Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
::: Блогът на Мерин предлага интерпретации на теми от философията, културологията и християнското богословие по Метода Гайд. Много от идеите в Блога на Мерин са в разрез с битуващите в нашето общество научни парадигми, но ние вярваме, че ползо-творното научно мислене е онова, което възстановява връзката между науката и Божественото Слово. Ако последвате страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/ и клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: „Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Матрицата е навсякъде и не може да бъде обяснена на никого. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината, че си роб, и като всеки друг, си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание! Трябва да видиш матрицата сам, защото има разлика между това да познаваш пътя и да минеш по него!“ ::: Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Блога на Мерин. :::
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 137432 Постинги: 106 Коментари: 14
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
image

Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

~:~:~ Родолюбие ~:~:~


            „Бог-арите не биха могли да бъдат наричани „чуждоезични (т. е. езичници!)" спрямо Бога, понеже именно те говорят и пишат (измежду всички народи!) на Речта Божествена, която пресътворява всеки ден творението и човешкото битие. Тази Реч и древната вяра на бог-арите опровергават фалшивата доктрина за някаква-там „юдео-християнска" цивилизация и развенчават широко разпространената заблуда относно Християнството като „юдейска секта“…

            Този факт може да шокира само лековерни читатели, които са почерпили цялото си знание за Бог и религия от публичното си основно образование и „сърфирането” си в интернет. Такава констатация е научен и богословски факт, почиващ на сериозни и задълбочени основания, както документално-исторически, така и културно-цивилизационни, отразени в сборника „Тракийските Хроники“ от свещената литература на предците ни.

            Текстовете в него са подкрепени и с неопровержимото свидетелство, което идва от собствените Думи и Дела на самия Бог, описани в Свeтото Евангелие, където Сам Той свидетелства пред слушателите си, че Е същото, познато на Тракия още от Едем, Божество: „Аз съм Истинската Лозница...“ – едно недвусмислено себеразкриване като Дионът Иисус (Дионисус) – Богът на Тракия, обявен от гръцките профани за техен „бог на виното“…

             Ако въплътеното Божие Слово, проявено по-късно в Християнската църковност, донася до всички народи и човеци спасителния път и ученичество, то Същата Божествена Реч, изявена в Тракийската народност много векове преди това, представлява самия Закон и същевременно всемогъщ Законодател, проявяващ се в природата на микро- и макро-космоса и управляващ мирозданието именно чрез силата на Своите Божествени Думи.

            Следователно от уникалните религиозни възгледи и могъщи духовни технологии, засвидетелствани в книжовните паметници, обнародвани в Сборника, следва да направим сериозна ревизия и преоценка на т.нар. "езическо" минало и "бесовски суеверия", в които са били набедени нашите прадеди от представителите на по-късния „правоверен" византийски ортодокс…

            От свещените текстове в това издание и от етимологията на етнонима ни осъзнаваме дълбоката пропаст и несъвместимост между древно-гръцкия философско-религиозен светоглед с неговия езически пантеон от многобройни "богове" и "богини", мислени по "човешки образец", и тракийското автентично Богооткровение за Единия Скрит Бог, разпрострян в цялото творение на безбройните видими и невидими светове, където неговите многообразни проявления и манифестации чрез ангело-фанията на Думите Му съставляват видимата картина на Неговата невидима Слава.

            Тук е важно да се отбележи, че Това Божествено наследство и призвание на бого-посветените в Тракия не само не противоречи или пък противостои на Бого-откровението на старозаветните пророци на Израил (в Палестина), но точно обратното – става явно за всички без нито едно противоречие, че с идването на Новозаветното учение на Христовите апостоли се разрушават стените на разделението между двата дяла на Бого-откровението (в Тракия и Израил), защото вярата и на едните, и на другите се разбира вече като вяра в един и същ Бог, от Когото "... людете ядоха (манната) и пиха (вода от канарата) в пустинята...", сиреч от Този, Който е разпрострян всред всички и за всички, според както е и писано: "всичко е сянка, а същността (тялото) е Христос". Името на извечния невидим Бог (Който стана видим за човешкия род в Лицето / Ипостаза на Спасителя), се даде на всички: „Явих им Името ти, Отче...", за да призовават (тракействат) Неговото Спасение и Царство.

            Божественото Първооткровение на човешкия род, съхранено от Първородните и предадено на поколенията след тях, достига до нас от Свещената Земя на Тракия неподправено, без прибавки или отнемания от чуждоземни учения, без намесата на противната цензура на мракобесието.

            Материалните доказателства за това (прибавени към свидетелството на Духа) се намират по най-древните артефакти на човешката цивилизация и писменост, където Името Божеско и Божествените Послания са записани върху глина, камък, дърво и свитъци от кожа и папирус като вечни свидетели, "говорещи" ни от надписи в пирамиди, храмове и гробници, издигнати от предците ни в пределите на Стария свят – все паметници, устояли във времето и пространството на материалната реалност. Цялата литературна традиция на древния ни Език (в по-късни времена наречен „бог-арски", сиреч „божествено-сътворяващ") запазва и разгръща съкровищата на Премъдростта, дарени от самия Бог от самото начало на човешкото битие и съхранени в Свещената територия и Първодом на човечеството.

            Текстовете от сборника "Тракийските хроники" развенчават широко разпространената заблуда относно Християнството като „юдейска секта"... Всъщност, оказва се, че именно юдейската религия е изградила своите учения и практики върху вторични тълкувания (днес описани в Талмуда, съставен от сборниците Мишна и Гемара – религиозни предписания и обсъждания от юдейските равини на тема: законодателство, етика и легенди) и частни интерпретации върху по-древните свещени книги, написани от международен елит от пророци (от които мнозина родом тракийци) – всички те бидейки пратеници-разпространители на Религията на Ре-чта Божия (Словото Божие), венец на които се явяват и Христовите апостоли.

            Именно проповядването на Христос от ранната Църква е напълно в традициите на най-древното Божествено Първооткровение на Словото и Първоезика, така отпечатало се върху човешкото същество и общество, че докато има Писменост и Човешки Говор, докато има цивилизация и пренос на знания, Христовото Учение ще бъде винаги актуално и вечно живо. От кристално ясната картина за духовните откровения и практики на Боговдъхновената Вяра, които се разкриват пред нас в книгите от сборника, читателят ще разбере, че всъщност Богооткровението за Троичния Бог е най-древната Божествена Теология, съхранена и практикувана в Тракия в обожанието и богопоклонението пред Бога-Син, станало основание на всички по-късни форми на монотеизъм, включително и на вярата на Авраам и Мойсей.

            Това, че Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог, може да озадачи и шокира мнозина читатели, които лековерно са почерпили цялото си знание за Бог и религия от публичното си основно образование и "сърфирането" си в интернет. Такава констатация обаче не е следствие от екзотично-глуповати сензации на антихристи, като романчета от типа "Шифърът на Леонардо", но е научен и богословски факт, почиващ на сериозни и задълбочени основания, както документално-исторически, така и културно-цивилизационни, отразени в настоящия сборник от свещената литература на предците ни.

            Те са подкрепени и с неопровержимото свидетелство, което идва от собствените Думи и Дела на самия Бог, описани в Св. Евангелие, където Сам Той свидетелства пред слушателите си, че Е същото, познато на Тракия още от Едем, Божество: "Аз съм Истинската Лозница..." - едно недвусмислено себеразкриване като Дионът Иисус (Дионисус) – Богът на Тракия, обявен от гръцките профани за техен „бог на виното".

            Това обяснява откъде идва Причастната формула, завещана на апостолите Христови по време на Тайната вечеря, когато Господ установи светата Литургия. Тя очевидно не е юдейска практика по произход, тъй като общуването и съобщението с Бога посредством Неговата Кръв и Плът е абсолютно нетипично за който и да е вид юдаизъм и се счита за богохулство от "правоверните" юдеи. Такъв подход обаче е напълно типичен за Тракия, където за разлика от кървавите жертвоприношения, присъщи за еврейското храмово служение, става преосъществяването (превръщането) на безкръвните приноси на хляба и виното в Тяло и Кръв Божии чрез призователните и сътворителни формули в Христовото Тракийско Богослужение.

            Така познатата Мистерия на Божия Син в Тракия (която датира от хилядолетия преди християнското благовестие) представлява мистично жертвено отдаване от самия Бог на самия Бог (на Себе си), в което Жертвеният Бог-Агнец, заклан от създанието на света мистерийно чрез Тракействането, споделя с човешкия род частите от Тялото Си (напълно според орфическата традиция в Тракия, но също и според тази на християнската ойкомения). Това космическо събитие, многократно повтаряно в Христовите мистерии, се случва в историческото време и пространство само веднъж (еднократно) – във физическата действителност на историческия акт на Христовата кръстна Жертва, чрез която човечеството унаследява Бога в Божествената "Плът и Кръв", в Която се ражда Църквата (Съборът на светиите). При тази мистерийна инициация, човешкото и Божественото се съединяват духовно в една свещена симбиоза като „человечески дял във Божественото естество" и „Божествен дял в человеческото естество", каквото Богопознание е не само нехарактерно, но дори напълно немислимо за юдаизма.

            Точно такъв род Богопознание обаче е напълно типично за мистичното Богословие на Тракийската хероика и трансформация (метаноя), където Орфическото участие в Божественото Естество (имащо своята приемственост в Апостолското учение за покаянието и трансформацията в последователя на Бога-Син) представлява единението с Божия Дух и "ставане храм" (Орфей - на тракийски означава „храм") на Божия Дух. Този мистериален акт е възможен само в приемането на Христос Иисус от посветилите се Нему, като съсъди-обиталища на Вездесъщия Бог – напълно според традицията на светите оракули-пророци (на тракийски „оракул" означава „уста на Бога") на Дион Иисус. Новораждането от "вода и Дух" в учението на Спасителя можем да умозрим и придобием само в контекста на раждащия Божий Дух, познат в Тракия като Рея („раждащата Словото"), Духът-Майка на Божия Син Дион-Исус…

            Знаменателните Думи на Спасителя от евангелския разказ: "Аз съм Светлината на света... Ходете в Светлината, за да станете синове на Светлината..." още веднъж интимно разкриват и отъждествяват Иисус със Слънцедатния Бог на Траките („Дион-Исус" означава буквално „Слънцедатният Исус"), известен още като "Слънцето на душите" и „Възкресението-Исус“… Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог…

::: из „Предговора“ на Акад. Цветан Гайдарски към сборника „Тракийските Хроники“:::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1467 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 02.04.2017 21:17
image

Защо траките и тракийската реч са изключително свързани с просперитета на българите днес

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

 
            ::: „Ние може много да говорим за свещената земя, в която живеем, но тя е свещена само ако в нея обитава Светият. Ние не може да бъдем велики и свети, земята да ни е свята, ако не сме я посветили на Оня Бог, Който обитава от край време в нея. Защото Единението идва само от Единия Бог.

            Някой ще каже защо говорим за древната тракийска реч, пък и за Бога. Защото древните са възприемали Христос не като някакъв юдейски учител от преди 2000 години. Древните траки са говорили за Бога-Слово, призоваването Му и Богоявлението Му. Формулата, която е свързана с нашия изказ, не само във вербалното говорене, а във всичките ни сетива, които възприемат и излъчват Слово. Говорим за една вяра, която е толкова първична, колкото ние сме първични. Всички ние говорим, мислим, чувстваме, преживяваме, имаме образи, имаме сетива – всичко това е Словото Божие. Така са го разбирали траките. Много преди Въплъщението Христово.

            Кой съхрани българската идентичност по време на турското робство? Вярата и Църквата. Възраждането е свързано с тях. Кой може да съхрани за в бъдеще трако-българския род? Пак вярата. Защо е толкова важна Църквата (древната дума за църква означава събор, събор около Бога)? Защото когато самите ние се върнем към оная матрица на човешкото същество по Божи образ и подобие, което е Словото в нас, то само тогава ние можем да бъдем и модерни. Някои ще кажат “ами то християнството не е модерно”. Ако тяхната представа за модерно е пошлотията, то може би наистина не е модерно за него. Но ще ви кажа защо винаги ще е модерно Словото – Божествената Реч. Докато свят светува, докато има човеци, които мислят, говорят, пишат, общуват, християнството ще е модерно и актуално. Това е онази вяра, която е първичната в човека.

            Много малко хора разбират, че древната писменост е изключително свързана с Христос. Има два типа хора, които се борят срещу тази идея. Единият тип са богослови, църковници, за които е важна юдео-християнската нишка. Християнството преди 2000 години и цялата нишка на оная църковност, която познаваме в Гърция и на много други места по света – гръцката вяра и квас. В това няма лошо.

           Но другата линия от хора, на които това не им харесва, са тези, на които не им е приятно да им се говори за Бог и за божествеността на България, които обичат да им се говори за древност, за Тангра, за езичество, за някакви други магически и шамански практики, на които изобщо не им харесва идеята за Христос. Защото тя е идеята, която държи мен и теб в отговорност – какво говориш, какво изговаряш, клюкариш ли против ближния си, дали устояваш на думата си, какво представляват твоите думи и дела, защото всичко това е слово.”

::: Акад. Цветан Гайд ::: из изказване по случай връчването на наградата на братята Стефан и Цветан Гайд за опазване на културното наследство на България от сдружение Велика БОЛГАРИА” :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~




Категория: Лични дневници
Прочетен: 2688 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 30.03.2017 23:26
image

Древното пророчество на тракийския цар Амадок I за науката и технологиите на модерния свят

 

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

 

::: „… Божият Дух слезе над Амадока (1), сина на Севт (2), синът на Великия Арих Ситалка и той пророкува, казвайки: „Опазил Господ Бог – живият Бог на Тракия, мен, дома на Одрис и народа ми от суетните учения на бунтовните бого-борчески човеци и от техните плодове, които са поквара, развала и разтление, и чието следствие е разруха, погибел и смърт.

Нима не виждаш, о суетни човече, че без Бога и Неговия Дух, ти си жалък безсловесен червей, който се
опитва безуспешно да лети, а когато Бог се смили над него да го дари с крила, както превръща червея от какавидата в пеперуда, червеят започва да се мисли за божествен орел, който царува над всички твари?

Какво си ти, жалък човече, без Божието Слово, което сам Творецът вдъхна в ноздрите ти и те дари не с твоя, но със Своя Разум и Древната Си Божествена Реч? Нима без тях щеше да можеш дори да мислиш, та да говориш или пък да пишеш, та да напишеш в учения измислените от теб неща? И ако Бог не пратеше ангелите си да се грижат за баланса в света и за всички неща - от най-нищожните до най-великите, нима щяха измислените от теб неща да работят, и техническите ти приспособления да имат сила?

Така казва Господ: „Не знаеш ли, че няма нито атоми, нито материя, нито пък светът е това, което изглежда на глед? Това, от което е изградено всичко, зная само Аз, и Аз съм, който пращам Всесилата Си, и моите ангели крепят всемира, които са Думите, излезли от устата ми, и сноват напред и назад, тъчащи платното на вселената.

Само моите технологии работят, за да имат всичко необходимо човешките деца - от кръвта, с която сърцата им туптят, до препитанието на земята, която им дадох за подслон и постеля, и плодовете на всичките животни и растения, за да се хранят с тях от рибите,  плод на морето, до птиците, плод на небето и всичко помежду тях.

Защо намислят сърцата ви бунт против Мене, и отричате Мене - своя Отец, и сте неблагодарни за моите добрини? Защо искате да откраднете Славата Ми за себе си и да се себепровъзгласите за богове, като че ли вие от сами себе си сте сътворили науката и словото, които са от самата Същност на Моя Творчески Дух? Защо се отричате да сте мои синове и търсите синовността си в атомите на материята и в безсловесните твари?

Ще ви кажа защо! Защото искате да скриете това, че сте крадци и убийци. Защото искате да няма Бог, който да ви въздаде Съд, за гдето ограбихте братята си измежду народите, загдето ги превърнахте в роби, и за гдето ръцете ви бързат да проливат кръв.

Затова помрачихте сами умовете си и покварихте сами телата си, и Аз няма да спра да се увеличава вашето умопомрачение, нито да спра да се увеличава вашата поквара, когато измисляте в бунта си всички тези суетни и зли неща.

Но ще пратя Словото Си на Силата, та да ви се струва като материя, и ще заповядам на ангелите си да се държат, като че да са атоми, и ще правят така, като че светът е наистина такъв, какъвто си го измислят несмислените ви бунтовни и покварени сърца. И ще ви оставя, както вие оставихте мен, и ще заповядам на всичките сили, сътворени от Мен, да не показват същината си, но да ви държат в заблудите ви, така щото да си мислите, че сте силни и проницателни, и че всичко се подчинява на вашата наука, и на вашите приспособления, и на вашите измислени неща, та да може да си повярвате на всичките безумия докрай и да развратите в сърцата и умовете си докрай, за да няма за вас път обратен за разкаяние и спасение, защото бяхте крадци и убийци на братята си, и дори на своя Творец и Бог (пророчеството касае разпъването на кръста на Въплътилия се Бог – Иисус Христос)

И така, като погубите всичко около себе си, дори и земята, на която седите, и водата, която Аз ви дадох да пиете, и въздуха, който пак Аз ви дадох да дишате, тогава в онзи ден, когато Силите на света ще се разклатят в следствие на всичките ви дела на развала и поквара, и кражби и убийства и разврат.

Тогава Аз ще се присмея над вас, така както вие днес се присмивате на Моите достойни пратеници, и тогава ще оттегля с повеления всичките си пратеници, и всичките си ангелски сили, които поддържат света, та да не се поддържат вече вашите бунтовни магии, които наричате наука и технологии (приспособления), но които са само магии.

И в онзи ден ще останете в голямо объркване, смут и ужас, защото корабите ви не ще могат вече да плуват, нито машините ви да работят, даже атомите, които измислихте и материята, която въобразихте в съществувание, всички те да, всички ваши измишления ще избягат от вас и не ще ги има вече, защото Аз няма да продължа да подкрепям вашата заблуда завинаги, нито ще поддържам повече вашите горделиви магии.

Търпях ви дълго, заради простодуштните, които ви следваха поради простодушието си, но не участваха в злите ви дела и помисли. Но в онзи ден бавене не ще има вече, в онзи Ден на Истината, ден на Пробуждането, небето ще се сгъне, както се сгъва свитък, и ще се види кой е Божий и кой - не, и кой е праведен, и кой крадец на своя Бог, и убиец на своите братя.

В онзи ден на съд, ще казват на планините да ги скрият от Божия гняв, но няма да има вече планини, защото всяка планина ще се снижи и ще стане равнина от смирение пред Господа Бога на Силите, който обитава в Тракия.

В онзи ден Царството на Бога-даващ-Слънцето Иисус, ще се разпростре до краищата на вселената и всяко коляно ще се преклони пред Него, и всеки език, който все още може да говори, ще възвеличае Името Господно.

А от останалите ще отнема Речта Си и Духа Си, за да познаят, че без Мен и без Моя Дъх, те са по-жалки и от безсловесните червеи, и така ще се върнат в земята, от която са взети, и ще бъдат във вечни мъки, там където червеят им не умира, и огънят им не угасва.

А праведните Божии ще засветят, както Слънцето на Правдата с целение в крилете си. Във тях Аз ще се прославя и те ще бъдат Мой Народ от Синове и Дъщери навеки.

Ето, рекох ви и всичките Ми думи ще се изпълнят на своето време. Идете всеки в пътя си и вършете според желанията на сърцата си, но знайте, че после следва съд Моят съд за всяко дело под слънцето, луната и звездите в деня, определен от Мен, и в часа, определен от Мен.

::: „Тракийските Хроники“, „Книгата Нави (или Хрониките на Хаброзалмокс), Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi, гл. 41“ :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

РЕЧНИК

(1) Амадок I царува между 407 и 387 г. пр. н. ера, като от 402 г. Севт II - синът на Месад, е негов парадинаст, от Спаредовото потомство, обучен в знанието на редите и арихите на Тракия, син на Севт

(2) Севт II е парадинаст на Амадок I (от около 401 до 387 г. пр.н.ера.). Той царува и като василевс (от гръцки, „цар“) от 387 до 386 г. пр.н.ера. Ето как е станало това. След смъртта на Медок, понеже Медоковият син Амадок (Амадок II) е бил  още твърде млад, на престола на Тракийското царство благородните родове са поставили Севт II като временен управител, докато стане на възраст и приеме трона Амадок. Но Севт е имал други помисли в ума си и скоро се е провъзгласил за единовластен цар над цяла Тракия, и се е нарекъл василевс.

Според Хрониките на Хаброзалмокс (Хабризелм, който е царувал в периода между 386 - 383 г.пр.н.ера, непосредствено след цар Медок - Амадок I, 407-386 г.пр.н. ера, и неговия парадинаст Севт II, и преди цар Котис I – 383-359 г.пр.н. ера), сърцето му не е било право пред Господа Бога на Тракия и Господ е оттеглил десницата си от него, затова Севт не е живял дълго след само-титулуването си за василевс.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3264 Коментари: 0 Гласове: 2
image

От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите

Трета Част

~:~:~към Първа Част ~:~:~ към Втора Част ~:~:~
 

:: Лъжите за извънземни, просветени учители и различни духовни учения датират още от зората на човешката история :::

/от Красимир и Дияна Мерин/
 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~
 

            Това е третата част от поредица за първите сведения за документирани срещи с „извънземни“ „от трети вид“, които обаче, както виждаме от историите, целят развращаването и унищожаването на човечеството.

            В първата част се запознахме с образа на Сатаната, който много напомня на нашумелите днес навсякъде образи на т.нар. „извънземни" – факт, който говори сам по себе си относно същинския произход на тези „извънземни“.

            Във втората част видяхме, че дяволът се представя за „брат по разум" (идващ от друга звездна система!). „Брат по разум" или „демонични пратеници” – въпрос, който вярващите в НЛО (неидентифицирани летящи обекти) от други светове би трябвало да си задават.

            В третата част разбираме, че изкушенията за „съвкупления“ нямат нищо общо с любовта между Адам и Ева (и че „първородния грях“ не е нарушаване на „забрана за секс“ между мъжа и жената, встъпили в брак). Тук виждаме зародишът на измамата за ритуалните сексуални оргии, извършвани уж като свещена мистерия при настъпването на лятното слънцестоене. Известни са подобни древни езически традиции, но от този текст става ясно, че те имат демоничен произход.

            Любопитно е онова, което Адам казва за мислите, които били като „огън запален в сърцето му от онова, което тези странни същества са им показали в техните греховни въплъщения“.  Тук не става ясно дали това означава „кръвосмешение" със странните същества, но това определено прилича много на историите за „връзки“ с извънземни.

            Във всеки случай, има най-малко намек за показване на „нередни еротично-сексуални актове“, които излиза, че са внушени от демонични същества и това е достатъчен повод хората да се замислят за произхода на идеите за „освободено сексуално поведени“, тъй като това означава, че хората, чиито психика е попаднала под подобно влияние, са под демонично влияние.

            Да не забравяме, че от истинската история на Мария Магдалена научаваме, че Исус Христос е изгонил от „беснуемата от Мигдала седемте бяса на разврата“, което е допълнително указание за това под какво влияние са човешките умове когато „се отварят за свободни сексуални преживявания“!

            И накрая, читателите ще имат възможност да открият началото на мита за съществуването на „подземно царство, населено с митични същества“ – идея, чрез която човечеството често е „бомбардирано“ с внушения на най-различни спекулации за „смесване“ на човешката раса с „извънземна раса“ и други подобни.

Приятно четене!

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

 

            ::: „След това Сатана и десетима от неговото войнство се преобразиха в девойки, несравними в целия свят по изящество. Те излязоха от реката в присъствието на Атам и Еуа и си казаха помежду си: "Елате да погледаме лицата на Атам и Еуа, които са от земните хора. Колко са красиви и колко различно изглеждат от нашите собствени лица." И се приближиха към Атам и Еуа и ги поздравиха; и стояха, като им се удивляваха.

            Атам и Еуа също ги гледаха и се дивяха на тяхната красота, и рекоха: "Друг свят ли има под нас, в който живеят такива красиви същества?" И девойките казаха на Атам и Еуа: "Да, ние сме многочислени създания." (лъжата, залегнала в много древни легенди, описващи съществуването на подземен свят, който бил населен с митични същества).

            А Атам ги попита: "Но как се размножавате?" И те му отговориха: "Имаме мъже, които се съединяват (или „съвокупляват”) с нас, и ние им раждаме деца, които порастват и на свой ред се съединяват и също раждат деца; и така се множим. Ако не ни вярваш, Атаме, ще ти покажем как ще се размножим и с теб".

            Тогава те извикаха над реката и призоваха многото си мъже, за които не бяха омъжени, и децата си, които излязоха от реката, и всеки мъж отиде до многото си жени, за които не беше женен, и до децата си.

            И когато Атам и Еуа ги видяха, те онемяха и им се чудеха. После те рекоха на Атам и Еуа: "Ето нашите мъже и деца. Съедини (или „съвокупи се”, „имай полови отношения”) се и ти с Еуа, или елате да се съедините с нас и нашите мъже, и да се размножаваме заедно („да се размножаваме заедно” липсва в някои ръкописи), и ще имате една свещена мистерия с нас, също както ние имаме винаги при настъпването на лятото при изгрев слънце. Това беше замисъл на Сатана, за да измами Атама (очевидно тук става дума за Хиерогамия – ритуална сексуална оргия, при настъпването на лятното слънцестоене, която е била възприета в някои древни езически традиции, и от текста става ясно, че тези традиции имат демоничен произход).

            Освен това, Сатана си мислеше: "Отначало Бог заповяда на Атама относно плода на дървото, като му каза: "Не яж от него: иначе ще умреш от смърт” Но Атам яде, а въпреки това Бог не го уби; Той само го осъди на смърт, на мъки и изпитания, до деня, в който ще напусне тялото си. Сега, обаче, ако го излъжа да стори това и да се съедини с Еуа, или с други жени, като участвува в нашите оргии, Бог ще го убие."

            Затова Сатана извърши това си явяване пред Атам и Еуа; защото искаше да ги убие и да ги направи да изчезнат от лицето на земята, и да остане само потомство от Сатаната. А огънят на греха дойде върху Атам и той за малко да съгреши. Но се въздържа, защото се боеше, че ако последва съвета на Сатана, Бог ще го погуби.

            След това Атам и Еуа се изправиха и се помолиха на Бога, а Сатана и войнството му потънаха в реката, пред присъствието на Атам и Еуа, за да им покажат, че се връщат в собствените си селения.

            И Атам и Еуа се върнаха в Пещерата на съкровищата, както обикновено привечер. И през тази нощ и двамата станаха и се молиха на Бога. Атам остана в молитва, но не знаеше как да се моли, заради мислите, които имаше в сърцето си относно съединяване с Еуа; и продължи така до сутринта.

            И когато се съмна, Атам рече на Еуа: "Ела да се качим на планината, където ни донесоха злато, и да се допитаме до Господа относно този въпрос." А Еуа каза: "Кой въпрос, Атаме?" Той й отговори: "Да помоля Господа да ми даде да знам относно оженването за теб; защото няма да се размножавам без Неговата заповед, да не би да ни погуби, теб и мен. Защото тези странни същества запалиха огън в сърцето ми, с мисли за това, което ни показаха, в техните греховни въплъщения" (не става ясно дали иде реч за „нередно потомство от кръвосмешение" със странните същества (извънземни?), или просто за показ на „нередни еротично-сексуални актове").

            А Еуа рече на Атам: "Защо да ходим при планината? Да застанем и да се молим на Бога в пещерата ни, да ни даде да знаем дали това намерение е добро или не." Тогава Атам се изправи в молитва и каза: "О Боже, знаеш, че ние съгрешихме против Теб, и от момента на нашето прегрешение сме лишени от нашето светло естество; и тялото ни стана като на животните, нуждаещо се от храна и питие и с плътски желания.

            О Боже, заповядай ни да не им се поддаваме без Твоето позволение, да не би да ни унищожиш. Защото, ако не ни дадеш това позволение, ние ще бъдем завладени и ще последваме този съвет на Сатана; и Ти ще ни погубиш.

            А ако не, тогава вземи душите ни, за да се отървем от тази животинска похот. И ако не ни дадеш заповед относно това нещо, тогава отдели Еуа от мен и мен от нея; и ни постави далеч един от друг. Но пак, о Боже, ако ни разделиш, дяволите ще ни измамят чрез явленията си и ще погубят сърцата ни, и ще осквернят мислите ни един към друг. И дори ако не един чрез друг, то непременно чрез техните въплъщения, когато ни се явяват." (възможно е това да е намек за „похищения от трети вид", когато т.нар. „извънземни" същества са описвани да правят размножителни /сексуални) експерименти с похитени хора).

            И Атам завърши молитвата си. Тогава Бог счете, че думите на Атам бяха верни и че той щеше да чака заповедта Му относно съвета на Сатана. И Бог одобри Атама в мислите му относно това, както и молитвата му, която той принесе в Неговото присъствие.

            Божието Слово дойде към Атама и му рече: "О Атаме, само ако беше проявил тази предпазливост отначало, преди да излезеш от градината в тази земя!" След това Бог изпрати при Атам ангела Си, който бе донесъл злато, ангела, който бе донесъл ливан, и ангела, който бе донесъл смирна, за да му съобщят относно женитбата му за Еуа.

            И тези ангели казаха на Атама: "Вземи златото и го дай на Еуа като сватбен подарък и й обещай да се ожениш за нея; после й дай ливан и смирна за подарък; и се явете двамата в Света Женитба и Поклонение пред Господа, за да бъдете законно пред Него двамата - ти и тя, една плът."

            Защото всеки мъж, който се съедини с една жена, но не се ожени за нея, прави блудодеяние пред ангелите, и ако след като се е оженил за нея, се съедини и с друга, и не се ожени и за нея, става прелюбодеец пред Господа.

            А всяка жена, която се съедини с мъж, но той не се ожени за нея, става и блудница и прелюбодейка. Защото жената бе създадена от едно ребро на мъжа, а мъжът не бе създаден от ребро на жената. Така нека всяко ребро си знае тялото, с което е една плът.

            И никой мъж да не напуска жена си, нито жената да напуска мъжа си, защото, ако напусне – извършва най-голямо зло пред Господа.

            Атам послуша ангелите, взе златото и го сложи в пазвата на Евината дреха; и се ожени за нея чрез Мистерията на Сватбата, в присъствието Господно, и в присъствието на всичките му ангели.“ :::

::: Тракийските Хроники“, Книгата Атам, гл. 67, ст. 1-24, гл. 68, ст. 1-8“ :::

::: Из поредицата „Какви са били лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите“ ::: ~:~:~към Първа Част ~:~:~ към Втора Част ~:~:~

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1370 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.03.2017 23:10
image

Каква е била ролята на „великите сили” за съдбата на България

::: Ако българите познават Причината за събитията, ще правят изборите, които ще ги обединяват около тяхната древна народност, език и вяра, а няма да позволяват да бъдат  „възпитавани” в невежество, водещо както до страх, омраза и завист помежду им, така и до „любов” към чуждоземни диктатори.“ ::: К.Д. Мерин :::
 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            ::: Ако приемаме, че историята има цел, към която се движат спасените народи, то Провидението и Промисълта имат друг поглед към събитията през 19 век, довели до възстановяването на Българската държавност. Богът на българите чува вика на своя народ и задвижва необратими процеси, завършили с Освобождението от турското робство.

           Чудно ли е, че Господарят на Силите за целта е подбудил водачите на така наречените „велики сили”, за да изпълнят Неговата Воля, внушавайки им горделиви завоевателни стремежи и интереси?

            Да, като Негов инструмент, руските войски, заедно с Българското опълчение и други доброволци от съседите ни, изпълняват на земята Замисъла Му, проливайки кръв, както своя, така и на враговете си. Но в крайна сметка те осъществяват НЕ своите си кроежи и замисли, но Божия План и Намерение, така че ако свободата ни е дар, тя е Дар от Горе – Дар от Бога, който е бдял и бди над избрания ни род и народ, за да го върне в пътя на Неговата мисия към народитe. Така че нашата благодарност дължим преди всичко на Него, Сърцеведеца, Който управлява И тези с НЕ до там чисти мотиви, за да постигне целите СИ.

            А освен това ще попитам – много ли е, ако тези които са посяли духовното спасение, пожънат физическото избавление…? Не дължи ли руския народ на нашите предци ( а по този начин и на нас потомците) своята духовна култура и цивилизация?

            Но нека размислим – кой е онзи всенароден вик, който след пет века робство най-сетне бе чут от Бога ни, като призив за покаяние от отстъпление и връщане в Светия Завет на предците ни?

            Българското Възраждане на самосъзнание и общност започва от средите на духовенството, като най-ярка еманация на Българската духовност се явява Паисий с неговия призив за завръщане към нетленните Слава и Слово Богарско, които обитават в Обещаната Земя на предците ни …Венец на този Изход към духовна свобода е създаването (след дълга борба и мъченичество) на Българската Екзархия, която обединява българите, пръснати из земите под турска власт.

            Това обединение около народност, език и вяра е първото такова след пет века робство, признато дори от поробителя, но отхвърлено и непризнавано от другите „ православни” църкви, включително от тази на империята – „освободител”. Чак след това духовно освобождение (изцяло и само българско дело) идва политическото такова, като границите на Сан-Стефанска България следват границите на Екзархията… Очевидно трябва да преосмислим валидността на революционните думи: „Свободата не иска Екзарх, а Караджата”.

            Ние честваме на трети март следствието, не Причината, която се крие зад невидимото ходатайство на светите мъченици, викащи за справедливост пред престола на Бога, които заедно с „кръстилите” се в кръвта си по време на кланетата през априлското въстание, станаха принос към вечната Христова Жертва, и така заедно призоваха Божия Справедлив Съд, който възстанови Българското наследство…

            Но дали е завършено Делото на онова духовно освобождение на българския народ, за което бленуваше Левски–чистата, святата република– държавата на Духа?

            Днес повече от всякога се нуждаем от духовните оръжия, чрез които да бъдат освободени умовете и сърцата на нашите сънародници.

            Къде са днес верните на Заветите и Вярата на предците ни – светите хероси? :::

::: Акад. Цветан Гайдарски ::: http://tsvetanguide.com/кой-освободи-българия-от-робствотои/ :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1993 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 26.03.2017 23:20
image

Какво е „Благовец“ и коя е голямата тайна на Празника Благовещение?

На „Благовец“ честваме Деня на въвеждането на ИМЕТО на Христос в света, затова не е случайно, че именно на този ден е бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ („Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни.

/от Красимир и Дияна Мерин/ 

 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

 

            Празникът Благовещение или Благовец (на латински, „annuntiatio” = възвестяване) чества Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, Сина Божий, Иисус Христос.

            Той се празнува на 25 март и се почита от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство). Знаем ли обаче какво се прави на този празник? Не говорим за външната форма на фолклорни обреди и ритуали, за които можете да научите от интернет, а за смисъла на този празник.

            Повечето хора изобщо не вярват в посланията на Благовещение, но „за всеки случай“ следват формално обреда. Съвременният човек не се интересува от мислите, които приема и от думите, които изрича дори в ден като този, но държи много на символиката като външна обредност. Важно е обаче да се разбират посланията на традициите. Българският народ е един от най-древните в света и фолклорните традиции останали от предците ни са кодирали в родовата ни памет вярата, която го е съхранила като народ. Затова и на всеки обичай съответства паралелен християнски празник.

            Не е ли тогава формално честването на Благовещение, ако не разбираме паралелите с вярата на предците ни? Нашите деди не са свързвали празника с дребните факти на ежедневието, нито са виждали в него израз на ограничените си плътски желания за престиж и богатство. Не трябва ли в деня „Благовец“ (наричан от някои и „половин Великден“) „зимата“ наистина да си отиде и да дойде „пролетта“ – подновяването на живота на вяра? „Благовец“ е за наследниците на трако-богарите, които приемат Слънцето на Славното Благовестие на Царството и са събудени за вечен Живот, както и за наследниците на словените, които са готови да приемат Словото им, което е Божеската Реч, за да живеят според Него.

            Ето защо смисълът на „Благовецът“ е в това, той  да бъде „Денят за (само)Увещаване“, докато не се е изчерпало Господното Дълготърпение. Неслучайно народните поверия за този ден са „спасение“, „оздравяване“ и „обогатяване“ – ухапаните от змия не умират, раните заздравяват; иманяри вярват, че ще намерят голямо богатство, пчелите започват да събират мед, мечките се събуждат, а моми гадаят кога ще се омъжат. „Каквото правиш на този ден, ще правиш и през цялата година“, казват старите хора по селата и съветват да не работиш, а да носиш нови дрехи и пари в джоба.

            Защото „Благовец“ е обещанието, че който последва Светата Заповед на Христос да живее по Неговия Закон, предадена на апостолите, ще успее да избегне Огъня на Съда – „Който приеме пророк в име на пророк, награда на пророк ще получи“.

            Е, не трябва ли тогава на Празника Благовещение хората да си зададат въпроса кое искат повече – „зимата на своето недоволство и роптанието против Божия Закон“ или „пролетта на Възкръсналото Слово“?

            Благодарение на Д-р Гайд научихме, че нашите предци са вярвали, че „Благовецът“ е разкриването на Пътя към Христос, който е самият Исус. Ученият разкри нещо много важно за значението на празника – че всички ритуали и поверия натрупвани през вековете са свързани с тракийския йероглифен запис на ИМЕТО Исус /виж поредицата „Тракийското Писмо Декодирано IV“ за разчитането на ИМЕТО Исус на древнотракийски артефакти, открити по нашите земи/.

image

            От проучванията на Д-р Стефан Гайд на тракийски пиктограми и сравняването им с идентични египетски йероглифи от по-късен етап научаваме, че ИМЕТО „Исус“ означава също и „Окото, което е Всесилно" и което единствено дава „Слънцето“:

            Нали именно Окото вижда Слънцето и обратното – Слънцето е Окото на Бога, Което дава Светлина на света, както е според орфическата концепция в Тракия и в Египет. От там и народната мъдрост нарича окото „светлик“.

            А Исус Христос (Словото-Творец) е и Окото и Слънцето и както без Слънцето окото не може да съществува, така и без Окото Слънцето не може да съществува за наблюдателя! Или с други думи: Наблюдател и Наблюдавана Реалност са неразривно единно цяло и СИ ВЛИЯЯТ ДВУПОСОЧНО ВЪВ ВСЕКИ ТВОРЧЕСКИ АКТ.

            Така, ние се връщаме пак до първото правило на Трансцендентната Наука, което гласи: „С каквито очи гледа човек, такъв е той" или още по-ясно казано: „Промени начина (си) на виждане и ще промениш реалността (си)!" Нали и според квантовата физика е доказано, че няма „реалност" без „наблюдател“. /„Тракийското Писмо Декодирано IV“/

            Осъзнаваме ли тези неща на днешния велик Празник? Защото неговите „послания“ са актуални за всеки – и за този, който вярва, и за този който не вярва! „Празен“ ли си от глупави поверия и фалшиви суеверия, за да има място в теб за вярата на нашите предци? Тази вяра е друг живот, който стана възможен чрез Исус, който е Христос. Затова и днес на „Благовец“ честваме Деня на въвеждането на ИМЕТО на Христос в света:

            Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Дадена Ми е всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в ИМЕТО на Отца и НА СИНА и на Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ /„Евангелието според Св. Апостол Матей, гл. 28, ст. 18-20“/

            И чрез никой друг няма спасение; защото НЯМА ПОД НЕБЕТО ДРУГО ИМЕ, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим. /„Евангелието според Св. Апостол Йоан, гл. 4, ст. 12“/

            Бог го превъзвиши и Му подари ИМЕТО, КОЕТО Е НАД ВСЯКО ДРУГО ИМЕ, така че в ИСУСОВОТО ИМЕ да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“ /„Послание на Св. Апостол Павел към Филипяните, гл. 2, ст. 9-11“/

            А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате ЖИВОТ В НЕГОВОТО ИМЕ“ /„Евангелието според Св. Апостол Йоан, гл. 20, ст. 30-31“/

            И всеки, който призове ИМЕТО ГОСПОДНО, ЩЕ СЕ СПАСИ!“ /„Деяния на Апостолите, гл. 2, ст. 21“/

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2296 Коментари: 0 Гласове: 2
image

~:~:~ Златните руни на Тракия  ~:~:~
::: Изследванията и откритията на Д-р Стефан Гайд :::

::: Вижте прикачения видео клип – Една продукция на ЕКЛЕКТИКА ::: http://eklekti.com/zlatnite-runi-na-trakiya/ :::

~:~:~ Древните Траки ~:~:~
~:~:~ Родолюбие ~:~:~
~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~


::: Идват дни, в които скритите и заровени Свещени руни на Тракия възкръсват от пепелта като феникса, за да изумят онзи, който търси, да го изумят и възхитят и да царства над всичко, защото всяко Свещено Слово идва, за да царува над всичко. В тези руни е скрит ключът към силата и божествеността на траките – свещения народ, основател на най-древната човешка цивилизация, който пръв е сключил завет с Триединния Бог и чийто наследници продължават да пазят и до днес Могъщите думи, чрез които познават Истината и царуват с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния. :::

::: Eklekti Media ::: https://www.youtube.com/channel/UCyyWbmcfzfFtk8PSNU6QgZg ::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
::
Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 
Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3230 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.03.2017 20:44
image

Българската духовност, необходима и днес, е плод на завръщането към Словото на предците ни

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~


            „…Кой е онзи всенароден вик, който след пет века робство най-сетне бе чут от Бога ни като призив за покаяние от отстъпление и връщане в Светия Завет на предците ни? Българското Възраждане на самосъзнание и общност – започнало от средите на духовенството като най-ярка еманация на Българската духовност в лицето на Паисий с неговия призив за завръщане към нетленните Слава и Слово Богарско, които обитават в Обещаната Земя на предците ни… Венец на този Изход към духовна свобода е създаването (след дълга борба и мъченичество) на Българската Екзархия, която обединява българите, пръснати из земите под турска власт. Това обединение около народност, език и вяра е първото такова след пет века робство, признато дори от поробителя…“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

            Всички известни български походи на Аспарух в Тракия са признати както от чуждестранните учени, така и от много византийски историци като завръщане на предците ни в земята на дедите си, а не като завоевателни походи. Защо този знаменателен факт все още не се признава открито от родната академична общност, ще оставим на заключението на всеки честен българин.

            Въпросът е, че тази историческа, културна и етнографска връзка между съвременните българи, древните траки и народа на Гетите, от който са Аспарих (Аспарух) и Куврат (Кубрат) („гет“ = „хет“ = прозвището дадено на този конен народ поради думата, която се е използвала за пръхтенето на конете – виж подробности в сборника „Тракийските Хроники“ и в книгите на Д-р Стефан Гайд „Тракийското Писмо Декодирано“) е причината за толкова много „прилики“ между обичаите и вярванията на траките и на старите българи от периода на османското владичество, когато вярата и специфичния начин на практикуване на ритуалите са помогнали българската нация да оцелее.

            Това също не се признава открито и малко българи се замислят, че нямаше да има нито Златен Век на българската книжнина през X век, нито оцеляване на българската нация след културния геноцид по време на византийското робство, нито народностно самосъзнание при жестоката битка за оцеляване през петвековното турско робство.

            Бившата политическа номенклатура през периода на социалистическо общество у нас обаче по всякакви начини се опитваше да омаловажи факта, че богарският народ като народ на Словото, „притеглял“ народи към себе си заради силата си (които са били наречени „словени“, заради това че са приели Словото – Езика на богарите), е оцелявал и се е развивал до самосъзнание дори за революционна борба единствено благодарение на този Език.

        Вижте например какви недомислици четяха едно време децата, за да бъдат от малки подготвени за неверието на възрастните
към Словото в социалистическото общество:

       
„Бачо Киро гледаше децата с уголемени възторжени очи, в които гореше дух за борба, дух за свобода. Когато се успокоиха, той седна като библейски пророк върху отърколения напечен камък, а наоколо му, по стоплената пролетна земя, насядаха учениците и почнаха урока по история...
        – Деца, за какво имате днеска?
        – За... дето България е разцъфтяла... Дето книжнината е разцъфтяла при българския цар Симеон.
        – Не, не, бачовото! Не искам! – меко и скръбно се изсмя Бачо Киро. – Не може България да се разцъфти, преди да се освободи...
“ ::: из „Урок по история“, Илия Волен

        Да, но детето говори за Слово и книжовност, които са началото на всяка свобода и истина. Затова и
Георги Сава Раковски, основоположникът на организираната национално-революционна борба, е считал за необходимо да се разкрие, че сме най-старите жители в Европа именно поради нуждата българите да се върнат към корените на вярата си. Затова и въпросът за независимата българска екзархия е бил ключов и българските революционери са постигнали победа първо в него, за да се разпали и пламъкът на освободителната борба:

            Вероизповедният въпрос е днес за нас най-голямото дело, което трябва да занимава всекиго българина. Борбата пак започва, борба, която ще реши победата, борба, от която зависи смъртта или животът на българската народност!... Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа.“

            Как днес политици и „патриоти“ очакват българския народ да подобри положението си без връщане към „християнската“ вяра на предците ни, спазвана още от древните траки чрез Първия известен завет между Бога и хората, даден от Първосвещеника Орфей?

            ::: „Ние може много да говорим за свещената земя, в която живеем, но тя е свещена само ако в нея обитава Светият. А ние не може да бъдем велики и свети, ако не сме посветили земята си на Оня Бог, Който обитава от край време в нея… Защото предците ни са възприемали Христос не като някакъв юдейски учител от преди 2000 години, а са говорили за Бога-Слово, призоваването Му и Богоявлението Му.  

            Говорим за нашата древна вяра, която е толкова първична, колкото ние сме първични. Всички ние говорим, мислим, чувстваме, преживяваме, имаме образи, имаме сетива – всичко това е Словото Божие. Така са го разбирали траките. Много преди Въплъщението Христово“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

         И така, няма Българска духовност, без завръщането към Словото на предците ни. Слово, което води към древните корени на българската вяра и към Източника на всяко Добро и Благо за българите от древността до днес.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 684 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 21.03.2017 21:41
image

За първичността на българската писменост

Разкриването на оригиналните концепции в египетските йероглифи и изнамирането на древните корени на съвременния български език станаха възможни след като Д-р Стефан Гайд разкри истината за вярата на предците ни в Бог Слово, познат като Дион Исус и Туонг-Ра (Възкръсналото Слово), което е прецедент в българската и световната наука.

 

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

            Благодарение на трудовете на Д-р Стефан Гайд знаем със сигурност, че българските народни обичаи и обреди не са езически, нито земите на българите са завоювани територии, за които околни народи да претендират, нито културата и езика ни са „славянски“, а са по-скоро „началото“ на културата и цивилизацията на народите, наричани днес „славянски“.

            Да, мнозина днес спорят дали „историята“ на Паисий е „Славно-българска“ или „Славяно-българска“. Но истината е, че тя е историята на „Словените“, приели трако-богарската реч и Бога на предците ни. Паисий е написал история за славата на трако-богарите, приели всеки „странник“, който е съгласен да приеме Божествения език на народа на могъщите Гети на Аспарих – идея, която самият Исус е проповядвал, а именно, че всеки, който приеме християнската вяра, трябва да бъде приеман.

            Тази „заповед“ на Кубрат към синовете му – да приемат всеки, който приеме вярата и езика им и да го наричат „словен“ (сиреч, от рода на приелите божественото слово), е непозната на много българи, поради вредата, нанесена от атеисти – както учени, така и хора на изкуството, внушаващи, че всичко в света е плод единствено на човешките усилия, без божествена намеса.

            Неслучайно има една само на пръв поглед шеговита история за това как един учен се препирал с Бог, че не е нужно да вярва в него и да следва неговите заповеди, просто защото той също може да създаде човек. Тогава Бог поискал да му покаже как. Ученият казал: „Ето така… Вземам малко пръст и…“ – „Почакай“, казал му Бог. „Тази пръст Аз съм я създал. Ти си направи твоя!“

            Подобно на „учения“ от тази история, мнозина безумни човеци днес не искат да признаят нито своите корени, нито Източника на своите таланти и открито „крадат“ Създателя си и дарбите, създадени от Него. Защото ако нещо работи, то е понеже в него има вдъхнат Божествен дух, без който нищо не може да работи и да се развива! И както има слънце и въздух за всички, така и всички – независимо дали приемат Източника си или не – могат да живеят и творят, защото Творецът ги е дарил със Своята Божествената Милост и Светлина!

            Д-р Стефан Гайд дойде като пратеник на тази светлина, за да научи българите, че са наследници на един от най-просветените и напреднали народи в древността – траките. И тъй като това не можеше да бъде скривано повече след излизането на поредицата книги Тракийското Писмо Декодирано”, всички атеистични и богоборчески усилия се насочиха в посока укриването на факта, че траките са били богоизбран народ и са били свещеници на християнския Бог хилядолетия преди идването на Исус Христос на земята – факт, който много историци признават поради документи и стенописи, изобразяващи тракийския Първосвещеник Орфей като Христос.  

            Днес българите са постоянно „бомбардирани“ от уж нови разкрития за величието на народа ни, но без показване на божествения корен на вярата, обредите и народознанието. Всяка прилика с християнската вяра е „удобно“ обявявана като „езическа“, а самото християнство – за религия, създадена върху основата на езически обреди. Врачки, мислители и кой ли още не се надпреварват да изтъкват красотата на тракийските занаяти или да посочват места с древни надписи и видите ли духовно влияние с една единствена цел – да „заличат“ спомена за траките като първичните носители на божествения език и наука, дали на Европа и света всички чудеса на древното изкуство и  наука.

            Светът се удивлява на древноегипетското изкуство и архитектура днес, но малцина знаят (и искат да признаят), че заимстването на тракийския език от египтяните е станало още по времето на пред-династичния период и Старото царство на Египет, което на практика означава, че „заслугата“ за всичко, заради което египтяните са възхвалявани, се дължи на тракийските династи Хиксос, облагородили египетския народ и земя.

            Д-р Стефан Гайд е първият както в българската, така и в световната наука, който успя да разчете оригиналните концепции в египетските йероглифи и да изнамери древните корени на съвременния български език и душевност на народа. Дългогодишните му изследвания разкриха, че Бохарският Диалект на коптите в Египет е тракийски диалект, пренесен от тракийските династи Хиксос в Египет и последствие станал официалния книжовен език на древната египетска държава.

            Окзава се, че бохарският диалект се е съхранил в „замразен вид" при коптите в Египет и заедно с още няколко повече или по-малко близки на него диалекти е останал като основна част от коптския език, който и до днес се ползва в литургията и свещените текстове на Коптската Православна Църква на Светия Синод на Александрия.

            Защо е важно да си припомним това и днес? Въпреки колосалния труд на великия български учен, посветил целия си съзнателен живот на разкриването на тази и други истини за нашия произход и за оригиналната вяра на българите, неговите открития продължават да се крадат от различни „изследователи“.

            Навярно истината, че древните ни предци са били „християни“ по вяра и са дали на света не само писмеността, но и науката и религиозните концепции, приписвани на други цивилизации, не се харесват нито на атеистите, нито на родоотстъпниците („неразумните ю-роди“; ю-роде = „човек, отделил се от рода“, човек встрани от рода си, „не-роден човек“). Прави се всичко възможно да се ПОДМЕНИ естественото божествено преклонение пред Бог Слово с всякакви небивалици – в това число и появата на човечеството като експеримент на извънземни цивилизации, стига само древната вяра на траките да бъде заличена.

            След десетилетия на манипулация за „прабългари, дошли от Азия като завоеватели“, днес старите лъжи започват да циркулират отново чрез лъжите за „древни прото-българи“, които, въпреки че са дали на света писменост и наука, видите ли, пак били някаква смес от „славяни“ и народи от изтока.

            Без да навлизаме в сложния механизъм на лъжите, ще разкрием ползата от разкритията на Д-р Гайд. Досега произходът на коптския език, който включва и бохарския диалект, не можеше да бъде определен и за него се спореше в научните среди дали е Хемитски (африкански), Семитски (близко-източен) или Индо-европейски.

            Причината за тези спорове е очевидна – учените-арабисти и учените-атеисти НЕ БЯХА СПОСОБНИ да разкрият, че вярата в Исус е с „български корени“, въпреки че винаги се е знаело, че именно на територията на България са възникнали първите християнски общини и че българските владетели са били християни много преди официалната датировка на навлизането на „християнството“ в България.  

            И така, о, неразумни ю-роде („неразумни човече, отделил се от рода), знаеш ли, че в Египет се е пишело с йероглифното (пиктографско) писмо на тракийските династи, опростеният вариант на което се нарича хиератично писмо? Тези „опростени“ скриптове са се използвали успоредно с бохарския фонетичен скрипт, наречен в Египет „коптски” още от времето на Птолемеите, за което свидетелствува, Heidelberg Papyrus no. 414, датиран към средата на трети век и наречен „прото-коптски“:

            Heidelberg Papyrus no. 414 и други папируси отпреди християнизацията на Египет, като Munich Papyrus, the London и Leiden Magical Papyrus, датирани към периода от първи, втори и трети век на хр.ера, са на същия скрипт, което отхвърля твърдението на по-късни про-византийски апологети, че този скрипт бил създаден сравнително късно (в периода след трети век от Р. Хр.) като амплифициран вариант на гръцката азбука за целите на преводите на християнска литература от гръцки на египетски, тъй като за гръцките мисионери така било „по-удобно"?!

            Очевидно е, че такова твърдение е абсолютно нелепо, след като е налице употреба на същия основен скрипт цели столетия по-рано, както е в примера посочен по-горе с Heidelberg Papyrus no. 414, датиран към средата на трети век пр.н.ера.“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            Ние обаче знаем, че бохарското (тракийско) писмо – наричано „коптско“ в Египет – е много по-древно, след като Д-р Стефан Гайд успя да разчете тракийските надписи от Стелата на цар Мидас във Фригия (датирани на около 800 г.пр.н.ера) и Кьолменският скален надпис в България, който е без съмнение още по-стар.

            Тези надписи са записани на бохарски („коптски“) диалект, което означава, че не „гръцките християнски мисионери“ са го създали за коптските християни в Египет, а ако прибавим към това факта, че тези надписи са намерени на територии, в които са живели известни тракийски племена, заключенията са недвусмислени – българският език е наследник на богарската (коптска) писменост, която е най-старата писменост в света:

            Някои западно-европейски автори, като например Пиер Дю Бурге, поставят изкуствено граница между древно-египетския език и неговите диалекти от една страна и „коптския" (който дефинират като „египетски записан с „гръцки" букви") и неговите диалекти, записани е фонетични букви, от друга страна. Някои от тях достигат до такива абсурдни твърдения, като това, че някои „коптски" диалекти се били появили доста късно след новата ера, като се позовават на факта, че Бохарският диалект става официален диалект на Коптската Православна Църква чак между VII и X век, като преобладаващ в монашеските писания за предшествуващия период от III до X век е бил Сахидисткият диалект.

            Такава дихотомия (разделяне) е напълно неоправдана и нелогична, тъй като египетският език е един и същ език, независимо с какви букви е бил записван, и същото се отнася и до тракийския език. Почти всички египетски „коптски" лингвисти (между които и известният коптски теолог и лингвист Отец Шенуда Махер), категорично отхвърлят подобна дихотомия (разделение), защото според тях всичките т.нар. „коптски" диалекти (записани фонетично, а не йероглифно) са съществували цели хилядолетия по-рано, независимо, че днес е по-трудно те да бъдат дефинирани ясно oт древните текстове, тъй като йероглифното им записване не отразява всички гласни звуци на думите, което да определи древното им звучене.

            Особено интересен е фактът, че според тези коптски учени (между които и групата на Отец Шенуда Махер), писаният език в Египет и говоримият от народа език значително са се различавали помежду си още от древността, дотам, че писменият език е бил разбираем само за свещениците и писарите, тъй като е бил преписван консервативно без промяна според стила и езика на най-древните текстове, за да се съхрани в същата степен „свещен", въпреки, че отдавна вече не отговарял на езика, който обикновените хора говорели по улиците. Общонародният език бил вече толкова еволюирал и променен, че връзката му с езика на свещените писания на кастовия елит, била напълно загубена или много трудно забележима, въпреки че и двата „варианта" се наричали все „египетски език".

            Горното наблюдение на Отец Шенуда Махер и колегите му е изключително важно за нас, тъй като това което се случва в Египет е съпричастно и на това, което се случва в Голяма Тракия (на Балканите и в Мала Азия).“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            Защо тогава богарската (коптска) писменост е съществувала непроменяема толкова дълго време и не е била разпространена сред всички слоеве на населението? Според Д-р Гайд, тракийският пиктографски език е свещен и е записван нарочно без особени промени, дори когато говоримият сред народа език е претърпял значителни промени, което обяснява защо народът не е можел да употребява тази писменост. Употребата на тази писменост е неразбрана от народа, а всяка друга нейна употреба е била забранена:

            Употребата на йероглифните текстове е била „табу", тъй като се е считало, че те притежават голяма свещена сила, затова се създават и „профанните" фонетични писмености, за да бъдат за „несвещена" народна употреба. Вероятно именно това е довело и до създаването на опростен скрипт като Бохарския, въз основа на йероглифния.

            Проблемът настъпва обаче тогава, когато в една по-късна епоха Бохарският запис на свещени текстове става преобладаващ, така че и неговата употреба за ежедневни „несвещени" дейности губи своята прагматичност, по простата причина, че езикът на тези бохарски свещени текстове е същият вече преписан архаичен вариант от древните пиктограми. Той се счита за силно-свещен, притежаващ магическа сила и затова опасен да попада в ръцете на „непосветеното простолюдие. /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            В края на статията решихме да приведем някои от доказателствата, събрани от Д-р Стефан Гайд за първичността на българската писменост като наследник на трако-богарското (бохарско-коптското) писмо:

            Бохарският диалект е толкова първичен като езикова форма, че едва ли има по-първичен от него. На кой друг диалект, запазил се до днес, основната дума за куче е „бау", тази за котка е „мяу", а съответната за птица е „гу" („ку"). Официалната „книжовна" дума за „Да" е просто „Ъхъ", а думата за „Не" е „Ме". Основната дума за „Реч", „Слово" съвпада с простата дума за „Уста", а думата означаваща „велик" е възклицанието „А-а-а!". Само на този „най-примитивен" (пардон – „най-първичен“) език похвалата към някого и думата за „слава" („хвала тебе") е просто възклицанието „О-о-о!" („О-у!").

            Почакайте да видите завидно семплата му направо „първобитна" (извинете – пак „първична") граматика и ще се убедите, че ако има някъде по света запазена една от най-първите и непосредствени структури на езиково изразяване, това е именно Бохарският! Тук всяко нещо, което се посочва, че „е", се посочва с просто „заплюване" – „пу" („пе"), като в „пу това", „пу онова" и оттам всяка форма на съществително се означава като „пу" („пе"), като нещо вече „заплюто за притежание" от мъжкото съсловие. Оттук в бохарския „пу мой си е" се означава като „па", а посочен такъв обект се нарича „пай" (като в „пу-той"), когато се употребява за обекти от мъжки род.

            И тъй като жените в онзи древен свят не си „заплювали" нито притежавали, но „само давали" всички блага „от кърмата до софрата", всички форми за женски род в този Бохарски диалект имат определителен пре-фикс „ти" (= „тай", „дай")! Оттам „те-тая моя си е!" се обозначава с „та", а посочването на обект от женски род като „тази" („онази") е просто с думата „тай"!

            Основният съюз и едновременно предлог за почти всичко, означаващ широк диапазон от връзки между обектите, като „на, в, до, по, притежание на, и т.н., е единствено „н", което се чете „нъ" или „ен", в зависимост от региона. Към него само понякога се прибавят по някоя представка или наставка като в думите „хен" („вътре в") или „енте" („собственост на"), но съвсем не винаги, а „както дойде, когато дойде"!

            Основни непоклатими идеални обекти като небето са винаги от м.р., а по-земните съответно от ж.р.. Самата дума „Небе" е естествено първичното „Пе" и оттам на български си остава „Небе" (от бохарски: „Н-пе"= „на небето"). Естествено думата „Земя" е най-женската дума и затова на Бохарски е „Та", но когато е „притежавана земя" („като имущество") се нарича вече „Ма" („моя си!") и оттам произлиза естествено българската дума „мя-сто" и „земя". Но за да не се сърди никой и тъй като земята е нещо „непоклатимо" и „вече заплюто" от мъжката част на човечеството, тя се пише от м.р. „пи-Та" и обратно, понеже от „небето" и Бога идват всички добри давания, то пък е от ж.р. - „ти-Пе" („ти-Фе").

            Интересно е също, че най-древната дума за „Дух" в бохарския е просто духане на въздушна струя с уста като „Ху", в мъжки род е „П-ху" (Б-ху, Бох), откъдето произлиза българското „Бог", а когато е от ж.р., тогава е „Т-ху" (Д-ху, Духу), откъдето идва и българското „Дух".“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            След всичко казано дотук, няма ли доказателства за някаква връзка между фонетичната богарска азбука и йероглифното писмо? Според Д-р Гайд такава връзка съществува и тя може да се открие в учението на тракиеца Питагор относно Принципите на Гематрията или Словото, Звуците и Буквите като Основни Градивни Блокове на Вселената:

            В неговата мистична система, линейното фонетично писмо е разположено във времето и пространството така, че да се разгръща като числови стойности линеарно, като еманация на Божествените Начала в йероглифната пиктографска писменост.

            И тъй като преподава предимно на елинизирани студенти, той превежда изцяло концепциите на йероглифната древна реч - на езика на своите съвременници, като разбира се използува и азбуката, на коя го пишат народите по Средиземноморието и която днес светът нарича „гръцка" (за която ние вече знаем, че е производна на предшествуващата я Бохарска азбука). И именно защото фонетичните букви носят само звукова стойност, но са празни от каквото и да е образно („символно", „архетипно") съдържание, Питагор въвежда „първичните" по отношение на битието - числови стойности на звуците и буквите в „гръцката" азбука, които да придават несвойственото за гръцкия („символно", „архетипно") съдържание при превода на „тайните" от йероглифното писмо.

            В тази Питагорейска система, се взимат в предвид 24 основни звука и букви във фонетичната азбука, от които 4 са основните гласни и 20 са основните съгласни звука (букви). На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие…

            Питагор остава непоклатим в своето основно убеждение, че цялото Божествено Познание и силата му са неделими от йероглифното писмо и древните звуци и символи, които са изрисувани образно и звуково с него, и че от тях произлизат всички по-късни фонетични знаци, между които и тези на бохарското и производното нему – гръцко писмо./„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 969 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 19.03.2017 19:14
image

За мистичното мислене и образност закодирани в древно-тракийските артефакти по нашите земи

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

            ::: „Вече минаха повече от десет години откакто Институтът по Т-наука издаде първите трудове на д-р Стефан Гайд от поредицата „Тракийското Писмо декодирано”. Провидението винаги използва такива силни личности, които променят историята, познанието и обществото завинаги. Неговото творчество тотално реформира представата ни за траките и тяхната цивилизация. Промени обществената среда и настройка по тази тема, която промяна във времето прогресивно нараства като значимост и актуалност…

            До преди неговите открития беше отричано тотално от траколозите съществуването на тракийска писменост. Даже се отричаше връзката между траките и енеолитните общества (в това число и археологическите находки от Варненския некропол). Яростно се отхвърляше и връзката с Египет (която за първи път Гайд посочи чрез прочита на плочките от „Градешница” и „Караново” през 2006 година).

            През изтеклото време мнозина от учените „еволюираха”в разбиранията си, но без да споменават разбира се този, чиито открития отричаха яростно. Появиха се и нови „експерти” и „лингвисти” поели „новия курс”. Сигурно и всичко друго писано от Гайд, след време ще се потвърди от „учените на хранилка”, но … след време, когато няма да изглежда толкова рязък „завоя” на „отговорните фактори”, и както се надяват те на късата памет и неосведоменост на публиката, ще могат да си присвоят „лаврите”. Още от сега блогъри-плагиати лансират като свои неговите идеи.

            Древните артефакти, които са обект на неговите изследвания и открития, се съхраняват в музеи у нас и в чужбина. Това са различни култови предмети – глинени съдове и плочки (познати от американските научни публикации като артефакти от Дунавската цивилизация), златни и сребърни съкровища, надписи върху мегалити и храмови комплекси, както и други носители на информация съдържаща се в йероглифи – свещените идеограми на тракийската образна жреческа писменост, както също и в съхранени надписи и документи  на фонетичната тракийска (бохарска) линейна писменост (за повече подробности – поредицата „Тракийското Писмо декодирано”-1,2,3,4).

            Неблагоприятният климат и дълга употреба през хилядолетията е оставил върху някой от артефактите (датирани  на 7000 г. пр. н. е.) и допълнителни следи – увреждания на първоначалния рисунък, които затрудняват фиксирането на автентичния образ върху тях. Затова е изключително важно допълнителното дълбочинно изследване, компютърната обработка и възстановка на артефакта, за да имаме най-достоверната графика, за да четем това, което са начертали нашите предци, а не времето и природните стихии.

            Характерно за тези най-древни идеограми от зората на човешката цивилизация е, че калиграфският им стил е много опростен, да не кажа изглеждат направо примитивни. Без компютърна лингвистична обработка и експертен профил, на пръв (НЕ въоръжен) поглед не навсякъде личи иначе убедителната връзка с по-късните (с близо хилядолетие) производни на тракийските знаци йероглифи в Египет, добре известни на широката публика. Този „примитивизъм” на рисунъка е съвсем закономерен, защото древните мистици са писали знаците не за туристи, не за красотата на образа (те не са произведения на музейното изкуство), но като скрити послания предназначени за невидимите сили, които четат по друг начин човешките действия и призовавания. Свещените идеограми са портали към духовни паралелни измерения, а не образци на изобразителното изкуство. Мистичното мислене и образност, подобно както при детските рисунки, не обръща такова внимание на външната картинност на рисунъка, защото той е преди всичко съсъд на съдържанието познавано само от посветените жреци и невидимите им духове-посредници…

            Такова гледане е подобно на неяснотата в сънищата, където сънуващия разбира и знае повече от това, което вижда. Образността там е недостатъчна и фрагментарна, но подсъзнаваното съдържание обзема чувствата и съзнанието на сънуващия до такава степен, че той рядко разбира по време на съня си, че сънува, независимо от обикновено бедната картинност. Образите за него са действителни, каквито всъщност са като съдържащи послания от другата страна на живота ни, а именно духовния…

            И при образците в абстрактното изкуство, често зрителя може да почувства, но не винаги и да различи символите и да разбере посланието, защото не познава езика на автора и неговия замисъл.  Разбира се, всеки с предразсъдък и предварителна нагласа да отхвърли наличието на Образната Реч върху артефактите, няма да вижда идеограмите (в това число и „траколозите” в миналото, за които това са просто украшения). Невъоръженото с познание око гледа, но не вижда, по същия начин, по който не вижда и не разбира („не чете”) посланията в сънищата си и знаменията в живота си. Ние не даваме нито физическо, нито духовно зрение. Това е Божа работа… наистина…“ :::

::: из „За Свещения Тракийски Език и Писменост“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1496 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 19.03.2017 18:35
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 137432
Постинги: 106
Коментари: 14
Гласове: 134