Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
~:~ Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Школа Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Школа за изследване на българската родова памет МЕРИН. ~:~
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 318250 Постинги: 175 Коментари: 31
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
image

Такъв отговор е необходим особено днес, когато сме изправени пред също толкова опасен социален вирус, програмиран в чуждите агентурни лаборатории и отглеждан и в наши политически централи. Инжиниран като бойно средство срещу цялото ни общество. Чиито болестотворен дългосрочен ефект цели да унищожи обществения имунитет. Да узурпира властта, паразитирайки върху държавния организъм и неговите институции.

В провиденческата история на човешката цивилизация природните бествия, катастрофи, пандемии катализират болестните процеси в социалния организъм, но в последствие винаги дават допълнителен тласък на човешкия прогрес, на борбите в защитата на човешкия живот, за отстояване на човешките ценности, свободи и права. Защото откриват освен „придружаващите” обществени болести, също така и лекарствата за тях. Така съдействат за развитието на човешката цивилизация и нейната култура. Разбира се първа е борбата за физическо оцеляване, после идват поуките и промените в обществото. В този смисъл и изнамирането на медицинско лекарство е предшествано от мерките за ограничаване на заболяването (карантина).

Но освен епидемии от чисто биологичен характер, народите са прилагали „карантина” и към не по-малко опасните за обществото социални вируси като болшевизъм, комунизъм, фашизъм, нацизъм и др. Например изолацията на Съветска Русия след марксистко-ленинската болшевишка революция и последвалата гражданската война там. С цел ограничаване жертвоприношенията на комунистическото божество.

Също такава „карантина” цивилизованият свят прилага (макар и закъсняла) към кафявата чума в хитлерова Германия. Знаем ужасните последствия от забавянето на цивилизованото противодействие. Защото колкото по-бързо се активира имунната система на човечеството (Същността, която ни прави човеци), толкова по-малко са пораженията. Достоен отговор от достойни човеци–„антитела” в обществения организъм…

Както някога по време на първата световна война Ленин е изпратен обратно от германските тайни служби в Русия, за да я извади от войната като дестабилизира държавата отвътре, така и сега внедрени отвън врагове на Българската държавност (част от Обединена Европа), подкопават обществения ред отвътре.

Най-вероломно точно по време на криза, в обстановка на извънредно положение и неговите рестриктивни мерки, умишлено се подклажда допълнително недоверие към държавните и европейските институции, и то в полза на друга държава. Имаме си троянски (руски) кон във Българската държавност и то на най-високо властово представителство. Разпространител на опасна за националната ни сигурност обществена зараза. На вирус, който поразява съзнанието на масовия човек, разделя и противопоставя отделните градивни клетки в обществото ни.

Заразата му има местно („българско”) огнище на чуждестранната секта с божеството в Кремъл (което божество винаги е възприемало българската държава като свои проект и протекторат). В тази църква от вълци се причастява в тайно цялата агентурна глутница на бившата ДС. А пророците на нейния култ – „интелектуалци” на хранилка (сегашните злоради „предвещатели” на краха на Европейския Съюз), са същите придворни лакеи по времето на бай Тошо, които някога предричаха същото за гнилия капитализъм...

Тази нова религия си има и „ангели” (но паднали) – Радев, Нинова, и… (духовете на политическия разврат са легион). Все проксита – вестители и изпълнители по волята на тайните кукловоди в това тъмно вероизповедание (пандемията от корона вируса е идеалното време да ги разпознаем по повтарянето на едни и същи опорни точки, спуснати им от чуждоземните господари)…

Докато говорят от институционалните си амвони за солидарност по време на кризата и т.н., в действителност тайно плетат отровни мрежи от … конспиратори, клеветници и хейтъри, разпространители на фалшиви новини, агитации и всякакви конспиративни теории… И всичко това с цел да се създават интриги, да се насажда трайно недоверие към всяко добро начинание или намерение в обществото.

Не търсят доброто, затова не могат и да говорят добро. Неспирно проклинат, затова Проклятието се прилепва към тях като дреха. Провалени и провалящи. Човеци на погибелта... О, как злорадстват за всяка криза в обществото, как разпалват ненавист, злоба и противопоставяне! За да разклатят държавата и да разрушат всякаква солидарността между гражданите. Неспирни заклинания за разпад и гибел на Европейския Съюз, възхвали и славословия на Русия и Китай…

Осквернители на Завета на Левски за Общобългарското дело, те разпалват гражданска война (засега студена). „Съветите” и „комитетите” им насъскват човек срещу човек, брат срещу брат…

А на държавно ниво троянският кон на кремъл въвлече институциите в разделения, разцепления и противопоставяне на властите в държавността. В изпълнение на вражеския план за нейната деградация (не случайно Премъдростта ни учи, че царство разделено против себе си не може да устои).

В тази истинска конспирация (болшевиките са били винаги царе на конспирацията) е въвлечена и православната църква с нейните верни на „руската линия” владици. Нашите православни йерарси са подвеждани да участват във всякакви провокации, особено по време на националните чествания (с които Радев редовно злоупотребява пред очите на цялата нация).

Нека не си правим илюзии. След като премине изпитанието на пандемията с корона вируса, в последвалата икономическа и социална криза, същите антихристи отново ще яхнат звяра на онази ревюлюционна блудница позната с изтъпленията си още преди 9 септември 1944г. (помним взривянето на църкви и червения терор, а след девети – убийствата без съд и присъда последвани от така наречения „народен съд” и концлагерите на смъртта в Белене и Ловеч).

Както някога червените терористи използваха ботуша на червената армия, за да дойдат на власт с преврат, кръв и насилие, сегашните болшевики яхват цунамито на икономическата криза, която следва армията на вируса. Икономическият и социален колапс е идеалната среда („революционна ситуация, както я наричат техните идеолози и стратези) за кървав реванш на поражението в студената война (падането на Съветския блок в края на 20 век)…

Но… „който копае гроб другиму – сам пада в него”. Какво стана с комунизма обявил се за „гробокопач на капитализма”? Знаем от историята. Така и сега диверсията на хибридната война като бумеранг ще се обърне обратно срещу нейните поръчители. Идолът ще рухне и поклонниците му ще се разпръснат. Бившите „комсомолци”, партийни активисти и лакеи ще се превърнат в политически „трупове”, изхвърлени вън на бунището на историята, намразени от свои и от чужди… А партиите им ще се маргинализират до „музеи на тоталитарното изкуство”…

Но преди да замре техния социален вирус, е необходима карантина в обществото… Преди откриването на ваксина срещу възникването на нови смъртоносни идеологически зарази, най-сигурното средство срещу социалните експерименти на идеологическите инженери е социалната карантината срещу носителите на обществената зараза. Сега е време разделно, най- благоприятната възможност да разпознаеш кой , кой е, и чие „прокси” е…

Запомнете реакциите им сега, и не се заблуждавайте относно тях след време когато завият на 180 градуса (при тези човеци няма чувство за чест или истинност, всичко е според опорните точки и поставените задачи…). Ако искате да не ви тровят със своята агресия, ненавист, омраза и натрапчиви страхове, отделете се от тях, не общувайте с такива дори и в интернет пространството. Спрямо такива е полезна и кибер карантината.

Без да се ограничава свободата на словото и мненията, би било изключително полезно за обществото, създаването на Кризисен Щаб за борба против фалшивите новини и дезинформацията. Който да разсее лъжливите и клеветнически слухове, и да дава достоверна информация за слуващото се в държавата и в обществото. Защото става въпрос наистина за информационна война със скрит анонимен противник, който обаче има ясни цели, стратетия и тактика…

Изнамирането и тестването на „ваксина” срещу социалните заболявания изискват дългосрочна стартегия и национална доктрина с перспективи за развитие и усъвършенстване на гражданското общество. За което е необходим задълбочен анализ, който да разкрива корените на социалните заболявания, причинно-следствената връзка в тъканта на общественото тяло. За да се възпроизведат вътрешни сили в него, които да се борят срещу всяка външна инфекция. Като превенция предотвратяваща вирусната зараза от чуждите/външни/ интервенции на задкулисни сили в обществения организма…

Защото след поредния идеологически експеримент и неговите опустошения, от старите огнища в руините на цивилизацията могат да възникнат нови разновидности на същата зараза. Прецизният трансцендентен анализ, разглежда възникването на човешките идеологии и обществените системи като продукт на трансцендентната диалектика, като резултат на духовна проекция…

Експертно анализиране на илюзиите на измамата, която намира нови и нови форми на своята мимикрия и хемелеонщина. Заблудата постоянно мутира подобно на вирус, който се разпространява във всякакави хибридни форми, обединяващи различни отломки от идологии, религии и т.н. (нима не наблюдаваме и сега отровните й метастази проявени в крайните утопии на трансхуманизма и неолиберализма?). Създава кризи, разболява, а след това предлага своето „лечение” на обществените недъзи (всъщност убийствена отрова за обществото).

Една и съща задача – овладяване държавната власт и преразпределя натрупаните обществени блага в своя полза (на новата политическа секта). Защото крайната цел на божеството й остава винаги една и съща – обсебването на човечеството. Манупалуциите й се менят, също и стратегиите и тактиките за бомбардиране на човешкото съзнание. Но не и действието й – Z-та световна война срещу човечеството. Затова е необходимо изработването на обществена ваксина срещу всяка нова инвазия на същия духовен вирус.

Присъедните се към нашите екипи. Станете наши сътрудници (в ЕИОРМ). Очакваме ваши наблюдения върху обществени явленията и събитията, които според вас имат религиозен характер. Включително върху различни нови движения и секти в обществения и политическия живот. Симптоми, белези… проявления.

Може да споделяте с нас и случващото се в традиционните вероизповедания и тяхната политическа употреба в последно време. За отношенията между църковни водачи, за междурелигиозния диалог. Също така можете да се обърнете към нас и за личен съвет и индивидуален анализ.

За консултации относно вашия бизнес, семейни отношения или обществени проекти. Защото истинската духовност се живее в Семейството. Освен традиционно, то може да е и приятелски кръг, професионална колегия, неправителствена организация. Може да е политическо, бизнес или ценностно. Или просто Семейство от семейства…

ОТ НАБЛЮДАТЕЛИТЕ


източник: https://www.facebook.com/EICRMonitoring/posts/839575573114666

image
Категория: Лични дневници
Прочетен: 196 Коментари: 0 Гласове: 3
image

„И така, като натопи залъка, взе го и го подаде на Юда Искариотски. И подир залъка, тогава сатана влезе в него; и така Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.” (Евангелие от Св.Ап. Йоан).

„…защото, който яде и пие без да разпознае Господното Тяло, той яде и пие осъждение на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали. Но ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени. А когато биваме съдени от Господ, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.”(Първо послание на Св. Ап. Павел към коринтяните).

От горните цитати излиза, че уверенията на православните, че Светото Причастие не може да зарази и разболее никого, НЕ Е ТОЧНО „ТЪЙ”…

Участието на Юда в първото Св. Причастие на Тайната вечеря, всъщност го… разболява (демонично) и довежда до неговата гибел (в последствие виждайки резултата на предателството си при произнасянето на присъдата на синендриона над неговия учител, той се обесва). Подобно както синовете на свещеника Илий станали причина човеците да се съблазнят в жертвените приноси (описано в библейската „Първа книга на царете”), понесоха последствията за извършеното от тях светотатство.

Очевидно яденето от св. Евхаристия не е някакава магия, която автоматично (по плът) ти дава живот вечен, изцеление и защита, но е тайнствено общение с Бога. Затова, когато мнозина се съблазняват в думите Му относно Неговото Тяло като Истинска Храна и Неговата Кръв като Истинско Питие, сам Христос казва: Духът е който дава живот, плътта нищо не ползва; думите Ми, които ви казах – дух са и живот са”.

Според учението Му приемането Неговото Тяло е Врата за Божието суверенно действие в нас. Според Вярата – приемане на Светия Дух и Неговото действие… Точно както свидетелства Апостолът: „ А на ония, които Го приеха, даде право (власт) да станат Божии чада, сиреч на тия, които вярват в Неговото Име, които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога”. Но очевидно това не касае лицемерите, нито служещите на двама господари – на Бога и на мамона. И Юда си въобразяваше, че това е възможно, подобно на своите поръчители – фарисеите и садукеите. Точно както попове и пастори станаха агенти на ДС– доносници на антихриския тоталитарен режим.

Когато апостолът говори за разпознаването на Христовата плът и кръв при участие в Св. Причастие, много ясно пояснява, че това е всъщност разпознаване на себе си като част от Божието Тяло (заедно с другите, освещаващи се като Негови части), като място на проявление на Божия Дух (като Негов храм), като мисия и служение в Божието Домостроителство. Такова е предназначението и смъсълът на нашето участие в Божието естество (в Тайната на Св. Причастие), а спасителната Благодат (за тялото и душата) е придружаващо действие на Божието Присъствие и Спасение в единението с Бога. Не случайно на първата Св. Евхаристия на Тайната вечеря участват само учениците на Христос.

Затова взимането на причастието като някакаво магично хапче, или като ядене месото и кръвта на Човешкия Син (като един вид човекоядство), без нашето съ-участие в Божия Живот, предизвиква Божия съд над недостойните (тези без откровението на Вярата и участието в Нейното проявление в света). Което на-казание е пак Божия Милост (на което ни учи Апостола), и средство за поправление…

Но… колко са човеците осъзнаващи горното? Колко са свещениците, които възвестяват горните истини? И понеже скриха Ключа на Познанието, не влизат и на влизащите пречат (който чете нека разбира), то Бог ще прекрати оскверняването на своята Жертва сред невежите множества, за да отстрани съблазънта към Св. Дарове…

Затова заявяваме на всички, които не са станали все още част от Св. Братство (не са още Христови ученици) и не са принесли себе си в жива жертва Богу (да живеят за, във, и чрез Бога, явявайки Него на света): Излезте изсред лицемерите, и потърсете Бога в ближните си, в домашните си. И всеки нека върши това към тях, което иска те да вършат към него. Вършете правда и милосърдие един към друг. Разчупвайте несправедливи окови, освобождавайте угнетените от хомота, разделяйте (преломявайте) хляба си с гладните. Посетете немощния, унилия привдигнете. Събудете заспалия…И тогава Бог ще ви посети. И Слънцето ви никога няма да залезе, но ще бъдете възстановители на запустялото. Освобождавайки други, сами вие ще бъдете изцелявани…


източник: https://www.facebook.com/EpochVox/posts/2591334931107239?__tn__=K-R

image

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.04 20:10
image

“… С него разменихме две-три дежурни фрази. Всеотдаен догматик. Диша не въздух, а „принципи“. Обърнал е революцията в резолюция. Няма душевна палитра. А животът е вечно променлив, гъвкав като планински поток. Той е по-буен, по-многозвучен, по-богат от всички наши представи за него. Животът не иска да влезе в гипсов калъп като счупен крак…”

::: фрагменти от „Пътуване към себе си“ (1965), Блага Димитрова :::


:: „…Какъв интерес би имал един учен, или един колектив от учени, да изкривява Истината? Нали науката е обективна, и следователно учените би трябвало да са безпристрастни оценители на обективната фактология? В идеален свят, какъвто тук не съществува, би следвало да е така. Учените, обаче са също и обикновени хора от плът и кръв, и затова подвластни на всички нужди, слабости и изкушения, (които лесно водят до заблуждения), и които имат и всички останали хора - като например политици, бизнесмени, правителствени лица, и т.н.

Не радеенето за Научната Истина кара гърците и техните лобисти да защитават „със зъби и нокти" своите „права" над „тракийския елинизъм", но чисто КОНКУРЕНТНИ подбуди, които им диктуват необходимостта по всякакъв (позволен и непозволен!) начин да запазят своя привилегирован международен статут на „родоначалници и благодетели на Европейската и Световната цивилизация" с всичките многостранни (и не на последно място несметни финансови!) облаги, произтичащи от него, статут, който, обаче, те несправедливо са присвоили от нашите (а не техни) прадеди – траките!...

На учени, политици, бизнесмени, правителствени лица се дават заплати, субсидии, дарения и други материални и социални облаги, за да служат, забележете – НЕ на Абсолютната Истина, а на определена Кауза, която е винаги „Наклонена Истина", а най-често „Силно Изкривена Истина", защото тя служи в по-голяма полза на едни кръгове от обществото, в сравнение с други! Именно тези кръгове, на които е изгодна тази „Изкривена Истина" (понякога дори „Отявлена Лъжа"), финансират с всички възможни средства и начини единствено „Тяхната Истина" да бъде „доказана" и показана на обществото, за да запазят своя привилегирован статут.

Затова те дават и всичките привилегии и условия за работа в наука, изкуство и култура, предимно и най-често само на такива кадри, които прогласяват „Тяхната Истина" като „Научната Истина". А тя за повечето нищо неподозиращи хора в обществото се превръща в някаква Абсолютна Истина, която не подлежи на съмнение, защото се тиражира под всеизвестния, подпечатан от „всевъзможно подплатени от привилегии авторитети", нарочно подвеждащ лозунг, който гласи: „Науката казва така...", или „Научен факт е, че..."…

Но науката не е Божество, нито даже някаква Личност, и затова не може да казва нищо. Вместо това, определени групи от учени, щедро възнаградени от заинтересовани групировки, твърдят едно или друго нещо, като естествено се насилват доколкото е възможно да издигнат своите твърдения в „Общоприет Научен Факт", за да продължат да бъдат облагодетелствани от Клиента, който ги финансира, било той Правителство, Партия, Раса, Религия, Атеизъм, или някаква друга идеология (дори тази на който и да е тиранин, който плаща добре!)…“

::: из „Кратък преглед на историческото съдържание на Тракийските Хроники“, въведение към сборника „Тракийските Хорники“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 04.04 20:11
image

НОВОТО „БЛАГОВЕЩЕНИЕ” ВЕЩАЕ ЗА НОВ „ЧОВЕК” – ИНТЕЛИГЕНТНО ЖИВОТНО ИЛИ „ЦИФРОВА МАШИНА” ?!?!

Преди 2000 г. феноменално събитие ознаменува появата на една абсолютна аномалия – Христовото Същество. Но извън чисто църковния разказ събитието предвещава идването на Човешкия Син като Водач на разумното Човечеството към нов град и свещено общество, в което е поставен вечен еталон за това що е Човекът. Поставя се началото на Свещения хуманизъм, където „ Ето човекът /Ecce homo/”– пророческите думи на Пилат в евангелието на Св. Ап. Йоан, поставят Божия Образ и Подобие – Господар над цялото творение…

А сега след безбожието на дарвинизма отнел миналото на човечеството като свещен произход и история, а от там и надеждата за бъдеще поверено на Промисъл и Провидение, след бесовете на марксизма, който донесе класовото разделение и кървави братоубийства през 20 и 21 век, сега един нов призрак броди из европа и света… И вещае дигитална революция, „свободите” на войнстващия трансхуманизъм, „благата”на безроден материализъм, проповядва „бога” на консуматорското информационно (но всъщност оглупяло от дезинформация) общество… Просто казано – предрича въплъщението на мамона в новото „човечество”, което, оперирано от христоподобие, е загубило човешкото си естество.

Опасността хората да загубят себе си и да се превърнат в безнравствени животни, биологични машини или киборги е съвсем реална, може би на едно поколение разстояние (забележете темповете на промяна в поведенческите модели на подрастващите). Не слушайте ню-ейдж идиотиите за „индигови” и „кристални” деца – психиатричните клиники се пълнят и все повече ще се пълнят с подобни деца на заблудени родители оставили отговорността за възпитанието на децата си на система контролирана от нечовещки интелекти. Това е настояще и повсеместно явление –проповедниците на фалшивите реалности отвличат умовете на хората във фантазни светове като ги отделят от тоталността на творението във бунт към естествени закони и висши цели вложени в него от Твореца. Проблемът обаче не е в технологиите, а в това , че човеците не познаващи сами себе си и замисъла на своето съществуване стават лесна плячка – поробени чрез собствените си технологични играчки.

Затова още повече днес е жизнено важно да преоткрием и познаем в Оригиналното Благовещение не просто църковническия му исторически смисъл, но тайните относно избраното Човечество… И да преоткрием собственото си човешко достойнство и блага чест в себе си, един към друг и едни към други… /Цветан Гайд/

ИЗТОЧНИК: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2522902857937022

Категория: Лични дневници
Прочетен: 252 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 25.03 12:11
image

Бяхме развълнувани от откритията на акад. Цветан Гайд за най-древната писменост и от разчитанието ѝ. Според предоставената информация в книгата му „Тракийското писмо декодирано-
V“, траките наричали тази писменост „оу-гам“ или „о-гам“, което на бохарски означава „Сила“. Тя е известна още като рибно писмо и дървесно писмо, а практикуващите я – „друиди“ – тоест, „дръв-види“ или „вещи в дървесното писмо“.

Но не по-малко развълнувани бяхме, когато започнахме да откриваме древни пещерни изображения открити в различни части на света, които нямаше как да не ни направи впечатление с това, че много приличат на „думи“, изписани на това древно писмо.

Как е възможно това?

Преди около година и половина споделихме тук (http://merini.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/09/03/niu-iork-taims-ot-1977-g-prinosyt-na-trakiiskata-kultura-za-.1626105) следното откритие от „Ню Йорк Таймс“ от далечната 1977 година:

Гърците определят траките като всички онези мрачни номадски народи, които скитали през тъмните векове из Азия и Европа, отвъд кръга на светлината, която е класическата цивилизация. Наричали ги варвари и почти три хиляди години ние им вярвахме. Но преди по-малко от десет години („след 1967 година“, бел. ред.) започнахме да подозираме, че гърците вероятно са се объркали.  

Зашеметяващата експозиция на тракийското изкуство от България, изложено в Музея на изкуството „Метрополитън“ преди две седмици, представлява още една брънка от веригата открития, която може да се окаже също толкова вълнуваща, колкото откриването на Минойската цивилизация преди близо век. 

Траките са били варварски народи, наричани още Скити, Парти, Готи, Келти, Сармати и десетки други трудно произносими имена, които се открояват на страниците в книгите по древна и средновековна история – войска от яздещи конници, ожесточено нахлуващи и покоряващи цивилизациите на Европа и Азия от Ирландия до Сибир, от Скандинавия до Адриатика и Индийския океан в продължение на 2000 години. 

Това, което откриваме за наша изненада, е, че от 1 хил. пр.н.е., ако не и по-рано, тези скитащи се народи образуват мрежа от очевидно свързани култури,  разпространили се по цялата територия на Европа и Азия. Те носели със себе си отличително и значимо изкуство, което може да е допринесло за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай. Досега винаги се е предполагало, че това изкуство е произлязло от тези високо развити култури, но никога не се е допускало, че самите те са имали влияние върху тях. Прозренията, до които води не само последната изложба в Музея на изкуството „Метрополитън“, но и изложби на други места, могат в крайна сметка да ни принудят да променим много от нашите идеи за развитието на западното и ориенталското изкуство. 

За американската общественост първото прозрение дойде по време на брилянтното новаторско шоу „Изкуството на животинския стил“ преди седем години („Animal Style Art“ е термин за вид декоративен стил, възникнал независимо на множество места, чиито модели се състоят от изграждане на условни образи – зверове, човешки фигури и птици), което отвори очите ни към художествения речник на варварите... Когато древното келтско изкуство от Ирландия пристигне тази есен, можем да очакваме още прозрения... 

И така, когато най-накрая открихме съществуването на това изкуство, много е трудно да се проумее как сме могли да пренебрегваме очевидното толкова дълго. Някой ще каже, че причината е естествената склонност на учените да правят изследвания единствено по предмета, който специализират, а артефактите от тракийското изкуство са разпръснати сред тези от други култури и датират от различни епохи. В научните среди не е осъдително ако някой изследовател на Династията Хан например (втората императорска династия на Китай, управлявала от 206 г. пр.н.е. до 220 г. сл.н.е.) пренебрегва откритите фибули на викинги в работата си (фибулата е метален предмет, вид катарама, за закопчаване и украса на облеклото, употребяван повсеместно от бронзовата епоха до ранното средновековие). Освен това някои от ключовите открития са били в непознати места като България или Монголия, а други са все още в земята и, разбира се, преценката на техните цивилизовани съвременници, гърците, е, че не си заслужават да бъдат изравяни и изследвани

Днес учените пътуват по цял свят и събират артефакти от всяко място в големите центрове като Ню Йорк, където най-сетне можем да ги видим всичките на едно място – и те започват да събират парченцата и да забелязват истината. Въпреки това е лесно да има недоглеждане, защото ослепителните златни и сребърни съдове в тракийското изложение са толкова красиви, че биха изкушили всеки да пренебрегне лесно дузината малки, ненатрапчиви бронзови артефакти с ключови мотиви – елен със сгънати крака, атакуван от хищници и други подобни.  

Човек обаче не трябва да чака някакво специално изложение, защото голяма част от доказателствата са били под носа ни години наред, разпръснати и скрити под други имена в постоянните колекции на познати музеи. В Музея на изкуството „Метрополитън“ например един просветен посетител може да забележи елементи на така нареченото тракийско „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) в експозициите на древните китайци, народите от Близкия изток, гърците, византийците, както и тези на Средновековието. Например експозиция обозначена като „Гало-римска и келтска“ в коридора на основния етаж съдържа няколко ломбардни и готически предмети, които са очевидно свързани по своята същност с някои от тракийските изработки на горния етаж. Всеки, който има вкус към подобни проучвания, може да намери доста доказателства по темата сред музейните експонати.

Независимо дали го наричаме „степно изкуство“ (Steppe Art) обаче, „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) или „варварско изкуство“, каквото е то за гърците, има цяла вселена от изкуство, истината за която очаква да бъде разкрита. Какво ще научим, все още предстои да разберем от нечии догадки. Те може да са на лингвисти, а може и да са на антрополози – но знаем, че залогът е разкриването на истинския произход на народите, които наричаме индоевропейци, и нищо чудно пътеката да ни отведе до най-ранните зори на човешката цивилизация. А това ще стане щом открием смисъла на техните творения.“ („Тракийските следи към нашето ‘варварско’ наследство“, „Ню Йорк Таймс“, 26 юни, 1977г., Розан Клас (Rosanne Klass)

Тракийското племе гали или галаи (или „прелетни птици“) са известни със своите военни походи, набези и разселвания надалеч от родината, подобно на прелетните птици, които периодично отсъстват от родните си места, но винаги се завръщат по тях. Но по-интересен е фактът, че са приели и използвали тракийското наименование „оу-гом“ за речта и руните, които употребяват (за повече информация виж „Тракийското писмо декодирано-V“).

След като вече научихме за най-древното законодателство на патриарха Орфей, написано със свещени Руни, използвани много по-късно при изписването на Мойсеевите заповеди, се оказва, че системата от рунически знаци от „Рибното писмо“ от остров Самотраки има свои аналози и съответствия с рисунки от други места по света  – в това число и континента Северна Америка.

Този факт, както и цитираната по-горе статия, ни накара да се запитаме: Колко далеч са успели да „прелетят“ галите, окрилявани от Словото оу-гам („Сила“)? И дали откривателите известни днес от ерата на Великите географски открития не са вървели по стъпките на много по-древни свои предшественици?

Ако вече сте се запознали с книгата „Тракийското Писмо Декодирано-V“ и рибното писмо ви е заинтригувало, вижте сами!

image
Пещерата Амбросио (La Cueva de Ambrosio),  Испания  


image
Пещерата Хосе Мария, Доминиканска република


image
Пещерата La Linea Limestone, Доминиканска република

Oсвен ясно отчетливите надписи „о-гам“, прави впечатление, че върху главите на изобразените хора с маски (наподобяващи изображенията на маските на нашите кукери) е нарисувана риба – очевидна асоциация с рибното писмо „о-гам“ от о. Самотраки.


image
Национален парк Лос Хайтис, Доминиканска република


image
Пещерата Ласко, Франция


image
Пещерата Ел Пиндал, Испания


Оставяме читателите да си направят сами изводите! Но едва ли можем да подминем с лекота факта, че „владетелите“ на този мощен древен език със сигурност са били свободни от зависимости и зловредните влияния на средата, в която са живеели – тайна, която днес мнозина се опитват да научат чрез какви ли не духовни практики и теории!

А ние все повече се убеждаваме, че приложенията на тайните, съхранени в древния тракийски език и писменост, водят до личностно благополучие и благоденствие не само за нас и за нашите семейства, но и за цялото общество.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 530 Коментари: 0 Гласове: 1
image

ИДЕОЛОГЪТ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ

За нас българите отдавна Левски е светец и без Св. Синод да го е канонизирал. Но освен мъченик и жертва принесена на олтара на Отечеството ни, той е и идеолог, общественик и политик в най- висшия смисъл на тези понятия…

Безспорно е бил под влияние на един друг гигант на българската политика по онова време – Раковски. Но отива много, много по-„нататък” в своите разбирания за бъдещето на нацията и човечеството. Ще попитате от къде знам това ли? От моя прадядо Стефан Ангелов Гайдарски чрез разказите на дядо ми и баща ми. Същият заедно с брат си Калчо Гайдарски (след освобождението станал кмет на град Троян) е бил от най-близките съратници и съидейници на Васил Левски в Троянския Революционен Комитет.

Баща им (Ангел Гайдарски) е ръководител на еснафската гилдия на гайтанджиите, абаджиите и търговците в района, поддържа контакти с цариградски фирми, организатор на сезонен пазар във Влашко (сегашна Румъния), ръководи горски земеделски стопанства, и е кмет на българските махали в град Троян. По завета на своя знатен дядо (Георг) завърнал се във България, за да се посвети на своя древен род и народ, създава трайни връзки с други родолюбиви фамилии (негова съпруга е Сяра Хаджикалчова – дъщеря на известния български родолюбец, свързан с национал-освободителното движение – Калчо Хаджикалчов).

Но неговото обществено влияние не спасява синовете му от изтезания в турските затвори, когато ги залавят като членове на комитета… Слава Богу, че след като се вдига по цяла Европа вълна от възмущение след разкритията в тамошната преса за турските зверства, под дипломатически натиск на Великите сили, биват пуснати…

Но да се върнем на спомените (от първа ръка) на моя прадядо за Левски. Нека осъзнаем, че Левски влияе, но е и повлиян от най-близкото си обкръжение. Говорим за тесни възрожденски творчески кръгове – идеологически „работилници”. Където планове и тайни усилия за освобождението на България са породени от бляновете и копнежите по древното величие на предците. А наредбите… по древните закони на светите завети.

„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща, и ние него обръщаме.” Зад тези апостолски думи, стои цяла идеология насочена към духовната и историческа приемственост. Това не е просто девиз и лозунг, както го превърнаха болшевиките през соца (и до сега така за някои стои само като „крилата” фраза).

В своите интимни разговори с най-близките си съмишленици, Левски обсъжда и дискутира цялостната визия за възстановяване духовната приемственост от древните ни предци. За връщане към изконната ни духовност, вяра и древна култура (не гръцката, нито руската), още Раковски пише (и относно чисто българското народно християнство). Левски се бори и с духовни оръжия за събуждане на българското самосъзнание и свободолюбие, за освобождение на душите първо, за цялостна революция в умовете на сънародниците…

Затова и толкова се отличава от всички други идеолози на националното освобождение. Той вярва, че когато се промени мисленето на българина, неговото светоусещане и светоглед, тогава цял един трансформиран отвътре народ, когато се вдигне като един, никой не би могъл да му противостои. Стратегия и тактика наподобяваща на едно много по-късно национално движение, оглавявано от Махатма Ганди в Индия, довело до нейната независимост…

Затова и делото на Левски е преди всичко просветителско и организаторско – в създаването на комитети и родови съвети, около които да се сформира бъдещото българско общество. И съвсем ясно изразената визия за бъдещото демократично устройство в думите му – „Чиста и Свята република…”. Колко модерно звучат и сега тези слова. И много преди християн-демократичните ценности да придобият политическа „плът” в западна Европа…

Вижте, Левски няма нищо общо с болшевишките одежди, в които го обличат сега някои организации. „И всекиму своето…” са не просто думи на Апостола на свободата, но част от цялостната му концепция за бъдещото държавно устройство, частната собственост и правата на човека. Защото термина е препратка към римското право и политическата философия. Теми, задълбочено обсъждани във вътрешния му кръг, от който кръг е бил и моя прадядо.

От там и знам, че много преди да бъде предаден, той е споделял опасенията си, че имперските агенти сред другите лидери на революционното движение, му „кроят шапка” под инструкциите на тези от Великите сили, които не одобряват неговия самостоятелен и независим подход и визионерство. Но точно демократичните убеждения на Левски и вътрешния му кръг са причина и вътрешна мотивация синът на моя прадядо да стане в следосвобожденска България един от видните представители на демократичната партия и кмет, излъчен от нея.

Защото патриотизмът на тези посветени люде е интегрирал в нацията и цигани, и турци, и арменци, и евреи, и всякакви народности, и няма нищо общо с псевдонационализма по руски образец. На Левски е чужда всяка тирания (не само на османската империя), включително тази на руския царизъм и империализъм. Неговият идеал е свещеното братство между човеците и народите, като осъществяване на Христовото Царство чрез Светия Дух.

В този смисъл Левски никога не е преставал да гледа на своето дело като на свещенодействие…

Днес всички ние сме призвани да продължим това негово дело, което далеч не завършва с възстановяването на Българската държавност след руско-турската война.

В това е и грехът на неговите сънародници, които външно го почитат, но никога не следват неговите идеали и учение. Т.е. не са последователи на апостола /букв.пратеника/ на Свободата, която не се заключава само в гражданските права, но по думите на Спасителя, е плод на Истината – Реалността, в която пребивават само синовете, никога робите…

/източник: Акад. Цветан Гайд, https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2813675325526439?__tn__=K-R/

Категория: Лични дневници
Прочетен: 370 Коментари: 0 Гласове: 3
image

Бащата е като дряна...

Дрянът цъфти първи, в края на зимата, силно разклонен... А зрее последен, чак наесен.

Затова чадата удрят баща си по гърба за благословение, с дрянова клонка, свита в кръг. Защото бащата винаги е здрава опора – образ на Източника на сила, здраве и добруване.

И както дрянът е силно разклонен, така и Бащата учи чедата си да дават много плодове, които да знаят как и къде да дарят...

Категория: Лични дневници
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 27.12.2019 00:44
image

Препечатваме текста от Фейсбук страницата на ЕИОРМ (https://www.facebook.com/EICRMonitoring/). За повече информация за Европейския институт за обществено-религиозен мониторинг на  http://eiorm.com/.

Състоянието на едно общество най-добре може да се прецени от неговата реактивност към случващото се спрямо отделните негови членове и от съпричастността на всеки гражданин към процесите в Цялото (Общото)… Вместо да се сещаме постфактум или когато вече ни касае лично, както е при семейство Монови, много по-добре е всеки наш сънародник да прояви съчувствие и състрадание към ближния си сега, и да осъзнае, че случаят Полфрийман е прецедент, който обобщава и предопределя всеки бъдещ подобен казус. Което пряко въздейства на цялото ни обществото и всеки негов гражданин по отделно… Лакмус за способността ни да различаваме добро от зло, е реакцията ни към всяка деформация и извращение, особено когато става дума за екзистенциалното право на живот. Чак след това – на базата на това право на съществуване, поставяме въпроса за качеството на самото съществуване, което се явява неговото осмисляне…

Не може да има Милост, без преди това да има Съд. Милостта тържествува над съда, но той(съдът) е нейната база… Вярно е, че сме призвани да прощаваме. Затова…да „прощават” Полфрийман и неговите защитници, но Милост (помилване) има само там където има призната вина… И в случая, за да не бъде „наказано доброто”, Справедливостта изисква или пълното покаяние(осъзнато) или пълното наказание…

Случаят с предсрочното освобождаване на Полфрийман е достойна тема за дебат относно справедливостта и субективните фактори влияещи върху „независимата” съдебна система…Оказа се първо, че не е толкова независима, както и това, че буквата на закона (апаратните хватки) може да бъде използвана срещу духа на закона (справедливостта) от „…Безаконието, което е хитро да върши зло чрез закон…”.

Освен дебат относно приложението на законовата рамка и смисъла на правосъдието, случая породи и дискусия по темата за поправлението (покаянието) и медиаторите, които свидетелстваха за такова (фиктивно или действително). Но за това по-късно.

Факт е обаче, че идеята на закона за предсрочно условно освобождаване (несъмнено основан на християнското милосърдие и неговия хуманизъм) бе опорочена и дискретитирана, и то от кадровиците на Темида (Маат=Справедливостта; Истината; Правдата). А те би трябвало (ако наистина бяха нейни „жреци”) да са безпристрастно слепи поради необвързване със заинтересовани страни, но провиждащи последствията. Защото в последствие милосърдното и иначе добро намерение залегнало в закона бе допълнително доубито и разкъсано от двата враждуващи хищника –„устите” на неолибералните всеядни и на мразещите всичко различно от тях хейтъри.

В това обезмисляне на замисъла на закона, за съжаление участват и юристите, които се оплетоха в механизмите на съдебната практика, забравяйки, че те не са „свещена крава”, защото се обогатяват постоянно от живия опит (съдебната практика възниква и се надгражда във времето въз основа на решения взети при различно ситуиране на юридическите казуси). И реагираха като ощипани на обществените реакции, забравяйки също и това, че законодателят е народа в лицето на излъчените от него представители (в законодателната власт на народното събрание).

А е добре, и за законите, и за обществения договор (основа на демокрацията) гражданството да участва активно в развиването на правовата уредба. Включително с предложения за законови промени и дебат за приложението (практиката) на юристпруденцията изобщо. Защото духът на закона е Справедливостта, която е задължително условие едно общество да живее в мир и разбирателство. Иначе като алтернатива остава възмездието на фуриите/ириниите/(отмъстителките за мъртвите в митологията) или линча на разгневената тълпа. Затова антидот срещу популизма, яхнал тълпата, може да е само и единствено безпристрастният справедлив съд. Съд над самото деяние.

В тази връзка е важно да поясним, че излежаването на присъда в демократичното хуманно общество (където е забранена смъртната присъда), не е осъждане на „ад”, т.е. не е окончателна присъда над индивида, но има съвсем друга цел. Освен превенция в обществото срещу рецидив на престъпно поведение и зловредено влияние, лишаването от свобода има функцията на обществено „чистилище” – място на поправление и превъзпитание… В този ред на мисли, затворът е спасително място за престъпника (поне от християнска гледна точка), защото му дава шанса (време за размисъл върху Божиите съдби) да се промени, трансформира (покаяние= метаноя=трансформация)… Да се пребори с психопатията и социопатията (т.е. неспособността да съчувства на жертвите на извършеното от него насилие) чрез съпреживяване подобно страдание – насилственото лишаване на свобода като заслужено наказание (възмездие – съдба).

Всъщност такава привилегия за личностно развитие, жертвата на Полфрийман (Монов) няма, защото за разлика от австралиеца, който в затвора завършва задочно висше, учи езици и др. полезни дейности, мъртвият няма никакви переспективи, нито може да пледира предсрочно освобождение, да не говорим за неговото семейство и близки, заключени доживотно в непоправима и безнадежна мъка…

На този фон звучи още по-цинична подкрепата и натиска от вън на всякакви организации и чуждестранни активисти – известни личности, от една страна върху българското общество, от друга върху съда, който трябваше да се произнесе дали да има преразглеждане законосъобразността на неговото предсрочно освобождаване. Подобен натиск е легитимен единствено ако е извършен откъм българското общество (не от чужбина) защото жертвата е български гражданин, както и деянието (убийството) е извършено с особена дързост във България, т.е. ощетено е Българското общество (освен потърпевшия и неговото семейство)…

Още повече е недопустимо филмови звезди или видни общественици да застават зад извършеното от Полфрийман, защото първо дават лош пример, второ защото обсесията, под чието влияние се случва смъртоносното безумство, идва именно от подобни инфлуенсъри и идеологически диверсанти, които промотират в обществото разделението на „анархисти”, „фашисти”, „нацисти” и всякакви други „герои”( от крайно ляво до крайно дясно) – продукт на инженираните субкултури. Алкохолът само катализира лудостта в онази фатална вечер, но тя е инсталирана в съзнанието на извършителя много преди това…

Опитите да се представи Полфрийман като съвременен „Робин Худ”, не му помагат да осъзнае какво е направил, а затвърждават „филмирането” на бившия британски войник в ролята на Рамбо размахващ 20 см. нож или на Дънди Крокодила (филмов герой също идващ от Австралия). Убиецът е също жертва на пагубните внушения, дирижирали действията му. Но това изобщо не притеснява „феновете” му, може би защото такова украсяване на сюжетната линия идеално служи на интересите на някои чужди лобита, представяйки го като борец срещу неправдата в българското общество и жертва на българската правосъдна система. Дали не се подготвя книга с неговите мемоари, или даже може би екранизация ? Затова не се чудете на спонсорираните клакьори – от правозащитници до религиозни манипулатори. И при такава кохорта, която го убеждава в неговата „метафизична значимост”, как човекът да има истинско разкаяние и покаяние, което на правен език (а и на буквално превеждане) означава ПОПРАВЛЕНИЕ…

Оше повече, че неговият адвокат официално изложи две напълно противоположни тези. Според тях Полфрийман хем се е поправил (затова заслужава да бъде освободен предсрочно), хем всъщност бил невинен и несправедливо осъден за убийство от Българския съд. Как се е поправил (разкаял и покаял) след като сам той (и защитниците му) многократно заявява, че е невинен по обвинението, по което е осъден от Българския съд. Кой тогава е виновен? Остава да е виновна жертвата (нали затова убитият бе представен от защита като скийнхедс). Ако такава юридическа практика е легитимна, как обикновения гражданин, който не разбира от тънкостите на правната система, да вярва в правосъдието и неговата справедливост? Или си играем на „адвокат на дявола”? Какво следва? Амнистиране на злодеяния и превръщането им в обществена норма? Подмяна на ценности и естествени закони…?

Когато гледах видео с „проповед” на освободения предсрочно Полфрийман пред събрание на протестанти, осъзнах не само колко е далече този човек от покаянието, но и колко е опасна повърхностната „вяра”. Страшното е не, че се държат инфантилно, но че не осъзнават как изглежда такава негова „изповед” пред човеците, а гордо са го заснели и разпространяват... Очевидно си живеят в някаква субкултура, в чиито превод всичко това е О.К ?!?! И наистина ако човек не знае, че въпросният „проповедник” е осъден за убийство с хладно оръжие (20 см нож), би си казал, че е много „сооl”. Наистина на заснетата сбирка е „свежарско”– като на среща на природозащитници или политически десиденти бивши политзатворници…

Но как никой от присъстващите там не се сеща, че за разлика от Полфрийман, който все пак е имал свиждания в затвора, където (по думите му) все пак е намерил и полза, и смисъл, убитият Монов няма как да има свиждане от близките си, нито има къде да обжалва присъдата произнесена от ножа на австралиеца…

Във въпросното събрание Полфрийман сред всеобщото oдобрение, обяснява как според него покаянието си е негова работа с „бога”(малката буква тук е умишлена), защото за такова не пишело в гражданските закони и че е важно човек да не се връща назад към стореното, но да продължава ведро напред (перефразирам по същество). Очевидно не го терзае миналото, нито е оставило белег покаяние, което да изисква бъдеще подчинено на изкупление. Да, изкупление, което не е от човека (но от горе), но което превръща същия човек в притежание на Живот отдаден на това изкупление. Странно, като не дължи пред обществото изповед (напомням, че изповедта не е само религиозното споделяне пред поп или пред психоаналитик, но цялостно видно за всички поведение), защо е този цирк с разпространеното му видео, в което се обяснява разпалено?

Представям си обаче тази всеобща еуфория (с постоянните окуражавания от страна на протестантската публика) какво преживяване би предизвикала у приятелите и семейството на убития. Никой от религиозните симпатизанти не си помисли даже за техния (на родители и близки) „затвор” на мъка, безнадежност и онеправдание. А засегнатите няма как да разберат, че чисто и просто при този „вид” религиозни хора, декларираната „вяра” автоматично те освобождава (според тях) от отговорност. Един вид „алиби” на промоция. Издаване „виза” и „пропуск” по „втория начин”. „Билетче” за „първа класа”. И толкоз, това е, няма повече…

И всичкото заснето евтино шоу пред „отбрана” публика е гарнирано с натрапчиво прехласване от женската аудитория (която направо се разтече). Което много ясно говори за кумирите на присъстващите там. Ако им е такова и религиозното свидетелство (а то е такова, повярвайте ми), сигурно Бог се срамува да го отъждествяват с такива. Разбира се Той поругаем не бива, нито е отговорен за глупостите на напразно споменаващите Името Му. Казвам ви, такава „лековата” и „безгрижна” религиозна тъпота, няма нищо общо с Личността на Христос.

Време е да кажем сбогом на номиналното „християнство”, защото то нито познава, нито изпълнява Христовия закон, камо ли Неговата воля (намерение). Но се е окопало във варосаните гробници на лицемерието и празнословието. Похвално е да посещаваш затворници в гнета им, но… за да ги освободиш от оковите на собственото им осквернено съзнание, от демоничната им психопатия и себеправедност (затворите са пълни все с „невинни”), а не буквално да им съдействаш да заобиколят правосъдието. Не е наша работа да коментираме дарения от близките на Полфрийман и организациите лобиращи за него, за които средства обществеността не знае. В крайна сметка всички тези организации се издържат от дарения и това само по себе си е разбираемо.

Но ... животът няма цена. Той е онази „валута”, конвертируема във всички светове, която не се обменя срещу никакви пари. И независимо дали Полфрийман ще се освободи от пълните граждански последици на извършеното от него или ще ги изтърпи напълно, това още не значи, че е свободен от греха за пролятата от него кръв, която вика за Божието възмездие. Надявам се Полфрийман да се срещне с тази Божествена Човечност, от която извира Истината и Прошката, за да намери Изцелението и Утехата, които следват Любовта.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 357 Коментари: 0 Гласове: 0
image

Думите са на Ралф Уолдо Емерсън, американски мислител и писател, основоположник на движението трансцендентализъм, учител и проповедник, воден от почти религиозно усещане за мисия, получил тридесетгодишна забрана да стъпва в Харвард след лекция, в която обвинява църквата, че се държи така, „сякаш Бог е мъртъв“ и с догмите си задушава човешкия дух; тридесет години след скандалната му лекция, той отново е поканен в Харвард, но този път, за да бъде удостоен с почетна степен.

Емерсън е известен с това, че насърчава читателите си да използват потенциалните си възможности и да търсят извора на вдъхновение и истина, за да открият автентичното в себе си. Много от фразите, използвани за пръв път от него, навлизат в английския език, като например „малцинство от един“, „адвокат на дявола“, „глупавата последователност обсебва дребните души“.

Целта на Емерсън не е просто да очарова читателите и слушателите си, но да ги накара да повярват в собствените си таланти, да станат такива, каквито трябва да бъдат, и да овладеят интуитивния начин за добиване на познания.

„В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е.... Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията.... Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса... Най-търсената добродетел се оказва конформизмът... Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота...

Всеки човек има своето призвание. Талантът е призвание. Има една посока, в която цялото пространство е открито пред него. Той притежава способности, които безмълвно го приканват нататък към неспирно усилие...

Никой не може да научи онова, за чието научаване не е подготвен, колкото и близо да е то до неговият поглед. Бог все ни предпазва от идеи, за които не сме готови. Очите ни остават затворени за неща, които са пред нас, докато не дойде часът, когато умът е съзрял...

Характерът на човекът постоянно се себепроявява. Дори най-мимолетните дела и думи, самият начин, да се върши нещо, съкровенните желания – всички те изразяват характера. Когато действате, когато стоите неподвижно, дори когато спите – показвате вашия характер. Човек минава за онова, което струва. Онова, което той е, се отпечатва с искрящи знаци върху неговото лице, върху неговата фигура, върху неговата съдба. Прикриването не му дава нищо, нито самохвалството. Нашият поглед, нашите усмивки, начинът, по който поздравяваме или подаваме ръка, съдържат самопризнание. Ако не искате да стане известно нещо, което сте направили, никога не го правете....

Глупавата последователност е кумирът на малките умове кумир, комуто се кланят дребни политици, философи и богослови. Ако искаш да бъдеш човек, говори днес това, което мислиш днес, с думи тежки като гюлета; а утре говори онова, което мислиш утре, отново с тежки думи, дори ако то противоречи на всичко, което си казал днес...

Понякога сякаш целият свят е в заговор да ви натрапва нещо незначително. Онази способност, която хората имат да ми досаждат, аз им я предоставям чрез слабохарактерно любопитство. Никой не може да се доближи до мен, ако аз не му позволя...“

Категория: Лични дневници
Прочетен: 450 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.11.2019 23:01
image

„... Човешката мъдрост и философия за Бога са посредственост и глупософия!... Колко време трябва да разбереш това, което наричаш „прости неща"! Нима е „просто" нещо да намериш себе си? И нима е изгубено времето, преминало в търсене на Божията Премъдрост?... Наричаш странствувансто си из толкова много чужди земи напразно, сякаш че натрупаният опит в тях не означава нищо?... ~ Из „Тракийските хроники“, Фондация „Градът“, София 2010

Тракийската Орфика винаги е била съкровищница на Логоса и Неговата София (Премъдрост) и е съвсем логично да има приемственост и даже тъждественост между християнския гносис (знание) и орфическата книжнина. Изобщо не е за учудване, и че орфическите християни някога, а и днес, цитират ученията на първоапостолите и Думите на Иисус Христос в свещените писания, като пример и образец на Истинската Орфика.

Тракийските орфици се покланят от дълбока древност на Бог, чието име е идентично с това на Християнския Бог, а именно Исус (при траките - Дион-Исус = Слънцедатния Исус, или Слънцето-Исус). Очевидно Тракийският Дионисус (Дионисий, Дион-Исус) и Християнският Исус имат много обши характеристики

... Тя, орфическата Премъдрост, като практично знание, е функционираща и днес във всяка област на човешката култура и обществената деятелност. Божествената София /Премъдрост/ е валидна и безценна като духовно помагало, независимо от вероизповеданието и светогледа на практикуващия. Това е така, защото много преди да се разделят и обособят като отделни подходи и дисциплини на познанието и битието, науката, изкуството, религията, както и обществените взаимоотношения, са били Едно Единно Цяло... И днес, когато четем древните образци на Тракийското Софиянско учение, се удивляваме от красотата и възвишеността на идеите в тях. Защото и днес писанията на античните и средновековните отци на църквата затрудняват съвременните преводачи и изследователи на тяхното наследство, поради сложността на мисълта и богатството на езика на авторите им...

... Няма общуване, общност или обществени взаимоотношения без участието на скритите принципи на Орфическата София (Премъдрост). Всяко изкуство и творчество, освен като отражение на вътрешните светове, представлява своеобразен диалог на автора със своето минало, бъдеще и настояще, но преди всичко има за цел, посока и адрес - другия (другите), като плод на стремежа, копнежа на твореца да сподели своите достижения, знания и преживявания, за да бъдат оценени, запазени и съпреживявани като събитийност от другите и заедно с другите...

... Така както тракийските хероси са първичните прототипи на гръцките смъртни и безсмъртни персонажи, така и деветте Музи (първоначално три) са жрици на Храма (Орфей), вдъхновителките на човешкия род, извиращи от Тракийската София...

... Музите в орфическата традиция са персонифицираните творчески еманации на Божествената София /Премъдрост Божия/. Мъдрост означава познание, но и способност. Тя е способността за познание, тя е и познанието, което дава способност за всичко. Като първа най-типична характеристика на Божествената природа на Благото, Премъдростта (София) прониква навсякъде, във всички светове...

...Естествено, винаги е имало пародии и извращения на свещените традиции измежду всички народи, сред които се е разпространило първоначалното Богопоклонение и Орфическата София / Премъдрост Божия /, което с пълна сила важи и за елинските имитатори и гърчеещите се родоотстъпници. Буквалното разбиране показва непознаване на Мистерийния Език на Призоваването, който са използвали нашите прадеди, което е причина за пародийния вид на Божествения свят в гръцката религия, както и за безброй недоразумения в тракологията днес. " ~ из„ „Тракийският Орфизъм за напреднали“, Академия Орфика, София 2007 г.

... Древнотракийската религиозна мисъл, философия и култура се отличават с много високо ниво на интуитивна архитипна духовност, концептуалност, и уникална обществено-управленческа актуалност още от четвъртото хилядолетие пр.н.ера (едно-две хилядолетия преди подобни схващания да са регистрирани сред други етноси и на други места по света).

Както се убедихме от подробния анализ на текстовете върху Тракийските Плочици (от Градешница и Караново), нашата начална хипотеза, че Тракия е "оплодила Египет с богатствата на Древната Реч и Писмо" (както ни загатваха тайните орфически текстове, цитирани в началото на този труд), съвсем не ни изглежда вече необоснована или трудно доказуема!

Доказателственият материал поместен в тази книга, превръща първоначалната ни хипотеза в сериозна научно обоснована теория, която единствено може да даде задоволително научно обяснение за множеството религиозно-философски и културни феномени, запазени в текстовете на Древен Египет, повлияни от Древна Тракия и архаичната (първична) религия на Древна Тракия (от 5-4 хил.пр.н.ера), и намерили своето по- нататъшно развитие на Египетска почва, където и придобиват своя по-късен, чисто Египетски стил и културен облик...

... Орфическите концепции духовно оплождат поселения на древния свят чрез Тракийската експанзия, колонизация и диаспора, упражнявайки културно и цивилизационно влияние далеч от сърцето на Тракия - родината на патриарха Орфей. Тази тенденция се засилва през елинистичния период след завоеванията на Александър Македонски, през която бурна епоха Тракийската София (Премъдрост) е спойката за интеграцията и синкретизма между различните местни и глобални културни влияния, вярвания и традиции, един вид интелектуалния й духовен „хоросан" за сградата на една наистина глобална цивилизация....

... Нашето изследване ни дава автентично свидетелство от самите автори на свещената литература в ранно-християнските общества и общности, разкриващо процесите на историческа приемственост в Богооткровението - между Орфическото познание на древната Тракийска Премъдрост (София) и историческата Теофания (Явление на Божеството)...

... По политически и верски причини са правени многократно опити да бъдат заличени във времето тези белези и свидетелства в свещените текстове. „Вездесъщите фарисеи" (този път не книжниците- членове на юдейската религиозна партия в Палестина, но влиятелните имперски администратори) се опитват отново да скрият Ключа на Знанието, като поставят нова идеологическа завеса от импотентна религиозна схоластика, забулваща Свещените Тайни на Бога-Слово. За тази цел, тълкователи на свещените текстове, верни на имперската политика, преписват и превеждат така автентичните писания, че техният езиков „пласт" покрива и преиначава оригиналното послание, което съдържа много повече дълбочини и Божествени Тайни. Така до масовия читател достигат неточни преводи и една скопена версия на свещените книги, „задръстена" от понятия и идеологеми, вменени от недобросъвестните редактори...

... В голямата си част херметическите и орфическите писания се припокриват в значителна степен... И тъй като орфическите текстове са най-древните (плочите на Орфическия Завет и най-старите глави от Тракийската книга на мъртвите датират от 5000-4000 г. пр.н.ера), следователно те са на практика и първите „херметически" текстове, написани на тракийски пиктографски скрипт, преписвани по-късно на бохарската фонетична азбука и най-сетне на преводни езици като гръцки, латински, славянски и др., между които и J. Brashler, P. Dirkse, D. Parrott - The Nag Hammadi Library, 1978) латинската (най-пълна) версия на „Асклепий" и тази от Наг Хамади представляват един и същ по-ранен и от двете текст, ние представяме тук част именно от латинската версия, за сравнение с по-ранни тракийски орфически текстове:

Тайната Проповед на Планината. Трижди Величайшият Хермес към сина Тат“:

Тат: Кой е сеятелят, татко, защото съм в пълно неведение.
Хермес: Това е волята на Бога, сине мой.
Тат: И от какъв род е този, който се ражда на света, татко? Защото аз не споделям онази същност у мен, която излиза извън пределите на чувствата. Този, който е роден, ще бъде Син на Бога, различен от Бог
Хермес: Изцяло, защото е съставен от всички сили.
Тат: Татко, ти говориш с гатанки, не като баща на син.
Хермес: Сине мой, този Род никой не го учи, но когато той пожелае това, паметта му се възражда от Господа...
Тат: Разкажи ми за това. Кой все пак е творецът на Прераждането?
Хермес: Синът на Бога, Единият Човек, по Волята на Бога... (текст: R339-348, Р. 114-128, Pat. 15b-17b, Corpus Hermeticum ХIII) ~ Из „Трижди Величайшия Хермес, Джордж Р.С. Мид, Военно Издателство, София 2005 г.

Същият откъс, ползващ очевидно по-различен орфически първоизточник, е представен в кодекса на „Тракийските Послания" в следния вид:

„Песента на Орфей. Тайна Беседа между Тройно Великия Тълковник и Сина му“:

„- Но кой посява това семе, Отче мой, нищо не разбирам!
- Сам Бог в Своята Воля, дете мое.
- Добре тогава, а това, което се ражда отново, това пак аз ли ще съм? Същата ли природа като сега ще имам?
- Роденото ще бъде с ново естество - Божествено и ще бъде Дете на Бога, Който е все во все, и природата на Баща си ще има, в Когото са Силите.“ ~ Из „Тракийските послания“, Bulgarian Language Copyright © byThe Thracian Church (See Dedication & Copyrights & Authorizations Page), Фондация "Градът" София 2005 г.

~ Из „Тракийското писмо декодирано", Д-р Стефан Гайд, Институт по Трансцендентна Наука,  София 2006 г.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 428 Коментари: 0 Гласове: 1
image

Какво научихме за тракийския орфизъм и за обичаите в древна Тракия от
представлението „„Мистериите на тракийския херос" на Академия Орфика по време на спектакъла "Мистиката на долината" организиран от община Казанлък, на могилата „Шушманец“ до гр. Казанлък Шушманец на 31.08.2019 г?

„...
Свещена Тракия е земята, в която миналото съществува като паралелна реалност на настоящето и бъдещето. Свят в който мистериите на призоваването отварят входа към вълшебния свят на херои и свръхестествени същества. Херооните са точно такива врати към отвъдната реалност, които се отварят чрез орфическите тайнства на Възкресението, съхранени от времето преди свещената Красота да се профанизира до маскараден театър....“ из „Мистериите на тракийския херос" на Академия Орфика.

~:~: „... Орфическото изкуство не трябва да се разбира само като умението да създаваш комуникативни форми или предмети с художествена стойност, но преди всичко като изкуство на живеенето, познание на Битието, на себе си и Първоизточника, Мъдростта да твориш дълговечно добро, което като материално ехо се проектира в паметници на културата, които потомците наследяват.

Орфическата Култура е Майка на култивирането на човешкото битие по подобие на идеалния негов първообраз /първообрази - ейдоси, архетипи/, който живее в нас и който според Тракийския Епос е отражение на Първичната и Вечна Действителност.

Култивирането в орфически смисъл е възстановяване и облагородяване на човешката природа, сакрализиране на външното пространство като светилище на Творческия Дух, като свещена територия на "късче" пресътворена земя. Това външно пространство е не само физическо, то е пространство на взаимоотношенията в семейството, рода и общността, среща за взаимовръзка между Азът и Не-Азът.

Поради това е толкова актуална и днес орфическата концепция със своето социално и обществено послание за хармония и интеграция.


Любовта всичко съединява, учи Свещеното писание, и това е именно така, защото само в разбирането на другия, в разпознаването в него на същите вечни
екзистенциални съдържания, ние можем да намерим Мир с другите и със себе си, да бъдем едновременно верни на Завета на предците си и актуални за модерните предизвикателства на съвременния прочит...“ ~:~:~

::: из „Тракийския
орфизъм - определение“ от книгата „Тракийския орфизизъм за напреднали“, Академия Орфика, София, 2007г. :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 447 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 02.09.2019 14:53
image

Подoбно на появата на Менделеевата таблица с оставени празни места за химичните елементи, които още не са били открити по това време, откритието на Гайд ни даде надежден ориентир за бъдещи изследвания и чрез него вече се запълват белите петна в българската история.

Нещо повече – подрежда се и пъзелът на световната история. Много догадки за древността се запълват с ненарушима логическа цялост години след първата книга на именития учен!


Вижте цялата статия, чийто обем и форматиране наложи да публикуваме тук:

https://meriniblog.blogspot.com/2019/08/normal-0-false-false-false-en-us-x-none.html



Категория: Лични дневници
Прочетен: 635 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 06.08.2019 21:30
image

„... Тукашната култура не е привнесена, а е Първична. Първата цивилизация, при която човекът е този, който има Свещените Словеса. Бог вдъхна жизнено дихание на първия човек. Това дихание е свързано с говора. Когато говорим, ние дишаме. Това ни отличава от всички други животни и същества в природата. Затова тази цивилизация не е излъскана (както по-късните артефакти в Египет и пр.), но тя има своите Начала, които са като Семена. По-късно виждаме мащабите, развити и украсени в Египетските пирамиди, но тук, по нашите земи са Семената на всичко това.“ Акад. Цветан Гайд

Изследването на митологичното наследство е било считано в миналото за един от най-важните методи за изучаване на човешката история. За легендите на повечето народи обаче дълго време погрешно се е считало, че съдържат единствено "примитивни" черти, затова онези писания, които не са съответствали на преобладаващите по-късни предания на западната цивилизация, са останали в периферията на изследванията в етнологията.

В тази "периферия" на древни текстове обаче има безценна информация за древността, останала неуловима за официалната наука. Тя бе успешно извлечена чрез анализиране на връзката между тях и празните петна в историята на европейските народи.

С разчитането на древните рунически знаци

чрез по-късния им еквивалент в келтската (галска) писменост на друидите академик Гайд успя да декодира посланията от Ситовския надпис, Кременския надпис и множество надписи, запазени върху мегалити като Харман кая, Бузовград и др., а по-късно, на базата на предишните открития за древността като разчитането на йероглифите-идеограми на Тракийското Писмо, той запълни тези "празни петна" от древната история на човечеството.

Разчетените текстове показват произхода на най-древното Законодателство на патриарха Орфей, написано със Свещени Руни върху скрижали на библиотека (библия) от най-древни артефакти – същите знаци, с които по-късно са изписани Моисеевите заповеди, а друидите законотворци са управлявали келтското общество.

Това естествено доведе до изказване на съвсем естественото заключение от тези данни, а именно, че

Гали и келти са родственици на траките

Защо досега науката не бе в състояние да направи тези изводи и кое помогна за това? Ето отговора на акад. Цветан Гайд, директор на Института по Т-наука и брат на д-р Стефан Гайд, авторът на първите четири тома от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“: „Методът Гайд, който моят брат основа, е интегрален подход, който интегрира както съвременните дялове в науката, така и древни документи, свещени тестове и дори модерни компютърни разработки по артефакти, намерени по нашите земи. Идеята е тези формули или послания на древните към нас да бъдат възстановени.“

„... Д-р Стефан Гайд е голям ерудит и изключителна личност, който направи пробив, благодарение на пребиваването му в чужбина, с неговите контакти сред коптите и като член на Института по Антично Християнство, базирано в Калифорния, където се съхраняват и древните ръкописи от Наг Хамади (древни документи, които са в основата на свещените писания, на древната литература традиция на древните мистици). С целия риск и отговорност успя да публикува много от тези документи. Подобно Шлиман, намерил Троя, следвайки текста на Илиадата. Това бяха изходни точки, от които да погледне по друг начин на артефакти по нашите земи, които са известни от десетилетия, като говорим тук за Карановската цивилизация, Градешница и прочее, които се пазят в българските музеи. Всеки артефакт е изследван, като се знае, че всеки един от тях съдържа определена информационна система (пренос на информация в себе си)...

Заедно с екипът на Иститута по Т-наука успяхме по една методология, която е вече известна като „методът Гайд“ да ги разчетем. Това е абсолютно необорима методология, която успява, чрез по-късна, вече читаема от учените писменост, каквато е египетската (която е с хилядолетия по-късна), да разчете по-древни писмени кодове. Както знаете, артефактите в Египет се явяват 1000 години по-късно от местната най-древна, първична писменост по нашите земи, а именно древнотракийските идеограми. Подобно Шамполион навремето, който разчита по същия начин египетските йероглифи с Розетския камък...“ Акад. Цветан Гайд

Затова и ние, като последователи на Метода Гайд за изследване на Българската родова памет, решихме да приложим в обратна посока назад във времето събраната информация от разчетените текстове, и да ги сравним с някои от маргиналните за официалната наука изследвания и догадки, за да проверим заключенията на именитите учени. 

Ако не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори, и тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене." (древна мъдрост)

„... Какво ни казват самите  древни „гали“ за своя произход и начала. Много от данните за тяхната ранна история научаваме от т. нар. „галски“ („келтски“) древен фолклор, чиито най-стари сказания, особено на ирландските гали, твърдят, че тяхната народност води началото си от времето, когато Ирландия била завладяна от един велик божествен народ, дошъл от юго-източните части на Европа, където реката Дунав (Danau), дар на майката богиня Дану (Дунау), се вливала в Понта (Черно море) и населявали цялата онази вълшебна земя, чак до „гръцките“ острови. Техните жреци донесли в Ирландия своята вяра от острова Самотраки, където също били жреци на Слънцето, чиито мистерии и сила владеели до такава степен, че сътворявали „земя“ от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови, защото в началото те не били достатъчни за поселването на многобройния народ, който довели със себе си... 

... Ако анализираме внимателно името на този народ така, както е записано в древните ирландски документи – ТУАХА ДЕ ДАНАН = „Tuaha De Danan (Tuatha/Tuakha de Danan), ще забележим, че освен че назовава реката Danau (Дунав според повечето келтолози), то включва и самото име на народа – ТУАКХА („Tuakha). И преди някой да побърза да каже, че това име няма нищо общо с „траките“ или с който и да е познат на нас днес народ, нека си припомним под какво име са споменати именно траките в най-древните документи, дошли до нас!... 

... На плака / отрязък 24 от Папируса на Ани в Египет, името "трак" / "траки" е преведено от египтолозите като "сияен", "греещ", т.е. смислово, като до този момент не е била търсена фонетичната стойност на думата, която се произнася именно "трак" / "траку". Очевидно никой до сегашния труд не е търсил изобщо подобна връзка между Тракия и Египет в документи с такава древна давност.   

Името на траките се чете и върху някои от пръстените-печати от династиите на фараоните траки-хиксоси в Египет, както беше вече показано в „Тракийското Писмо Декодирано – III“ (виж стр. 85). На пръстена-печат се откроява ясно не само пиктограмът, обозначаващ „Тракия“ – („Трак“), но също и цялото фонетично буквено-сричково съчетание, отразяващо произношението на тази дума. Такъв начин на фонетично изписване е съвсем типичен за по-късната епоха в Древен Египет, където вече освен чисто пиктографското (идеограмно) записване на думите се прибавя и част от тяхното фонетично произношение, като в това участват както пиктограмни букви, така и пиктограмни срички... Така народът на „ТРАКА ДЕ ДАНАН“ („ТРАКА ОР ДУНАВА“ или ДУНАВСКИТЕ ТРАКИ) останал известен в по-късните галски митове като „ТУАХА ДЕ ДАНАН“ (ТУУКХА ДЕ ДАНААН) и се превърнал в един напълно „непознат“ за историците и като че ли съвсем „митологичен“ и „измислен“ приказен народ!“ - из „Тракийското Писмо Декодирано – V“, Акад. Цветан Гайд


„... Те се разпръснали от двете страни на Дунав и оставили следите си в Италия и Прибалтика, пресекли Швейцария, Франция и Белгия, давайки имена на реките, през които преминавали, на планините, които преодолявали, и на градовете, които основавали – имена, запазени и до наши дни. От Белгия преминали в Британия, а оттам, или от испанското крайбрежие, достигнали Ирландия, където основали съвременната ирландска раса, донасяйки познанието за металите, изкуството на музиката и поезията и все още съществуващия ирландски език. Никой завоевател не се е оказал достатъчно силен в Ирландия, за да повлияе на оригиналния език… Много преди Ромул да основе Рим, кралят на това племе, издигнал училището в Тара, където друидите преподавали мъдростта на Египет, тайнствата на Самотраки и религията на Тир. Тогава Ирландия била известна като Иниш-ала – Свещеният остров – почитана от финикийските моряци като Храм на залязващото слънце...“
- из „За древните племена на Ирландия“, откъс от „Реч пред секцията по антропология на Британските дружества“, Белфаст, 1874 г., от сър Уилям Уайлд, д-р на науките, член на Ирландската кралска академия, носител на шведския орден "северна звезда"

„Вариациите на изписване на йероглифа със значение "Тракия" и/или "Тракийски" при находките  от храмовите комплекси при Свещари и Старосел и върху златни и сребърни съдове от множество тракийски съкровища в България, както и в други надписи от Древен Египет, всеки един от знаците обозначаващи "Тцер", "Тракия", "Трак", "Тракийски" има прибавено пиктографско значение към основната фонетична стойност, което има следните смислови определения:  

– Четирите подпорни колони на света;
– Гръбнакът на света;
– Божествени слова, жезли, скиптри;
– Земя на Мегалитите (мегалитните храмове).

... Тракийските гали са  имали свещено-служителска функция сред сънардониците си – те били помощници на тракийските жреци. Този факт се подкрепя от редица древни историци, между които и Хиполит – известен представител на александрийската школа, който свидетелства, че "друидите, които са свещеници сред галите (келтите), възприели своето религиозно-мистериално познание на тракиеца Залмоксис"... - из „Тракийското Писмо Декодирано – V“, Акад. Цветан Гайд

 
„... Първите народи са пресекли Дунав и са се заселили с векове край бреговете му. Това не подлежи на съмнение, защото са оставили следи от своето съществуване от Черно море до Швейцария... Смята се, че първото население на Ирландия било вероятно клон от племена, които прекосили Европа и се установили за постоянно на острова... Старите летописци смятат, че са дошли направо от Ноевия ковчег, преки потомци на Яфет... и говорят за идването на фараонската дъщеря с кораби от Египет... Наричани фирболги, те не са били цивилизовано племе...

... Следващото преселение, за което научаваме от "аналите", е на племето Туаха-деДанан, едри, светли и много забележителни хора. Те били воинствени, енергични, прогресивни, умеели да обработват метала, били добри музиканти и поети, владеели лечителското изкуство, вярвали в друидизма, и оставили голямо уважение към висшето им знание; големи майстори на инструменти, оръжия и накити... От тях произлиза митологията на Ирландия... Мисля, че именно те са майсторите на големите каменни долмени, дуни, кашели и подземни гробници в Ерин, изписани с древни символи, нарези и други знаци…- из „За древните племена на Ирландия“, откъс от „Реч пред секцията по антропология на Британските дружества“, Белфаст, 1874 г., от сър Уилям Уайлд, д-р на науките, член на Ирландската кралска академия, носител на шведския орден "северна звезда"

Един признак за цивилизованост е писмеността. Една такава високо развита цивилизация, каквато е Тракийската, още от времето на енеолита и неолита (5000 г. пр. Хр.), люлка не само на европейската цивилизация, а въобще, е логично да има писменост. За това свидетелстват преносът на информация, традиции и знания, както в случая са – добиване на най-древното злато, металургия и много други невероятни достижения, които все повече откриваме в древността... Постепенно открихме връзката между древната литература и мистична традиция. Това, което самите извори и артефакти говорят, чрез нашите предци, записвали тези неща върху камък и глина, изведнъж се събра в едно Послание, в една стройна парадигма, която е много по-дълбока и висока от съвременните разбирания за тяхната култура.“ - из „Тайните на тракийското писмо и неговото декодиране“, София, 2018 г,. Акад. Цветан Гайд

... А какво да кажем за огамите? Не са ли те свидетели за древна азбука? Това са издялани разклонени резки, прави или наклонени черти, единични или на групички, разклоняващи се от една централна линия, издялани върху груби монолити. Изследователите са на общото мнение, че чертите представляват букви, срички или думи и че езикът може да е латиснки... Върху някои от тези монолити има издялани християнски символи...“ - из „За древните племена на Ирландия“, откъс от „Реч пред секцията по антропология на Британските дружества“, Белфаст, 1874 г., от сър Уилям Уайлд, д-р на науките, член на Ирландската кралска академия, носител на шведския орден "северна звезда"

... Дали е случайност и фактът, че галите (келтите) са приели тракийското наименование за речта и руните, които употребяват – оу-гом/о-гам, което на бохарски диалект означава „Сила“. Също го наричат и „дървесно“ писмо, което очевидно е довело и до наричането на практикуващите го – друиди ("дръв-види" = "вещи в дървесното писмо").“ - из „Тракийското Писмо Декодирано – V“, Акад. Цветан Гайд

„Разчитането ни показа едни свещени дълбочини…Високо технологична цивилизация, която обаче е първична и използва друг тип технология. Например, ако приемете творенията в живата и неживата материя като машини, тези хора са знаели как да ги управляват по съвсем други методи, други технологии, други реалности.” - из „Тайните на тракийското писмо и неговото декодиране“, София, 2018 г,. Акад. Цветан Гайд

„... В продължение на няколко века този народ, с наполовина финикийски прозиход, бил безспорен владетел на Ирландия, поддържащ, както твърдят летописите, постоянни търговски връзки със страната на дедите си... Финикийците на служба при египетските царе са плавали около Африка две хилядолетия преди португалците. Същите хора построили флота на цар Соломон хиляди години преди Христа, а после подкарали корабите към Индия, за да набавят необходимото злато за Храма. Те леели бронзови съдове за олтара и за тази цел използвали калай, който търговците по всяка вероятност карали от Британските острови. Така, ако използваме думите на Хумболд, няма никакво съмнение, че преди три хиляди години тирският флаг се е развявал от Британия до Индийския океан.“ - из „За древните племена на Ирландия“, откъс от „Реч пред секцията по антропология на Британските дружества“, Белфаст, 1874 г., от сър Уилям Уайлд, д-р на науките, член на Ирландската кралска академия, носител на шведския орден "северна звезда"

 „... Древните са познавали една голяма тайна – естествените закони, които движат битието ни, законите на естественото Право, това, което е вътре дадено на човека, което е позволено и благословено, което има могъществото да Бъде! Всичко това е свързано с Тайната на Христос, Който понякога ние възприемаме много външно, религиозно, само като външно признаване. В това древните са разбирали слизането на Божественото във физическия свят. Тоест свързването на човека с Божеството. 

Много Ню Ейдж учения учат, че човекът е божествен и прочее, но както виждаме не е точно така. Виждаме хаоса и разрухата, както и смъртта, тлението, които съпътстват човека. Древните са знаели как да се възвръщат и да се свързват с божественото, това е Мистерията на Херосите. Те са се интересували как да навлезе Божественото в тях и как те да навлезат в Божествения свят. Това е Мистерията на Христос.“ - из „Тайните на тракийското писмо и неговото декодиране“, София, 2018 г,. Акад. Цветан Гайд

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1211 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 02.08.2019 09:55
image

Водещият немски учен по история на медицината Лудвиг Еделщайн предполага, че Хипократовата клетва всъщност е написана от питагорейците, а не от Хипократ. Никой не може да предложи разумно обяснение на подобен факт, тъй като съвременната наука няма доказателство, че е съществувало училище по питагорейска медицина. Досега! До декодирането на тракийската писменост и появата на Метода Гайд в науката за разчитане и тълкуване на древни текстове!

Началото на хипократовата клетва е всъщност обет за вярност към духовно учение, чрез разпространената в древността почит на връзката между живота и духовността; между учител и неговите последователи. Какви са основанията за подобна теза?

Нека разгледаме част от началото и края на така наречената Хипократова клетва:

„... На учителя, който ме е учил ще гледам като на баща: ще му помагам да живее и ще му давам каквото му е нужно, и ще гледам децата му като свои братя. Ако те поискат да изучат нашето изкуство, аз ще ги обуча без пари и без никакви задължения в бъдеще... Ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца, както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва... Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава. Заклевам се, че по силите на знанията си ще върша всичко, в което се кълна...."

image

От текста става ясно, че клетвата е обвързване със следването на конкретно духовно учение, което се предава от учител (духовен баща) на ученици (духовни синове); при предателство към духовните принципи, клетвата обрича отстъпника от толкова възвишеното посвещение на нещастие (и дори болест, и смърт) в житейския живот.

Тази теза не е само спекулация, а има сериозна обосновка в изследванията на изтъкнатия български учен акад. Цветан Гайд за античността. Оказва се, че освен очевидната връзка в класическата версия на Хипократовата клетва с духовно обучение в духовна школа, тезата на Лудвиг Еделщайн, че Хипократовата клетва е написана от питагорейците може да бъде потвърдена.

В мащабното проучване „Тракийския орфизъм за напреднали“ от акад. Цветан Гайд – съавтор със своя брат д-р Стефан Гайд на многотомното изследване „Тракийското писмо декодирано“ – четем следното: След разцвета и залеза на Тракийската хегемония, най-виден представител на орфическото учение през античността е тракиецът Питагор. Докато автентичният тракийски орфизъм е първоначално практикуван само сред тракийските посветени в свещените територии на Тракия и по местата на нейната диаспора, като чисто родово богопоклонение, свързано преди всичко с тракийския етнос и обожанието на Бога на праотците, то питагорейската школа за пръв път "глобализира" истинното познание всред елита на народите, подобно както no-късно Живият Път на учението за въплътения Логос се разпространява по целия древен свят чрез Историческото Християнство.

Орфическата школа на Питагор е приемник на тракийското най-древно учение за свещените начала и сили, но по свой начин интерпретира познанието за света и неговите елементи, като взима предвид изменението на променливите човешка природа и общество, като за пръв път разграничава и разгръща различните направления и приложения в духовното изкуство на Живота, поставяйки началата на Музикалната теория за свещения Звук, практикуван от дълбока древност от орфическите лечители и мъдреци, както и началата на Математиката - Майка на всички науки. Питагор, родом тракиец и поклонник на Дионис (Дион-Исус1) - Бога на Възкресението, е посветен в тайните на пиктографската писменост, която той изучава в Тракия и Египет, онази писменост, която е универсалното вселенско писмо на елита от първичната цивилизация...

Знаем от свидетелството на Св. Климент Александрийски, че тракиецът Питагор е бил за съвременниците си олицетворение на „истинния орфик“. Питагорейството е един от важните клонове на късния Орфизъм и е прототип на т.нар. Орфическа Наука, т.е. "Истинна Наука" или "Наука за Истината"....

Неслучайно за орфика вселената, подобно на човека, има "пулс" и "Божествено Сърце", което дава Живот на всичко и всички. Благотворното въздействие на музиката върху различните органни и елементи на човека, е добре известно на тракийските лечители. Орфиците считат, че определени честоти и вибрации ни влияят благотворно, като резонират в нашите вътрешни пространства и кухини, като хармонизират техните трептения с вселенските енергии.“

image

В заключение ще споменем, че в своя единствен по рода си научен труд от 2007 година („Тракийският орфизъм за напреднали“), акад. Цветан Гайд  привежда и редица данни за известни лечители сред тракийските орфическите християни, на които са посвещавани празници в Римската империя в знак на благодарност за божествените изцеления, в това число и в императорския дом.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 547 Коментари: 0 Гласове: 6
Последна промяна: 18.07.2019 10:59
image

Един древна мъдрост гласи: „Не прави това, което не искаш да правят на теб“. Състоянието на всеки човек, затънал в ежедневието, е да наранява... Наранява, защото е наранен; мрази, защото е мразен; обижда, защото е обиден; неспособен да сътвори истинско добро, защото не вижда добро... Не винаги е било така обаче... Има древна божествена наука на сътворение и промяна, която е приложима и в днешния забързан свят. За да знаят днешните потомци на нашите предци силата и знанието как „да не правят онова, което не искат да правят на тях“... как да не бъдат наранени, обидени, мразещи, слепи за доброто...

Нова среща с академик Цветан Гайд – директор на Института по Т-наука на 18.07.2019 г. /четвъртък/ в гр. Бургас, Културен център Морско казино Георги Баев, от 18:30 часа.

Срещата е организирана от:
~ Фондация Гайд ~ https://www.facebook.com/fondaciaguide/
~ Institute of Transcendent Science ~ https://www.facebook.com/InstituteTscience/

Древните технологии и Познание на предците в Тракийските Хроники
https://www.facebook.com/events/467682207341730/

image

Ще има възможност за въпроси, мнения и дебат по трудовете на Института по Т-наука, поместени в книгите на д-р Стефан Гайд и академик Цветан Гайд от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано”.

image

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3158 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 09.07.2019 09:37
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 318250
Постинги: 175
Коментари: 31
Гласове: 210