвори нов справедлив и добър свят за човеците, още тук на земята. По туй се различаваха те от другите служители Божии, които учеха народа да се надява само за отвъдното Царство на Бога.

А според Арихите, Царството Небесно трябваше да слезе сред човеците още в този живот, а за да стане това, те се опълчваха против всяко имперско зло и насилие, и против онези свещеници, що бяха вълци, облечени в овчи кожи, що служеха на Империята и на робството.

И всичките племена на траките говореха богарския език и Арихите обслужваха светите Христови тайнства на Древната Божествена Реч… И щяха да бъдат непобедим народ, ако не бяха болни от Гетската болест.

А тази „болест", скъпи мой принце, беше проклятието на всички богари още от самото начало и в това беше падението им - че всеки завиждаше до ревност на брата си и гледаше отвисоко на ближния си, и ако и да се съюзяваха понякога срещу общите си врагове, скоро след това воюваха помежду си — цар против цар, и брат против брата, гет против гет и гет против бес, и бес против одрис, и трак против трак, ута-гури против ко-тракг-ури и утаг-ури против гети, и гети против ко-тракг-ури, и уон-гонт-ури против беси и против гети, сиреч богари против богари - и така, откакто свят светува, така, даже и до днес…

А след смъртта на императора Тиберий на трона в Константинопол се възкачи Маврикий - грък, женен за тракийска принцеса - дъщерята на Тиберий. Той направи съюз със мнозина срещу всичките траки в Империята. Той наруши свещените съюзни договори с царствата на Арихите в Равена, Тулуза и Толедо, и насъскваше брат против брата, и франки, бургунди и лангобарди против гети.

След него се възкачи императорът Фока, прост войник, въздигнат от войници, тиранин и диктатор, който беше детеубиец и уби наследниците на Маврикий, защото и в тях течеше тракийска кръв.

Дишайки омраза против всички не-гърци в Константинопол, той премахна всеобщия латински език от държавните дела и вместо него наложи всички книги на Империята да бъдат само на гръцки и да се оповестяват на гръцки.

Загина великата Източна империя, която дедите ти бяха извоювали да управляват с много кръв и с велика мъдрост. Великият град на Константин Велики стана свърталище на военни диктатори и тирани, и на едно гръцко малцинство, което узурпира с мерзост светлия град и Христовото наследство, което не беше тяхно.

Настъпиха времена на мрак и падение за цяла Европа, и гонения на всичко, що беше по-прежно и славно. Насилникът Фока изгони всите свети епископи от светите им престоли и сложи свои военни люде, белязани с антихристкия знак, начело на Светата църква в Константинопол, които не милееха за стадото, но бяха вълци, облечени в овчи кожи.

Така, той стори погром и голямо зло върху цялата Църква Христова, та погуби посветените люде и постави недуховни невежи, които скриха светлината на Писанията и замениха славата на Невестата Христова с тази на царска зверова блудница.

Беше време на плач и ридание из цялата империя - от изток, даже до запад. Тогава Всемогъщият Бог се смили над народа ни и ни изпрати Великият свещеник-цар - хон Кувред (хан Кубрат или Курт от Именника на Българските ханове -600-665 г.) от чина на Редите -учител на народа богарски, какъвто не е имало преди него и нямаше след него, защото мъдростта му беше като тази на Соломона и царството му славно като това на Теодариха преди него…

А Кувред беше прекарал детството си в Константинопол, където беше обучен в царските науки със синовете на Императора и беше дотолкова възлюбен от самия император Ираклий, че получи титлата Патриций заедно със съответните й земи.

А когато навърши 21 години, Кувред беше провъзгласен за Хон на всички богари - от далечния изток, до далечния запад…“

            /из „Книгата Арих“ или „Хрониките на Авийла, верният Пастир, написани за Теларих) - Corpus Regum Thracae – Liber Regum Tertius id est Arih“, от сборника „Тракийските Хроники“, гл. 9, ст. 10-18; гл. 14, ст. 12- 20; гл.15, ст. 11-15; гл. 16, ст. 1-17/

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ще дойде Видовден

 Или какво представлява Денят на Страшния Съд в българския фолклор според  Метода Гайд

фрагменти от книгата „Шифърът на Гайд“

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

В народната митология е останало поверието, че 15 юни е денят на „Страшния съд”. Става въпрос за Видовден – денят, в който всеки очаква възмездието си. Поверието се свързва с вярата, че (ангелът/словото) Вида отсява истината от лъжата и дори и съдът да сгреши, идва „Видовден“, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

Дали това древно поверие на предците ни не е причината Темида – чиито корени са в Египет и е символ на истината и справедливостта – да е изобразявана от египтяните с меч и с щраусово перо в косата, а днес да е популярна с по-късния си образ на жена с превръзка на очите, която държи везни в едната ръка и меч в другата?

Или фактът, че думата Маат (която според дефинициите в трако-орфическите мистерии и египетските мистерии Д-р Гайд разчете като „Истината“, „Реалността на Видимото Слово“, „Законът на Природата“, а Акад. Цветан Гайд като „Духовната Реалност зад всяко нещо“, „Вечната Истина“) е дала началото на термина „магистрат“ и затова Темида с превръзката е олицетворение на човешката правда (която винаги е сляпа), а не е олицетворение на божествената правда (Маат), която единствено може да съди справедливо човешкото сърце?

„В текста от Плочката от Караново се наблюдава за пръв път и опит за обожествяване на Царската Власт, която за да царува "с короната и жезъла на Правдата", изисква от нейния представител да е "преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението", и да се е превърнал в човек с "Божествено Естество", т.е. да бъде измежду елита на Посветените. Подобни елементи са типични и за по-късните епохи където тракийският цар-жрец е задължително орфик, посветен в мистериите, а фараонът в Египет бива коронован само след ритуалното поставяне на статуетката на Истината (Маат) да царува с него в тронната зала.“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано I“, 2006 г.)

„За да разберем истинската същност на орфическото учение на Питагор е необходимо да обърнем внимание на факта, че той дефинирал Творческите Научни Постановки като - ТЕОРЕМИ и разделял всички търсещи познание и мъдрост мъже на две категории: акузматици (слушатели - начинаещи) и математици (посветени, знаещи). Преди да си кажете "Ъхъ, да, ясно", чуйте следното: нито думата "теорема", нито думата "математик" са означавали в епохата на Питагор това, което им е "залепило" като дефиниция нашето "модерно" ново време! Защото думата "тео-рема" означава в своя точен оригинален превод - "Бог-Слово" (божествено слово, имащо сила да сътворява), а думата "маа-ти-маат-ик" означава "виждащ-Маат" човек, а "акус-Маат-ик" - съответно - "чуващ-Маат" човек, като "Маат" е древният принцип, който трако-египетските мистерии дефинират като "Истина", "Реалност", "Видимо Слово", "Законът на Природата" и т.н… Питагор въвежда и т. нар. принципи на "Гематрията", с помощта на които той и учениците му твърдят, че е възможен който и да е акт на сътворение, който биха си пожелали! Любопитно е, разбира се, че терминът "ге-маат-рейа", означава буквално: "земното-виждане-на Рейа" или "земното проявление на Божия Дух", т.е. Питагор въвежда за първи път наука, за това как духовното (вътрешното в съзнанието) да се материализира (сътвори, въплъти) в земното (материалното) чрез силата на СЛОВОТО!“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано II“, 2006 г.)

„В Тракийската Херменевтика, ентусиастът не може да "изплува" от мисловния хаос, където има реална опасност да изгуби вярната преценка на разума си, и да бъде обсебен от силите на разрухата и мрака. Затова, според съхранените орфически традиции в питагорейската школа, учениците се причисляват първо към "акусматиците" (слушателите), а зрелите -"математиците" ("виждащите Маат") са тези, които минавайки през всички нива на духовното словесно мляко (смляното и устно предадено учение), стигат до твърдата храна на непосредственото съзерцание на Божествените архетипи. Това степенуване просъществува и в ранно-християнските последования за оглашените и верните, и различния техен достъп до светите Христови тайни.“ (Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм за напреднали“).

Според запазените древни текстове Maат е помощникът на Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца. Любопитното е, че името на „Рамзес II“ (фараонът е бил считан от обикновените хора за наместник на бог на земята – поверие което през вековете се е изродило при злите фараони в обожествяването на фараона като самия бог) се е записвало и като „Узер-маат-ре“, а йероглифът за „Истината“, „Правдата“ (Маат) съдържа изображението за „перо“, което се свързва със Словото – .

Според декодирането на името Озирис (което винаги се е превеждало така в класическата литература от Плутарх до наши дни), което е изписано като УС-ИРИС на тракийската погребална плочка от Точиларе и беше разчетено като „Всемогъщият Творец“ и „Исус“ (виж елегантния метод на Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г.) излиза, че българското поверие за Видовден не е честване на „осъдените“ – а на търсещите промяна, за да не ги постигне възмездието.

За наследниците на нашите предци, Видовден е ден за напомняне на онези, които нехаят за делата си, че рано или късно злите намерения и мислите им ще „изработят“ в тях и наказание. Затова и единствено в българските поверия, този ден се свързва и с поклонението към Слънцето (което според трако-богарската вяра е Дион Исус, Слънцето на Душите).

Навярно това е причината вярата на предците ни в благоденствието на онези, които се покайват да е описана от фолклористите ни стотици години по-късно (и както пише Димитър Маринов, „по време, когато много от ритуалите вече не се изпълняват и има много малко стари хора, които помнят произхода им“). В изследвания на фолклористи четем за посрещане на деня в ранни зори заради поверието, че това ще даде здраве и сила; за простиране на чеиза от моми, за да бъде огрян от слънцето и други подобни.

Тези поверия обаче единствено потвърждават смисъла на автентичната вяра на трако-богарите в силата на „Слънцето“ да трансформира човешкия живот. Това се потвърждава и от смисъла на декодираните текстове на тракийските жреци от книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ (Д-р Стефан Гайд) и „Тракийският Орфизъм за напреднали“ (Акад. Цветан Гайдарски).

Тъй като богарският (българския) език според Д-р Стефан Гайд е първоезика, от който са произлезли всички останали езици, коренът на думата „видя“, „вида“ е свързан с виждане или проглеждане за греховете и нуждата от промяна. Затова и в някои балкански страни учени-атеисти твърдят, че това е ден за честване на някакъв Бог Виду (например, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска). А в Чехия и Саксония съвсем директно се заявява, че това е денят на виждането, което прогонва слепотата.

По тази причина, „езичниците“ (онези, които са отхвърлили Божествената Реч на богарите) през вековете са свързвали този ден със заклинания за здраве и благоденствие, тъй като едно е било сигурно – че този ден все някога идва за всеки! Това навярно е и причината за поговорката „Всяка коза на свой крак, но ще видим като дойде Видовден“. Смисълът на това е, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела. Или както казва народът, „Ще дойде Видовден”.

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~ 

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Обущарю, гледай си обувките!

/от Красимир и Дияна Мерин/

 ~:~:~ Истински Истории ~:~:~

::: Блага Димитрова ::: „… Едва ли има нещо по-непоносимо от принудително спиране сред път. Всяка твоя клетка се бунтува против тоя застой. До преди миг ти сам си бил превърнат в движение, в скорост, а трябва насила да се върнеш в своята тежест, в своята неподвижност.

Спиране сред път – това е удар, нанесен изневиделица. Колкото по-стремглаво си летял по пътя, толкова по-тежко е стоварен върху тебе ударът на застоя. Чувстваш един нокаут право в диафрагмата. От енергия трябва да се превърнеш в материя. А щом веднъж си се изтръгнал от веригите, приковаващи те на едно място, и си станал движение, ти не искаш да се връщаш обратно и да станеш покой.

Трябва на всяка цена да продължиш да се движиш, да се движиш. Всяко внезапно спиране сред път боли остро като травма. Дори да те заобикаля най-красива местност, не я забелязваш. Взираш се само в грубите ръце: ще освободят ли скоро пътя? Дори никой да не те вика при себе си, никой да не те чака, ни една надежда да не мъждука в края на пътя ти, пак гориш от нетърпение: кога ще потеглиш отново? Нещо извътре, от самия ритъм на кръвта те тласка да бързаш, да не спираш, все да се движиш…

Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш… ::: фрагменти от „Пътуване към себе си“ (1965) :::

::: Д-р Стефан Гайд ::: „… Има история за гениален художник, който се вслушал в препоръките на един обущар и променил някои детайли в рисувания от него портрет. Когато, обаче, занаятчията не се задоволил да дава напътствия само за рисунъка на обувките, а се завтекъл да коригира и лицето, и цветовете, даже цялостната картина, тогава бил поставен на място от майстора-творец с думите: "Обущарю, гледай си обувките!".

Подобно на този, иначе способен в тясната си област специалист, дето се опитал да "даде акъл" в чуждо за него поприще, така и някои археолози (или може би на по-подхождащото им - иманяри!) се надпреварваха да ми казват как трябва и как не трябва да разчитам тракийското писмо!

Затова е необходимо и на тях да отговоря по подобен начин: "Господа, гледайте си разкопките!" Бях упрекван след излизането на първата част от "Тракийското писмо декодирано", че съм бил подхождал прекалено "религиозно" към третирането на древните пиктографски текстове. Ами, че те са писани от религиозни хора, не от материалисти и безбожници! За да разбереш духовните, трябва да имаш духовна отправна точка.

Не бива да правим умозаключения за логиката на древните жреци, съдейки по въжделенията и низшите страсти на "дребнавия" и "малък" човек. Естествено на любителите на примитивизма сред траколозите им се нрави оргиастичната варварска интерпретация на тракийската култура и в частност на орфизма, като "умират" да представят за автентичен измисления от тях образ на "дивия езически жрец" пред неподготвения за медийна агресия - лековерен слушател.

Може би зад тези техни свободни интерпретации и съчинения просто стоят съвременни спиритични наклонности, практикувани измежду самите тях, с които искат да узаконят и оправдаят пред своите студенти -последователи, съмнителните си "научни" практики. Защо е толкова неприемлив за тези "модерни езичници" възвишеният образ на тракийския праотец, покланящ се на троичния Бог и Всемирния Логос, и следващ духовните добродетели, които по-късно преоткриваме в Християнството?

Може би най-вече заради враждата и неприязънта си точно спрямо Християнската Вяра, която постулира, че душата на всеки е сама по себе си "християнка", че изначалната религия на най-ранните ни предци е била Истинското Богопоклонение? Защо им са толкова чужди възвишените пориви, ентусиазмът към красотата и задълбочените духовни концепции на жреците - царе на Тракия?

Сигурно не могат да ги понасят, тъй като разкриват личната духовна посредственост и порочност на съвременните езичници. Явно величествените образци на човешкия духовен полет са несъвместими с ограничените възгледи на тези тесногръди "учени", които с тяхната "приматска" теория за човешкия произход и фанатизъм, присъщ за войнстващия атеизъм, отричат съществуването на високоразвитата интелектуално и технологично (разбира се в друга парадигма и посока на духовния прогрес) цивилизация и култура на мегалитните хора, както и неразривната връзка на същата с нашите предци - траките. Защо? Не е толкова трудно да се досетим.

Ами защото като обявяват мегалитните хора за "първобитни", те ги лишават от идентитет! Та нали "първобитните хора" са безродни и без духовно отечество! Така и нашите учени" безродници защитават своя пещерен интернационализъм! Може би изхождайки от "догмата" за произхода на човека от маймуна, те - "прогресивните учени", не могат да допуснат, че високоразвитата древна духовна цивилизацията се появява най-напред локализирано, (и то именно тук на Балканите!), от където се и разпространява по целия свят!

Разказите на древните народи за Златния Век на човечеството, за Хиперборея, Атлантида и Едем, не са безпочвени фантазии, а имат своите основания в действително съществуваща първична цивилизация с единен Език, Писменост и Религия. Шлиман, библейските археолози и още много други търсачи на изчезнали градове, са били обвинявани в авантюризъм заради предоверяване на древните източници.

Но ако не бяха те, и досега щяхме да четем в учебниците, че Троя не е никога съществувала освен в главата на Омир, а Ерихон, Ур Халдейски и други градове, описани в свещените писания, щяха да си останат за нас само "плод на човешко митотворчество".

Мегалитна Тракия е реалност, която сега изплува пред погледа на нашите съвременници с пълното си величие и красота!

Не могат повече да ни заблуждават, че хората, имащи сложна пиктографска писменост, високо развита металургия (с първото обработване на злато в света - Старозагорско - неолитните жилища; съкровището от Варненския некропол - 6000 г. пр. н. ера), мегалитни съоръжения и удивителни астрономически познания и технологически умения, са били "първобитни", неинтелигентни и бездуховни!

Нещо повече - налице имаме всичките белези на една световна (космополитна) цивилизация, разпростряна на няколко континента, притежаваща широк търговски и културен обмен, вътрешни територии и външни колонии с културни и икономически връзки между тях, единен елит със свой език, своя религиозна и философска надстройка, и всички останали фактори, свидетелствуващи за превъзходство спрямо по-късните нейни производни местни култури, възникнали в Египет и Месопотамия, и поели щафетата на  прогреса…” ::: из „Тракийското Писмо Декодирано“ :::

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден” ::: Никола Вапцаров :::

Още за невероятните истини за народа ни, изнамерени от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайд, които единствено могат да ни донесат възпетия от поета „живот по-хубав от песен“!

/от Красимир и Дияна Мерин/
 

Докато на българите се показват „древни шевици“, които били знаци и символи от ежедневието на траките, „Кръгът“ на „новите нашественици“ срещу автентичната ни родова памет ще продължава да крадe и изопачава откритията на Д-р Стефан Гайд – и българите никога няма да научат, че според оригинални бохарски преписи на Новия Завет, Св. Апостол Павел нарича себе си „трак по дух“ и твърди, че причината за гоненията срещу него и първата църква е тракийската му вяра в Дион Исус, когото е припознал като Бог Слово и Христос от кръста в Палестина преди повече от 2000 години.
/виж повече за бохарската библия на http://institutet-science.com/biblia-bessika-otkrita/

Този живот, за който поетът писа, е възможен само ако народът ни отдаде заслуженото място в науката на откривателите на тракийската писменост и цивилизация. Автентичните открития на Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски датират от далечните 2006 г. и 2007 г. По това време във всички български медии се тиражираха нелепи твърдения, че траките не са българи, че са нямали писменост, че българите са прабългари и славяни и други подобни. „Носителите“ на тези безумия днес се „пребоядисаха“ бързо, тъй като видяха, че не могат да спрат прогреса и истината – нито с лъжи, нито с религиозен фанатизъм – и днес се опитват да „яхнат“ откритията!! Затова и ще познаете „новите нашественици“ (виж и статията „В защита на истинската родова памет на българите от новите ‘нашественици“) именно по паническия  страх – от споменаване на истинските откриватели на тракийската писменост (братята Гайд и сътрудниците от Института по Т-Наука) и от декодираните текстове, които безогледно се копират като уж взети от другаде, но без пълнотата на истината за предците ни.

Да се промени фактът, кой е истинският откривател на тракийската писменост, може да се случи единствено в общество като това от утопията на Джордж Оруел „1984“. Книгата е публикувана на 8 юни 1949 година и е популярна днес с „предсказанието“ за появата на Биг Брадър – „Големият брат“) и култовата мисъл: „Който владее миналото, той владее и бъдещето; който владее настоящето, владее миналото“.

В книгата „1984“ „Големият брат“ е концепция за „кръгове“, които анонимно наблюдават публичните места и домовете и прилагат безкомпромисна репресия към инакомислещите! За целта се променя съдържанието на старите вестници, за да съответства то на текущата идеология. Това „удобно“ средство се наблюдава през последните 11 години у нас чрез потоп от твърдения за предците ни и изявления срещу откривателите на тракийската писменост, чрез които се постига именно този „ефект“ на ПОДМЯНА на съдържанието.

Освен с „Големия брат“ обаче, книгата „1984“ ще се запомни и с хипотетичния език, създаден от репресивния апарат на утопичното общество на Джордж Оруел – „newspeak“ или „новоговор“. Чрез него се налага идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е еквивалентна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има — трябва да се направи използването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция.

Не ви ли прилича това много на „усилията“ на „новите нашественици“ срещу истинската българска родова памет да заличат откритията на Д-р Стефан Гайд? „Нямало такива думи“, „измислял си бил ученият“, „който четял книгите му щял да има душевни терзания“ (?!). В книгата „1984“ „новоговорът“ е описан като произлязъл от нормалния език в обществото, но с ограничена лексика и опростена граматика. „Новоговорът“ е постоянно моделиран от „кръговете“ зад „Големия брат“ с цел премахване на инакомислието, което на „новоговор“ е наречено „престъпмисъл“ в книгата!! Това инакомислие се изкоренява чрез „новоговора“ на „Големия брат“, в който са премахнати думи като „свобода“ например!!

Отново ще припомним, че учени от БАН искаха откритията на Д-р Гайд да бъдат обявени за „престъпни“ чрез създаване на закон за българския език?! Такава идея между другото продължава да се лансира – уж заради обявяването на кирилицата за българска азбука, а не за славянска, но на практика, целта е да се „изкорени“ този декодиран „староговор“ („oldspeak“) – което според Оруел е различният (инакомислещ) език.

Днес „новоговор“ е всяко уж декодирано тракийско писмо от „кръговете“ на „Големия брат“ в българската наука – били те „СПАРОТОК“, „Азбукарче“, „Българка“, „Екип 2-Руните“, „Руните говорят“ и кой знае още колко други, залели българските медии с какви ли не измислици и/или лъжи против автентичните открития на Д-р Гайд.

На този „новоговор“ истината за българската родова памет се изразява единствено в следното:
– „българите са славен народ“
– „българите са траки“
– „науката не борави с религиозни термини“
– „траките са имали писменост, но само ние знаем как да я разчетем“

Всичко останало – истинското ни духовно наследство – си остава някакво неясно „езичество“, на неясно какъв народ!! Защо им е  да правят това, ще се запитат някои? Нали уж истината не може да се скрие?

Да, истината не може да се скрие, но тя изгрява като слънце само за онези, които имат очи и могат да я видят! А „новоговорът“ така е „осакатил“ езика ни, че единствено богатството на божественото Слово дошло до нас чрез идеограмите в тракийските йероглифи може да ни върне към „староговора“ (бог-арската Реч) на предците ни! Това е пророкувано и в свещените текстове на Библията, в които се казва, че който не влиза през вратата, която е „Исус“, е крадец и разбойник и няма да познае истината! (по думи на Светите Евангелисти от Новия Завет на Библията).

В този смисъл е и значението на две популярни поговорки – че „който пие некачествено кафе, ще помисли истинското кафе за буламач, когато го опита“, и че „повтаряната лъжа става истина“. Толкова отдавна се крие истината за нашите предци такава, каквато се разкри тя в древните документи преведени от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски, че за някои „новоговорът“ на „новите нашественици“ срещу родовата ни памет се превърна в „самата истина“, а за други – „староговорът“ на тракийското образно писмо, към който ни върнаха великите ни съвременни възрожденци Гайд, заприлича на „буламач“, който не искат да вкусят, защото са им пробутвали буламач и вкусът към качественото и стойностното е закърнял!

Спираме дотук, защото няма да ни стигне мястото да изброим всички откраднати тези, примесени с „кваса“ на старата наука. Но както и в други наши статии, ще приведем пример за подобна „кражба, замесена със стар квас“.

Археологът Христина Вълчанова е събрала експозиция от старинна везба на асеновградчани. В голяма част от артефактите се повтарят знаци и символи, които тръгват от древни времена, например от 6-тото хилядолетие пр. н. ера, и достигат до 19-ти век в българската материална култура. Тъй като подобни ивици има и в традиционната народна носия на България, Вълчанова смята, че "древните прародители, които са живели в днешните български земи, са били хора с образно мислене".

Целта на организираната изложба според анонса е „да върне асеновградчани към корените им". За огромно съжаление, детайлите от откритията на братята Гайд за тракийската писменост продължават да са непознати на широката общественост днес и това позволява на най-различни „кръгове“ да спекулират с тях и да ги използват за лични цели. Това „ползване за лични цели“ не би могло да се осъществи без „заграбването“ на автентичните открития и подмяната им с „предрешени истини“ от миналото. Затова и тази изложба може да донесе полза на българския народ ЕДИНСТВЕНО ако артефактите от облеклото и бита на българите (които поколения от българи познават добре от спомените на своите баби и дядовци) са „дешифрирани“ според декодираните от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайд текстове от свещената жреческа реч на тракийските оракули.

Според източника за събитието (https://www.actualno.com/asenovgrad/arheolojka-otkri-vryzka-mejdu-bylgarskite-shevici-i-znaci-vyrhu-artefakti-news_612864.html), „знакът бил израз на мислене, на представи и идеи, които древните хора по някакъв начин (?!) са оформяли в орнаментите си, но той не е писмо (?!), защото не е било нужно да има такова (?!)“. Археологът Христина Вълчанова твърди, че „знаците били достатъчни, защото те за древните хора значели нещо (?!)“.

Не е нужно да коментираме подобни тези, но фактът, че са изказани от човек, който претендира да е носител на меродавни знания показва недвусмислено, че изложбата е организирана с цел отклоняване на вниманието от факта, че тракийската писменост съществува, и че тя говори за Богопоклонение на Исус хилядолетия преди неговата поява като Христос.

Именно това „значение на знаците“ по шевиците е липсващата брънка с богатото духовно наследство на нашите предци. За щастие, подробен анализ на пиктограмите е направен в книгите „Тракийското Писмо Декодирано I, II, III и IV“ на Д-р Стефан Гайд, „Тракийският Орфизъм за напреднали“  на Акад. Цветан Гайд и „Тракийското Писмо Декодирано V“ на Акад. Цветан Гайд (новата книга от поредицата, представена на 24-ти май във Враца).

В „Тракийското Писмо Декодирано V“ са показани неопровержими доказателства, че писмените знаци на тракийските племена (открити на артефакти в България) са същите, които са използвани от племената на келти и гали в земите им в Европа, и че те представляват идеограми от най-старата в света протописменост.

„Учени“ като археолог Вълчанова и занапред ще ни уверяват, че това са само някакви символи (както твърдеше и казионната наука преди години), за да убедят българите (отново), че траките са безписмен народ и всякакви там теории за богопоклонение и начала на световни цивилизации са неверни.

За да постигне целта си тази лъжа, други „учени“ от същите „кръгове“ ще пледират, че нашите предци наистина са били древна могъща цивилизация – но това не е била тракийската (?!), а траките, чиято Реч Д-р Гайд разчете, видите ли били „зъл народ“ и „гръцка измислица“, чрез която хитрите византийци да ни поробят (?!). В подобни твърдения е очевидна „атаката“ срещу декодираните оригинални преписи на Новия Завет от бохарски, в които Св. Апостол Павел категорично заявява, че е „трак по дух" и затова е гонен от евреите – заради тракийската си вяра!! /„Тракийското Писмо Декодирано IV“/. Не е изключено същите „кръгове“ от учени да измислят и някаква своя алтернативна теория за разчитане на тракийската писменост, която да предлага смес от полу-истини, изказани в „нова“ светлина, с цел признаването на тази теория за автентична научна теза!!

По какво ще познаете лъжите на подобни „учени“ ли? Те твърдят, че „работят само с оригинални източници“ (?!), че има „други учени, които не са специалисти и не разбират от изследвания“ (?!), че могат да „декриптират с някаква нова метода древни знаци от каменни плочи“ (?!) и най-вече – че „науката не се занимава с религия“ (?!). Удобно, поради множеството атеистични слоеве на българското общество и поради факта, че не всички са запознати с научни изследвания по дадената тема!

„Траките са имали свое писмо и то предхожда с 2000 години египетското. Възприетото в Шумер по-късно писмо е по-различно от тракийското с това, че е с по-красива калиграфия“, заяви Акад. Цветан Гайд по време на конференция на тема „Древната писменост по нашите земи, декодирана по Метода Гайд“. Конференцията се състоя на 24-ти май в РИМ Враца и на нея беше представена и новата книга от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано V“.

Надяваме се българският народ да проумее чрез експозицията на Вълчанова, че откритията на Д-р Стефан Гайд, Акад. Цветан Гайд и отдела по  "Тракология" на Института по трансцендентна наука от 2006 година насам, са важни за националното ни самосъзнание и за запазване на родовата ни памет. Защото, както става ясно от анонса за събитието, е видно, че траките са носители и предаватели на древното познание за Твореца, което българите неслучайно са "копирали и везали върху одеждите и тъканите за здраве, благополучие, плодородие и щастие".

От преводи на древни тракийски документи, публикувани в сборника „Тракийски Хроники“ още през далечната 2010 година научаваме, че "богарският" език е езикът, на който говори сам Бог., и който древните елини, които са се настанили по-късно в земите на траките, са заимствали. Ето защо най-старото „старогръцко писмо“ е по своята същност ТРАКИЙСКО ПИСМО (и може би затова не се изучава днес в университетите), и е много различно от по-късната версия на „старогръцки език“, който се изучава в академичните общности.

За сведение, името „трак“ не само беше разчетено на артефакти по нашите земи, но може да бъде открито и в сборниците с народни приказки, публикувани през 50-те години на 20-ти век в България. Цикълът с приказки за мъдрия „Дядо Трак“ най-вероятно е бил по-късно претопен „услужливо“ от някого в цикъла с приказки за Хитър Петър. Това заключение вече публикувахме в едно наше изследване в Блога на Мерин, тъй като името „Дядо Трак“ е запазено в една приказка за надхитряване на змей, която е дословно идентична с известната от по-късен период приказка „Хитър Петър и змеят“.

Очевидно „атаката“ срещу родовата ни памет е насочена не само срещу истината за древната тракийска писменост, но и срещу етнонима „тракиец“ изобщо, тъй като именно тракийски мистерии на богопоклонение са описани в разчетената древна свещеническа писменост (запазена върху глинени плочки). Името „трак“ се открива в оригиналните преписи на Новия Завет на местата, на които днес стои думата „вярващ“, а тракийският меч ромфея е „мечът на Словото“, който излиза от устата на Божия Син според оригиналните текстове в книгата „Откровението на Св. Ап. Йоан“ (известна на масовия читател като „Книгата на Апокалипсиса“).

Всичко това и много други невероятни истини за народа ни могат да бъдат намерени сред откритията на Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайд. Тези открития са толкова безапелационно потвърдени в културата и фолклора на народа ни, че ще бъде жалко, ако бъдат (отново) подменени с твърдения за „безписменост“ или „гръцка конспирация“ (?!). Те трябва да бъдат изучавани от българските деца, за да знаят, че ние сме дали ВСИЧКО на света (а не само „нещо“, както ни втълпяват години наред). Ако имаше инакомислещи, те бяха обвинявани в „патриотарски залитания“.

Темата за това „какво сме дали на света“ обаче вече не се ограничава само до готи (гети), гали или келти. Ние засега ще оставим любопитните сами да разгледат новите открития на Акад. Цветан Гайд на http://tsvetanguide.com/прародината-на-древните-гали-келти/, а тук ще разкрием един „мъничък“ факт от нашите изследвания.

Става въпрос за едно удивително съвпадение на съвременната дума в немския език „nehmen“ („вземам“) с бохарския (трако-богарски) израз „нах мен“ („вземи от мен“). Както читателите сами виждат – без да има нужда да навлизаме в академичните лутания с безброй примери от старонемски или старобългарски, немското изписване на думата „вземам“ се чете [нехмен] и съвпада почти напълно по произношение с дешифрираната от Д-р Гайд фраза „вземи от мен“ – [нахмен].

Единствено автентичното откритие на тракийската  писменост на Д-р Гайд може да върне истината за предците ни, за техните познания за света и за езика, на който говорим и днес. Затова и ние винаги сме били скептични към хора, които говорят за „славните българи“ и за „свещената родовата памет“, без да познават историята на езика, културата и фолклора на трако-богарите.

Надяваме се българската общественост да отдаде заслужено внимание на истината за своя род, ако иска България да пребъде и животът да бъде „по-хубав от песен“.

Ще завършим с думите на историка проф. Пламен Павлов: „Ние сме всъщност един много древен център на цивилизацията дори в личностен и семеен план. Така че неслучайно пътешественици, наблюдатели, журналисти, мисионери в ХІХ век са поразени, че българският народ, макар и под турско робство, е по-образован и по поставя образованието в култ, отколкото в съседните държави, които са свободни.“ (от интервю на проф. Пламен Павлов за празничното издание на предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“)

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ ::: Клуб „Родова памет“ на facebook/com/rodovapamet :::
 

/новият линк на нашия блог/
~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::