„Подoбно на появата на Менделеевата таблица с оставени празни места за химичните елементи, които още не са били открити по това време, откритието на Гайд ни даде надежден ориентир за бъдещи изследвания и чрез него вече се запълват белите петна в българската история.

Нещо повече – подрежда се и пъзелът на световната история. Много догадки за древността се запълват с ненарушима логическа цялост години след първата книга на именития учен!“

Вижте цялата статия, чийто обем и форматиране наложи да публикуваме тук:

https://meriniblog.blogspot.com/2019/08/normal-0-false-false-false-en-us-x-none.html

„... Тукашната култура не е привнесена, а е Първична. Първата цивилизация, при която човекът е този, който има Свещените Словеса. Бог вдъхна жизнено дихание на първия човек. Това дихание е свързано с говора. Когато говорим, ние дишаме. Това ни отличава от всички други животни и същества в природата. Затова тази цивилизация не е излъскана (както по-късните артефакти в Египет и пр.), но тя има своите Начала, които са като Семена. По-късно виждаме мащабите, развити и украсени в Египетските пирамиди, но тук, по нашите земи са Семената на всичко това.“ Акад. Цветан Гайд

Изследването на митологичното наследство е било считано в миналото за един от най-важните методи за изучаване на човешката история. За легендите на повечето народи обаче дълго време погрешно се е считало, че съдържат единствено "примитивни" черти, затова онези писания, които не са съответствали на преобладаващите по-късни предания на западната цивилизация, са останали в периферията на изследванията в етнологията.

В тази "периферия" на древни текстове обаче има безценна информация за древността, останала неуловима за официалната наука. Тя бе успешно извлечена чрез анализиране на връзката между тях и празните петна в историята на европейските народи.

С разчитането на древните рунически знаци

чрез по-късния им еквивалент в келтската (галска) писменост на друидите академик Гайд успя да декодира посланията от Ситовския надпис, Кременския надпис и множество надписи, запазени върху мегалити като Харман кая, Бузовград и др., а по-късно, на базата на предишните открития за древността като разчитането на йероглифите-идеограми на Тракийското Писмо, той запълни тези "празни петна" от древната история на човечеството.

Разчетените текстове показват произхода на най-древното Законодателство на патриарха Орфей, написано със Свещени Руни върху скрижали на библиотека (библия) от най-древни артефакти – същите знаци, с които по-късно са изписани Моисеевите заповеди, а друидите законотворци са управлявали келтското общество.

Това естествено доведе до изказване на съвсем естественото заключение от тези данни, а именно, че

Гали и келти са родственици на траките

Защо досега науката не бе в състояние да направи тези изводи и кое помогна за това? Ето отговора на акад. Цветан Гайд, директор на Института по Т-наука и брат на д-р Стефан Гайд, авторът на първите четири тома от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“: „Методът Гайд, който моят брат основа, е интегрален подход, който интегрира както съвременните дялове в науката, така и древни документи, свещени тестове и дори модерни компютърни разработки по артефакти, намерени по нашите земи. Идеята е тези формули или послания на древните към нас да бъдат възстановени.“

„... Д-р Стефан Гайд е голям ерудит и изключителна личност, който направи пробив, благодарение на пребиваването му в чужбина, с неговите контакти сред коптите и като член на Института по Антично Християнство, базирано в Калифорния, където се съхраняват и древните ръкописи от Наг Хамади (древни документи, които са в основата на свещените писания, на древната литература традиция на древните мистици). С целия риск и отговорност успя да публикува много от тези документи. Подобно Шлиман, намерил Троя, следвайки текста на Илиадата. Това бяха изходни точки, от които да погледне по друг начин на артефакти по нашите земи, които са известни от десетилетия, като говорим тук за Карановската цивилизация, Градешница и прочее, които се пазят в българските музеи. Всеки артефакт е изследван, като се знае, че всеки един от тях съдържа определена информационна система (пренос на информация в себе си)...

Заедно с екипът на Иститута по Т-наука успяхме по една методология, която е вече известна като „методът Гайд“ да ги разчетем. Това е абсолютно необорима методология, която успява, чрез по-късна, вече читаема от учените писменост, каквато е египетската (която е с хилядолетия по-късна), да разчете по-древни писмени кодове. Както знаете, артефактите в Египет се явяват 1000 години по-късно от местната най-древна, първична писменост по нашите земи, а именно древнотракийските идеограми. Подобно Шамполион навремето, който разчита по същия начин египетските йероглифи с Розетския камък...“ Акад. Цветан Гайд

Затова и ние, като последователи на Метода Гайд за изследване на Българската родова памет, решихме да приложим в обратна посока назад във времето събраната информация от разчетените текстове, и да ги сравним с някои от маргиналните за официалната наука изследвания и догадки, за да проверим заключенията на именитите учени. 

„Ако не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори, и тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене." (древна мъдрост)

„... Какво ни казват самите  древни „гали“ за своя произход и начала. Много от данните за тяхната ранна история научаваме от т. нар. „галски“ („келтски“) древен фолклор, чиито най-стари сказания, особено на ирландските гали, твърдят, че тяхната народност води началото си от времето, когато Ирландия била завладяна от един велик божествен народ, дошъл от юго-източните части на Европа, където реката Дунав (Danau), дар на майката богиня Дану (Дунау), се вливала в Понта (Черно море) и населявали цялата онази вълшебна земя, чак до „гръцките“ острови. Техните жреци донесли в Ирландия своята вяра от острова Самотраки, където също били жреци на Слънцето, чиито мистерии и сила владеели до такава степен, че сътворявали „земя“ от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови, защото в началото те не били достатъчни за поселването на многобройния народ, който довели със себе си... 

... Ако анализираме внимателно името на този народ така, както е записано в древните ирландски документи – ТУАХА ДЕ ДАНАН = „Tuaha De Danan“ („Tuatha/Tuakha de Danan“), ще забележим, че освен че назовава реката Danau (Дунав според повечето келтолози), то включва и самото име на народа – ТУАКХА („Tuakha“). И преди някой да побърза да каже, че това име няма нищо общо с „траките“ или с който и да е познат на нас днес народ, нека си припомним под какво име са споменати именно траките в най-древните документи, дошли до нас!... 

... На плака / отрязък 24 от Папируса на Ани в Египет, името "трак" / "траки" е преведено от египтолозите като "сияен", "греещ", т.е. смислово, като до този момент не е била търсена фонетичната стойност на думата, която се произнася именно "трак" / "траку". Очевидно никой до сегашния труд не е търсил изобщо подобна връзка между Тракия и Египет в документи с такава древна давност.   

Името на траките се чете и върху някои от пръстените-печати от династиите на фараоните траки-хиксоси в Египет, както беше вече показано в „Тракийското Писмо Декодирано – III“ (виж стр. 85). На пръстена-печат се откроява ясно не само пиктограмът, обозначаващ „Тракия“ – („Трак“), но също и цялото фонетично буквено-сричково съчетание, отразяващо произношението на тази дума. Такъв начин на фонетично изписване е съвсем типичен за по-късната епоха в Древен Египет, където вече освен чисто пиктографското (идеограмно) записване на думите се прибавя и част от тяхното фонетично произношение, като в това участват както пиктограмни букви, така и пиктограмни срички... Така народът на „ТРАКА ДЕ ДАНАН“ („ТРАКА ОР ДУНАВА“ или ДУНАВСКИТЕ ТРАКИ) останал известен в по-късните галски митове като „ТУАХА ДЕ ДАНАН“ (ТУУКХА ДЕ ДАНААН) и се превърнал в един напълно „непознат“ за историците и като че ли съвсем „митологичен“ и „измислен“ приказен народ!“ - из „Тракийското Писмо Декодирано – V“, Акад. Цветан Гайд

„... Те се разпръснали от двете страни на Дунав и оставили следите си в Италия и Прибалтика, пресекли Швейцария, Франция и Белгия, давайки имена на реките, през които преминавали, на планините, които преодолявали, и на градовете, които основавали – имена, запазени и до наши дни. От Белгия преминали в Британия, а оттам, или от испанското крайбрежие, достигнали Ирландия, където основали съвременната ирландска раса, донасяйки познанието за металите, изкуството на музиката и поезията и все още съществуващия ирландски език. Никой завоевател не се е оказал достатъчно силен в Ирландия, за да повлияе на оригиналния език… Много преди Ромул да основе Рим, кралят на това племе, издигнал училището в Тара, където друидите преподавали мъдростта на Египет, тайнствата на Самотраки и религията на Тир. Тогава Ирландия била известна като Иниш-ала – Свещеният остров – почитана от финикийските моряци като Храм на залязващото слънце...“ - из „За древните племена на Ирландия“, откъс от „Реч пред секцията по антропология на Британските дружества“, Белфаст, 1874 г., от сър Уилям Уайлд, д-р на науките, член на Ирландската кралска академия, носител на шведския орден "северна звезда"

„Вариациите на изписване на йероглифа със значение "Тракия" и/или "Тракийски" при находките  от храмовите комплекси при Свещари и Старосел и върху златни и сребърни съдове от множество тракийски съкровища в България, както и в други надписи от Древен Египет, всеки един от знаците обозначаващи "Тцер", "Тракия", "Трак", "Тракийски" има прибавено пиктографско значение към основната фонетична стойност, което има следните смислови определения:  

– Четирите подпорни колони на света;
– Гръбнакът на света;
– Божествени слова, жезли, скиптри;
– Земя на Мегалитите (мегалитните храмове).

... Тракийските гали са  имали свещено-служителска функция сред сънардониците си – те били помощници на тракийските жреци. Този факт се подкрепя от редица древни историци, между които и Хиполит – известен представител на александрийската школа, който свидетелства, че "друидите, които са свещеници сред галите (келтите), възприели своето религиозно-мистериално познание на тракиеца Залмоксис"... - из „Тракийското Писмо Декодирано – V“, Акад. Цветан Гайд

 
„... Първите народи са пресекли Дунав и са се заселили с векове край бреговете му. Това не подлежи на съмнение, защото са оставили следи от своето съществуване от Черно море до Швейцария... Смята се, че първото население на Ирландия било вероятно клон от племена, които прекосили Европа и се установили за постоянно на острова... Старите летописци смятат, че са дошли направо от Ноевия ковчег, преки потомци на Яфет... и говорят за идването на фараонската дъщеря с кораби от Египет... Наричани фирболги, те не са били цивилизовано племе...

... Следващото преселение, за което научаваме от "аналите", е на племето Туаха-деДанан, едри, светли и много забележителни хора. Те били воинствени, енергични, прогресивни, умеели да обработват метала, били добри музиканти и поети, владеели лечителското изкуство, вярвали в друидизма, и оставили голямо уважение към висшето им знание; големи майстори на инструменти, оръжия и накити... От тях произлиза митологията на Ирландия... Мисля, че именно те са майсторите на големите каменни долмени, дуни, кашели и подземни гробници в Ерин, изписани с древни символи, нарези и други знаци…- из „За древните племена на Ирландия“, откъс от „Реч пред секцията по антропология на Британските дружества“, Белфаст, 1874 г., от сър Уилям Уайлд, д-р на науките, член на Ирландската кралска академия, носител на шведския орден "северна звезда"

„Един признак за цивилизованост е писмеността. Една такава високо развита цивилизация, каквато е Тракийската, още от времето на енеолита и неолита (5000 г. пр. Хр.), люлка не само на европейската цивилизация, а въобще, е логично да има писменост. За това свидетелстват преносът на информация, традиции и знания, както в случая са – добиване на най-древното злато, металургия и много други невероятни достижения, които все повече откриваме в древността... Постепенно открихме връзката между древната литература и мистична традиция. Това, което самите извори и артефакти говорят, чрез нашите предци, записвали тези неща върху камък и глина, изведнъж се събра в едно Послание, в една стройна парадигма, която е много по-дълбока и висока от съвременните разбирания за тяхната култура.“ - из „Тайните на тракийското писмо и неговото декодиране“, София, 2018 г,. Акад. Цветан Гайд

... А какво да кажем за огамите? Не са ли те свидетели за древна азбука? Това са издялани разклонени резки, прави или наклонени черти, единични или на групички, разклоняващи се от една централна линия, издялани върху груби монолити. Изследователите са на общото мнение, че чертите представляват букви, срички или думи и че езикът може да е латиснки... Върху някои от тези монолити има издялани християнски символи...“ - из „За древните племена на Ирландия“, откъс от „Реч пред секцията по антропология на Британските дружества“, Белфаст, 1874 г., от сър Уилям Уайлд, д-р на науките, член на Ирландската кралска академия, носител на шведския орден "северна звезда"

... Дали е случайност и фактът, че галите (келтите) са приели тракийското наименование за речта и руните, които употребяват – оу-гом/о-гам, което на бохарски диалект означава „Сила“. Също го наричат и „дървесно“ писмо, което очевидно е довело и до наричането на практикуващите го – друиди ("дръв-види" = "вещи в дървесното писмо").“ - из „Тракийското Писмо Декодирано – V“, Акад. Цветан Гайд

„Разчитането ни показа едни свещени дълбочини…Високо технологична цивилизация, която обаче е първична и използва друг тип технология. Например, ако приемете творенията в живата и неживата материя като машини, тези хора са знаели как да ги управляват по съвсем други методи, други технологии, други реалности.” - из „Тайните на тракийското писмо и неговото декодиране“, София, 2018 г,. Акад. Цветан Гайд

„... В продължение на няколко века този народ, с наполовина финикийски прозиход, бил безспорен владетел на Ирландия, поддържащ, както твърдят летописите, постоянни търговски връзки със страната на дедите си... Финикийците на служба при египетските царе са плавали около Африка две хилядолетия преди португалците. Същите хора построили флота на цар Соломон хиляди години преди Христа, а после подкарали корабите към Индия, за да набавят необходимото злато за Храма. Те леели бронзови съдове за олтара и за тази цел използвали калай, който търговците по всяка вероятност карали от Британските острови. Така, ако използваме думите на Хумболд, няма никакво съмнение, че преди три хиляди години тирският флаг се е развявал от Британия до Индийския океан.“ - из „За древните племена на Ирландия“, откъс от „Реч пред секцията по антропология на Британските дружества“, Белфаст, 1874 г., от сър Уилям Уайлд, д-р на науките, член на Ирландската кралска академия, носител на шведския орден "северна звезда"

 „... Древните са познавали една голяма тайна – естествените закони, които движат битието ни, законите на естественото Право, това, което е вътре дадено на човека, което е позволено и благословено, което има могъществото да Бъде! Всичко това е свързано с Тайната на Христос, Който понякога ние възприемаме много външно, религиозно, само като външно признаване. В това древните са разбирали слизането на Божественото във физическия свят. Тоест свързването на човека с Божеството. 

Много Ню Ейдж учения учат, че човекът е божествен и прочее, но както виждаме не е точно така. Виждаме хаоса и разрухата, както и смъртта, тлението, които съпътстват човека. Древните са знаели как да се възвръщат и да се свързват с божественото, това е Мистерията на Херосите. Те са се интересували как да навлезе Божественото в тях и как те да навлезат в Божествения свят. Това е Мистерията на Христос.“ - из „Тайните на тракийското писмо и неговото декодиране“, София, 2018 г,. Акад. Цветан Гайд

Водещият немски учен по история на медицината Лудвиг Еделщайн предполага, че Хипократовата клетва всъщност е написана от питагорейците, а не от Хипократ. Никой не може да предложи разумно обяснение на подобен факт, тъй като съвременната наука няма доказателство, че е съществувало училище по питагорейска медицина. Досега! До декодирането на тракийската писменост и появата на Метода Гайд в науката за разчитане и тълкуване на древни текстове!

Началото на хипократовата клетва е всъщност обет за вярност към духовно учение, чрез разпространената в древността почит на връзката между живота и духовността; между учител и неговите последователи. Какви са основанията за подобна теза?

Нека разгледаме част от началото и края на така наречената Хипократова клетва:

„... На учителя, който ме е учил ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще... Ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва... Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава. Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна...."

От текста става ясно, че клетвата е обвързване със следването на конкретно духовно учение, което се предава от учител (духовен баща) на ученици (духовни синове); при предателство към духовните принципи, клетвата обрича отстъпника от толкова възвишеното посвещение на нещастие (и дори болест, и смърт) в житейския живот.

Тази теза не е само спекулация, а има сериозна обосновка в изследванията на изтъкнатия български учен акад. Цветан Гайд за античността. Оказва се, че освен очевидната връзка в класическата версия на Хипократовата клетва с духовно обучение в духовна школа, тезата на Лудвиг Еделщайн, че Хипократовата клетва е написана от питагорейците може да бъде потвърдена.

В мащабното проучване „Тракийския орфизъм за напреднали“ от акад. Цветан Гайд – съавтор със своя брат д-р Стефан Гайд на многотомното изследване „Тракийското писмо декодирано“ – четем следното: „След разцвета и залеза на Тракийската хегемония, най-виден представител на орфическото учение през античността е тракиецът Питагор. Докато автентичният тракийски орфизъм е първоначално практикуван само сред тракийските посветени в свещените територии на Тракия и по местата на нейната диаспора, като чисто родово богопоклонение, свързано преди всичко с тракийския етнос и обожанието на Бога на праотците, то питагорейската школа за пръв път "глобализира" истинното познание всред елита на народите, подобно както no-късно Живият Път на учението за въплътения Логос се разпространява по целия древен свят чрез Историческото Християнство.

Орфическата школа на Питагор е приемник на тракийското най-древно учение за свещените начала и сили, но по свой начин интерпретира познанието за света и неговите елементи, като взима предвид изменението на променливите човешка природа и общество, като за пръв път разграничава и разгръща различните направления и приложения в духовното изкуство на Живота, поставяйки началата на Музикалната теория за свещения Звук, практикуван от дълбока древност от орфическите лечители и мъдреци, както и началата на Математиката - Майка на всички науки. Питагор, родом тракиец и поклонник на Дионис (Дион-Исус1) - Бога на Възкресението, е посветен в тайните на пиктографската писменост, която той изучава в Тракия и Египет, онази писменост, която е универсалното вселенско писмо на елита от първичната цивилизация...

Знаем от свидетелството на Св. Климент Александрийски, че тракиецът Питагор е бил за съвременниците си олицетворение на „истинния орфик“. Питагорейството е един от важните клонове на късния Орфизъм и е прототип на т.нар. Орфическа Наука, т.е. "Истинна Наука" или "Наука за Истината"....

Неслучайно за орфика вселената, подобно на човека, има "пулс" и "Божествено Сърце", което дава Живот на всичко и всички. Благотворното въздействие на музиката върху различните органни и елементи на човека, е добре известно на тракийските лечители. Орфиците считат, че определени честоти и вибрации ни влияят благотворно, като резонират в нашите вътрешни пространства и кухини, като хармонизират техните трептения с вселенските енергии.“

В заключение ще споменем, че в своя единствен по рода си научен труд от 2007 година („Тракийският орфизъм за напреднали“), акад. Цветан Гайд  привежда и редица данни за известни лечители сред тракийските орфическите християни, на които са посвещавани празници в Римската империя в знак на благодарност за божествените изцеления, в това число и в императорския дом.

Един древна мъдрост гласи: „Не прави това, което не искаш да правят на теб“. Състоянието на всеки човек, затънал в ежедневието, е да наранява... Наранява, защото е наранен; мрази, защото е мразен; обижда, защото е обиден; неспособен да сътвори истинско добро, защото не вижда добро... Не винаги е било така обаче... Има древна божествена наука на сътворение и промяна, която е приложима и в днешния забързан свят. За да знаят днешните потомци на нашите предци силата и знанието как „да не правят онова, което не искат да правят на тях“... как да не бъдат наранени, обидени, мразещи, слепи за доброто...

Нова среща с академик Цветан Гайд – директор на Института по Т-наука на 18.07.2019 г. /четвъртък/ в гр. Бургас, Културен център Морско казино „Георги Баев“, от 18:30 часа.

Срещата е организирана от:
~ Фондация Гайд ~ https://www.facebook.com/fondaciaguide/
~ Institute of Transcendent Science ~ https://www.facebook.com/InstituteTscience/

Древните технологии и Познание на предците в Тракийските Хроники
https://www.facebook.com/events/467682207341730/

Ще има възможност за въпроси, мнения и дебат по трудовете на Института по Т-наука, поместени в книгите на д-р Стефан Гайд и академик Цветан Гайд от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано”.

Няма полза от напъни за самодисциплина, мотивация или контрол на ума. „Чий ученик си?“ и „Верен ли си да практикуваш учението, което ти е предадено?“ са най-важните въпроси, от които зависят изборите, които правиш. А те определят качеството на твоя живот.

Дисциплината се основава на ученичеството – от лат. disciplina (инструктиране, знание, преподаване, учене)... Думата произлиза от discipulus (ученик, последовател) и disco (уча). В миналото е било чест да бъдеш приет за нечий ученик. Последователите (ученици) на някой мъдрец са били на толкова голяма почит, колкото и самият учител. А хора, предали школата и учителя си, са били презирани.

Недисциплинираните хора са оплетени в коварството на временните чувства, завладели ги в една или друга ситуация. Те са неспособни да разбират духовността и не могат да следват заръки. От такова състояние измъкване няма – неслучайно специалистите твърдят, че дисциплината е поведение, което е за цял живот, успешно работещ инструмент в различни ситуации.

В основата на дисциплината винаги е постоянството на духовните търсения. Затова и всички древни школи са прочути както със заръките към своите ученици, така и с неразбираемата за днешния човек строгост на житейските нрави. В древността е нямало съмнение в това, че ако не си добър ученик, със сигурност ще изпаднеш до ленност на ума, мързел и непостоянство дори за ежедневни задачи... И не след дълго ще попаднеш в плен на безброй вредни навици...

А това е може би най-краткото описание на пътя до пълната липса на така желаната трансформираща и мотивираща дисциплина в живота.

Как да различаваме грешните от успешните си стъпки и да разпознаваме невидимото водителство в пътя? Фондация Гайд продължава дискусията относно силите осъществяващи Новото Възраждане. Онлайн срещата ще се проведе на живо във фейсбук страницата на Фондация Гайд (https://www.facebook.com/fondaciaguide) на 4-ти юли 2019 г. от 20:30 часа.

~ „Свободата е Господство“ - на 04.07.2019г. (четвъртък) онлайн ~
https://www.facebook.com/fondaciaguide/posts/2067948756647669

~ из „Тракийските Хроники“, „Хрониките на Хаброзалмокс^“:
„...Тези двадесет Орфееви заповеди са наречени с право Заповедите на Свободата, защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава:

1 „Слушай, Тракиецо, нашият Бог е Един, нашият Бог е Всемогъщ, нашият Бог е Дионът – Иисус²¹⁸, само Той е Бог на Правдата и на Истината. Той е наш небесен Отец, Той е наша небесна Майка, Той е наш небесен Брат²¹⁹.

2 Да благославяш винаги и на всяко място Бога на Правдата и на Истината, и да търсиш Лицето Му, да Му благодариш за живота, който ти е дал даром е Любов, и че дава е Милост Слънцето си да изгрява над добрите, и над злите всеки ден!

3 Да съблюдаваш и изпълняваш през всичките дни на живота си Правдата и Истината, и да не престъпваш законите на Любовта и Милостта.

4 Да не посягаш да нараняваш без вина нито човек, нито животно.

5 Да не вършиш никакво престъпление, нито да се сближаваш със злото, нито е престъпник.

6 Да вършиш всеки ден правда и истина, и да работиш всеки ден повече, отколкото се изисква от тебе.

7 Дa не ставаш причина да се хвърля от някого укор срещу Бога, нито срещу царя-арих²²⁰.

8 Да не ставаш причина никому нито за страдание, нито за болка, нито за плач, нито за бедност, нито зло да бъде сторено някому от господаря му.

9 Да не убиваш, нито да даваш заповед да бъде убит някой, без да бъде доказана вина, достойна за смъртта му.

10 Да не онеправдаваш никого, да не извършиш мерзост пред Бога, нито да откраднеш от приносите в храмовете му. Да не изискваш повече от дължимото, нито да отнемаш от всички дъл­жими приноси.

11 Да не блудствуваш и да не прелюбодействаш²²¹, нито да оскверняваш тялото си.

12 Да не крадеш от градините, нито да тъпчеш полетата.

13 Да не променяш точността на кантара, нито да отнемаш от теглото на везните, или пък да прибавяш към него.

14Да не отнемаш млякото от устата на сукалчето, нито хляба от сиромаха.

15 Да не прогонваш добитъка от пасищата, нито да ловиш риба с примамка от плътта й.

16 Да не спираш водата, като запушваш извора й, нито да пов­реждаш или мърсиш цистерните (резервоарите, тръбите или во­дохранилищата), в които тече.

17 Да не загасваш светилника или огъня на никого.

18 Да не пренебрегваш сезоните, светите празници и шествия, нито полагащите се в тях приноси, и да не отлъчваш настрана от тях добитъка, определен за жертвоприношение Богу. Да не нару­шаваш Богу- служебните церемонии, шествията и празниците на Бога, но да участвуваш с праведно сърце във всички тях, според всичките си възможности.

 

19 Да не лъжеш, нито да клюкарстваш за повреда на някого.

20 Да се пазиш чист от всеки грях и да търсиш Божието опроще­ние и очистение, относно всичките си минали грехове и наруше­ния, и Бог ще погледне милостиво на теб, и ще те избави в ден на напаст, и ще те послуша, и ще ти помогне, щом призовеш Името Му с разкаяние и правда...“

 

„Орелът кръжи високо в небето,

ловецът го гони с кучетата си...

Безкрайното въртене на мисли и действия,

безкрайното изнамиране, безкрайният експеримент

носят знание за движението, но не за спокойствието,

знание за говора, но не за мълчанието,

знание за словата, но не за Словото.
 

Цялото ни знание доближава незнанието,

цялото ни незнание доближава смъртта,

но близостта до смъртта не е близост до бога.
 

Къде е животът, който загубихме в живеене?

Къде е мъдростта, която загубихме във знания?

Къде е знанието, което загубихме във сведения?
 

Небесните кръговрати за двайсет века

ни отдалечиха от бога и доближиха до Праха…“
 

Из хоровете към „Скалата“, Томас Стърнс Елиът (1888 - 1965), английски поет и драматург, един от най-популярните англоезични поети на 20-и век, оказал влияние върху поезията далеч отвъд пределите на Великобритания и на англоезичния свят. Според литературната класация на списание “Time”, Т.С. Елиът е “поетът на ХХ-ти век”.

 „Аз съм класицист в литературата, роялист в политиката и англо-католик в религията. Разделението между онези, които приемат и онези, които отричат Християнското учение, е според мен най-дълбокото разделение между човешките същества. Не вярвам, че културата на Европа би могла да оцелее, ако Християнската вяра изчезне. Убеден съм в това, не просто защото самият аз съм християнин, но и като изследовател на социалната психология. Ако Християнството загине, заедно с него ще загине цялата наша култура...“ (Томас Елиът, 1927 г.).

Т.С. Елиът е удостоен с Нобеловата награда за 1948 „за своя изключителен новаторски принос към съвременната поезия”.

::: Освобождение, възраждане, изцеление, благоуспяване чрез познанието на древните ни предци - разговор с изследователя на българска древност академик Цветан Гайд. :::

~ Вижте целия запис на предаването преди срещата в Регионалния исторически музей в град Шумен. ~

„Саруман вярва, че само могъщите сили могат да обуздаят злото. Но аз разбрах друго – разбрах, че малките неща, ежедневните дела на обикновените хора държат мрака настрана. Просто доброта и любов. Страх ме е, а Билбо Бегинс ми вдъхва смелост...“ („Хобит – Неочаквано пътешествие“, 2012г.)

::: Чрез древните технологии. ::: Началото на срещите през лятото е в Регионален исторически музей Шумен::: понеделник, 17 юни, от 18:00 ч. до 20:00 ч. ::: Организирано от Фондация Гайд :::



ОСВОБОЖДЕНИЕ, ВЪЗРАЖДАНЕ, ИЗЦЕЛЕНИЕ, БЛАГОУСПЯВАНЕ ЧРЕЗ ПОЗНАНИЕТО НА ДРЕВНИТЕ НИ ПРЕДЦИ

Знаменателна среща с академик Цветан Гайд – директор на Института по Т-наука, която ще доведе до желаната промяна в живота ви:
    - Приложенията на познанието и технологиите на древните ни предци - траките и съвременните разработки на Трансцендентната наука.
    - Стъпките за Въз-раждане, изцеление ,освобождение и благоуспяване на отделния човек, приятелския кръг, в семейството, в рода, на целия български народ и избраното човечество. Осъществяване във всяка сфера на живота.
   - Свещената история, проектирана в личната биография, в текущите обществените процеси и съдбините на настоящето и бъдещето.
   - Пътя на осъществяване желаната промяна – средства, етапи и динамика.
   - Духовните инструменти за намиране и съхранение на любовта и приятелството, заедно с оръжията за защита на любимите хора.

Срещата ще ви даде възможност и за въпроси, мнения и дебат по трудовете на Института по Т-наука (отдел тракология), поместени в книгите на д-р Стефан Гайд и академик Цветан Гайд от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано”, както и относно съдържанието на сборниците древни документи – „Тракийските Хроники” и „Тракийските Послания”.

Източник:
https://www.facebook.com/fondaciaguide/posts/2039115269531018

 

 ~ Споделяме ексклузивно продължението по темата ~ „Понеже изискванията и правилата на Фейсбук срещу речта на омразата, са крайно разтегливи и субективни, може сами да прецените дали има такъв език в поста ми от 09.06.2019г. със заглавие „За джендър идеологията, за нейната религия и нейния „Прайд“”, който беше свален от екип на Фейсбук (говорим за човешки фактор, не за машини), като го прочетете на страницата на ЕИОРМ (Европейски Институт за Обществено-Религиозен Мониторинг) или на личния ми блог.

Истинската причина (не претекста, както ще се убедите сами, ако не сте чели вече този пост, който достигна огромна аудитория) е разбира се разголването на истинската същност, която се крие зад това явление… Истината е винаги заплаха за лъжата и всичките й форми на внушения и илюзии.

Статията ми е опасна за лобитата на тази нова религия, защото в нея разкриваме (със съвсем легитимни доводи), че става дума не само за идеология и пропагандна машина, мощно спонсорирана с определена цел, но и за секта (подчертавам –това не е обидна терминология) с организационна структура, култ, и „евангелие” проповядвано и разпространявано мощно чрез медии и социални мрежи. Но това поставя въпроса – защо светската ни държава и нейната светска образователна система (които по дефиниция разделя религиите от обществените и образователни институции) допуска проповядване на тази нова „вяра” в училища, детски градини и държавни учреждения и държавни медии, които би трябвало поради светския характер на държавата ни да са безпристрастни и необвързани с тайни култове…

Дали все още имаме наистина светско образование или всъщност системата е вече обсебена отвътре, като „секуларизацията” важи само за вероизповеданията, които са регистрирани и явни пред обществото със своите позиции... И дали нямаме вече нова скрита догматика и инквизиция с нейната цензура над съвестта, над мисълта и свободата на словото (не горят все още книги, но трият публикации)…

Друго разкритие, което заплашва да разкрие истинското лице на джендър идеологията и нейната пропаганда, е, че посочвам пряката вреда за младите поколения от подобен тип „училищно възпитание”– безкритичност, безсрамие и безотговорност – всичко приемано под клишето –„обичай себе си, какъвто си”, което скрито индоктриниране е пряк път към развиване на всякакви форми на психопатия (който иска да прочете повече от медицинските книги за това заболяване)… Т.е. ако самата образователна система пренебрегва нормите на общественото здраве и преподава скрита религия, която подкопава основите на обществото (а от там и на държавата), как можем да си обясним такава пълзяща агресия към умовете на поколенията, ако не с проникване в самата обществена тъкан – на сектантска религиозна пропаганда прикрита зад индивидуални свободи, които всъщност никой не оспорва…

Също така напълно ни е ясно, че подобно на всяка идеология и религия, и в случая „вярата” на въпросната секта се подхранва от крайностите на другата „агитка” – на мразещите политикани и религиозни фанатици от другия „лагер”, като ги използва за плашило за вътрешна употреба – за сплотяване на „общността”… Страхът е бил винаги инструмент за управление и власт над невежите…

Всъщност белег на сектанството е самоизолация. Считам, че колкото повече избягват същинския дебат, но преследват инакомислието и цензурират неговите оценки и разобличения, толкова повече сами влизат затвора на фанатизма и себеограничението, в затвора на собствената си фалшива „реалност”. Истинската заплаха за свободата на хомоориентираните сексуално, са всъщност точно „пророците” и „апостолите” на джендър религията…

Защото изборите на различния и неотменимите му индивидуални права и свободи, са гарантирани от закона и обществото като цяло, и аз, както и всеки за когото индивидуалната свобода е висша ценност, се боря и ще се боря за свободата на всеки да изповядва свободно убежденията си и да практикува начин на живот, какъвто избере, но без да го налага с насилие спрямо другите.

Но в джендър пропагандата има вид психологическо насилие, както и „тероризъм“ спрямо и чрез думите, чието съдържание се подменя. Както например с понятието толерантност (търпимост), която във въпросната идеология придобива съвсем друго значение от търпимостта към правото на свободен избор и преследване на щастие.

Този термин се използва като словесно оръжие, което не защитава, но напада инакомислещия, и цели да свали „гарда” на съпротивляващия се на чуждото вмешателство в личното пространство и семейната общност.

Защото в тълкуването извън контекста на индивидуалните права, свободи и задължения, във веровите догми на джендъризма, означава да приемеш като равностойно и равнозначно чуждото мнение, като „правота”, също толкова правдива и вярна, колкото твоето убеждение за действителността… А това е „атентат“ срещу Истината. Защото, ако всичко каквото и да е, което хората мислят, действат и вършат, е истина и правда (и всеки техен избор е еднакво съвършен), то тогава всичко е и еднакво неистина (лъжа), защото равенството и еднаквостта между различните противоречащи си „истини” (сборът им не прави Истината) ги изключва автоматично от истинността на битието и здравия разум, както например на едно и също място в пространството и времето не могат да бъдат едновременно два обекта.

И тук проблемът не е в това, че всеки „вярва” в „своята” си истина, както намери за добре (и поема отговорност за това), но в претенцията да наложи тази своя истина на другия (другите), които са задължени да я приемат като еднакво вярна с всяко друго убеждение включително и личното. Ако това на обществено ниво води постепенно до „мек” тоталитаризъм, който реабилитира лъжата, като и дава равноправие с истината, то на индивидуално ниво води или до шизофрения, или до пълно лицемерие, което е така типично за тоталитарните общества, но (забележете) също и за сегашното време…

Това е тази част от арсенала на „модерния” трансхуманизъм, която наричат релативизъм (относителност), при който всичко е относително и няма никаква валидизация. И ако старият болшевизъм „промотираше” чрез диктатура една „истина” на всички, като единствена, изключваща всички останали , то сегашният… налага всички полуистини (лъжи) като възможни „истини”, и така воюва срещу нравствената природа в човека, която различава и селектира между добро и зло, полезно и вредно, между правда и неправда…

Затова казвам , че има нещо много по-страшно от фалшивите новини – фалшивата „реалност”, в която илюзията, че всичко, което желаем и похотстваме, е „действителност”…

И точно в тази „матрица” искат да ни вкарат агентите на един инжениран от теурзите на джендър идеологииите свят. Където ролите така се подменят и объркват, че човеците губят себе си, същността си и идентичността си, забравят (или никога не откриват/говоря за децата/), кои са те наистина…

Социалните мрежи също могат да се превърнат в секти. Дали това не се случва с Фейсбук? И трябва ли да търсим като превантивна мярка създаването на други мрежи, все още свободни за споделяне…?

Добре е да разбираме, че интернет пространството е мястото на бъдещия сблъсък за свободата на човечеството, защото докато информацията свободно се споделя и хората комуникират помежду си без ограничения, няма как да се наложи пълен контрол над човешката съвест и мисъл.

И все пак има надежда отвъд нашите възможности. Все пак всички човеци обитаваме творението, което не сме създали ние, физическата среда, в която съществуваме телесно и която е най-мощната „интернет връзка” с безброй взаимопроникващи се сили, на които никой не може да противостои, нито да цензурира, камо ли възпира мислите и чувствата извиращи от бездната на нашата психика, която толкова малко познаваме, колкото и религиозната природа на света…

В заключение е редно да осветля всички относно това коя е моята секта. Да, аз съм сектант и моята секта е семейството, безкористното приятелство, родът, народът и човечеството – с всичките велики тайни на Живота, обитаващ в тях. Препоръчвам на всеки „членството” в нея… Всичките ми постове, видеа, лекции, изследвания са все приложения и „екстри” към нейните „доктрини” и следва така да се четат, разбират и прилагат… Заедно със стопанисване и грижата за всичко, което ни дарено, за да го съхраним и развием в полезност за всички… Това също е „зелена” идея, вяра с благодарение, търсеща в творението и заобикалящи ни свят Любовта, която стои зад всичко…

Защо съм публикувал статията си, която бе свалена от фейсбук, освен в личния си блог , също и на страницата на ЕИОРМ (Европейски Институт по Обществено-Религиозен Мониторинг) ?!

Освен наблюдаващ динамичното развитие на традиционните нови и стари вероизповедания и техните взаимотношения, мониторингът на тази неправителствена организация изследва и дефинира зараждащите се религиозни групи, общности и тяхното преобразуване в модерни религиозни движения от нов тип, трудно разпознаваеми поради съвсем различната нова идеологическа основа, която прикрива религиозния им характер под формата на модернизъм, прогресизъм, трансхуманизъм и други хибридни форми между вяра, наука, футурология, социология , психология и др.

Симбиозата между натурфилософия и модерни технологии, между икономически възгледи, корпоративни интереси и политически лобита, между старите идеологии и новите ню-ейдж практики, поражда най-разнообразни секти и движения… Бъдещето на религиите и техните най-причудливи и екзотични модификации, ще учуди и изненада мнозина, но затегнете коланите, …светът мноого, мноого бързо се променя…

Послеслов
Ако фейсбук баннат и този пост, непременно ще си търся правата, но не вече като частно лице, но в качеството си на директор на ЕИОРМ…който има правото, но и задължението да изследва новите модерни култове…

Защото тези статии за всъщност РАБОТАТА МИ в полза на гражданското общество и развитието на демокрацията..."

Източник:
https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2581040572123250

ЗА ДЖЕНДЪР ИДЕОЛОГИЯТА:
eiorm.com/za-gender-ideologiyata-za-neinata-religiya-i-neiniya-praid/

ЕИОРМ - Европейски институт за обществено-религиозен мониторинг
http://eiorm.com/

Първо нека да уточня. Човешко е да се греши. Затова никого не съдя нито осъждам. Приемам човека, какъвто е с всичките му недостатъци. В която и да е област от човешкото същество и неговото съществуване. Любовта всичко претърпява и всичко прощава… Но не обичам самото зло (нито мога да му прощавам), лъжата и извращението й във всичките й форми. Който истински обича, мрази всяко зло, което наврежда на любимия човек. Любовта е ревнива към Истината и добрата изначална Природа. Не питая никаква омраза към гейовете, напротив изпитвам и прилагам към тях състрадание, съчувствие и милосърдие. Познавам хомосексуалисти, които не афишират своите наклонности, защото ги считат за вид зависимост, за нещо грешно и недостойно и обсебващо живота им. Считам, че е недопустимо да бъдат унижавани и заклеймявани или по какъвто и да е начин насилвани (физически или вербално) заради своите избори, независимо дали са грешни, защото неизменно право на всеки е да греши, както и да понася последствията за своите решения.

Но когато самото зло, се представя за висша ценност, за идеал, за „свобода”, за нещо „естествено” и „природно”, няма как Истината да не реагира спрямо наглостта на Лъжата и нейните „апостоли”… Разбира се, същото важи не само за гей агитацията, но също (например) и за развратните жени, които повсеместната пропагандирана порнография издига в модел на подражание и мярка за „здрава сексуалност”. И когато някой ми говори за любов между еднополови, нека напомня, че любовта съществува наистина между един и същ пол (истинското приятелство), но тя не се проявява полово, нито развива сексуалните отношения (т.е. не се консумира сексуално). Другото е просто похот извратила естествените сексуални нагони, но която е безплодна (доказано научно–опитно), за разлика от любовта между мъж и жена, от която естествено се раждат деца. Но на темата за джендър идеологията… Понеже около дискусията в Студио 5 в НДК на 3 юни ( излъчена в Т.В. https://bogari.bg) се разрази спор дали зад това понятие, циркулиращо в общественото пространство, наистина съществува идеология, е необходимо да поясня… Най-сигурното доказателство (от опит), че такава идеология наистина реално съществува, е самата реакция на нейните адепти, които веднага се активират, щом някой зачекне тази тема и тутакси се втурват да доказват, че всъщност такова „животно” няма. Ако наистина нямаше, обикновените хомо-дружинки, (които в миналото не са се вълнували, ама изобщо не са се вълнували от организирана гей „ просвета”, бореща се за глобално хомо „просвещение”), нямаше да реагират така болезнено, ама много болезнено, когато се говори за идеология, която е спонсорирана, дирижирана и инженирана от определени лобита. Нито така фанатично да отричат нейното съществуване, точно най-обсебените от нея, чиито живот е тотално фиксиран в половата „идентичност”.

Самото идентифициране с пол, различен от естествените два (мъжки и женски), които се възпроизвеждат природно, говори вече за идеология. Защото такава „инициация” е въпрос на съзнавана диференциация , „себеопределение”, което е отвъд половите естествени белези и като такова „себеопределение” съдържа в себе си мироглед, умозрителна перцепция (субективно възприятие) на действителността, а всичко това е единствено възможно чрез въображение (здраво или болно, тук не коментирам), което оперира с образи, идеи, концепции, обобщени в доктрини, дори когато не са афиширани като такива, но са скрити зад общочовешки лозунги на „свобода” и „любов”. За пръв път в историята се появи доктрината (на джендър идеологията), която учи, че човеците с обратна сексуалност са „родени” като такива (генетично предопределени).

Точно такова индоктриниране в световен мащаб води до абсурда на идеята (корен на думата идеология), малките деца със съвсем очевидни полови белези по рождение, да не им се определя официално пола до момента, когато „сами”(разбира се, предварително индоктринирани и повлияни от обусловена среда –„просветена” в джендър идеологията) „определят” какъв пол се „чувстват” и „избират” да са (това изкуствено налагане на фалшив „пол”също никога досега не е било познато в историята, ако и винаги да е имало подобни сексуални отклонения). Също така, никога в историята хомосексулните не са официализирали „семейства”, камо ли да претендират за родителство над чужди деца –плод от хетеросексуална връзка. Всичко това появило се отскоро като „изконни права”, не ни ли говори също достатъчно ясно за съществуването на джендър доктринерство? Безочието да ни убеждават в несъществуването на такова, е все едно да наричаш черното – бяло и бялото – черно. Това е типично за демагогията на лъжците… И ако няма такава идеология с нейната агресивна пропаганда – защо са тогава лобитата в ООН, в ЕС, в ЕК , посланици т.н. и т.н… и всякаквите прочее конференции, конвенции, декларации, все документи и събрания, които много приличат на решенията на вселенските събори на една друга религия – християнската, само че, разбира се, нейна карикатура и евтино менте…

Не само е идеология джендърството, но има всичките признаци на квазирелигия, със своите секти и организирани събрания – прайдове и всякакви сборища, на които си има истинско поклонение, но не на Твореца, но на измислените фалшиви „демиурзи” на Трансхуманизма… Атеизмът като безбожие е също религия, независимо че религиозното чувство, присъщо на всяко човешко същество се насочва към човека и неговите страсти. За подобни един мъдрец е казал: „ …тези, чиито „бог” е коремът…”( днес бих добавил: „…или някой органи по-надолу…”)… И за да не каже някой, че съм против правото на убеждение и проповед на джендърите, ще кажа – няма нищо лошо да си имат религия, но нека се знае, че е такава – може да не е от традиционните, но е религия, защото съдържа в себе си вяра (без да обиждам религиозното чувство на традиционните вярващи). Защото без видими полови белези за различен пол (като природна даденост), нейните последователи „виждат”(вярват) в такъв и даже някои стигат до крайността да се „трансформират” оперативно, т.е. по подобие на религиозното „покаяние” „поправят и превъзмогват грешната си природа”.

Освен това емисарите на джендър религията налагат постепенно чрез внедряване в социални служби и държавни органи (а в последствие и чрез законодателни промени), задължението на всички участници в гражданското общество да признават вярата им за истина (чист прозителизъм – типичен за религиозните движения), под заплахата на санкции от държавни институции, медийни бухалки или чрез невидимото влияние на глобалната мафия, за която джендър религия е още един вид дрога, чрез която освен, че се генерират огромни печалби, много лесно се владее над поробени души и тела. Днешната инквизиция, независимо че има пак религиозни основания (в случая това на джендър религията), е отново война срещу свободата на съвестта и свободния избор да не вярваш на глупостите на обсебени… И тази нова квазирелигия, заливаща света и преследваща инакомислещите си има своите духове-водачи… Точно така. Какво, ако не „ченелинг”, е обсебването на тялото от друго”самосъзнание”, което определя „новия пол”? Направо това си е „гост”, обсебил приемника (домакина) като паразит тялото… Идолите са очевидни.

Точно самото понятие джендър (тип, вид, род, роля, образ, инициация…) разкрива същността на тази нова религия – „нов човек”, „нов образ”– покланяем и превъзнасян… Сектантското й мислене си проличава и в нападките срещу другите религии и църкви (нали всяка нова секта, за да се лигитимира, „трябва” да осъди и отрече старите вярвания и върху техните руини да изгради нов световен ред)… Това усещане за превъзходство е типично за всяка нова световна религия, която има стремежа да „пренареди” света… За вредата на джендър пропагандата, която атакува сетивата и съзнанието на децата в най-ранна възраст, когато са неукрепнали психически, никой не се замисля, нито защитава правото им да пораснат необременявани от замърсена видео и аудио среда (екологията не се отнася само за физическите параметри на природата). Неподготвени за психичните атаки на джендър -„пророците”, които ги учат на безсрамие, някои от тях постепенно развиват всякакви форми на психопатия (безкритично „мислене”– без морал, без вина и отговорност за постъпките…), т.е. уврежда се психичното им здраве… Много странно – защо се позволява тази нова религия на извращението да се проповядва в детски градини и училища (под форма на курсове за полово възпитание), а иначе секуларизма на светската държава не позволява религиозната пропаганда в образователната система…

Разбира се, както всяка „вяра” дори тя да е суетна (суеверие), е в правото си да бъде упражнявана свободно (стига да не прилага насилие над другите, или да ограничава правата им). И свободно да проповядва убежденията си (правото на разпространение е гарантирано по Конституция и от хартата за неизменните права на човека), но да ги практикува само вътре в сектата на „вярващите”, без да ги налага насилствено на цялото общество. И нека стане ясно на всички, че става въпрос наистина за вид вяра, не природна даденост (каквато очевидно не е) и като такава не може и не трябва да бъде общочовешка или социална норма, нито да се узаконява като такава в разрез с духа на закона… За всичко това (в пълнота, заедно с още много други тези) стана въпрос в дискусията на 03.06.2019г. , запис на която можете да гледате на https://bogari.bg/.

Но искам да завърша с отговора на един въпрос, зададен от джендър активист. „Що е това традиционни ценности?”. От най-дълбока древност и през всички епохи от историята на човешката раса семейството е първичната и вечна ценност, която предава на потомството памет, познание, смисъл и цел на съществуването. И за всички времена и за всички народи произходът му е Божествен, какъвто е и свещеният статут на цялото творение, в което Творецът е вложил своя Разумен Дизайн. Според всички древни свидетелства сред народите, човешкото семейство е свещеното начало, в което се оглежда Духовния Първообраз и Замисъл (Смисъл) на всичко… Вън от него е животинското безсловесие и безплодие… Това почитане на естеството на нещата, като дарени със съществуване и живот, е изначална традиция и начин на живот на хиляди поколения (срещу който начин на живот е насочена джендър религията). Във всички традиции по земното кълбо това, което е извращавало добрата и първоначална природа, която се проявява в човешкото семейство и неговото потомство, се е считало за обсесия, за демонично обладаване, което неизбежно води до гибел. Точно срещу неприкосновеността на свещеното семейство, на неговото потомство и притежание, воюват всички болшевишки религии.

Да не забравяме, че болшевиките и техния „пролетариат” в Русия всъщност са били малцинство спрямо другите групи от населението. Но обсебвайки историческия и социален прогрес чрез идеологията за „класовата борба” като негов двигател, те натрапват пролетарската диктатура на целия народ. По същия начин сексуалната революция превръща половата разюзданост и извращенията на малцинства в обществена норма, по чийто ред пренарежда задачите пред обществото. Тук се крие сериозната и съвсем реална опасност от нови форми на диктатура под предлог и претекст на свободата… Още нещо – ще попитам джендър активистите. Като не вярват в традиционните ценности, защо държат толкова да се наричат семейство? И да осиновяват и отглеждат като свои чужди деца (от хетеросексуални)? Защо е това неистово желание да бъдат като нормалните семейни двойки (признати от всички) и да имат (присвоят) потомство (каквото не могат да се заченат и родят от еднополови и каквито там още ги наричат) сношения? С това не признават ли превъзходството на оригинала (традиционните ценности), които желаят да подменят? Просто това е типично за лъжата – да извращава на истината в опитите си да я подмени… Подобно магьосничество и чародейство с човешкото съзнание е съществувало и ще съществува, но Светлината на Истината го осветлява, за да стане явно на всички…

Източник:: ЕИОРМ - Европейски институт за обществено-религиозен мониторинг
http://eiorm.com/

::: „ЗАЩО ГЛАГОЛИЦАТА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА МАСОВО?… Не защото не е така качествена, но защото нейната употреба е друга…такава, каквато я вижда самият Кирил, като мъдрец, познаващ тънкостите на св. геометрия и нейното приложение…“ Цветан Гайд :::


~::~ „Първото човечество не е някакъв неясен и безкрайно разтегнат преход от маймуноподобни към хомо сапиенс, но е ясно определено начало, изказано от самите ни предци. А именно с най-древния идеограм за човешко същество и собствено самоопределение – човече, сочещо към устата си (виж картинката към заглавието) Т.е. говорещият и пишещият човек. С това са съгласни и всички древни свещени текстове, разказващи за Първия човек по Образ и Подобие Божии.

За Творецът, вдъхнал душа и говор плюс памет, производни на която са знаците, изразяващи мислите и въображението на древните. Затова първите писмености са от идеограми и руни, а в последствие от тях (от съчетанието им) възникват и линеарните фонетични азбуки. Според древните предци (които със сигурност са били по-наясно с Източника на тайните около възникването на човешкото познание и неговото предаване към следващите поколения) множеството езици от Единия Първо-език, а в последствие и разновидностите на човешките азбуки, възникват в резултат на фрагментация на първоначалното Божествено Познание, което се съхранява в човешката реч.

Разделянето на езиците е представено на митологичен език като счупването на Орфическото Огледало и разпиляването му на хиляди части (за генезиса на древните езици може да прочетете повече в книгата ми от поредицата „Тракийското Писмо декодирано 5 – „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните”(https://books.bogari.bg /).

И това „разбъркване” на езиците се случва в следствие на извратена употреба на Първоначалното Откровение, поради внушения неправеден стремеж за отделеност от Твореца и собствено (на човека) самообожествявяне, като магическо средство за похищение и себенасищане. Това довежда до обсесия и разцепване както на човешкото същество, така и на човешките общности, космическо събитие, кодирано за поколенията в библейския разказ за Вавилонската Кула…

В резултат на това, всеки скрипт и всяка писмена система съдържат различен мироглед и „бого-словие” (понеже самата мисъл, изразена в материалния свят като буквена или идеограмна форма, повтаря акта на „въплъщение” на явения свят от невидимите Божествени думи)… В началото текстовете не са били предназначени за човеци, но за невидимите сили (наречени по-късно ангелски). Затова и първите жреци са били писарите (писането като теургия в обективния свят)… А оттам и войната на азбуките.

Първенството на писмеността (най-древната като възникване) отразява началата на невидимите власти… Затова и толкова е ожесточена битката за доминация, каквато имперската византийска политика провежда по времето на братята Кирил и Методи… В човешкото слово се явяват „боговете” на езиците (не случайно е приказката за ангелите – покровители на народите).

От фрагментацията на Първо-Ре/чта/ се появяват постепенно разклоненията на множеството речи като различни конфигурации на силите в човешката психика, а от там Богът (Началникът-Начинател на Живота) на /над/ „боговете”, е Словото, което владее помислите и намеренията… А „азът” на всеки отделен народ е частна персонификация (Образ и Подобие) на Божия Син… Затова и писаното е Закон, много повече от постановленията в държавната уредба…(Затова всеки да внимава и какво пише, включително във фейсбук, защото всеки, който сее вятър /лъх-лъжа/, ще пожъне буря /пясъчните му кули ще рухнат/).

Затова не е без значение на каква азбука пишем, или на какъв език говорим, защото това е духовния код на рода и народа ни (а и на избраното човечество). Съхраняващ нашето духовно ДНК, обществената имунна система и духовните оръжия, осигураващи нашия просперитет… Точно затова не е достатъчно само да венцехвалим азбуките – „глаголица” и „кирилица”, много по-важно е тяхното осъзнато приложение, което изисква познаване и разбирането на смисловата им богословска матрица, спазването на чиито закони определя дали благо-слове-ние или на-каза-ние ще дойде върху нас...

Преди да разгледаме глаголицата, накратко ще се спрем върху бохарицата, която Кирил използва като първообраз, от който „създава” (или по-скоро преработва) познатата ни старобългарска азбука – така наречената в негова чест кирилица. Подробности за неговото дело може да разберете от труда на д-р Стефан Гайд – „Тракийското Писмо Декодирано” – „Тракийската Библия Бесика разкрита”…

Там заедно с автора ще откриете Св. Писания на жреческото тракийско племе беси и техните дълбочини, които разкриват безкрайно повече смислови пластове от познатите ни преводи от гръцки (за колонизацията на Египет от древните ни предци траките, може да прочетете в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано” и сборниците древни документи – „Тракийските Послания” и „Тракийските Хроники” (https://books.bogari.bg/).

А това, че мнозина египтолози днес не използват бохарския за разчитане на древните йероглифи, това си има просто обяснение. Неговите първични построения им разбиват измислените допълнения и свободни съчинения при тълкуването на египетските знаци. „Научните” им намеси датират от времето, когато тази област е обсебена от окултните кръжоци и тайни общества в които членуват…Нали трябва да обосноват сред университетските си последователи собствената си религия, която оперира с измислените им „богове” и техните жалки магийки…

Да не забравяме, че дори египетските жреци след Първото египетско царство (според свидетелствата на древните автори) не познават в дълбочина произхода и значението на свещените образи (йероглифите), останали от древната прарелигия…

Но защо е така фундаментален бохарският за бъдещето на лингвистиката? Защо е така важен за нас като народ?

Защото е производен от съчетанието на първите човешки идеограми и най-древните рунически знаци, и затова е най-близо до фонетиката и архаичната граматика на Праезика – не само на нашия древен род, но и на първото човечество, създало най-първата човешка цивилизация…

Във втора книга от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано” д-р Стефан Гайд разчете множество артефакти като Кьолменския надпис, пръстена от Езерово, Стелата на цар Мидас и мн. др., за които учените са единодушни, че са с тракийски (или фригийски /пак същото/) надписи, но с „гръцки” букви (според „траколозите” от БАН), които до този момент нямаха задоволителен и смислен превод…

Разчитането стана възможно, защото надписите се оказаха писани не с гръцки букви, но с бохарски (текстовете съдържат знаци, каквито изобщо няма в старогръцкия). И така през бохарския се разчетоха дълбоки и важни послания и орфически формули (относно което можете да се убедите сами като се запознаете с материалите в книгите от поредицата). При това за някои от артефактите става въпрос за епоха и време преди появата на гръцката писменост, и много преди предполагаемото (според някои учени) създаване на бохарската азбука в Египет на базата на гръцката такава…

Е, от всичко това става пределно ясно, че не бохарската е производна на гръцката, а точно обратното, щом артефактите с бохарски надписи изпреварват появата изобщо на гръцката писменост. Тогава какъв е генезисът на бохарския скрипт? В последната си книга от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано 5” – „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните” съм отделил специално внимание и на произхода на фонетичната линейна азбука от комбинацията и съчетанието между тракийските идеограми по нашите земи (предхождащи Египетските йероглифи с хилядолетия), и руническите знаци „оугом” (най-древния фонетичен скрипт), чрез които разчитаме текстовете от Ситовския и Кременския надписи, и мн. др. древни артефакти от пето и шесто хилядолетие преди новата ера.

В книгата давам множество примери на изписване на идеограм чрез „плетеница” от руни или паралелен надпис на двата скрипта. Двата взаимно се допълват и ни разкриват първичната „граматика” на човешката Първореч, която съдържа всички пластове на многоизмерното битие…

А колкото до Глаголицата само в анонс ще спомена (друг път повече), че тя подобно на линеар А и линеар Б (разбира се тя е много по-късно построение, но със заемки от тях), е всъщност приложение на орфическата гематрия (свещената геометрия), през античността позната от школата на Питагор. Основни съставни компоненти в нейните знаци са кръга, триъгълника и кръста, като различните вариации на съотношения и взаимотношения между тях в линейното време, разкриват динамиката на Словото в световете (различните измерения на битието) и глаголическото действие…

Това е традиция, типична за онова време, като имаме в предвид, че всеки детайл в обществените сгради, а по-късно и в средновековните катедрали, се придържа към същата св. геометрия… Питагоровата маат-маат-ика (преподавана във вътрешния кръг на школата) кодира Тайното познание отново като идеограми (каквато е изначалната традиция в орфизма)… Затова и при разчитане нейните формули трябва да ги разглеждаме като комбинации между геометрични фигури, руническите знаци (оугом) и свещените идеограми в Тракия, от които произлизат всички познати йероглифи в древния свят (включително и египетските)…

Това обяснява обаче защо глаголицата впоследствие не се използва масово… Не защото не е така качествена, но защото нейната употреба е друга…такава, каквато я вижда самият Кирил, като мъдрец, познаващ тънкостите на св. геометрия и нейното приложение…

Затова ще помоля многознайковците… Преди да си начешат крастата да се изказват, първо да приложат лично към себе си своите хипотези, както е писано: „Само трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете”, а чак после да стават „учители”, да не би да попаднат под осъждение като безплодни и безполезни дърдорковци, които само помпат горделиво самомнение…“ ~::~

::: ИЗTОЧНИК:::
https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2566918406868800

Иван Вазов, Пловдив, 1883, написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи!

~ ::: ~

::: Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа. :::

~ ::: ~

„След като именниците са отпразнували подобаващо деня на Константин и Елена, нека погледнем какво ни говори тяхното дело днес в актуалния съвременен живот. Вместо да се раздават безполезни оценки, ще направим съвсем кратък духовен извод от гледна точка на Вечното Царство Божие.

От най-дълбока древност князете, царете и светските началства и управители, са представлявали Властта като свещена „небесна” институция, според религията и духовните традиции на народа или народите, който управляват. Затова и всяка победа или поражение, благоденствие или разруха в държавата, робство или завоевания, са разбирани като благоволение или наказание от Бога (или „боговете” като персонификации на космическите сили).

Или пък са били признак за превъзходството на едни богове над други, различаващи се по това над кои народи или природни и социални проявления владеят. Разбира се, често племената завоеватели стават „пленници” на местните културни традиции и вярвания и след време ги възприемат като свои. Така постепенно под влияние на местното население придобиват хибридни форми на религиозно и държавно устроение. Такъв е генезиса на народите. НО ВИНАГИ… мирогледната система е фундамент на държавното устройство, т.е. на политиката (в съвременния общоприет смисъл на думата).

Така, че приемането от Константин Велики, първо на равнопоставеността на всички религии, а после и на доминацията на християнството във всички сфери на обществения живот (после продължена и доразвита от следващите императори на Източната Римска империя)… представлява безспорно политически акт.

Без да навлизаме в дебат – дали това е имитация на ранно-християнското разбиране за Христовото Царство обещано на апостолите, очевидно дори според самата апологетика на ранните отци на църквата, „покръстването” на Римската империя (преди това гонителка на христовите последователи), представлява сбъдване пророчествата за победата на вярата над нейните врагове. Разбира се обещанията на Христос са не само в линейното време, но и в цикличното, като това се отнася и за цялата свещена история...

Но по важното е тук да кажем, че всяка промяна в мирогледа, който е всъщност неизменна част от вярата, етиката, морала (нравствеността) и ценностната система на едно общество, довежда до промяна и в публичната сфера, културата и в държавното устройство. Т.е. винаги религията е и политическа платформа (това се отнася и за нейните разновидности – отделните църковни разклонения). Това, което наблюдаваме след Просвещението, Научната революция и днес в постмодерното време на информационната епоха, изглежда като опровержение на горното становище, но това е само привидно.

Нека си зададем въпроса – ако днешният модел на управление е светската държава, всъщност коя господстваща идеология в момента играе ролята на религия и дали само играе „роля” на такава, или всъщност наистина има и сега господари – „богове”, без да ги наричаме така и без да осъзнава мнозинството тяхната скрита власт и инструментите им за доминация? Нима комунистическата идеология (това се отнася и за национал-социалистите в Германия) не е религия със своите пророци, идоли и „светци” – мумии в мавзолеи? Не е ли от изключителна важност да открием днешните скрити такива, за да имаме противоотрова срещу тяхната подмолна „проповед” – пропаганда?“

::: ИЗТОЧНИК:
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2329688287271906&id=2301040756803326

::: БЕЛЕЖКА ОТ ИЗТОЧНИКА: „Следва продължение… Напомняме на читателите на публикациите в EPOCH, че те са предназначени за хората, които знаят и признават за Господ(ар) и Всевладетел завинаги – Исус, който е Христос. Така, че когато изобличаваме тайните дела и отсъждаме между истина и лъжа, правда и неправда, не съдим човеци (които само Господ Бог съди), но света на заблудата (илюзиите) и неговите архонти. Така както правиха това (и ни завещаха като задача) христовите апостоли. Така, че всеки да внимава в коментарите си (и да очиства сърцето си от злоба и клевети), защото с каквато мярка мери с такава ще му се отмери от Бог (не от човек), Който вижда в тайно и въздава наяве.“ :::

Папата, ако не друго, поне бе инструмент на Провидението да разбута квазирелигиозното блато, та всяка крякаща жаба да си определи гьола. Най-симптоматичното в реакциите на българската публика са нейните крайни противоположни и едностранчиви позиции, които издават невежество, заблуди и болезненото чувство за малоценност… От повърхностното пригласяне и възторжено прехласване по красиви фрази без реално последование в обществото ни, до болестна ненавист, омраза и крайни конспиративни теории граничещи с лудостта, породени не от ревност за Христа и Истината в Него, но от злободневното политиканстване и евразийското преклонение.

В резултат вместо обединение, всъщност визитата на папата по-скоро разкри дълбоката фрагментация в обществото ни, не само на религиозна основа, но и по всички значими теми. Включително различията и противоположностите в лагера на тези, които иначе имаха положителна оценка и приветстваха неговите послания. Защото Франциск отвъд институциите които представлява, като лично присъствие и поведение (особено по време на литургията му), показа разликата между политически коректното говорене на един хуманизъм без Христос и Благочестието в Христос. Едното поведение лицемерно и безплодно, а другото – пълно с Любов и Сила…

Франциск демонстрира и какво трябва да е лицето на църквите в гражданското общество – обърнато към ближния, ангажирано с всичките предизвикателства пред човека и неговото земно съществуване. И това, че независимо от различията Единството е възможно – в Единия Създател на човечеството водено от Човешкия Син… Позиция, която далеч отвъд политиката на Ватикана, е показана в личен пример – в живот посветен на другите и на Другия в тях...

Но точно чрез Литургията отслужена на площада, стана разделяне на двата пласта събитийност, паралелно съществуващи, но НЕсъединяващи се, точно както водата и дървеното масло не се смесват… От една страна бе евангелски и молитвено осветено Битието на всички (вярващи и невярващи, знаещи и агностици) като част от Великия Наблюдател, в чиито Длани е диханието на всяко същество... От друга страна Силата на Благодатта проникваща през древните формули и мистерии на Словото, предадени ни от пророци и апостоли, осветяваща духовно виждащите, бе помрачена и скрита за мнозинството.

Всеобщата публичност донесе наистина „празнична атмосфера”, но скри и профанизира Свещеното. Преднамерената показност на видимата страна на обреда, затвори вратите към невидимото съдържание, което така остана недостижимо за масовата публика. За разлика от древността, когато в Христовите тайнства са участвали само посветените (а другите са напускали храма след определен момент от богослужението), сега Мистерията на „брачната стая” на съединението с Бога, вече е оголена на показ пред камерите.

Тази външна „зрелищност” убива в неподготвения (с неосветени за духовното сетива) и малкото останало мистично чувство, което е в основата на Божествената религия на Богооткровената Вяра. Защото освен външната (общодостъпна) естетическа страна на обреда, непосветеният не може да наблюдава вътрешния невидим небесен живот, който е достъпен само за влизащия в Тайната Стая, където го чака Бог „… КОЙТО Е в тайно и дава на яве…” ( Ев.Св.Ап. Матей гл. 6 ст. 6 ). Така за чуждите на божествения живот, Истината остава скрита зад външните ритуали. Нейните вътрешни първообрази и умозрителни същности на Богоявлението и Богопознанието остават далеч от човеците свикнали да живеят повърхностно (без вътрешен осъзнат живот) в един свят доминиран от културата на „биг брадър” и селфитата в социалните мрежи.

Колкото и да е крайно сравнението, бих оприличил профанизацията на Христовите Мистерии на Всегдашната Жертва, с обезценяването и извращаването на сексуалността (която по същество е свещен акт между съпруг и съпруга) чрез повсеместната порнография, която е станалa част от културата на съвременната цивилизация. Затова в бъдеще Христовата Тайна, се отнема от човеците (Данаил гл. 8/10–12), защото независимо от буквата на ритуала, когато Духа на Освещението се оттегля, остава само празната черупка на човешката религиозност, подобно на труп без Живот (Откр. на Св. Ап. Йоан гл. 11 / 3–12). За да остане Мистерията Божия достъпна само за живеещите на небесни места (който чете нека разбира)… „ Мир ви оставям, Моят Мир ви давам, Аз не ви давам както света дава…” (Ев. Св. Ап. Йоан гл.14/ст.27)

Понеже папата говори за мир, нека уточни какъв вид мир има в предвид, защото за древните думата „мир”, освен поздрав и волеизява за невоюване в телесното, означава също вселенски ред, порядък, наредба, подредба, орден и т.н. Затова е редно да запитаме – какъв вид е световният Ред, който предлага папата? Идващ от светските управители или от и чрез Бога ?!

Защото Мирът, който Христос дава по същество е съюз и единението със Бога и във Бога и Неговото Вездесъщностно Царство, чието владичество е основата и силата на всяко добро. Ненасилие по плът (физическо –външно), но Сила и Власт по Дух и чрез Дух Светий. Но има и „мир”, който дава земния свят (според апостоли, пророци и по Думите на Господ), който е примирение и съюз със силите на нечестието на небесни места узурпирали властта над човечеството. Договореност с „беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон”, съглашение с номенклатурата на мъртви религиозни институции и съслужение с идеологическите и политически лобита на мракобесието. Това е лъжлив мир, както е пророкувано: „Когато казват: мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена; и никак няма да избегнат.”( 1-во Послание към солунци гл.5 ст.3 ); „ …казват мир, мир, а пък няма мир…”( Еремия гл.8 ст.11) и „ …мир няма за нечестивите, казва Господ…”( Исая гл.48 ст. 22)… Затова и Христовия Мир (Б.Ред) е воюващ чрез духовните оръжия и невидимите сили на Истината срещу фалшивия мир, който всъщност е война и заговор срещу човешките души и Божието Намерение…

Но несъмнено Франциск е прав, когато разобличава егоизма и лицемерието, напомняйки ни, че всички ние сме емигранти в този привременен свят, далеч от Истинския Си Вечен Дом, както и това, че сам Христос е отраснал като дете емигрант, защото още от идването Си в плът е преследван в Израел. Наистина всеки наричащ се християнин е призван от Христос към милосърдие подобно на добрия самарянин (от Христовата притча), който показа милост към иноверец. Нека не прикриваме омразата и страховете зад фасадата на религиозния фанатизъм. И наистина Човечеството е призвано от Бога да стане ОБЩ ДОМ за всички.

НО… Е ПРЕДРЕЧЕНО (Данаил гл. 8 ст.14), че това е невъзможно без първо да се очисти от осквернение точно този общ Дом, в който по настоящем управлява тайната на Беззаконието… Никой (поне човек с хигиенни навици и изисквания) не влиза да обитава в Къща, преди да я очисти от паразити и нечистотии… Също така не пуска някого вътре в Дома, който обитава с домашните си, ако гостът не спазва същите хигиенните изисквания и реда на същия Дом, в който гостоприемно е поканен… Затова, относно гостоприемството, към което наистина сме призвани от светите апостоли – ЩОМ ПАПАТА КАЗА „А”, ТРЯБВАШЕ ДА СТИГНЕ И ДО „Я”…

Европейските народи имат основания подплатени с горчива историческа (а и актуална) опитност да се боят от инвазията на пришълци мюсюлмани. Разбира се, основателните страхове са допълнително подклаждани, манипулирани и раздухвани отвън – от враговете на Обединена Европа. Но те имат своите не само исторически, но и настоящи негативни примери за злоупотреба с европейското гостоприемство. Политическият ислям налага с насилие своите закони навсякъде, където доминира мюсюлманското население. Примери – бол. Щом папата се бори за мир, защо не изисква съответно от Саудитска Арабия, Турция или атеистичен Китай (и много други държави), където християните са преследвани и благовестието на Христос е забранено (или неофициално гонено), да проявяват същата толерантност, на каквато се радват мюсюлманите в Европа? Т.е. да има реципрочност и еднакво отношение на търпимост също и в мюсюлманските страни...

Защото познавайки интерпретациите на Корана през вековете, каква е гаранцията за европееца, че след време, когато станат болшинство в страните гостоприемници, „мирните” мюсюлмани, които сега осъждат радикалните си събратя, няма да проявят към светската власт претенции за управление под Исляма, така както и сега не крият, че им е обещано от техния пророк Мохамед относно местата където пребивават (Корана заповядва и предвещава това за целия свят)? Те (мюсюлманите) отказали ли са се от прозителизма, от който папата настоява да се откажат християните?

В тази посока показателна бе (и най-неуместна в контекста на събитието) изявата на мюсюлманския представител в молитвата за мир, чиято негова проява за мен си бе зле прикрита провокация с намигване към мюсюлманската общност, която най-добре (за разлика от масовата публика) разбира какво значи конкретният изпят откъс от Корана… Защото когато представителите на всички други религии и вероизповедания, участващи в мероприятието, бяха достатъчно дискретни да издигнат молитви или хваления към Твореца като общ Баща на човечеството и Бог в монотеистичните религии (т.е. никъде не бяха споменати било пророци /от представителя на еврейската общност/, било апостоли, било дори Господ Исус Христос), да виеш стиховете за Аллах и единствения му (окончателен) пророк Мохамед, си е направо нагла и натрапчива агресия, не само за слуха, но и за християнската душа на Европа и Балканите…

И за да сме последователни до край, ще зададем въпроса: Защо папата не канонизира като новомъченици – многобройните невинни жертви на ислямските терористи? Така би дал ясен знак на религиозните фанатици, че неговите братя не са забравени, когато именно заради вярата си в Божия Вечен Мир са останали верни на Христос. Или просто угажда на политическия елит, който не иска да признае особено негативното отношение днес в модерната пост-християнска Европа към живото (не музейно-историческо) християнство и неговото свидетелство дори пред заплахата от смърт?

Като папа изпълняващ функцията на наместник Божий над земните царе (според католическото учение) Франциск е обвързан институционално с европейските династични родове и кралски фамилии, които чисто исторически са приели своята „власт от Бога” от негови предшественици (или техните пълномощници)… Подобна историческа обвързаност съществува и с по-голямата част от световния елит… Виждаме, че е добре приет и от нашите общественици и държавници... Добре, но това е разбираемо. Нали е казано: „Те са от света, затова светски говорят, и света тях слуша…” (1-во Послание на Св.Ап. Йоан гл.4 ст. 5 ).

Но заедно с това слушателите неусетно (затова за съжаление и неосъзнато), „приемат” и проповедта на Франциск за Христовата Любов. Но… дали ако в последствие трябва да избират между Него (Исус) и мамона (богът на користолюбието и кариеризма), кому да служат като на Господ(ар), ще останат така развълнувано позитивни? Нали и Путин и руските олигарси също така умилително се черкуват в „православие”, но това не им пречи да вършат нехристиянски дела… Както те са превърнали религията в новата болшевишка идеология на Кремъл, дали сега Ватиканът не служи за спойка в „името на общите ценности” на другата доминираща идеология?!?!

Дали след малко време, както някога, така и сега отново, всеки, който взема на сериозно Думите на Христос, няма да се превърне във враг на „помирението”, обобщен като еретик и сектант, както някога са гонени богомили, катари – все „пречещи” на „всеобщия мир, благоденствие и светло бъдеще”…?!

ИЗОТЧНИК: Епоха / Epoch:
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2320285868212148&id=2301040756803326