~:~: „... Орфическото изкуство не трябва да се разбира само като умението да създаваш комуникативни форми или предмети с художествена стойност, но преди всичко като изкуство на живеенето, познание на Битието, на себе си и Първоизточника, Мъдростта да твориш дълговечно добро, което като материално ехо се проектира в паметници на културата, които потомците наследяват.

Орфическата Култура е Майка на култивирането на човешкото битие по подобие на идеалния негов първообраз /първообрази - ейдоси, архетипи/, който живее в нас и който според Тракийския Епос е отражение на Първичната и Вечна Действителност.

Култивирането в орфически смисъл е възстановяване и облагородяване на човешката природа, сакрализиране на външното пространство като светилище на Творческия Дух, като свещена територия на "късче" пресътворена земя. Това външно пространство е не само физическо, то е пространство на взаимоотношенията в семейството, рода и общността, среща за взаимовръзка между Азът и Не-Азът.

Поради това е толкова актуална и днес орфическата концепция със своето социално и обществено послание за хармония и интеграция.

Любовта всичко съединява, учи Свещеното писание, и това е именно така, защото само в разбирането на другия, в разпознаването в него на същите вечни екзистенциални съдържания, ние можем да намерим Мир с другите и със себе си, да бъдем едновременно верни на Завета на предците си и актуални за модерните предизвикателства на съвременния прочит...“ ~:~:~

::: из „Тракийския орфизъм - определение“ от книгата „Тракийския орфизизъм за напреднали“, Академия Орфика, София, 2007г. :::