За българската родова памет и човешкото битие

Родовата памет е архетипната памет на индивида и народа, която определя творческите възможности на човека и се запечатва в неговите психика и битие като матрица на духовната същност на Човечеството. Тази архетипна памет се култивира от научното мислене, чийто фокус са размислите за битието на човешкия род.

Като наследници на нашите предци, ние сме и наследници на процеса на преоткриване и овладяване на знания, които вече съществуват, но са скрити в личния (субективен) неизследван още свят. По този начин, историческата истина, която е мъртва във видимото пространство и време и съществува само като артефакти, продължава да живее в паметта като духовен факт, поради културната непреходност на идеите.

Истинската история е жизнена чрез преживяванията на субектите и те са тези културни и духовни феномени, за които можем да разсъждаваме. 

            Археолози и историци днес назовават голям период от древната история на човечеството праисторическа епоха поради презумпцията, че няма идентифицирана писменост, чрез която да се съхранява историческата памет.

Нашите предци не са били примитивни, а са имали мислене, което далеч превъзхожда модерните научни и религиозни концепции. За тях Езикът е бил неизчерпаем източник на Познание (Логос) за света и те са го свързвали с Творческото Слово.

            По-късно, учени постулират, че всички открития в науката са религиозни (мистични) откровения, които произтичат от умозаключения следствие на частни наблюдения. Тези частни наблюдения са водели до хипотези, които последствие са били потвърждавани от опита. Това специфично субективно познание е било кодирано като мироглед в писмеността и по този начин е било запазено като предишен опит. 

            По този начин редица учени през вековете са гледали на света като на божествена еманация и са съчетавали своята човешка ограниченост с познанието на многозимерността на битието.

            Тази архетипна (родова) памет определя творческите възможности на човека и се запечатва в неговите психика и битие като матрица на духовната същност на Човечеството. В измерението на тази родова памет обаче времето и пространството са относителни величини.

            Истинската родова памет – човешкия, народностния или  фамилния, е жизнена чрез архетипните преживяванията на субектите и е съставена от различни културни и духовни феномени, за които можем да разсъждаваме; различни индивидуални преживявания и размисли за културата и духовността, запазени в езика, бита и фолклора на българите, които са актуални и днес като духовни феномени. Чрез тези акценти, всеки творец или ценител на истинските изкуство, наука и богословие може да се докосне до мистерията на творческия дух на предците ни и да култивира в собствения си живот концепции и практики за изграждане на мост между микро- и макрокосмоса на битието.