Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
::: Блогът на Мерин предлага интерпретации на теми от философията, културологията и християнското богословие по Метода Гайд. Много от идеите в Блога на Мерин са в разрез с битуващите в нашето общество научни парадигми, но ние вярваме, че ползо-творното научно мислене е онова, което възстановява връзката между науката и Божественото Слово. Ако последвате страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/ и клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: „Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Матрицата е навсякъде и не може да бъде обяснена на никого. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината, че си роб, и като всеки друг, си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание! Трябва да видиш матрицата сам, защото има разлика между това да познаваш пътя и да минеш по него!“ ::: Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Блога на Мерин. :::
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 164841 Постинги: 116 Коментари: 17
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
image

Тайната на Приятелството днес е скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели...

 

Днес за приятелите се мисли като за хора, които угаждат на нечии желания. А липсата на подобно угаждане се възприема като неприятелство. Проблемът – всички искат да използват другите за собствени цели и не желаят да се научат как да следват нечия „интерпретация“ за живота, ако тя не им носи печалба! Приятелите обаче не са за „лична консумация“.

 Неслучайно в Христовата Библия се открояват думите на Иисус Христос: „Вие сте ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“. Тази „заповед“ е може би най-ясното послание, че единствено следването на конкретна „интерпретация“ на живота и предаването ѝ сред близки и далечни кръгове се е считало от Христос за „приятелство“ с него. Затова и думите Му, че „няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятелите“, са ясно указание за това за кого се грижи Той днес – и защо не на всички помага еднакво.

 В най-общи линии, нагласата на съвременното човечество е човек да мисли за приятелите си като за такива, които следват неговите собствени интерпретации за живота. А това е поради дадената на човека „Свободна“ воля, която е ресурс за следване на духовни наставници и за самоопределяне, и поради тази свободна воля мнозина си харесват  „учители“ и „приятели“, с които имат сходни очаквания от живота. Мъдростта обаче говори за друг вид приятелство: „Приятелят на младоженеца стои да го слуша и се радва твърде много поради гласа на младоженеца“ (Йоан 3:29).

 В древността една много характерна черта за „приятелството“ е било общуването по време на гощавки. Идеята на тези гощавки е била задаването на въпроси за смисъла на живота и размишляването над различните отговори. Неслучайно една от пиктограмите на тракийското писмо –image(латинският идентификационен индекс по конвенционално приетата международна система на Gardiner е D47) – е разчетена по следния начин: „завет“, „договор“, „пакт за приятелство“, „мяра за мяра“, „вземане-даване“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано 1“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2006).

  Човек, който има много приятели, намира в това погубването си, но има приятел, който се държи по-близко и от брат“ (Притчи 18:24). Оказва се, че  „свободната“ човешка воля е дадена, за да се запита човек кого следва и чии думи изпълнява, тоест кой му е по-близък и от брат. В древността намирането на наставник с добро духовно учение се е считало за „духовно богатство“, а лисата на такъв – на духовна бедност и нещастие: „Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много“ (Притчи 14:20) и „Богатството притуря много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си“ (Притчи 19:4).

 Обратното е водело до падение и нещастие: „Не се мамете, лошите другари покваряват добрите нрави (Първо послание към Коринтяни 15:33). Гореспоменатото оригинално намерение за „пировете“ в древността е било по-късно променено от човешки страсти и от това време са събиранията, наречени „симпозиуми“, които са били просто ядене, пиене и разговори. И това е бил един от начините на хората да им бъде отнет ключът към истинското приятелство.

 Човешкият живот крие безброй „изненади“, обясненията за които официалната религия отдавна е пакетирала в термини и заповеди от вида „Не питай, Бог знае“, „Не слушай човеци, а само вярвай в Бог на небето“ и други подобни... Ако обаче си бил наречен „приятел“ от някого и животът ти се е променил именно поради следването на нечии други „стандарти“, които са интерпретации на конкретен човек, чрез когото си „чул“ (или „разбрал“) много духовни истини, как казваш „Не ми харесва какво ми говориш, аз си имам собствена вяра“?

 Това обяснява защо грехът на приятелите на Йов беше голям. Те използваха собствената „интерпретация“ за събитията в живота на Йов и Бог им се разгневява: „Гневът ми пламна, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов“ (Йов 42:7).

 Така че, Тайната на Приятелството остава скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели. „Бог общува интимно и е приятел само с тези, които са готови да приемат предизвикателството на Неговото водителство и привидното противоречие на Неговата Премъдрост“ (из „Тракийските Послания“).

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1506 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 09.07 00:30

image

~:~:~ БНР Радио Варна ~:~:~

::: http://bnr.bg/varna/post/100981641/predstavane-na-kniga-trakiiskoto-pismo-dekodirano-v :::


::: Слушайте запис на срещата-разговор с автора на 5-та книга от поредицата Тракийското Писмо Декодирано – „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните”. :::

::: С Цветан Гайд разговаря Вяра Николаева ::: http://82.119.84.123/storage/RadioVarna/News/cvetan gaid.mp3
:::

::: Академик Цветан Гайд разказва за най-новите и сензационни открития на Института по Т-наука за Езика и Писмеността на богоизбрания ни народ. Познанието, преследвано от враговете на българите и човешкия род, сега ни разкрива Тайните, които движат света и събитията в него. Думите на Силата, съхранени в древните ни руни, имат мощта да ни направят отново народ на Славата и Словото, каквито са били предците ни. :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1355 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.06 19:24
image

Ще дойде Видовден

 

Или как да разбираме Деня на Страшния Съд в българския фолклор според Метода Гайд

/от Красимир и Дияна Мерин/


В народната митология е останало поверието, че 15 юни е денят на „Страшния съд”. Този ден е наречен Видовден и в него всеки трябва да очаква справедливо възмездие за делата си.

Поверието се свързва с вярата, че (ангелът-Слово) Вида отсява истината от лъжата и дори и съдът да сгреши, този ангел идва на „Видовден“, за да получи всеки своята награда или наказание.

Дали това древно поверие на предците ни не е причината Темида – символът на истината и справедливостта, да е изобразявана от египтяните с меч и с щраусово перо в косата?

Поверието за Видовден е свързано с тракийската дума Маат“, която беше разчетена от Д-р Стефан Гайд като „Истината“, „Реалността на Видимото Слово“, „Законът на Природата“, а от Акад. Цветан Гайд като „Духовната Реалност зад всяко нещо“, „Вечната Истина. Навярно тази дума е залегнала в корена на термина „магистрат, а Темида се изобразява днес с превръзка на очите, везни в едната ръка и меч в другата, като олицетворение на човешката правда, която е сляпа за божествената правда Маат.

Според българския фолклор Видовден е преобраз на справедливата съдба над човешкото сърце, защото „Маат“ не е сляпа за онова, което човек мисли, говори и върши. Какво ни разкри в тази насока „Тракийското Писмо Декодирано“ за поверията на нашите предци – траките?

В текста от Плочката от Караново се наблюдава за пръв път опит за обожествяване на Царската Власт, която за да царува "с короната и жезъла на Правдата”. Тя изисква царят да е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, и да се е превърнал в човек с "Божествено Естество", т.е., да бъде измежду елита на Посветените... Фараонът в Египет бива коронован само след ритуалното поставяне на статуетката на Истината (Маат) да царува с него в тронната зала.“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано I“, 2006 г.)

Според запазените древни текстове, Maат е помощникът на Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца. Любопитното е, че името на Рамзес II (фараонът е бил считан от обикновените хора за наместник на Бог на земята – поверие, което през вековете се е изродило при злите фараони в обожествяването на фараона като самия бог), се е записвало и като „Узер-маат-ре“, а йероглифът за Маат (Истината“, „Правдата“) съдържа изображението за „перо“, което се свързва с Вечното (Божественото) Слово – image).

Според декодирането на името Озирис (което винаги се е превеждало така в класическата литература от Плутарх до наши дни, и е много близо до българската дума „озарен“), то се изписва като УС-ИРИС на тракийската погребална плочка от Точиларе и означаваВсемогъщият и Всевиждащ Исус“ (виж елегантния метод на декодиране на тракийската писменост на Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г.).

Излиза, че българското поверие за Видовден не е честване на „осъдените” а на търсещите промяна, за да не ги постигне възмездието.

Затова за нашите предци, Видовден е бил ден за напомняне на онези, които нехаят за делата си, че рано или късно злите намерения и мислите им ще „изработят” в тях и наказание. Затова и единствено в българските поверия, този ден се свързва и с поклонението към Слънцето”, което според трако-богарската вяра е Дион (Господарят) Исус, Слънцето на Душите.

Навярно това е причината вярата на предците ни в силата на покаянието да се свързва според фолклористите с ритуали за посрещане на деня в ранни зори за здраве и сила, или за простиране на чеиза от моми, за да бъде огрян от слънцето.

Подобни ритуали говорят за разбирането, че Видовден е ден за  просветление на човешката душа; ден за „гледане към слънцето“, за да се намери истината. Това е коренът и на поговорката за разпознаване на лъжливи думи, „Този като ти говори, гледай къде е слънцето.

Тъй като богарският (българският) език според Д-р Стефан Гайд е първоезика, от който са произлезли всички останали езици, коренът на думата „видя”, „да вида” е свързан с виждане или проглеждане за нуждата от промяна.

В някои балкански страни, учени-атеисти твърдят, че Видовден е ден за честване на някакъв Бог Виду (например, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска). Но в Чехия и Саксония съвсем директно се заявява, че това е денят на виждането, което прогонва слепотата.

По тази причина, „езичниците” – отхвърлили Божествената Реч на богарите – са свързвали през вековете Видовден със заклинания за здраве и благоденствие, тъй като са знаели много добре, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела!

Това навярно е и причината за появата на поговорки като Всяка коза на свой крак, но ще видим като дойде Видовден.../ Фрагменти от книгата „Шифърът на Гайд/

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд” :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2033 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.06 11:19
image

::: Да си припомним в навечерието на Деня на българската просвета, култура и писменост :::

Всички религии днес твърдят, че Бог е създал света от нищото. Според тракийската образна реч обаче, Бог е създал света от Себе си, като е трансформирал своето естество. Затова и тракийската библия (Библия Бешой), известна в историята като „Прорицателна”, съдържа дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения, типични за орфическата доктрина за трансформациите на човешкото естество, залегнали в основата и на родния фолклор и религиозни ритуали, погрешно считани за езически и пред-християнски. 

Защо Библия Бешой се е изгубила? Защо не се е запазило влиянието й? 

"Цар Борис желае да промени прекалено архаичния и трудно pазбираем дори за IX век превод на Бохарската Библия Бешой (или Бесика), който отдавна вече не представлява живия говорим народен език по това време, а е на свещен формулен език, който само посветеният клир pазбира, както и да упражни културно-политическо влияние над редица славянски народи и особено над руските княжества, които по това време са още езичници и имат крещяща нужда от покръстване’. Той вижда политическа полза и историческа необходимост от въвеждането на съвсем нов диалектен превод на Библията в България. Това обяснява факта, че сред многото сродни диалекти, говорени в България по това време, той избира този, който е и най-близък до руските и го обявява за книжовен славяно-болгарски език, на който и pазпорежда да бъдат преведени всички книги на Светото Писание и на държавната администрация.“ (Д-р Стефан Гайд, Тракийското Писмо Декодирано) 

За жалост, този акт на Цар Борис предрешава съдбата на всички съществуващи стари документи и Свети писания на Бохарския диалект и с Бохарски букви. Всички грамотни хора от онова време, които са ползвали Бохарската протокирилица са знаели, че не е създавана нова азбука, а същата стара бохарска писменост, ползвана дотогава в пределите на Българското царство е била обявена (с малки добавки) като кирилица. 

Истинската „езикова реформа“ реформа, която Цар Борис е направил, е просто новият превод на Светото Писание, който е бил различен от Библия Бешой (Бохарския превод на Библията)... А в началото бе Светото Писание (Писажи на трак., или Словото съвременен български), и Писанието беше у Бога”...

~:~:~  (Бел. - В заглавието е използван преводът от Тракийската Библия Бесика, в която думата за онова, което бе в началото е ‘Писажи’ на трако-бохарски, която се превежда ‘Словото’ на съвременен български...) ~:~:~

Най-древният език в света, богарският, оплодил първи със знание и философски учения други цивилизации, е и днес богатство от образно слово, видения и откровения за всеки, който го говори, и който иска да види невидимата същност на света.

Език, профанизиран от родоотстъпници. Език, на който неслучайно в продължение само на няколко години след освобождението от турско робство са наложени две големи езикови реформи. Език, който е дал телесност на всички обичаи, поверия и ритуали, съхранили народи ни през всички тежки години на робства и изпитания. Език, който и до днес удивлява и впечатлява чуждоезични лингвисти и онези, които го изучават.

Благодарение на работата на Института по Трансцедентна Наука и многотомното изследване „Тракийското Писмо Декодирано научихме, че има връзка между йероглифи, коптски език, бохарски диалект и кирилица. Тази връзка беше ОТКРИТА от Д-р Стефан Гайд в неговия знаменателен труд. Благодарение на това ОТКРИТИЕ, Майкъл Еверсън (един от водещите съвременни лингвисти по древни езици) твърди, че при работа с оригиналните стилизирани надписи на букви от българският, древногръцкият и коптският, се наблюдава следният феномен – за коптския читател, текстът на кирилица е далеч по-лесен за четене, отколкото е гръцкият текст. Изводът на учения е следният: „Не казвам, че коптският трябва да се обедини с кирилицата. Но предлагам връзката им с гръцкия да бъде отменена.“

А през 2010 година, когато излиза книгата на Джеймс Алън (египтолог, преводач на редица от най-трудните текстове, включително и на тези от пирамидите, преподавател в Браун и Кеймбридж) „Middle Egyptian, James P. Allen (Cambridge, 2010), научихме, че ОТКРИТИЯТА на Д–р Стефан Гайд са потвърдени по следния начин: „Коптската азбука - БОХАРСКА, така, както я учат египтолозите по цял свят – азбуката, от която  дешифрират средно египетския – е познатата славянска Кирилица (славянска според амбицията на Цар Петър I от XVII век за създаване на ‘Империя на Панславизма’)“.

Иван Давидков пише в своята поема Венец за Кирил и Методий: „В ония дни, когато вие сътворихте светлина и книга, много мечове ръжда разяде!“ Тези думи на поета се оказват емблематични, защото не физическите трако-български мечове, а Божеската РЕ-ч на предците ни е истинската причина за славата на народа ни! Божеската РЕ-ч е онзи "трако-богарски меч", който остава в Светото Писание като "Двуострия трскийски меч, излизащо от Устата на Бог Слово", както научихме от направения от Д-р Стефан Гайд Бохарски превод на Апокалипсиса на Св. Апостол Йоан.

Самобитната родова памет на българите обаче, както и знанието за историята на нашия език, писменост и вяра не са за ‘бърза консумация’ и не са ‘лъжица за всяка уста’. Следването на материалните ценности в света винаги е водило до обезличаването на българските ценности и традиции.

Чудомир неслучайно говори за аламинута в живота на българите – хора-аламинут, живот-аламинут, наука-аламинут, ценности-аламинут:

Сега всичко е аламинутИ не само големите, а и малките се специализираха и се отракаха тъй, че не можеш и приказките им да разбереш вече… Голям напредък, голямо нещооо!... В наше време, дорде достигнеш по-голяма служба, побелеят ти и веждите от старост, а сега срещнеш някое голобрадо офицерче:

- Какъв сте, ваша милост?- Майор! Подполковник!

… Бързат сегашните млади, бързат. И всичко се е хукнало, сякаш никой го гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и сроковете на полиците, че даже и ражданията изпревариха закона за насърчението им… Аламинут и - толкоз!

Хората-аламинут са първите противници на истината за българската нация и дух. Учените от ранга на Д-р Стефан Гайд, както и мнозина наши учени, просветители и революционери, са били отхвърляни приживе имено от хора-аламинут, и въпреки че историята неумолимо е доказвала правотата на откритията им, има умове, за които всичко е аламинут, защото бързат след печалбите си.

Преди време си мислехме, че само родни учени поддържат „статуквото“ на лъжите в науката от изминалите столетия, но това не е така. Оказва се, че археологът Дъглас Петрович (Douglas Petrovich), открива през 2016 година връзка между древноегипетските текстове и иврит. Според него, израилтяните, живели на територията на Египет преди повече от 3800 години, опростили египетските йероглифи в азбучни знаци, създавайки иврит, за да могат да общуват писмено с другите египетски евреи.

Всичко това „идва“ десет години след феноменалния труд на Д-р Стефан Гайд, американски учен от български произход, чието многотомно издание „Тракийското Писмо Декодирано“ е налично във всички американски библиотеки, или може да се поръча. Да не забравяме тезата на редица учени, че независимо какво пише в Стария завет, израилтяните не са живели в Египет толкова отдавна, колкото предполага Петрович, а преписът на азбука, за който Петрович твърди, че е запис на най-старата азбука в света, най-вероятно е базиран на друг древен език.

Всъщност, „Тракийското Писмо Декодирано внесе яснота и по този въпрос, а именно, че посоката на приемственост е следната – иврит произлиза от египетските йероглифи, а Мойсей започва първи писмената история и литература на древните израилтяни, които нямат почти нищо общо със съвременните.

Тази теза-аламинут на Петрович си има неслучайно и събрат на родна почва, статията на Павел Серафимов и Александър Мошев в „Списание Осем“, „‘Букви на над 7000 години. Началото на статията е следното: „Още преди повече от 7000 години първите земеделци, заселили се по нашите земи, започват да използват за комуникация графична система, която визуализира знанието и го предава напред в поколенията. Изглежда без прекъсване традицията да се „пише“ преминава и в следващите хилядолетия. Удивителна е приликата с графични системи на бронзовата епоха – Линеар А и Линеар Б. Дали Орфей е носител на това наследство? Не го ли откриваме и в руните на древните българи и глаголицата?Впоследствие обаче, малко по малко авторите внушават, че траките нямат писменост, продължавайки лъжите на старата конюнктура в науката, че траките са примитивен народ.

В периода 2006 – 2008 година Д-р Стефан Гайд публикува четири тома от мащабното си проучване „Тракийското Писмо Декодирано. То беше предшествано през 2005 година от сборника „Тракийските Послания, а през 2010 на пазара се появи и уникалният сборник с древни документи „Тракийските хроники. През този период, и в годините след него, научните хипотези на Д-р Стефан Гайд се доказаха като неоспорими тези, най-вече от подобни изследователи като Павел Серафимов и Александър Мошев, които и в цитираната по-горе статия не могат да ги отрекат! Въпреки че те следват стъпка по стъпка откритията и доказателствения материал на Д-р Стефан Гайд, двамата автори заливат читателя с прекалено много известна вече информация, без нито един от изводите на Д-р Стефан Гайд?!

Подобен подход хвърля прах в очите на хората, защото се имитира направено голямо прочуване, което на практика не съществува. В статията след многото цитати и догадки за писменост се прави заключението, че писмеността по нашите земи не може да бъде разчетена?! Тоест, очакванията от заглавието са набързо натикани в руслото на програма за бламиране на откритията на Д-р Гайд в съзнанието на масовия читател.

Ние обаче избрахме като здравомислещи и интелигентни хора да се занимаваме с възможните, доказани и логични истини за нашето минало и език. Не желаем цял живот да чакаме умните философстванияна хора, които искат да решават вместо нас, водени от политически съображения. Заради подобни, нашият народ страда векове и не може да се ползва от своите постижения, а неговите чада се скитат прокудени по света. Желаем да четем оригинални научни открития за нашата писменост и история. Иначе би се изпълнила поговорката, че „докато умните се наумуват, лудите се налудуват.

Най-засегнатите от откритията за тракийската писменост на нашите предци народи изобщо не харесватда се знае, че нашите предци траките са облагородили другите народи! Техните марионетки се надяват, че колкото повече проглушат ушите на хората с небивалици и уж проверени и достоверни факти, толкова по-малко на хората ще им пука за истината. И те ще повярват отново на масовата, аламинут-наука на хора като Павел Серафимов и Александър Мошев.

О неразумни ю-роде (бел. „ю-род“ = „отстъпник от рода), поради що се срамиш да се наречеш българин според истината за своите предци?“ Ако искаш да пожънеш истината за своето минало, бит и душевност, трябва да посееш семената на учени от ранга на Д-р Стефан Гайд. А не плевели от мрежата от лъжи на „Кръга Спараток (част от които са Павел Серафимов и Александър Мошев) – плевели, избуяли около всичко, което Д-р Гайд донесе на българския народ в частност – и човечеството като цяло.

В заключение, искаме да припомним в навечерието на Деня на българската просвета, култура и писменост, че от всички лингвистични анализи в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано става абсолютно ясно, че езикът на древната Тракийска Писменост от Енеолита, езикът върху текстовете от Книга на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и езикът от по-късните надписи от желязната епоха, написани на Трако-Фригийска азбука, е един и същ език, съхранен и до днес като Бохарския диалект на Северен Египет.

Това е бил езикът на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като Хик-Сос или Царете-Пастири, който има тясна връзка, доказана без противоречие, с диалектите на съвременния български език.

Този език присъства в достатъчно на брой древни текстове и беше акуратно разчетен и документиран, тъй като съдържа едни и същи елементи на Тракийската религиозна система, преминали през вековете в други народи, и останали съхранени в националното самосъзнание и традиции на българския народ през вековете.

Всички религии днес твърдят, че Бог е създал света от нищото. Според тракийската образна реч обаче, Бог е създал света от Себе си, като е трансформирал своето естество. Затова и тракийската библия, известна в историята като Прорицателна, съдържа дълбоки философски прозрения, типични за орфическата доктрина за трансформациите на човешкото естество. Те са  залегнали в основата и на родния фолклор и религиозни ритуали, и погрешно са считани за езически.

Тракийската образна рече въвежда образи, чрез които в пространството и времето в този свят влизат идеи и понятия от безграничния свят, въвеждащи идването на Бог в човешки образ в ограничения свят. Богът на траките е бил с три различни лица, проявяващи се по различен начин – идея, изповядвана днес като Бог-Троица в католическата църква, в православието, и във всички християнски църкви по света.

Защо Библия Бешой се е изгубила? Защо не се е запазило влиянието й?

"Цар Борис желае да промени прекалено архаичния и трудно pазбираем дори за IX век превод на Бохарската Библия Бешой (или Бесика), който отдавна вече не представлява живия говорим народен език по това време, а е на свещен формулен език, който само посветеният клир pазбира, както и да упражни културно-политическо влияние над редица славянски народи и особено над руските княжества, които по това време са още езичници и имат крещяща нужда от покръстване’. Той вижда политическа полза и историческа необходимост от въвеждането на съвсем нов диалектен превод на Библията в България. Това обяснява факта, че сред многото сродни диалекти, говорени в България по това време, той избира този, който е и най-близък до руските и го обявява за книжовен славяно-болгарски език, на който и pазпорежда да бъдат преведени всички книги на Светото Писание и на държавната администрация. (Д-р Стефан Гайд, Тракийското Писмо Декодирано)

За жалост, този акт на Цар Борис предрешава съдбата на всички съществуващи стари документи и Свети писания на Бохарския диалект и с Бохарски букви. Всички грамотни хора от онова време, които са ползвали Бохарската протокирилица са знаели, че не е създавана нова азбука, а същата стара бохарска писменост, ползвана дотогава в пределите на Българското царство е била обявена (с малки добавки) като кирилица.

Истинската „езикова реформа“ реформа, която Цар Борис е направил, е просто новият превод на Светото Писание, който е бил различен от Библия Бешой (Бохарския превод на Библията)… А „в началото бе Светото Писание (‘Писажи’ на трако-бохарски, или ‘Словото’ на съвременен български), и Писанието беше у Бога”...

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::


Категория: Лични дневници
Прочетен: 2618 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 21.05 13:16
image

::: БЛОГЪТ НА МЕРИН във ФЕЙСБУК - https://www.facebook.com/meriniblog/ :::

Идват дни, в които скритите и заровени Свещени руни на Тракия възкръсват от пепелта като феникса, за да изумят онзи, който търси, да го изумят и възхитят и да царства над всичко, защото всяко Свещено Слово идва, за да царува над всичко. В тези руни е скрит ключът към силата и божествеността на траките – свещения народ, основател на най-древната човешка цивилизация, който пръв е сключил завет с Триединния Бог и чийто наследници продължават да пазят и до днес Могъщите думи, чрез които познават Истината и царуват с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.

Възкръсването на Златните руни на Тракия стана възможно благодарение на изследванията и откритията на д-р Стефан Гайд, който разчете тракийската писменост – най-древната в света. Тези разкрития показаха, че познаването и почитането на Бога Слово Исус Христос като Творец на всичко видимо и невидимо съществува, откакто има хора, и е изначално заложено в човека, в самия език и мислене. Те явиха християнските корени на първата човешка цивилизация – Тракийската, а оттам и на човешката цивилизация като цяло, защото от разчитането на древните текстове, написани с тракийските образни знаци, датиращи от хилядолетия преди новата ера, стана ясно, че християнството не е отпреди 2000 години, а съществува от самото сътворение на човека и представлява първичният начин на мислене и поведение на хората, генетично заложеният модел на съществуване на човечеството. Древните руни на Тракия показват, че всички хора са християни по природа, доколкото са сътворени от Бога Слово и живеят в Него и чрез Него, както и Той в тях. Това тракийско християнство обаче не е светското християнство, подчинено на имперските власти и манипулирано от тях, представяно просто като една от религиите по света, появила се в резултат на развитието на религиозно-философското мислене, а е изначалната вяра на човечеството, която е вродена във всички хора, независимо от техните религиозни или нерелигиозни убеждения. Защото в основата на всичко стои Словото – Богът Слово Исус Христос, Дион-Исус.

Източник: http://eklekti.com/zlatnite-runi-na-trakiya/


Категория: Лични дневници
Прочетен: 124 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 09.05 11:10

image

Предлагаме ви един интересен материал за Страстната Седмица (или седмицата на страданията, която се оказва и последната от живота на Иисус Христос на тази земя)…
В деня след изгонването на търговците от храма, на вторият ден от Страстната седмица – денят на притчата за десетте девици, очакващи идването на Господа, както и на притчата за талантите… В деня на „Последованието на Жениха“… :::  Източник: https://bogari.bg/българската-страстна-седмица/:::

::: „Вероятно първото, което ви идва на ум са политическите, патриотарски или чалгарски страсти, които особено се вихрят по изборите, или „трапезната култура” на стомашни (и не само) въздържания и последващи ги вахканалии, в поклонение на корема и нужника. Това, което пиша по-долу, не касае и информационната тълпа, която „всичко знае”, но не познава нищо, най-малко себе си…

Но уви, тук иде реч за НЕ толкова „интересните” (но за сметка на това безценни) предсказания от древността, които пророкуват за Христовите страдания освен като за историческо и вселенско събитие в Богочовечеството, също и като за неизбежна съдба в преходния ни живот завършващ със съд и изход на човечеството от тлението – като цяло и поотделно за всеки човек на своето време… и към заслуженото място. Това, разбира се, касае и съдбата на отделните народи, родове и семейства…

Тук не е мястото да се спираме на Христовия адвент преди 2000 г., защото това събитие е основополагаща реалност само за Неговите приемници,  иначе за общата маса „осведомени” натуралисти благовестието звучи банално и безполезно. „Резистентността” на затъпелите умове към Думи от свещени измерения, заедно с бутафорията на театралната религиозност,  „убиват” виталността на посланието, за да останат само „труповете” на музейната „вяра”, изпразнена от духовното си съдържание, в един свят, където няма място за подобни „висоти”…

Но винаги остава значимо (и действено) за всички (щат – не щат) известието за Идващия отново (независимо дали Го вярват или не), защото е свързано със свършек и неизбежен край (а това предусещане касае всички)… Ако първия път Христос дойде като Благоприятна година на опрощението, милостта и даровете на Живота, то сега идва като Съдия и… „Крадец” ?!?! На всичко, което е подарил на човешкия род от по-рано (всъщност, прибиращ вересиите си обратно от неблагодарните).

Интересното за нас българите е, че Неговото второ идване е като Херос –Конникът, познат като Бог на нашите предци траките (за справка виж Апокалипсиса на св.ап. Йоан гл. 19/11-21). Свидетелството на Божиите гледачи и оракули подготвят взора ни за Явяването на Сина този път НЕ като Човек, подобен на нас в немощите ни, но в стихиите на цялото мироздание, като управляващ вселената и всички нейни закони и проявления (за което свидетелства цялата книга Откровение на св.ап. Йоан).  Но най-вече Идващият ще се проявява спрямо самото човечество и неговото бъдеще, в неговия социум, дори в природата на човешкото същество …

Кои са посрещачите?

Този път, понеже няма да има след  „ Осанна” – „разпни го”, ще се случи точно обратното – няма да Го посрещнат масите, а малцината, грабнати въз Духа Му, като Негова свита, която ще съди заедно с Него света и падналите ангели (демоните).  И… мнозинствата няма похотливо да се „радват” във фалшивите си очаквания и заблудителни представи, но точно обратното – ще ридаят всички, които са презирали и  подигравали, ще се крият от Този, от Когото никой не може да се скрие.  За разлика от предното историческо Идване, което в крайна сметка се оказва Благодатна Всегдашна Действителност на Вечен Живот в Богоявлението само за приелите мистериите на Вярата, сега Пришествието  Му като неизбежна реалност ще е за абсолютно всеки, независимо от предпочитания и мнение, въпреки суеверието и неистовия ужас от Светлината и нейните разкрития. Това е Събитие, което ще извади наяве всичките тайни дела и помисли, заедно с техните истински съдържания и съдби…  Подобно на смъртта като преход – сблъсък с „твърдостта” на духовната „материя”, за човечеството като цяло е предначертано да премине през душевната лудост в пустинята на изпитанията в бесовските изкушения. Споделяйки участта на Човешкия Син, който слезе и в ада, но Възкръсна в Слава…, всички ще се явят пред Съда, но само за едни той е оправдателен, защото са приели Жертвата на Сина и са записани в Книгата на Неговия Живот. За Другите, съдени според Книгата на делата, ще отговарят за всяко зло, което са правили (или за неизвършеното добро) в телата си, независимо дали като съзнателни, или несъзнателни действия.

Така че вход Господен (Цветница) е много по-интересен в този смисъл и с това послание, което е особено актуално днес, защото според Тракийските оракули всъщност всичко това вече е в ход и се случва като бавен, но необратим процес. Нали затова се нарича Пришествие, т.е. бавно шествие…

Но някой ще възроптае: „Много негативизъм, няма ли нещо позитивно, особено по тези светли празници?” Всъщност добро не е просто пожелание, но пожънат плод от посятото. Как можем да разпознаем и да се върнем от злото, което сме посяли, ако не видим чрез  жътвата неговите плодове?  А такъв е именно гореспоменатият  процес, който  е оздравителен, защото е Изход, преминаващ през болките на  провала към поправлението, към изворите на всяко благо… Съдбите (когато не са окончателни отвъд смъртта) са предназначени за себеосъзнаване и обръщане към правдата и нейните корени…

Защо в заглавието пиша „Български”? Защото на нашата свещена земя, където тече първата от четирите реки на рая (според св. отци и древните хроники) и са входовете към Терра-Кея – отвъдната земя на Божиите Словеса, всичко се случва изпървом като огледало на небесните събития, а отпосле и в останалите земни територии…  Орфеус, воден от небесата, намери загубеното от хилядолетия Съкровище на изначалната Премъдрост (виж книгата „Нави” от „Тракийските Хроники”), Плочите на първия Божествен Завет на неговия праотец – патриархът Орфей, изначалните всемирни закони на Любовта и Правдата – Знанието, дадено от Бог-Словото на първородните Атам и Енох. Светлината, която бе първо прогласена  в Тракия,  даде разум из целия свят, за да получат народи учението на Божествени закони (включително Моисеевите). След още хилядолетия д-р Стефан Гайд отново издири, декодира и събра в едно същите древни Орфееви заповеди на Освобождението (наставленията за Изход от робството на тлението и смъртта). Това е Словото, по което ще бъде съден светът, народите и ангелите, но не от човеци, но от Всесилата на Божествената Съдба.  Спасителят при първото Си идване каза: „…защото не дойдох да съдя света…..има що да го съди – словото ми…то ще го съди в последния ден…” (ев. Йоан 12/47-49). Същото слово от Законодателя, което бе в Началото, ще бъде и в Края (на всеки земен живот и този на Цялото). Този вечен съд НE е само предстоящ, но и настоящ, защото всяко  действие има своята причинно-следствена програма, всеки ден човеците изпитват на гърба си неговите присъди, без да разберат това, което е назначено за тяхното поправление, за  връщане от гибелни пътища… Затова бе обещано (и се изпълнява), че Премъдростта ще изпраща книжовници и мъдри, за да обяснят и умъдрят, такива, които като виделина на света ще осолят със смисъла на Божествените отговори земните народи…

Българският Великден като Дело за връщане народа към Вярата и Речта на предците, е заченат много преди историческите събития от края на 19-ти век, но все още е далеч от своя благословен завършек. Връщането (Изходът) към древната ни Вяра, утвърдена от св. Апостоли, е пътят към Земята на обещаното благоденствие. Забравата на Свети празници, на подвизите на светите ни герои–хероси, на свещената история на богоизбраните ни предци, ограбва българската Памет, без която изсъхват корените на нашето настояще и бъдеще… Но тази забрава не е без архонтите на тъмнината, които и в миналото, и сега, държат в невежество народа, който е още като дете, не дошло на себе си, та да различава лявата си ръка от дясната. Но за всяка измама и насилие (в това число ментално и духовно) над българите, като богоизбран инструмент на небесното правосъдие, народи и империи са били и ще бъдат съдени от Бога.

Но нека не търсим вината само вън от себе си, но да приемем поуките от историческата съдба и личната такава, за да се върнем в Божествения Завет и Път, за да имаме НЕ само славно минало, но и такова настояще и бъдеще… Пътят  няма да е лек, защото преминава през голготата на изкуплението, защото само „пострадалият по плът се е отказал от греховете си”, за да потърси прошка и поправление. Изпитанията на народа ни са детеводител към възкресението на богарския род и народ. Ако и толкова много да сме били предавани вероломно от съседите си, няма друг народ, който толкова пъти да предава сам себе си… Българите са били (и ще бъдат) изпитвани в отношението си един към друг, в които изпити многократно сме се проваляли с редки изключения. Нека помним, че: „Царство,  разделено против себе си, не може да устои”.  И все пак заради застъпничеството за безгласните и безправните, като защитници на преследваните и пришълците (арменци и евреи и др.), милостта НЕ ни е оставяла и в най-мрачните времена… Да  видим дали и за напред ще сме милостиви към другите, за да се показва и на нас милост, според Божествения закон: „ с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”…

А за съдбите на Божественото правораздаване четем в книгата Апокалипсис на св. ап. Йоан. Изпълнители са ангелите по Заповедите на св. Херос – Меча на Неговото Слово. Защото такова истинно, нелицеприятно и некорумпирано правосъдие ни трябва, за да познае народът ни справедливостта на Небесата, властта на Небето да въздига и сваля високопоставените, да унижава самозабравилите се горделивци, направили парите и насилието свой „бог”.  За да дойдат българите на себе си и се отвърнат от неправдата, завърнали се в Завета на предците си. Но има ли кой да свидетелства тези Божествени съдби, или те остават невидими за земните жители, които виждат в случващото се случайност, късмет (или липса на такъв), въздействие на звезди и безлични  планети…. Молете се на Всевиждащия и Всемогъщия за работници на небесната жетва, които да застанат в защита на Правдата, свидетелстващи  нейните съдби, дори ако трябва да бъдат  мразени, хулени от тълпите, и преследвани заради Истината.“ ::: Академик Цветан Гайд :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.04 19:38
image

~:~:~ Хубава си, моя горо ~:~:~
::: Любен Каравелов, „Знание“, г. I, кн. 9, 15 май 1875г. :::

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,

твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада

на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:
https://www.youtube.com/watch?v=JTHaXLR4Az8
~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:
Възрожденска песен „Хубава си, моя горо“ тук е в изпълнение на Ричард Клайдерман. Аранжиментът е направен заедно с Оливие Тусон специално за концертите на Клайдерман в България. Българската мелодия вече фигурира в официалните програми на световния музикант под името „Моята българска песен“. Видеото е изготвено специално за концертите на Клайдерман във Варна и София през 2015 година.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 29.03 19:40
image

~:::~:::~ Декодирането на Тракийското писмо продължава" - Подробно интервю с автора - Цветан Гайд" по повод излизането на "Тракийското Писмо Декодирано- 5". https://books.bogari.bg/ ~:::~:::~

~:::~:::~ За древната руническа писменост на траките, която наред с направените историографски и лингвистични анализи в цялата поредица ТРАКИЙСКОТО ПИСМО ДЕКОДИРАНО (виж https://books.bogari.bg/), превърна хипотезата за генезиса на европейски народи с произход Древна Тракия (днешна България) в теза, която може да промени изцяло разбирането ни за миналото на човечеството. ~:::~:::~

~:::~:::~

Вижте цялото интервю нa 

https://www.youtube.com/watch?time_continue=82&v=cG7J9QAe5wA

~:::~:::~

Блогът на Академик Цветан Гайдарски - http://tsvetanguide.com/интервю-със-цветан-гайд-тайните-на-тра/

Тракийското Писмо декодирано 5 -

https://books.bogari.bg/produkt/тракийското-писмо-декодирано-v/

Институт по Т-Наука - http://institutet-science.com/interviu-s-tsvetan-gaid-trakiisko-pismo/

~:::~:::~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1885 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 27.03 12:38

 ~:~:~ По въпроса за кризата в идентитета на българите ~:~:~

image

::: “Криза, криза, бай Петре, и не една, а две – и в кесиите, и в душите!” ::: Чудомир :::

::: „Днес, когато мнозина считат, че е дошъл краят на историята като биография на нациите, когато гражданското общество е в ценностна криза, повече от всякога личността жизнено се нуждае от идентичност, от автентична културна среда, в която да развива своя интелект и кръгове на общуване. Но когато релативизмът е заличил границите между територията на непреходните стойности и подвижните пясъци на модните тенденции, става почти невъзможно човек сам да намери брод през многобройните течения в информационния потоп. Изкушавани и обсебвани от прелъстителните визии на консуматорската индустрия, почти не ни остава място в индивидуалното пространство, неосквернено от масовата култура тип "бързо хранене", където необезпокоявани от псевдо-фактите да намерим своя вътрешен мир с неговите същностни събития, вътрешния си покой, съхранен в духовните ни Сетива и Ум.

Затова повече от всякога инструментариумът на духовната култура е необходим, за да излезе нашият съвременник от обсадата на временното и да намери сигурна защита от агресията на пошлото, изпразнено откъм съдържание масово подражание. В тези усилни времена на тотално оскверняване на свещените устои на семейството, рода и тяхната вековна традиция, възстановяването на изначалната Мъдрост, чиято рожба е Красивото и Вечното, е първостепенна задача за всеки, който разбира, че ако съвременната индустриална цивилизация ни дава много в измеренията на физическата реалност, то в същото време убива вътрешното, а от там - всяка екзистенциална същност.

Това е причината да наблюдаваме тотално оскотяване на мнозинството, лишено от непреходните ценности, както и обезличаване на "деятелите" на изкуството, което все повече и повече прилича на търговски продукт с рекламна или идеологическа цел, отколкото на проява на духовното естество.

Дали не се сбъдва видяното от пророка в бъдещето "...Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи, ... няма вече да се чуе в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе... "(Откр. Св. An. Йоан 18:22.) ::: Акад. Цветан Гайд :::

Онази криза в душите обаче, не е ли свързана с непознаването на литературната традиция на нашите предци? Нека разгледаме някои акценти от книгата на Цветан Гайдарски, Тракийският Орфизъм – I“.

::: „От всичките лингвистични анализи в книгите на Д-р Стефан Гайд от поредицата "Тракийското Писмо Декодирано", става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текстовете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като "Хик-Сос" или „Царе-Пастири". В книга 2 бе установена и пределно ясно демонстрирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Диалект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това дали са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или на по-късната Трако-Фригийска линейна (фонетична) писменост, съдържат все същите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС!

Именно това основно население се е самонарекло като "ТРАКИ", т.е. потомци на легендарния следпотопен патриарх ТЕРЕЙ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния Библейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седемхилядигодишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ - народа на Тракия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!

Тези резултати от изследвания на Д-р Гайд са в пълно съгласие и с редица други писмени извори относно тракийския орфизъм, които несъмнено говорят в същата посока. Тук ще споменем някои от тях, които са особено важни за нашето практическо ръководство, защото са приети за "канон" от групи които са запазили и до днес основните аспекти от практиките на древното орфическо учение.

Ето какво пише в една от свещените книги на орфическите християни: "(22) Затова, братя мои, да не ви заблуди никой - не се написаха Новозаветните Писания изпърво в Израил, нито на Еврейска, нито на Арамейска реч, но се написаха най-първо при Делтата на Нил, където Тракия оплоди Египет, и се написаха не на друга, а на Бохарска реч. (23) А коя е тази реч, братя мои, която в Египет се наричаше Бохарска, а гърците я наричаха Бугарска, ако не речта на която се говореше в Бугарските земи, сиреч, речта на която се говореше в Тракия още изначало. (24) Тази реч беше възприета като диалект в Египет и на нея се записаха най-първо Сборните Новозаветни Книги и Евангелия, и се пазят на тази реч, написана с първата прото-Кирилица, даже и до днес. Защото именно Светите Евангелия, написани на тази първа прото-Кирилица се пазят ревностно от Тракийските и от Коптските Египетски Християни и до днес..." (Из Скритите I и II глави от II Посл. Мелх. 1:22-24, "Тракийските Послания", Градът, 2005 г.)

"... Според Мелхиседековите послания и съществуващата древна традиция на Тракийската Вяра и Мелхиседековото свещенство, Древната реч на Книгата Енохова и Бохарската Реч на Новия Завет на нашия Господ, Е ЕДНА И СЪЩА РЕЧ, а именно ТРАКИЙСКАТА РЕЧ, но в ДВА ВАРИАНТА, отразяващи ДВА ЕТАПА В ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК... С други думи, Бохарската Реч е МОСТЪТ към истинското изучаване и разбиране на Древната Реч... да усвоят и сами да проговорят така, че да ги чуват всичките сили и дори ангелите небесни!... Поради великите Тайни Божии, скрити в тези Диалекти, и силата им да променят света, която може да бъде използувана за благословение или за проклятие, Мелхиседековото Свещенство и Тракийските Древни Традиции са покривали в Тайна и пазели от любопитството на множествата Древните Слова на Сила, завещани от Бога на малцината Избрани..." (Из Ист. Писмо на еп. Стефан Йерусски - "Тракийските Послания" - стр. 347-348, Градът, 2005 г.)

От двата горни текста става ясно, че според древното предание, Бохарският Диалект е не само Тракийски диалект, но преди всичко е ТАЕН СВЕЩЕН ДИАЛЕКТ, на който са съхранени ранно-християнски свещени текстове и който според съществуващите древни тракийски традиции съдържа "Древните Слова на Сила, завещани от Бога на малцината Избрани" и "Велики Тайни Божии", имащи "силата да променят света, която може да бъде използувана за благословение или за проклятие"!!!

Подобно е разбирането за свещения "тракийски логос" (слово, реч - бел. ред.) в цитираните Орфееви стихове от съчинението „Клетвите", дадено от проф. Александър Фол, в книгата му "Orphica Magica I”: "Заклевам те небе, мъдро дело на велик бог/ заклевам те глас на баща, който пръв се появява (изпреварва), когато целият космос се закрепва (здраво застава) с твоите промисли." В коментара се изтъква как гой нарекъл гласа/звука/речта пръв, след което логосът започва да се нарича глас на бога, защото чрез него небето и земята и всички неща се създават, както ни учат божествените пророчества на свещените мъже, с които и той самият (Орфей) се е запознал в Египет (и е научил, че) с логоса на бога всички неща стават създадени (създават се)... В по-нататъшните редове на коментара (приведен в OF I I 245 със ст. 5, възпроизвежда мотива от последния ред на коментара) на Псевдо-Юстин/ Кирил Александрийски, казаното се потвърждава..." (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 29, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

В същата своя книга проф. Александър Фол засяга и темата за „Деветте Езика на Назоваванията", като в едноименната глава пише следното: „През елинистическата и през римската епоха, в папируси на старогръцки език от Египет се появява изразът "защото не знаят буквите”. .... Констатацията е повод да напомня, че към магическите свещенодействия се обръщат и хора, които не могат да не знаят езика на PGM (магически папирус - бел.ред.) или демотически (египетски език с "демотически букви" - бел.ред.)... Ако магическият оператор по презумпция би трябвало да "знае буквите", потърсилите помощта му няма защо да умеят да четат. Те могат да разбират друга реч. Девет езика назовават в магическата обредна комуникация. Всеки един от деветте езика съдържа открит и скрит начин на изказ. Откритият е този на вестителите, на учителите/ магите, скритият – на бога. Табличката от Phalasarna, публикувана през 1899 година, поставя началото на дългата дискусия върху, по израза на Ямблих, "езика на боговете, на демоните", за каквито са смятани ефеските букви (трако-фригийските букви - бел. ред.) (Preisendanz 1962). Versnel 2002, 113-114 разглежда voces magicae (магическите звуци, думи -бел.ред.), които не са гръцки или латински думи..." (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 51, 58, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

Кои са тези "voces magicae" ("магическите звуци, думи" - бел. ред.), "които не са гръцки или латински думи" става ясно от следния откъс от Greg. Nazian в ръкописа му Contra Julianem Imperatorem ("Срещу Император Юлиан" - бел.ред.) (Bernardi 1983) приведен пак от проф. Александър Фол: Или "откъде ти идва да бъдеш ти посветен в мистериите и да умееш да посвещаваш и да трескейваш?... не е ли от Траките?" (По ТД 3, 256)" (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 48, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

Горните няколко текста потвърждават становището, че произнасянето на свещени формули на древния тракийски диалект - "трескейването", и писането / четенето на Трако-фригийските ("ефески") букви - "заклеването" ("призоваването") са били от най-древни времена неразривна част от Тракийските мистерии и Орфическото учение. Съществуват и исторически данни, че шестима от ранните християнски императори на Византия, които са тракийски орфици като император Юлиан, посочен по-горе (също тракиец по произход!), съчетават тези древни практики с тези на християнската литургика, което говори силно и недвусмислено в полза на становището, че голяма част от орфическите "тракийствания" (мистерийни практики - бел.ред.) навлизат широко и се интегрират в ранно-християнските мистериално-посветителни ритуали, обявени в последствие за свети тайнства на Християнската Църква.

Свидетелства за горното намираме и в следните откъси от книгата на Роман Томов от Института по Тракология към БАН - "Императори - Орфици": „Така се очертават в Константинопол шест управления на тракийски императори. Това на Маркиан (450 - 457), на Лъв I Бес (457- 474), на Юстин I (518 - 527), на Юстиниан I Велики (527 - 565), на Юстин I I (565 - 578), и на Тиберий I Константин (578 - 582). Тези факти говорят за почти 150 годишна доминация на траките в Константинопол, от 450 до 582 г, с прекъсване от 474 до 518 г. Трябва да се има в предвид, че през това прекъсване практически властта се предава от дъщерята на Лъв I Бес, която е от бески произход, така че прекъсването е призрачно и че императорът следващ Тиберий I Константин (578 - 582) - Маврикий (582-602), се жени за една от дъщерите на Тиберий,, следователно синовете на Маврикий, обезглавени от Фока в 602 г., трябва да се разглеждат като последните траки в късноантичния период на Константинополската империя... Тази Тракийска доминация за нас дава отговор на въпроса за мястото на траките в християнизираната империя. Тя категорично доказва, че точно траките са онзи етнос, който доминира империята през V и VI век и който изгражда административното устройство на държавата - църква... Оказва се, че императорите, които водят този процес, са траки по произход.” (Роман Томов, „Императорите-орфици. Орфеизъм и ранно Християнство”, Академично издателство „Марин Дринов” - София 1998 г.)” ::: Акад. Цветан Гайд, „Тракийският Орфизъм – I“ :::

 ~:~:~ Откъде идваш е от значение и за това накъде ще отидеш. В историята на древните ни предци се крие ключът към настоящето и бъдещето ти! Познай корените си и открий Силата да знаеш кой си с книгите от поредицата "Тракийското писмо декодирано" и сборниците "Тракийските Хроники" и "Тракийските Послания" на  https://books.bogari.bg/ ~:~:~

::: Красимир и Дияна Мерин, „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

 

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 917 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 09.03 21:45

~:~:~ Истината за българската история ~:~:~ Популярни митове и заблуди ~:~:~

image

Виж статиятаВЕЛИКАТА МАНИПУЛАЦИЯ ОТНОСНО БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ПОПУЛЯРНИ МИТОВЕ И ЗАБЛУДИ на

https://meriniblog.blogspot.bg/2018/03/v-behaviorurldefaultvmlo.html

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2056 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.03 21:38
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 164841
Постинги: 116
Коментари: 17
Гласове: 146