Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
~:~ Блогът на Мерин предлага интерпретации на теми от философията, културологията и християнското богословие по Метода Гайд. ~:~ ЗА ОЩЕ ВРЪЗКИ, НОВИНИ И КОМЕНТАРИ, ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК: БЛОГЪТ НА МЕРИН - https://www.facebook.com/meriniblog/ ~:~ Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Блога на Мерин. ::: „Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Матрицата е навсякъде и не може да бъде обяснена на никого. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината, че си роб, и като всеки друг, си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание!...“ :::
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 204917 Постинги: 128 Коментари: 21
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
image

::: БНР програма „Хоризонт“ :::
http://bnr.bg/horizont/post/101062723/cvetan-gaidarski-gaid-za-vrazkata-mejdu-kosmicheskia-i-istoricheskia-hristos


~:~ Цветан Гайдарски-Гайд е  изследовател на Тракийската култура - традиции, ритуали, писменост  и музика. Основател на "Академия Орфика" и Арт формация "Орфика"

От 2006 год. „Академия Орфика“ е осъществила над 30 възстановки на древни български обичаи и обреди, включително и по свети места на България. Филмът „Тракийска Мистерийна Драма“ има публика в цял свят, а части от филмовата продукция се използват за представянето на българското културно наследство от неправителствени организации, дипломатически мисии и културни институти.

На 21 декември във "Военниа клуб" се състоя спектакълът  "Тракийска мистерийна драма".  Това е и поводът в "Сценична треска " да гостува Цветан Гайдарски.

Тракийска Мистерийна Драма“ - интерактивен спектакъл - възстановка на древните тракийски тържества с автентична хореография и оригинална музика на арт-формация „Орфика”. ~:~

::: Зрителят и изпълнителите участват активно в това пиршество на духа - обяснява Цветан Гайдарски, а в интервюто става дума и за връзката между древните школи - на Траките,  Питагор, Орфей и Хермес с христианството, за  музиката на сферите - музика, която създава пространство, измерения, които са мост към различни реалности на несъзнавани светове, тя е целебна и естетическа, но не само като  красота, а красота, която възпитава, усъвършенства, трансформира, създава блаженство, която усъвършенства самите слушатели и изпълнители.

Участниците са  хора, които търсят друго качество на изкуството. Тракийската култура е мост към  вечните реалности...
Става дума  и за великия момент на зимното слънцестоене, което не е просто  езически празник, за невеществената светлина и връзката между космическия и историческия Христос. Христианството не е на 2000 години и ще бъде вечно...
Траките са слънцепоклонници, но не на вещественото слънце...
говорим за преходи и портали към други измерения, от които човечеството идва и иска да се върне...тайните на свещенния дух и  Христос - слънцето на душите. :::

https://academiaorphica.org/tsvetan-guide-vryzkata-mezhdu-kosmicheskiya-i-istoricheski-hristos/?fbclid=IwAR2fZqygmuRbE0lDUu-jDv0pBuYMhzndRB0cHGXN10nqXH5A4SZJ-LcGNt4
Категория: Лични дневници
Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11:01
image

Наша писменост ли е първата в света?
„Гърците признават, че взимат азбуката на траките“ проф. Гергова по БТВ

~ Ново признание за откритията на Д-р Гайд ~ Методът Гайд за разчитане на тракийските йероглифи чрез сравняването им с египетските по-късни аналози се използва свободно от изследователи във филм, показан по BTV без никаква препратка и цитиране на феноменалния петтомен труд на братя Гайд „Тракийското Писмо Декодирано“ или другите им изследвания - https://books.bogari.bg/ ~

~ виж видеото от сайта на БТВ ~ https://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/nasha-li-e-parvata-pismenost-v-sveta.html

~ Следват цитати от филма и наши коментари по темата:

::: изследовател: „Виждаме приемственост с други култури, които сме смятали за далечни, но може би не са чак толкова далечни“. Това е теза от изследванията на Гайд: „Тази древна писменост е най-древната досега в света!!!, предшествуваща тази на Шумер и Египет с около две хилядолетия!!! – открита у етнос като траките, които досега са били винаги "по дефиниция" считани за безписмен народ... Съмнения за образци на прото-писменост са били нееднократно загатвани, но до този момент (бел.ред. декодирането на тракийското писмо от Гайд) не е била оповестена никога като задоволително идентифицирана, нито като задоволително декодирана “ („Тракийското Писмо Декодирано“). Във филма обаче не чухме нищо за автора на това феноменално твърдение от 2006 година, нито за основания от него научен институт, а още по-малко за новите открития по темата.  ::

::: Знакът ↑ преведен от Гайд като „велик, силен, могъщ“ беше преведен във филма като „север“ и „знакът на боговете“ от изследователите - и внимание беше свързан с  египетските йероглифи и знаците от пещерата Магура факт, известен единствено от оригиналния прочит на надписа на плочката от Градешница от 2006 година, „Тракийското Писмо Декодирано II“, където освен за декодирането на този знак, в глава 8 „Концепциите на древните траки“ за първи път се говори за процеса на духовна трансформация на човек като следствие на вярата във Всемогъщия Бог Дион Исус (дионисус, Слънцето Исус), познаван от древните ни предци. Във филма не чухме нищо за връзката между този „знак на боговете“ и всемогъщия Бог Исус от вярванията на траките – просто защото мнозина все още не искат да приемат древната автентичност на християнството, а предпочитат да свързват Исус с еврейската религия и да отдават постиженията на тракийската култура в науката и познанието на „езически“ (и дори извънземен?!) произход... :::

::: Изследователите показаха надпис, който разчетоха като „храм“, цитирайки отново надписите от плочките от Караново и Градешница но отново без референция към оригиналното декодиране на този тракийски йероглиф от Гайд през 2006 година (глава 4, „Оброчната плочица от Градешница“, „Тракийското Писмо Декодирано I“), който преведе детайлно и смислено целите надписи върху плочките. Какво означава това? Нима в България всеки може да си присвои чужд труд и да използва медиите, за да се самообяви за първоизточник? :::

::: На въпроса „Египетската писменост е възникнала 3000 г.пр. Хр.., а линеар A, който се счита за ‘майка’ на европейската писменост – 1400 г.пр. Хр., значи ли това, че двете писмености имат нещо общо?“, изследователят отговаря: „Считаме, че двете писмености са се разклонили от праисторическата писмена система на Балканите.... Това е протописменост, от която произлиза египетският и линеарът... Надписът може да бъде прочетен както през Линеар А, така и през египетските йероглифи... Това е писменост още от неолитното население... Има и светилище на хълма... “ Информацията беше поднесена с активното допълване на фактите от водещата, въпреки че това са изводи, заради които братята Гайд бяха заклеймени от научни светила в България като шарлатани и измамници. Отново обаче не чухме нищо за първия учен в света използвал метода на съпоставяне на разчетени египетски йероглифи с техните тракийски аналози (Метода Гайд) – факт, който учени в България никога не бяха регистрирали, и който беше напълно неизвестен за световната научна общност, въпреки частични догадки. :::

~ КОГА ОРИГИНАЛНИТЕ ОТКРИТИЯ НА ГАЙД ЩЕ НАМЕРЯТ ДОСТОЙНО МЯСТО В АНАЛИТЕ НА РОДНАТА НАУКА? ~ Предлагаме ви кратък откъс от въведението от първата книга на Гайд. В него накратко са изложени търсенията и размислите на автора, които в своето по-нататъшно изложение в поредицата и доказване с множество факти и документирани изследвания доведоха до „анатемосване“ в медиите на Гайд, на неговия брат съавтор, на всички сътрудници от института и впоследствие на всяко начинание или медийна изява.

::: Из „Предговора“ на поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“: „Това е книга отнасяща се до зората на човешката цивилизация. Тя обхваща един исторически период наречен Ерата на Енеолита (Халколита). Тя касае историята на най-старата цивилизация известна в Европа, позната по света под широкото понятие "Древната Европа". Книгата представлява сензационно разкритие относно най-първите познати обитатели на Древната Европа, чието етническо име е достигнало до нас чрез класически автори като Омир, Херодот, Питагор, Плутарх и много други.

В нея се проследява историята на едно преоткриване на Древна Тракия и хората, наричани от незапомнени времена просто "Траките". Тези хора са били известни на Херодот като "най-многобройният етнос, отстъпващ по многочисленост само на индусите", а на Омир, който написал своята Илиада, като "хора, които му напомнят за боговете".

По-голямата част от тази история нека други да разкажат - археолозите и специалистите по древното минало, например. На мен се пада да ви посветя в най-малката част от нея, но затова пък може би най-славната, защото тя се отнася до един такъв аспект от живота на този древен народ - Траките - който ги прави особено уникални измежду всичките им съседи, като се вземат предвид всички останали неща.

Нашите концепции за историята се променят по-бързо днес в ерата на интернет комуникациите отколкото когато и да било преди. Причината е много проста - уникално широк, никога недопускан до преди свободен достъп до мултиплени многобройни източници, което позволява безпрецедентен досега по мащаб анализ и осмисляне на глобални потоци от информация. Това касае особено силно най-старата история на света, тъй като достъпът до най-древните уникални документи достигнали до нас е бил и най-силно ограничаван и възпрепятстван в миналото поради мултиплени фактори от най-различно естество.

В тази книга ще стане ясно, че това, което мнозина археолози и историци днес наричат "пред-историческа" (праисторическа) епоха "по дефиниция", поради липсата на идентифицирана писменост, която да "съхранява историческата памет", се оказва, че съвсем не е такава, защото става видно, (както ще се убедите сами), че в нея вече е имало писменост. Следователно границите на "историческата" писмена епоха трябва да се преместят много по-назад в древността. От декодираните в тази книга "праисторически" текстове, става ясно, че хората които са ги писали, съвсем не са били примитивни, както би се очаквало от досегашните установени "научни" представи, но показват концептуално ниво на мислене и изразяване, характерно и за по-късните и "по-модерни" епохи.

Поради казаното по-горе тази книга може да прозвучи на някои неподготвени за промени читатели и бивши авторитети в науката, като нещо заплашително за устоите на някои остарели догми в историята, археологията и антропологията, и да предизвика прибързани негативни реакции на противопоставяне и отрицание на уникалното откритие в нея. Това не би трябвало да ни учудва ни най-малко, защото последствията от едно такова откритие могат да преобърнат много принципни постановки в съвременната наука "с главата надолу". Освен, ако приемем, че нещата, които са били досега "с главата надолу" ще заемат най-после своето правомерно положение! Нещо подобно обаче винаги е ставало с по-революционните открития на нашето модерно време и това не само трябва да се очаква, но и да се приветствува от всеки свободомислещ и интелигентен човек.

Това не е поредният "опит за декодиране" на Плочиците от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и Караново (4 хилядолетие пр.н.ера). За разлика от всички предшествуващи "догадки", "опити", "тълкования", и разни представени предположения относно писмените знаци върху плочиците вече цели няколко десетилетия, тази книга, която е в ръцете ви, е научен труд, който дава ПЪЛНОТО И ОКОНЧАТЕЛНО НАУЧНО ДЕКОДИРАНЕ на всеки един писмен знак върху плочиците и резултатът е безпрецедентен и сензационен!

Уникалното на този научен труд е, че той разкрива буквално пред очите на читателя с елегантна изследователска методика, (която всеки насетне може вече да употребява в научните си търсения самостоятелно), всичките лингвистични детайли в процеса на откривателската дейност от този род, и директните необорими изводи следствие на точния пиктографски и йероглифен анализ и превод на праисторическите текстове върху плочиците.

За дисциплини като Балканистиката и Тракологията се оказват особено важни някои от декодираните думи в текста, които споменават името "Тракия" и "Територия на Тракия" преди около 7 хиляди години (в плочката от Градешница - пето хилядолетие пр. н. ера), както и свидетелството за развити тракийски орфически концепции преди около 6 хиляди години (в плочката от Караново - четвърто хилядолетие пр. н. ера), т.е. през такъв исторически период, в който досега се е считало, че не може да се говори, че траките са били автохтонното население на Балканите, защото името на епонима се отбелязва в познатите гръцки летописи касаещи най-ранен период свързан чак с бронзовата епоха (хилядолетия по-късно!). Още по-неочаквано е, че е открита такава древна писменост (най-древната досега в света!!!, предшествуваща тази на Шумер и Египет с около две хилядолетия!!!) у етнос като траките, които досега са били винаги "по дефиниция" считани за безписмен народ.

Нещо повече - от това, че и на двете плочици - тази от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и тази от Караново (4 хилядолетие пр.н.ера) е използувана една и съща писменост, следва че този тип тракийски пиктографски скрипт е бил в употреба поне за около хиляда години (между пето и четвърто хилядолетие пр.н.ера), а вероятно и за по-дълго. Не е изключено и много други считани досега за "декоративни" артефакти от този или последващите го периоди, да се окажат носители на същата писменост, която както ще се убедите сами от изложеното, представлява прото-йероглифно писмо, идентично по характер и подобно по стил на ранно-египетския му приемник, който е вече познат на масовия читател в по-късния му красиво стилизиран вариант от пирамидните текстове на една, (забележете!!!) над цели две хилядолетия по-късна епоха!

Мнозина измежду експертите в тази област биха били толкова неподготвени за една такава изненада, че сигурно биха обявили плочиците за изфабрикуван тенденциозен фалшификат. Само че, тези плочици не са новост, а са известни на научния свят вече от няколко десетилетия и са многократно изследвани, и експертно установени за автентични както по физикалност, така и по датировка. Съмнения за образци на прото-писменост са били нееднократно загатвани, но до този момент такава върху тях не е била оповестена никога като задоволително идентифицирана, нито като задоволително декодирана.

При по-нататъшен анализ, някои авторитети са търсели сходства между писмените знаци от тези находки и друг древен скрипт - Линеар А, докато други заявяват, че при плочките писменост най-вероятно няма, поради липса на повтаряемост на знаковите детайли (каквато се очаква да има от познатите линеарни писмености). Всички споделят мнението, обаче, че декодирането на това писмо, ако то е наистина писмо, може да промени из основи съвременните представи за древния свят. Така или иначе, на мен се падна привилегията да оповестя, че вследствие на моите изследвания, сега Тракийското Писмо е вече декодирано, и резултатите са безпрецедентни и революционни!..." ::: Д-р Стефан Гайд, 2006 година :::

https://books.bogari.bg/

http://institutet-science.com/interviu-s-tsvetan-gaid-trakiisko-pismo/

https://stephen-guide.com/izsledvaniya-statii-fondaciya-guide/

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1664 Коментари: 2 Гласове: 5
Последна промяна: 14.01 21:10
                                image

„С каквито очи гледа човек, такъв е той“

(из „Тракийското Писмо Декодирано“, Д-р Стефан Гайд)


Размисли върху „Непоправимост“ и проникновението на Блага Димитрова

 ~:~  Блага Димитрова – възпитаник на Класическата гимназия в София и на Славянския факултет в СУ – е българска писателка, поетеса, литературен критик и преводач.

В творбите си тя създава една нова трактовка на Времето и Пространството, като предлага ту монологична разказваща рамка, ту рамката на раздвоено съзнание, чийто вътрешен диалог изгражда повествованието.

Този литературен подход създава една „двуфонична“ душевност, реализирана като памет-съзнание, която се превръща в своеобразна емоционална памет, характеризираща човешкия индивид изобщо.

Подобна емоционална памет може да опознае Времето и Пространството като паралелни светове чрез извикването на минало и бъдеще в настоящето – единствената част от "Времето", в която героите могат да опознаят истината за живота си – не действителният живот с направените  грешки, а новият, възможният живот с „зачеркнати една-две думи“ и „един-два изтръгнати мига, преработени и поправени“... Защото „напред всичко зависи от някогашните един-два мига“...

Затова и Блага остана в литературната ни история с проникновението, че вярната посока е „отклонението“ от предначертания от света живот, „отклонение“, което предлага втори шанс чрез „усилията да се промени пропуснатото“. Това „отклонение“ може да е различно за всеки, защото всеки „намира само онова, което търси“.

Затова и проникновението на Блага се изразява чрез „аз-а“, който вижда себе си като обект за другите хора; но и чрез „аз-а“, който не губи от поглед себе си като субект, който, осъзнал възможностите за промяна има потенциала пресъздаде едно различно бъдеще. За този „аз" на Блага, непоправимо е единствено "настояще без усилие нищожно, една-две думи да зачеркна, един-два жеста да прибавя"...

„Ако окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, но ако окото ти е болно, то и цялото ти тяло е в тъмнина. И ако светлината в тебе е тъмнина, колко голяма ще е в теб тъмнината!“ (Св. Евангелие от Матей 6: 22, 23) и „с каквито очи гледа човек, такъв е той” (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано I)  ~:~

~ Изминатият път не си отдъхва,

извътре той ме изчегъртва цяла.

И още е горещ от мойте стъпки,

и още те кънтят във мене

със своята непоправимост.


И нищо там не се изтрива с гума.

Да бих могла един-два мига само

обратно да получа, да изтръгна,

за да ги преработя и поправя.

Сега ми е пределно ясно.

 

Усилие нищожно ще ми струва:

една-две думи само да зачеркна,

един-два жеста само да прибавя.

И всичко би се променило...


... А там напред зависи всичко

От някогашните един-два мига... ~


/из „Непоправимост“, Блага Димитрова/



::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 03.01 10:57
image

Първото приложение за изследванията на д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайд, които доведоха до разчитането на най-старата писменост, открита по нашите земи. Смятани за безписмен народ до началото на новото хилядолетие, траките се явяват пред нас в пълния си блясък. От дълбините на древна Тракия изплува един изцяло нов свят.

"Тракийското Писмо Декодирано" е за всеки, който се вълнува от миналото на своя народ и иска да узнае истината за познанието на нашите предци траките.

https://play.google.com/store/apps/details?id=com.trscde9.TrScDe_Izsledvania

image
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1021 Коментари: 0 Гласове: 2
image

Излезе първото безплатно мобилно приложение за изследванията на д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайд, които доведоха до разчитането на най-старата писменост, открита по нашите земи. Смятани за безписмен народ до началото на новото хилядолетие, траките се явяват пред нас в пълния си блясък. От дълбините на древна Тракия изплува един изцяло нов свят.

"Тракийското Писмо Декодирано" в Google Play онлайн магазина за Android мобилни приложения е за всеки, който се вълнува от миналото на своя народ и иска да узнае истината за познанието на нашите предци траките.

Свалете от https://play.google.com/store/apps/details?id=com.trscde9.TrScDe_Izsledvania напълно безплатно и без реклами. Приложението "Тракийското Писмо Декодирано" се инсталира бързо и работи без интернет връзка.

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::



Категория: Лични дневници
Прочетен: 937 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 24.11.2018 14:26
image

Съвсем малко трябва, за да унищожш един човек – достатъчно е да го убедиш, че не е нужен на никого.“ (из  Железният светилник“, Димитър Талев)

С четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума... Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора...“ (из „История Славеноболгарская“, Паисий Хилендарски)

Колкото по-назад във времето задълбочава корените си родословното дърво на един народ, толкова по-здрав е стволът му, толкова по-величествена е короната му, толкова по-изрядни са плодовете му, защото и във времена на духовни бури и суша, то черпи основания и живителни сокове от неизчерпаемите извори на духовното си наследство. Но ако нашата идентичност е присадена към чужд корен, прихваната към чужда цивилизация и вяра, то тя няма да устои на времето и ще бъде погълната от морето на народите.

Малцина си задават въпроса, защо след освобождението ни от турско робство, толкова чужденци и чуждопоклонници се надпреварват да научат и вменят на току-що освободилия се народ, от кои непознати степи той иде и каква азиатска кръв тече във вените му. Но точно това е лукавата цел на душманите – да отнемат от народа ни неговия свещен Произход и светоотечествена Вяра. Така, без война и армия, само чрез лукаво скроени лъжи, враговете отнемат Отечество и Родина, които първо отците и първомайките ни завещаха, правят българите и на собствената им територия да се чувстват чужденци и скитници. Тази гнусна конспирация манипулира и до днес националното ни самочувствие, като ни отклонява от мисията и призванието, дадени ни от Бога. Номадът не носи цивилизация, защото няма свещена майка-земя и няма отечеството на Заветите на бащите си. Ако е безроден и бездомен скитник, българинът, макар и свободен по плът, си остава роб по дух, защото робът няма род, нито минало, нито бъдеще, нито настояще, защото само синовете-наследници имат всичко това.

Затова псевдонаучните фалшификации, които ни сродяват с всякакви източни, степни и упадъчно-мистични цивилизации и култури на азиатска псевдодуховност, изпълняват чужди интереси, противни на нашата идентичност и благоуспех. Тези паразитиращи върху българското самосъзнание лъжливи представи и хипотези, са родили безброй злини на народа ни, защото в самата ни народопсихология, чрез тях са навлезли нихилизмът и заразата на българофобията. А нали е писано: "да благоуспяваш както благоуспява душата ти...". Днес лечителската самоирония на Алеко, се е превърнала в негативизъм на българина към самия себе си и себеподобните, което е корен на всяко злотворство, защото "да обикнеш ближния като себе си" или да уважаваш другите, минава през самопознанието и самоопределението в свещеното на предците.

Именно затова е толкова важно за нас преоткриването в тези свещени текстове на свещената ни Земя и Родина, защото тя е естествената първосреда, която независимо от сегашното състояние на държавата и социума ни, е наша кърмилница, защото и до днес "сучем" от нейните извори, въздух, слънце, райска природа и... знамения!!! Тя е напоена с потта, кръвта и песните на хероите, които са отдавали живеенето си (не само смъртта си) и делото си, за да Я населят с достойно за Нея потомство и вечни духовни съкровища. Защото, както читателят ще разбере, всички тракийски съкровища и паметници, оставени от народа ни като послания към нас - техните наследници, са словесни скрижали и "съдове" на Божеското съдържание, които вдъхновяват и съживяват пределите на нашето съществуване. Как може някой днес да е наистина българин, а да не се интересува от това, в Кого и как са вярвали първо-отците и първо-майките на нацията ни? Какво Откровение са следвали, когато са поставяли вечните основи на нашата свещена История, Литература и Духовен Дом? Как можем ние да твърдим, че сме техни наследници, ако не почитаме това, което за тях е било най-свято и ценно? Един народ съществува като народ до тогава, докато има сред него люде, които почитат първозаветите на родоначалниците си, докато е опазено Божеското знание, което го е съхранило, докато Богът Му обитава сред него, докато пребъде Мисията му спрямо народите и човечеството, с която Провидението го е дарило. Всички тези фундаментални Истини и основания на Дълговечния Български Дом са съхранени и опазени от светите автори на текстовете в сборника "Тракийските хроники". И те ги предават на нас, за да поемем щафетата и факела на Светлината, за да довършим Възраждането на нацията ни, започнато от Възрожденците в близкото минало.

От документите в сборника „Тракийските Хроники“, читателят ще проумее, че всъщност българският народ е имал държавност много по-назад във времето (отколкото се считаше до сега), още в епохата на т. нар. „предисторическо" и „митологично" минало, и то разпростряна на една доста обширна древна територия, станала първолюлка на човешките цивилизации. За съжаление, обаче, той е бил и под чужда власт и робство многократно (от по няколкостотин години), през които периоди домогванията на чужди нам сили са се опитвали да ни претопят и асимилират, като задушат, ако е възможно, древната ни духовност и унищожат културното ни наследство. Затова, още римляните при завоюването на древните ни тракийски царства, ограбвали и разрушавали паметниците на местната богарска традиция и памет, като я подменяли със своите литературни интерпретации и летописи, каквато между впрочем е била стратегията на "PAX ROMANA" и спрямо другите народи, чиито земи присъединявали насилствено като провинции към Империята. Нека напомня на читателите и за византийските домогвания по-късно, след религиозната реформа при княз Борис, и особено след падането на българското самодържавие под византийска власт, през който период всичко, което е конкурирало гръцката духовност, религия и култура и е съперничело на нейната тотална хегемония и инфилтрация, е било подлагано на преследване и поголовно унищожение. Като добавим целенасоченото и непрекъснато методично унищожаване на българската култура и идентичност по време на пет-вековното турско робство, Божие чудо е, че изобщо сме оцелели като самосъзнание и народна памет. Не трябва да пропускаме да отбележим, обаче, и "дейността" на гръцките фанариоти през целия този период, които особено по времето на българското възраждане и борби за църковна независимост, до голяма степен са доунищожили със "свещен" (варварски!!!) фанатизъм все, що е останало по манастирските библиотеки. Ако делата на враговете ни, обаче, не будят никакво недоумение у никого, напълно необясним за нас си остава фактът, че братушките-освободители, наместо да защитят от по-нататъшни посегателства нашите народни светини, точно обратното - с цели вагони изнасяли ценните ни реликви към "великата Рус".

И въпреки тези пагубни за народа и държавата ни дела, напук на всички врагове и вредители - пак тук и там - по родина и по чужбина (при диаспората), сред духовни общества и религиозни ордени, са били запазени късчета и трошички (но безценни!) от националното ни духовно и литературно богатство, завещано през вековете от дедите ни. Не един или двама са родолюбците, чиито опити да събудят народната съвест и памет са били задушавани още в зародиш, защото още след Освобождението, "Великите сили" заедно с "добронамерените" ни съседи, продължават "врътките" на всякакви интриги, конспирации, инжиниране и фалшифициране на историята на България.

По време на тоталитарния режим и неговата политика на „братски интернационализъм" (всъщност на национален нихилизъм), такива опити на националните родолюбци са били заклеймявани като вреден (за кого?) шовинизъм. Не съм оптимист относно реакцията на същите сили в нашето съвремие, които са станали дори още по-нагли и самоуверени в силата си да манипулират медийно народа ни. Но напълно резонен е въпросът: все пак, няма ли днес необременени от старите догми независими учени-патриоти, и ако има, къде са те? Очевидно, учените, които са в ръководните позиции и поставени като авторитети на нацията, никога нямаше да бъдат допуснати там, където са, ако не изповядваха именно догматичната си "вяра" във вече фалшифицираната версия на българската история. Как биха могли те да намерят и прегърнат Историческата Истина, след като, за да намериш нещо, ти трябва първо да го търсиш, а това не може да случи с учени, които са прегърнали безрезервно наследеното статукво и плуват по течението на общоприетата заблуда.

Защо са „слепи" такива учени да видят, например, пределно ясната тъждественост между тракийския херос и българския конник? Тракийското светилище при Мадарския монумент красноречиво потвърждава приемствеността между поколенията на автохтонното (местно) население в нашата родина и е напълно неуместно, и явно преднамерено тенденциозно да се търси някаква далечна връзка, някъде по иранското плато или далекоизточните степи, след като тук в светата ни земя „от памтивека" този образ е толкова характерен за целия ни етнос, че е останал в паметта на околните народи като знаме (знамение) и символ на нашата духовност? Не се ли отнася същото и за многобройните други припокривания на слънчевите знаци и символи на народа ни отсам и отвъд Дунава (Истрос). Да не говорим за уникалните обичаи, обредната символика и битова архитектура, които още от енеолитните жилища, открити и запазени до днес, са останали непокътнати хилядолетия наред в бита на народа ни, едни и същи сакрални образи и съдържания в делничните и празнични житейски цикли, традиции и фолклор...“ (из предговора към  Тракийските Хроники“)

~:~

Тракийските Хроники- https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-хроники/

Първият трейлър на книга за българската история - http://trakia.org/trailer_TCHR

~:~

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2557 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 12.10.2018 08:57

image
~:~ Който търси истината за корените на българската култура и духовност, трябва да копае надълбоко и да не се ограничава с Wikipedia и популярните учебникарски версии… Това образователно видео, създадено от екипа на „Еклектика“ и насочено най-вече към чужденци, е стъпка към популяризирането на истинската българска история. По-долу представихме и слайдовете от видеото с превод на текстовете на български език за онези, които не знаят добре английски език. ~:~

~:~ източник: http://eklekti.com/VELIKATA-MANIPULACIYA-POPULYARNI-MITOVE-I-ZABLUDI-OTNOSNO-BYLGARSKATA-ISTORIYA/ ~:~

::: https://www.youtube.com/watch?v=vucAOggZHL8 :::
::: https://meriniblog.blogspot.com/2018/03/v-behaviorurldefaultvmlo.html :::

::: „ИЗГРАДЕНИТЕ ОБЩОПРИЕТИ ПРЕДСТАВИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ“ ::: /текстът към слайдовете/ :::

1. „СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1878 ГОДИНА, ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ ‘ВЕЛИКИ СИЛИ’ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА СЪЗДАВАНЕТО НА СИЛНА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА НА БАЛКАНИТЕ. ПРЯКО ПОТВЪРЖДЕНИЕ ЗА ТОВА Е РАЗМЕРЪТ НА НОВОСЪЗДАДЕНОТО КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ, КОЕТО БИЛО ЕДВА ЕДНА ТРЕТА ОТ ЦЯЛАТА ТЕРИТОРИЯ, НАСЕЛЕНА С БЪЛГАРИ.“

2. „ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ИЗПОЛЗВАЛИ ОЩЕ ПО-СИЛНО СРЕДСТВО ОТ ПОЛИТИКАТА – ТЕ СЕ ОПИТАЛИ ДА ФАЛШИФИЦИРАТ НАШАТА ИСТОРИЯ. ЛЕСНО БИЛО ДА СЕ ОКАЖЕ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИСТОРИЧЕСКИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ, ЗАЩОТО ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ БИЛИ УЧИЛИ В РУСИЯ ИЛИ ВИЕНА.“

3. „ТОВА ДАЛО НАЧАЛО НА ТЕОРИИТЕ ЗА СЛАВЯНСКИЯ И ТЮРКСКИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ И ЗА ВНЕЗАПНОТО „ИЗЧЕЗВАНЕ“ НА ТРАКИТЕ ОТ НАШИТЕ ЗЕМИ.

4. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, ТАЗИ ОГРОМНА МАНИПУЛАЦИЯ СЕ ОКАЗАЛА УСПЕШНА.

5. ПРОИЗХОДЪТ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ – НАИСТИНА ЛИ ТРАКИТЕ СА „ИЗЧЕЗНАЛИ“?

6. СЪВРЕМЕННИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ТАЗИ ОБЛАСТ ПОКАЗВАТ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ НЕ СА РАЗЛИЧНИ ОТ ТРАКИТЕ КАТО НАРОДНОСТ И ИМАТ МНОГО МАЛЪК ПРОЦЕНТ АЗИАТСКИ ГЕНИ (ПО-МАЛКО ОТ 1,5 % – ВИЖ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ГЕНЕТИЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА АКАД. АНГЕЛ ГЪЛЪБОВ).

7. „БЪЛГАРИ“ Е ЕДНО ОТ ИМЕНАТА НА НЯКОИ ТРАКИЙСКИ ПЛЕМЕНА, КОИТО СА ОТИШЛИ НА СЕВЕР ОТ РЕКА ДУНАВ И СЛЕД ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД СА СЕ ВЪРНАЛИ ОТНОВО (ПРЕЗ 7 В.СЛ.ХР.).

8. НИЕ СМЕ НАСЛЕДНИЦИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА СТАРА ТРАКИЯ – НЕ САМО ПО МЯСТО, А И ПО ГЕНИ, ТРАДИЦИИ И ДОРИ ЕЗИК.

9. ТРУДНО Е ДА СЕ ПРОСЛЕДИ НАЗАД ОСНОВАВАНЕТО НА НАШАТА ДЪРЖАВА, НО ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО Е СТАНАЛО МНОГО ПРЕДИ 681 Г. – ДАТАТА, КОЯТО ВСЕ ОЩЕ СЕ ПОКАЗВА В УЧЕБНИЦИТЕ.

10. БИЛИ ЛИ СА СТАРИТЕ ТРАКИ „БЕЗПИСМЕНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“? ТРАКИЙСКА ГЛИНЕНА ПЛОЧКА ОТ ГРАДЕШНИЦА, БЪЛГАРИЯ. ::: http://institutet-science.com/obrochna-plochica-gradeshnica/ :::

11. НЕ, ТЕ СА ИМАЛИ СВОЯ ЙЕРОГЛИФНА ПИСМЕНОСТ, СХОДНА С ЕГИПЕТСКАТА, НО МНОГО ПО-СТАРА. ПИСМЕНОСТТА, ОТКРИТА НА ПЛОЧКАТА ОТ ГРАДЕШНИЦА, ПРЕДХОЖДА ПОДОБНИ АРТЕФАКТИ, НАМЕРЕНИ В ЕГИПЕТ, С ПОНЕ 2000 ГОДИНИ (ВИЖ Д-Р СТЕФАН ГАЙД – „ТРАКИЙСКОТО ПИСМО ДЕКОДИРАНО“, ЧАСТ 1 ::: https://books.bogari.bg/produkt/тракийското-писмо-декодирано-i/ :::).

12. А ПРЕВОДЪТ Е:
„(1) О, ТРИЕДИННИ БОЖЕ НА ЗЕМЯТА НА ТРАКИЯ,
(2) ОБРИЧАМ СЕ ИСТИННО ДА ТИ ПРИНАСЯМ ВСИЧКИ ДЪЛЖИМИ ПРИНОСИ, О, ВЕЛИКИ БОЖИЙ СИНЕ,
(3) И САМО ТЕБ (ЩЕ) ХВАЛЯ (И ВЕЛИЧАЯ), О, БОЖЕ МОЙ (ЗАЩОТО СИ) ВЕЛИК!
(4) ТИ, КОЙТО СЕГА СИ В ХРАМА СИ, (МОЛЯ СЕ, ЧУЙ МЕ) ОПАЗИ МЕ И МЕ ИЗБАВИ (ОТ ВСЯКО ЗЛО)!“

13. КОЕТО НИ ВОДИ ДО СЛЕДВАЩИЯ ОСНОВАТЕЛЕН ВЪПРОС:

14. БИЛИ ЛИ СА СТАРИТЕ ТРАКО-БЪЛГАРИ НАИСТИНА „ВАРВАРИ“?

15. ОЧЕВИДНО НЕ СА БИЛИ. ТЕ СА ИМАЛИ МОНОТЕИСТИЧНА РЕЛИГИЯ, А ТЕХЕН БОГ Е БИЛ ДИОНИСУС. ТОВА ИМЕ СЕ СЪСТОИ ОТ „ДИ-ОН“, КОЕТО НА ДРЕВНИЯ ТРАКИЙСКИ/БОХАРСКИ ЕЗИК ОЗНАЧАВА „СЛЪНЦЕ-ДАВАЩ“, И „ИСУС“.

16. ДИОНИСУС = „СЛЪНЦЕ-ДАВАЩИЯТ ИСУС“! (ВИЖ ОТНОВО Д-Р СТЕФАН ГАЙД – „ТРАКИЙСКОТО ПИСМО ДЕКОДИРАНО“ ::: https://books.bogari.bg/ :::)

17. А КАКВО ДА КАЖЕМ ТОГАВА ЗА ТАНГРА – Т.НАР. „БОГ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ“? „ТАНГРА“ ИДВА ОТ „ТУОНХ-РА – НА ДРЕВНОТРАКИЙСКИ „ВЪЗКРЪСНАЛОТО СЛОВО“. ОТНОВО МОЖЕМ ДА РАЗПОЗНАЕМ ЕДНО ОТ ИМЕНАТА НА ХРИСТОС. (ВИЖ КНИГАТА „АРИХ“, ЧАСТ ОТ „ТРАКИЙСКИТЕ ХРОНИКИ“ ::: https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-хроники/ :::)

18. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ, НАЙ-ДРЕВНИТЕ ВЯРВАНИЯ НА ТРАКИТЕ СА БИЛИ МОНОТЕИСТИЧНИ И – КОЕТО Е ПО-ВАЖНО – ТЕ СА ПОЗНАВАЛИ ИМЕТО НА БОГА – „ИСУС“ – МНОГО ПРЕДИ НЕГОВОТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ!

19. НЕ СА ЛИ ПРИЕЛИ БЪЛГАРИТЕ ХРИСТИЯНСТВОТО ПРЕДИ 9 ВЕК?

20. КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД КАКВО ЗНАЕМ ЗА РАННИТЕ ВЯРВАНИЯ НА ТРАКО-БЪЛГАРИТЕ, Е МНОГО МАЛКО ВЕРОЯТНО ТЕ ДА СА ОСТАНАЛИ ЕЗИЧНИЦИ ПОВЕЧЕ ОТ 8 ВЕКА СЛЕД ХРИСТА. ОСВЕН ТОВА ДВАМА ОТ АПОСТОЛИТЕ – СВ. ПАВЕЛ И СВ. АНДРЕЙ – СА ПРОПОВЯДВАЛИ В ТРАКИЙСКИТЕ ЗЕМИ.

20. ФАКТ Е, ЧЕ БАЩАТА НА АСПАРУХ – КУБРАТ – Е БИЛ ХРИСТИЯНИН. ДОРИ НЯКОИ ОТ УЧЕНИТЕ ОТ „СТАРАТА ШКОЛА“ ПРИЗНАВАТ, ЧЕ НЕГОВИЯТ СИН ТЕРВЕЛ ВЕРОЯТНО СЪЩО Е БИЛ ХРИСТИЯНИН. ТОГАВА КАКВО ДА КАЖЕМ ЗА САМИЯ АСПАРУХ?

21. ВСЪЩНОСТ НЯКОИ ИЗТОЧНИЦИ ПОКАЗВАТ, ЧЕ НАСЕЛЕНИЕТО ПО НАШИТЕ ЗЕМИ Е ИМАЛО СВОЯ НЕЗАВИСИМА ЦЪРКВА ОТ 6 ВЕК, ДАДЕНА ОТ ИМПЕРАТОР ЮСТИНИАН ВЕЛИКИ. (ВИЖ ТРУДОВЕТЕ НА ПРОФ. АСЕН ЧИЛИНГИРОВ)

22. ИСТИНАТА Е, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ПРИЕЛИ ХРИСТИЯНСТВОТО МНОГО ПРЕДИ Т.НАР. „ПОКРЪСТВАНЕ“ НА ЦАР БОРИС, СТАНАЛО ПРЕЗ 9 ВЕК. ТОВА ПОКРЪСТВАНЕ Е БИЛО ПРОСТО ПОЛИТИЧЕСКИ МОТИВИРАНА РЕЛИГИОЗНА РЕФОРМА, ПОСТАВИЛА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПОД ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ГРЪЦКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.

23. ИЗЛИЗАНЕТО НА ИСТИНАТА ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ НАЯВЕ НЕ Е ЛЕСЕН ПРОЦЕС…

24. ЕСТЕСТВЕНО Е, ЧЕ НАЙ-ВИДНИТЕ БОРЦИ СРЕЩУ ГОРЕСПОМЕНАТИТЕ МИТОВЕ НЕ СА (ИЛИ НЕ СА БИЛИ) ДОБРЕ ПРИЕТИ В БЪЛГАРСКИТЕ НАУЧНИ СРЕДИ НА „СТАРАТА ШКОЛА“. Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ И ПРОФ. АСЕН ЧИЛИНГИРОВ СА ЖИВЕЛИ В РАЗЛИЧНИ ВРЕМЕВИ ПЕРИОДИ, НО И ДВАМАТА Е ТРЯБВАЛО ДА ПЛАТЯТ ЦЕНАТА ЗА ТОВА, ЧЕ НЕ СА ПОДКРЕПЯЛИ ОБЩОПРИЕТИТЕ ТЕОРИИ, КАТО НЕ СА МОГЛИ ДА РАБОТЯТ В БЪЛГАРИЯ.

25. Д-Р СТЕФАН ГАЙД – ТОЗИ, КОЙТО РАЗЧЕТЕ ТРАКИЙСКОТО ПИСМО И НАПИСА 4 ТОМА С ПРИМЕРИ ОТ НЯКОЛКО ПЛОЧКИ И АРТЕФАКТА, БЕШЕ ПОДЛОЖЕН НА НЕЧИСТА КАМПАНИЯ СЛЕД ВРЪЩАНЕТО СИ ОТ САЩ. НЕГОВОТО РАЗКРИТИЕ ЗА ДУХОВНАТА КУЛТУРА И ПРАКТИКИ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКО-БЪЛГАРИ ПРЕДИЗВИКА ГНЕВНА РЕАКЦИЯ ОТ „ПАЗИТЕЛИТЕ НА СТАТУКВОТО“ – ОНЕЗИ, КОИТО СА ИЗРАСНАЛИ В ДУХА НА КОМУНИЗМА И АТЕИЗМА.

26. Д-Р ГАЙД ПЛАТИ С ЖИВОТА СИ ЗА СВОЯ ИЗБОР ДА РАБОТИ ЗА БЪЛГАРИЯ В БЪЛГАРИЯ … ТОЙ УМРЯ ВНЕЗАПНО ПРИ НЕЯСНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.

27. …И ВСЕ ПАК – ИСТИНАТА СЕ РАЗКРИВА!

28. ПРЕЗ 2010 Г. БЕШЕ ИЗДАДЕН СБОРНИК ОТ СТАРИ ДОКУМЕНТИ (ОТ Д-Р ГАЙД И НЕГОВИЯ БРАТ) ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ – „ТРАКИЙСКИТЕ ХРОНИКИ“ (::: https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-хроники/ :::). ТОВА Е ЕДИНСТВЕН ПО РОДА СИ ИЗТОЧНИК НА СУРОВА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДРЕВНАТА НИ ИСТОРИЯ И НЕ Е НАПИСАН ОТ ЧУЖДЕНЦИ КАТО ПОВЕЧЕТО ИЗПОЛЗВАНИ ПРЕДИ ТОВА ИЗТОЧНИЦИ ОТ ТОЗИ ПЕРИОД. КНИГАТА НАПЪЛНО РАЗВЕНЧАВА ГОРЕСПОМЕНАТИТЕ МИТОВЕ И ХВЪРЛЯ НОВА СВЕТЛИНА ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ.

29. СЛЕД Д-Р ГАЙД, БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА НЕ МОЖЕШЕ ДА ОСТАНЕ НЕПРОМЕНЕНА … И НЕ ОСТАНА. ДОРИ НЯКОИ ОТ НЕГОВИТЕ ПРОТИВНИЦИ ЗАПОЧНАХА ОФИЦИАЛНО ДА ПРИЗНАВАТ, ЧЕ ТРАКИТЕ СА ИМАЛИ СВОЯ ВЕЛИКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И ПИСМЕНОСТ (ВИЖ КАЛИН ПОРОЖАНОВ – „ТРАКИЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ В НАЧАЛАТА НА ДВА КОНТИНЕНТА И ПО КРАЙБРЕЖИЯТА НА ТРИ МОРЕТА“).

30. ИНТЕРЕСЪТ КЪМ НАШЕТО ИСТОРИЧЕСКО И – КОЕТО Е ПО-ВАЖНО – ДУХОВНО НАСЛЕДСТВО БЪРЗО СЕ ЗАСИЛВА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ И ДАНО ТОВА ДА НИ ПОМОГНЕ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ДА СИ ОТГОВОРИМ НА ВЪПРОСА КОИ СМЕ ВСЪЩНОСТ. ::: http://institutet-science.com/category/otkritia/ :::
 

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2667 Коментари: 1 Гласове: 5
Последна промяна: 26.09.2018 20:21
image

~:~ След Съединението през 1885 г. България се развива с темпове, удивили тогавашна Европа. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Затова от година на година става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя. При това тази зависимост далеч не се изчерпва само със скромния годишен данък от 1 млн лева.

Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съедиението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Всъщност най-засегнатата в случая страна - Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници.

Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Отхвърлен е режимът на капитулациите, и така рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за цялостното развитие на страната. ~:~

::: Следва текстът на манифеста за независимост, прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 година в гр. Велико Търново.

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване. На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано: ФЕРДИНАНД I :::

::: източник: „Извори за Българската История“, съст. Пенка Костадинова, Милен Куманов, „Отечество“, София, 1994 година :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 298 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.09.2018 18:07
image

~:~ „Матрицата е система, Нео. Тази система е твой враг. Какво виждаш когато си вътре? Бизнесмени, учители, адвокати, работници. Ние се опитваме да спасим истинския разум на хората. Но докато го правим, тези хора са още част от тази система и това ги прави наши врагове. Трябва да разбереш, че повечето от тези хора не са готови да бъдат събудени. И много от тях са толкова свикнали, толкова безнадеждно зависими от системата, че ще се борят да я защитят.“ („Матрицата“ 1999) ~:~

::: Думата „матрица“ е много добър избор за названието на измамната реалност в едноименния филм от 1999 година. Тя е създадена от машини, защото човечеството е трябвало да бъде „умиротворено“ (според тях), но на практика се превръща в основно средство за подчиняване на хората чрез тотално обсебване на техните желания, ум и воля.

В Oxford English Dictionary първоначалното значение на думата „матрица“ е в смисъла на „утроба“. Според Merriam-Webster Dictionary в древен Рим с нея е било назовавано женското животно, отглеждано за разплод, или растението (наричано понякога „родителско растение“ или „майчина растителност“), чиито семена се използват за производство на други растения.

Днес думата „матрица“ има много други производни значения. Например математиците я използват за правоъгълна организация на числа или символи, които служат за извършване на различни изчисления, а геолозите – за почвата или скалата, в която са намерени вкаменелости, оприличавани на бебе в утроба.

По-интересното е, че думата „mater“ от латински (както и
„mātṛ“ на санскрит, „mother“ на английски или „Mutter“ на немски) означава майка и връзката с „matrix“ в смисъла на „утроба“ е очевиден. Но знаехте ли, че д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайд разчетоха в плочката от Караново дума, която е много близка до думата „матрица“ – „маат“, една от трако-българските думи, използвани в Египет за обозначаване на посвещението на фараона като цар-жрец, а овеществяването на тази мистерия е било посредством статуетка на Истината (Маат), която е била поставяна в тронната зала, за да царува заедно с фараона („Тракийското Писмо Декодирано", 2006г.)?

Знаехте ли, че „маат“ е древен принцип, който трако-египетските мистерии дефинират като „Духовната Реалност зад всяко нещо“ и който е залегнал в орфическото учение на тракиеца Питагор (
Аристарх и Теопомп, както и Аристоксен в своята книга „Животът на Питагор“, твърдят, че Питагор произхождал от града Тир на Трако-Финикииците, което е в съгласие с преобладаващото мнение, че Питагор бил с варварски („вугарски“, „български“ – бел. ред.) произход. (Strom. I 62, 2-3)?

Затова и в Питагорейската школа думата „маа-ти-маат-ик“ означава „виждащ-Маат-човек“, което е в унисон с известното разделение на всички търсещи познание и мъдрост на математици („посветени“, „знаещи“) и акузматици („слушатели“, „начинаещи“ от „акус-Маат-ик“, т.е. „чуващ-Маат-човек“).

Акад. Цветан Гайд допълнително проучи
термина „ге-маат-рейа“, който означава буквално „земното-виждане-на Рейа“ или „земното проявление на Божия Дух“ (вж. „Тракийският Оризъм за напреднали“, 2007г.). По този начин принципите на „Гематрията" на Питагор, с помощта на които той и учениците му твърдят, че е възможен който и да е акт на сътворение, стават първата наука за това как духовното (вътрешното в съзнанието) може да се материализира (сътвори, въплъти) в земното (материалното) чрез силата на СЛОВОТО! ::: https://books.bogari.bg/produkt/тракийският-орфизъм-i-за-напреднали/ :::

Във филма матрицата е „утроба“ в смисъл на онзи виртуален свят, в който хората са включени, докато телата им са използвани за енергия. А героят, който помага на Нео да проумее, че Матрицата не е истинската реалност, е Морфей, който манипулира Матрицата и предлага „Маат“ (т.е. обяснението за духовната реалност зад видимия свят), за да „събужда“ хора от съня им във виртуалната „утроба“.

Не е ли тогава възможно да разширим значението зад филма „Матрицата“ от разбирането, че матрицата е илюзия, създадена, за да скрие истината за света, до разбирането, че проглеждането за истината става постепенно, поетапно, подобно на съзряването на плод в една „утроба“ („матрица“)? Проглеждане, което е невъзможно без наличието на „трасформирани“ („пробудени“) хора и без съдействието на „родителско растение“, което дава семена? Това не е далеч от истината, още повече, че всяка матрица на илюзиите може да бъде създадена единствено като копие на истинска „утроба“ - имитация без самостоен живот, която паратизира, обсебвайки чужди животи. Подобно на това мнозина днес погрешно виждат във външната форма на християнската религия само една „религиозна матрица“, защото не са прогледнали за истинската „утроба“ зад нея.

Нео, героят, който търси истината за Матрицата, усеща, че тя притежава контрол над живота му, и затова търси митичния Морфей, който знае истината и може да му я обясни.

Според някои Нео е анаграма на „Единствения“ (от англ. „The One“, т.е. „Избраният“), който ще спаси хората от Матрицата. Според нас обаче той е „нов“ герой (от старогр. „нов“, „обновен“, „променен“, „преобразуван“), в смисъла на новия, трансформиран човек, който е бил научен на истината за Матрицата и се бори не за нея, а срещу нея.

Що се отнася до другия главен персонаж, Морфей, той е известен от книгата „Метаморфози“ на древногръцкия поет Овидий като бог на сънищата, а името му се превежда от гръцки като „създател на форми“. Не случайно! Духовната реалност на света е познаваема единствено чрез „(нови) форми“, създадени от „събудени“ личности. Чрез тях истината за нашето минало, бит и култура стават видими за онези, които не са безнадеждно свикнали с нереалните (виртуални) „истини“ на системата.

Тези „(нови) форми“ може и да не отговарят на нагласата на масовата (комерсиална) наука и знание, но са „пространства“ за връзка с „нова (но същевременно и много древна) концепция и теоретична постановка в науката, която изучава Цялостното Явление, наречено Човек, в многобройните му сложни мулти-дименсионални (много-измерни), взаимно обусловени и преливащи се едно в друго (трансцедиращи) проявления, които определят както моментно-персоналното, така и биографично-историчното развитие на всяка личност поотделно и на цялото човечество като общност от личности.“ („За Трансцедентния Анализ като Практически Метод на Трансцедентната Наука“, Институт по трансцендентна наука)

Когато си мислим за Нео и Морфей в смисъла на изказаното дотук, неизбежно правим аналози с откритията на двамата братя – лингвистът и експертът по криптография д-р Стефан Гайд, създател на Института по трансцендентна наука (http://institutet-science.com/) и съосновател на Академия Орфика (https://academiaorphica.org/) заедно с акад. Цветан Гайд.

Техните изследвания са най-вече в областта на тракийската наука и тракийското изкуство, а целта на техните занимания – синхронизирането на физическата и духовната реалност.

Може би най-голямото им откритие е декодирането на тракийското писмо. То започва с изследване на тракийска плочка, съхраняваща се в Британския музей. Това е плочка на цар Тцер, върху която се наблюдава тракийското „Т“, идентично и със същата буква от кирилицата. Този йероглиф означава „Тракия – земя на Божествените Слова“.

Същият йероглиф е открит и върху тракийски съдове на възраст 7 хиляди години в гробницата в Свещари и в храма в Старосел. Писмени източници като „Тракийските послания” и „Тракийските хроники” говорят за това, че траките са имали невероятно високо развити абстрактни философски виждания и религия, която е дала началото на по-късните храмови служения.

Затова решихме да припомним съвсем накратко някои от най-впечатляващите резултати от тяхната работа, чиито „формирования“ в световната наука и култура могат пряко да освободят разума на хората, за да осмислят времето и пространството, в което живеят. :::

„... Всички други библии твърдят, че Бог създал света от нищото, а според тракийската библия Бог е създал света от Самия Себе Си като е самотрансформирал Своето естество, нещо съвсем типично за орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен, с три лица, еманиращи по различен начин. По-късно тази доктрина се въвежда от един тракийски папа и в Рим, навлиза и в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви!

В евангелието на Св. Йоан от Бохарската Библия „Бесика" се казва: „И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството, което преведено в гръцката библия означава „видях разкрит храма на скинията на свидетелството“. На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна“, а в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за завет на Орфей: „И разкри се Божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус, и силен град.“ Във всички други преводи на библията обаче вместо Орфей, се появява думата храм...

В Бохарската библия се говори освен за Орфей и за траките. Но тъй като думата „тирак“ /тирук/ може да се преведе и като „всички твои“, в гръцката библия е преведена умишлено тъкмо така. А пък египтолозите превеждат думата „трак“ като „сияен“.

Според д-р Стефан Гайд един ден, когато се издаде библия „Бесика” на основата на нейните компилирани преписи, пазени в Лондонската библиотека, всеки ще може да види оригинала на днешната Библия, в който се съдържа думата България. И библия „Бесика“ ще ни доведе до още по-големи откровения свише, между които и до разкриване тайната на Сътворението. Защото единствено на тракийски език се разкрива Божественият начин на сътворение на Вселената като еманация на Бога-Слово, като низходяща трансформация на Речта от Божествения й Извор – Личността на Бога-Син. Но и тогава, твърди Гайд, тайната на Божествената „технология“, закодирана от Свети Апостол Йоан в началните строфи на неговото Евангелие („В началото бе Словото и Словото бе у Бога“), ще бъде разбрана само от посветените в Божественото учение.

Ще бъде преоткрита истината за нашата родина – свещена земя, заченала и родила Първото Слово и Писменост, и съхранила в своята литературна традиция Тайните на мирозданието. Но преди това и човекът, преминавайки през много изпитания и страдания, ще разбере, че не е този, който е, а който още не е – което е „пробуждане“ за нужната промяна (трансформация).

За целта д-р Стефан Гайд осъществи съкровената си мечта да направи достъпен Света на Безсмъртното трако-българско знание не само за себе си, но и за целия свят. Той пресъздаде изгубеното, като даде плът на своята мечта, виждаща се и отвън, и отвътре… Чрез нея съкровените измерения на духовната ни Родина – светата утроба на българските автохтонни корени, извиращи от най-дълбоката древност, завинаги ще се помнят като Първолюлката на най-древната човешка цивилизация и култура, оплодила народите с Безсмъртното знание. Защото днес това знание е дотолкова преиначено, че приспива нашето самочувствие и нашата национална гордост.

Важното е, че когато си открил Любовта, Която търси да даде, както е записано в първия апокриф на „Тракийските хроники“, не си живял напразно… А тъй като Тя е вечна, винаги ще има и кой да дава…“ ::: по материали от „Тракийската Библия „Бесика“ ще ни разкрие Тайната На Сътворението“, източник: http://psihobg.com/?p=4336“ :::

 ::: на снимката: Детайл от главата на бронзова глава на Севт III, от могилата „Голяма косматка“ край гр. Шипка, 5 в. пр. Хр. (част от експозицията, излагана в Лувъра) :::

 ::: вижте всичките книги на Института по трансцендентна наука (http://institutet-science.com/) на (https://books.bogari.bg/shop/) :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2216 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.09.2018 13:28
image

~:~ На 16 юли 2008 г. извеcтният (и за жалоcт pано напycнал ни) изcледовател д-p Стефан Гайд обявява пpед БТА, че е откpита дpевната тpaкийcка Библия Беcика. Освен че разчита древните тракийски текстове обаче, д-р Гайд посочва и аргументи за автентичността на откритието си, дадени още през 1860 г. от Георги Раковски, изследовател на българската древност, който пише от Белград следното:

"Открих важно съкровище за българската стара писменост, книга отпреди християнства еще!... Чрез нея се опровергават сички учени, които са мъдрували досега за кирилица и глаголица... Сега сички мои догатки за стара ни писменост,... овеществяват се тържествено!"... (Раковски до Николай Мирончов Тошков, Одеса, 1 май, 1860 г.) ~:~

::: Има очевидно пълно припокриване на казаното от двамата достойни българи Раковски и д-р Стефан Гайд.... Според Гайд азбуката на Библия Бесика не е нито кирилска, нито гръцка... Според Раковски откритата пергаментна книга е на наша стара писменост, която обаче не е нито кирилица, нито глаголица...

Раковски е човек с усет към различните писмености, но не можем да искаме от него с първо виждане да разбере, че е попаднал на исторически извор, написан на тракийски език и с тракийска азбука... Все пак Раковски не е д-р Гайд.

Св. Йоан Златоуст в проповед от 399 г. пише ясно, че както всички народи, така и траките са превели на своя език Светото Писание, а в актовете на Константинополския събор от 536 г. е посочено, че езикът на бесите е измежду езиците, на които се чете Св. Писание...

Тракологът проф. Александър Фол пише в История на българските земи в древността (1981 г.) следното: ... Във вътрешните дялове на Южните Родопи се намират сатрите, известни още от VI в. пр.н.е. с независимия си дух и с най-прочутия си род този на бесите. Бесите са царско-жречески род, който поддържал знаменитото светилище на Дионис в Родопите.... След Херодот етнонима на бесите започва да се налага... и по-късно се превръща в сборен етноним за всички траки...

След III век етнонимът „Беси става тъждествен с народностното име „Траки и очевидно в богослужението в тракийския епископски център на старото тракийско Кабиле край Ямбол (където са намерени 8-те пергаментни листа, пренесени във Влашко, и открити от Раковски по време на неговото пътуване от Браила до Белград през януари-февруари 1860 година) е използван тракийският превод на Библията... наричан „Библия Бесика....

::: по статията Раковски открива следа от тракийския превод на Библията на Хараламби Баев, в. „168 часа“ от 01.08.2016 г., източник: http://www.168chasa.bg/Article/5679441 :::

 ::: Д-р Стефан Гайд: „За наша радост и удивление до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет, което позволява да се направи един доста подробен езиков анализ на този диалект, тъй като езикът на различните книги на Библията е уникален с това, че за разлика от други документи (напр. философски или научни трактати), тя представя изключително пълноценно и детайлно именно живия говорим език от времето, в което всяка от тези книги е писана или превеждана. Множество такива древни ръкописи на Бохарския диалект, между които почти всички книги на Новия и Стария Завет на Библията на Бохарски и Славянски, се съхраняват и до днес в манастира Св. Екатерина, издигнат в подножието на Синайската Планина в Египет, като някои постройки на този манастир датират от около 330 г. след рождението на Христа. След Ватиканската Библиотека, библиотеката на Св. Екатерина е втора по важност и големина по отношение на древните свещени текстове и съдържа над 3000 ръкописа.

За мен е чест да представя пред своите читатели някои цитати именно от Новия Завет на Бохарската Библия и по-точно някои от най-известните строфи на Св. Евангелие според Св. Ап. Йоан, за да може да се докосне всеки един до красотата на този уникален език и родствената му близост до някои производни диалекти в българския език (богарски език – езика на Бога).

image
В заключение можем да кажем очевидното, че докато останалите преводачи се колебаят между „Словото“ (в по-общ и абстрактен смисъл) или „Изговореното Слово“ („Речта“), една единствена версия на Св. Евангелие от Йоан държи на своето, а именно, че в началото не е било кое да е друго „слово“, но „Писаното Слово“ („Писанието“ – „Писажи“) и това е Бохарската Библия! Защо точно Писаното Слово на Бога? Разгадаването на този мистичен „ребус“ е невъзможно без помощта на оригинални орфически текстове, които да ни изяснят Тайната на Божественото Слово. Във Второто Съборно Послание на Божия Слуга Михаил от Сборника „Тракийските Послания“ четем: „Словото, което Бог е говорил и говори, е Речта на Сътворението и вечността. Неговите Език и Писменост са Невидимите Сили, излезли от Дъха на Устата Му като Видими Образи сътворени от Ръката Му. Негов подпис е цялото създание…“ гл.2: 47, 48); „Така всяка Жива Буква от Азбуката на Живота е част от Този, Който е и Алфа и Омега.“ (гл.3: 32); „И всички невидими, от които произлизат всички видими, заедно изпълват Книгата на Живота, чиито букви, думи и изречения са едновременно Дела Господни и Негови Служители, които като нетленна дреха крият Неговото Същество.“ (из „Второ Съборно Послание на Божия Слуга Михаил, гл. 3, с. 33“ от „Тракийските послания“ на https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-послания/ ) ::: Д-р Стефан Гайд :::

:::
виж цялото кратко изложение Откритата Библия на Прорицателите“ на Д-р Стефан Гайд за откритата Билбия Бесика на източник: http://institutet-science.com/biblia-bessika-otkrita/ или пълното изследване в книгата Тракийското Писмо Декодирано – IV - Тракийската Библия Бесика – Разкрита на https://books.bogari.bg/produkt/тракийското-писмо-декодирано-iv/ :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 4449 Коментари: 1 Гласове: 8
Последна промяна: 15.09.2018 22:55
image

~:~ „Гърците вероятно са се объркали, че траките са мрачни номадски народи... Те образуват мрежа от очевидно свързани култури,  разпространили се по цялата територия на Европа и Азия. Те носели със себе си отличително и значимо изкуство, което може да е допринесло за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай... Как сме могли да пренебрегваме очевидното толкова дълго... дали поради естествената склонност на учените да правят изследвания единствено по предмета, който специализират, докато артефактите от тракийското изкуство са разпръснати сред тези от други култури и датират от различни епохи... Преди да имаме отговорите, вероятно трябва да разкопаем могилите, които красят пейзажа от Балканите до Монголия, където най-вероятно ни очакват редица грандиозни изненади. Очаква ни също много ровене в архивите и нищо чудно Херодот да застане редом до авторите на Илиадата и на Библията..." (Розан Клас, „Ню Йорк Таймс“, 1977 година) ~:~

 

::: Уменията на древните траки смайват въпреки малкото сведения, които имаме в аналите на официалната историческа наука. И ако някой днес твърди, че техните знания най-вероятно са включвали троична система за изчисляване, познания по химия, физика, астрономия или познаване на числата на Фибоначи, скептиците ще надигнат глас на несъгласие. 

Затова и беше разбираемо, че всички български учени надигнаха вой през далечната 2006 година, когато д-р Стефан Гайд обяви сензационно декодирането на тракийското писмо. Съпротивата за приемането беше голяма по ред причини, а и да не забравяме, че това си беше откритие, достойно за Нобелова награда. 

И въпреки че резултатите яростно се оспорват все още от някои среди, учени и сътрудници от екипа на Института по Т-Наука транскрибираха и преведоха множество артефакти от Градешница, Караново и Тартария, датирани около 5000 г. пр.н.ера по начина, по който се превежда йероглифното писмо от Старото царство в Египет (от около 3000–2000 пр.н.ера). Валидността на безпрецедентните резултати беше напълно потвърдена от факта, че преводът отразяваше ясно идейно съдържание на един и същ език, който очевидно е бил говорим в широк географски регион, включващ Тракия, Анатолия и Северен Египет и който е останал сравнително непроменен през хилядолетията до днес в литургичните практики на Коптската и Тракийската православна църква.  

Откритията на Д-р Стефан Гайд запълват вече цели пет тома от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“. Успоредно с тях Институтът по Т-Наука публикува на български език и редица древни документи, с които „хипотезите“ за тракийската култура като първична по отношение на редица други антични култури – в това число и гръцката – отдавна вече са научни тези, нуждаещи се от още анализ и проучване – нещо, към което и самият откривател призова в края на изложението си на пресконференцията през 2006 година:Призовавам всички български учени към анализ на тези факти, защото аз не претендирам, че това е последната дума“. Според д-р Стефан Гайд, ако учените използват неговата методика, и други тракийски артефакти ще бъдат разгадани. 

Вместо това, някои български учени се почувстваха обидени, че д-р Гайд е обявил публично, че никой досега не се е опитал да разчете написаното на споменатите вече плочки, тъй като в миналото се е  работило по този въпрос. Освен скептицизма и съпротивата си обаче, тези учени и досега не са поднесли никакви нови – и различни от тезите на д-р Гайд – разработки по темата.  

Статията, която ви предлагаме в превод тук, е от далечната 1977 година – и съвсем недвусмислено изказва предположения, които д-р Гайд доказа чрез своите преводи на знаците върху плочките от Караново и Градешница. В нея будни умове като Розан Клас още преди десетилетия обявиха пред света: Голяма част от доказателствата са били под носа ни години наред, разпръснати и скрити под други имена чрез постоянните колекции на познати музеи... Всеки, който има вкус към подобно изкуство, ще получи просветление.“  

Това просветление очевидно липсваше – и липсва и днес – в някои среди на „обидените“ български учени, които ще бъдат запомнени единствено с научния си скептицизъм. Не можем да твърдим, че това са тракийски плочки, въпреки че са намерени на територията на Тракия“, доц. Сергей Игнатов във връзка с пресконференцията на БТА за откритието на д-р Гайд.

Просветените учени и сътрудници от екипа на Института по Т-Наука обаче продължиха работата си, тъй като значителна част от артефактите от неолитния период съдържаха и други не-пиктографски знаци успоредно с тракийските пиктограми. Проучванията на тези не-пиктографски знаци намериха своето продължение в „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните“. (https://books.bogari.bg/produkt/тракийското-писмо-декодирано-v/)

Вижте кратката, но съдържателна по темата за тракийското наследство по българските земи статия на Розан Клас в „Ню Йорк Таймс“ от 26 юни, 1977 година.

"Тракийските следи към нашето варварско наследство"  

„Ню Йорк Таймс“, 26 юни, 1977г., Розан Клас (Rosanne Klass)

::: (автор: Розан Клас (1929-2015), писател и защитник на човешките права, предупредила света за съветската агресия в Афганистан през 80-те години на 20-ти век.) :::
 
image

Гърците определят траките като всички онези мрачни номадски народи, които скитали през тъмните векове из Азия и Европа, отвъд кръга на светлината, която е класическата цивилизация. Наричали ги варвари и почти три хиляди години ние им вярвахме. Но преди по-малко от десет години („след 1967 година“, бел. ред.) започнахме да подозираме, че гърците вероятно са се объркали.  

Зашеметяващата експозиция на тракийското изкуство от България, изложено в Музея на изкуството „Метрополитън“ преди две седмици, представлява още една брънка от веригата открития, която може да се окаже също толкова вълнуваща, колкото откриването на Минойската цивилизация преди близо век. 

Траките са били варварски народи, наричани още Скити, Парти, Готи, Келти, Сармати и десетки други трудно произносими имена, които се открояват на страниците в книгите по древна и средновековна история – войска от яздещи конници, ожесточено нахлуващи и покоряващи цивилизациите на Европа и Азия от Ирландия до Сибир, от Скандинавия до Адриатика и Индийския океан в продължение на 2000 години. 

Това, което откриваме за наша изненада, е, че от 1 хил. пр.н.е., ако не и по-рано, тези скитащи се народи образуват мрежа от очевидно свързани култури,  разпространили се по цялата територия на Европа и Азия. Те носели със себе си отличително и значимо изкуство, което може да е допринесло за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай. Досега винаги се е предполагало, че това изкуство е произлязло от тези високо развити култури, но никога не се е допускало, че самите те са имали влияние върху тях. Прозренията, до които води не само последната изложба в Музея на изкуството „Метрополитън“, но и изложби на други места, могат в крайна сметка да ни принудят да променим много от нашите идеи за развитието на западното и ориенталското изкуство. 

За американската общественост първото прозрение дойде по време на брилянтното новаторско шоу „Изкуството на животинския стил“ преди седем години („Animal Style Art“ е термин за вид декоративен стил, възникнал независимо на множество места, чиито модели се състоят от изграждане на условни образи – зверове, човешки фигури и птици), което отвори очите ни към художествения речник на варварите... Когато древното келтско изкуство от Ирландия пристигне тази есен, можем да очакваме още прозрения... 

И така, когато най-накрая открихме съществуването на това изкуство, много е трудно да се проумее как сме могли да пренебрегваме очевидното толкова дълго. Някой ще каже, че причината е естествената склонност на учените да правят изследвания единствено по предмета, който специализират, а артефактите от тракийското изкуство са разпръснати сред тези от други култури и датират от различни епохи. В научните среди не е осъдително ако някой изследовател на Династията Хан например (втората императорска династия на Китай, управлявала от 206 г. пр.н.е. до 220 г. сл.н.е.) пренебрегва откритите фибули на викинги в работата си (фибулата е метален предмет, вид катарама, за закопчаване и украса на облеклото, употребяван повсеместно от бронзовата епоха до ранното средновековие). Освен това някои от ключовите открития са били в непознати места като България или Монголия, а други са все още в земята и, разбира се, преценката на техните цивилизовани съвременници, гърците, е, че не си заслужават да бъдат изравяни и изследвани. 

Днес учените пътуват по цял свят и събират артефакти от всяко място в големите центрове като Ню Йорк, където най-сетне можем да ги видим всичките на едно място – и те започват да събират парченцата и да забелязват истината. Въпреки това е лесно да има недоглеждане, защото ослепителните златни и сребърни съдове в тракийското изложение са толкова красиви, че биха изкушили всеки да пренебрегне лесно дузината малки, ненатрапчиви бронзови артефакти с ключови мотиви – елен със сгънати крака, атакуван от хищници и други подобни.  

Човек обаче не трябва да чака някакво специално изложение, защото голяма част от доказателствата са били под носа ни години наред, разпръснати и скрити под други имена в постоянните колекции на познати музеи. В Музея на изкуството „Метрополитън“ например един просветен посетител може да забележи елементи на така нареченото тракийско „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) в експозициите на древните китайци, народите от Близкия изток, гърците, византийците, както и тези на Средновековието. Например експозиция обозначена като „Гало-римска и келтска“ в коридора на основния етаж съдържа няколко ломбардни и готически предмети, които са очевидно свързани по своята същност с някои от тракийските изработки на горния етаж. Всеки, който има вкус към подобни проучвания, може да намери доста доказателства по темата сред музейните експонати.

Независимо дали го наричаме „степно изкуство“ (Steppe Art) обаче, „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) или „варварско изкуство“, каквото е то за гърците, има цяла вселена от изкуство, истината за която очаква да бъде разкрита. Какво ще научим, все още предстои да разберем от нечии догадки. Те може да са на лингвисти, а може и да са на антрополози – но знаем, че залогът е разкриването на истинския произход на народите, които наричаме индоевропейци, и нищо чудно пътеката да ни отведе до най-ранните зори на човешката цивилизация. А това ще стане щом открием смисъла на техните творения.

Преди да имаме отговори вероятно трябва да разкопаем могилите, които красят пейзажа от Балканите до Монголия, където най-вероятно ни очакват редица грандиозни изненади. Очаква ни също много ровене в архивите и нищо чудно Херодот да застане редом до авторите на Илиадата и на Библията.


::: Тази статия е била отпечатана в изданието от 26 юни 1977 година на страница 71 на „Ню Йорк Таймс“ с оригиналното заглавие „Тракийските следи към нашето ‘варварско’ наследство“ („Thracian Clues To Our `Barbarian’ Heritage“) :::


::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5394 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 03.09.2018 13:06
image
          За връзката между България и Русия
И за производните на Първо-говора езици, които Бог размесил поради богоборчеството на човеците


::: През всичкото изтекло време от началото на научните публикации на Д-р Стефан Гайд и Института по Т-Наука от 2006 година насам, откритията за нашето минало съвсем целенасочено  и умишлено се изолират и подменят. С излизането на български език на произведението на руския филолог акад. Дмитрий Лихачов, решихме да приложим кратка ретроспекция на някои от изводите от разчетените древни текстове и изразеното в книгата „Руската Култура“ идейно послание за „езикът (старобългарският език, "захранил" руските култура и език), на който руският народ е доверявал най-възвишените мисли, на който се е молил и на който е писал тържествени слова; висшият слой на руския език, ‘полюсът на духовността’, обогатил извънредно руския език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите.“ (Акад. Дмитрий Лихачов) :::

::: „Ако думите и писанията са обиталища на Диханието Божие, какви са последствията за тези, които разрушават и оскверняват Божието светилище? „Който разрушава Божия храм, сам той ще бъде разрушен”, казва пророкът. Който нарушава Закона на Речта, Тя него ще разруши. Всеки поема върху себе си последствията за всичко, което говори или пише... Божият дар на словото е и изпитание – как ще постъпим с него и как ще го употребим. Затова е писано: „…за всяка празна дума човеците ще отговарят…“. ТОВА Е БОЖЕСТВЕНИЯТ ЗАКОН НА СЛОВОТО, КОЙТО СЪДИ И ЩЕ СЪДИ ВСЕКИ. Защото Словото е Меч, който разделя, огън, който може и да пояжда, потоп от Води, които могат да удавят…

Езикът и Писмеността могат да бъдат обиталище и носители на любов, живот, истина, съпричастност и солидарност, изразители на най-светлите чувства, на най-великите импулси, откровения и мъдрост, на най-съкровените преживявания. Но за съжаление, освен да изцеляват, думите могат да бъдат инструмент на паразитиращите върху живота ни сили на тъмнината. Могат да убиват, осакатяват, да заблуждават и ограбват като „еничари“, обърнати срещу собствените им родители, срещу собствения си народ. Такива изречения на омразата са първопричина за битовите престъпления, заливащи страната ни, „кинжали“ на невидими демонични убийци, думи, напоени със смъртоносната отрова на зли помисли и стихийни емоции.

Рекламният бизнес, политическата демагогия, надхитрянето между половете и други всякакви видове „дрога“ за душата и нейното бягство в световете на безплодните илюзии са все от „изкуството“ на измамната манипулация, станало доходоносен бизнес за търговците на души. Образите на насилие, поквара и пошлост, които ни заливат, несъзнателно стават „тухли“ от затвора на същинското ни „аз“. Какви са изображенията, които съграждат вътрешното пространство, което обитават ума и чувствата ни – свещени като храм за вътрешния ни човек, или демонични като бесовски обиталища, които ни обсебват? Всеки трябва да се замисли в какъв „филм“ живее, кои са неговите невидими сценаристи и режисьори, какво подсъзнателно управлява живота му.“ (из „Изречения на омразата или Думи на Живот. ‘Ноевият’ ковчег на Словото в информационния потоп“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Чудно ли е, че Господарят на Силите за целта е подбудил водачите на така наречените „Велики сили“, за да изпълнят Неговата Воля, внушавайки им горделиви завоевателни стремежи и интереси?

Да, като Негов инструмент, руските войски, заедно с Българското опълчение и други доброволци от съседите ни, изпълняват на земята Замисъла Му, проливайки кръв – както своя, така и на враговете си. Но в крайна сметка те осъществяват НЕ своите си кроежи и замисли, но Божия План и Намерение, така че ако свободата ни е дар, тя е Дар от Горе – Дар от Бога, който е бдял и бди над избрания ни род и народ, за да го върне в пътя на Неговата мисия към народитe. Така че нашата благодарност дължим преди всичко на Него, Сърцеведеца, Който управлява И тези с НЕ до там чисти мотиви, за да постигне целите СИ.

А освен това ще попитам – много ли е, ако тези които са посяли духовното спасение, пожънат физическото избавление? Не дължи ли руския народ на нашите предци (а по този начин и на нас потомците) своята духовна култура и цивилизация? (из „Кой освободи България от робството…и ролята на „великите сили“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Църковнославянският език (старобългарският), пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало.

България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите.

Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова.
Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно.

После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата поезия, трябва да пазим нейния език и „високите ценности!“

(из „Руската Култура“, бълг. издание 2018 г., автор Акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999), руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на Русия. Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор) :::

::: „Духовната война и битка за нетленното наследство на предците ни продължава с пълна сила, тази война не е спирала хилядолетия и продължава и до днес. Защото тя е битката, която изпървом се губи или печели, а след това във видимото следват благополучие или робство.

Чуждопоклонниците  винаги ще преследват общобългарското дело на блаженопочившия Стефан Гайд, който, освен всички други благодеяния към българския народ, е и преводач и съставител заедно с брат си на сборниците древни документи „Тракийските Послания“ и „Тракийските Хроники“.

Защо е това Богоборство и омраза към Вярата на предците ни? Разбира се, защото „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“ като автентични документи развенчават напълно мита за изключителността на юдейското откровение, както и заблудата, че обожанието на Исус Христос е дело на някаква юдейска конспирация. Свещените текстове на тракийската духовна общност разкриват Богa Слово призоваван, поклоняем и почитан в Тракия преди своето въплъщение в Палестина. Неговото учение не е юдейско, нито мистерийната му практика е юдейска.

Разказът на Тракийските Свещени Писания проследява от начало създаването на човешката раса, етногенезиса на нашия народ, откъдето става ясно, че Бог Словото си има народ (това обяснява защо един от етнонимите ни е словени – хора на Словото) и това е българският род и народ – богарите, които говорят Божия език (също описано в текста), сияйните (на бохарски – траху, траки), древните царе-пастири, свещенодействащи между народите.“

(из „За ограбеното ни духовно наследство и Свещените Писания на траките“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Нашето население е коренно за района около Черно Море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писмено още преди Христа, на тях стъпва Българският език. Гърците наричали тази народност Велика Скития.

Това население е в основата на Българската държава. То получава Християнството още в първи век от н. ера и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство. Всъщност Кирил и Методий превеждат и транскрибират книгите, написани на предишната азбука.

И за Рим, и за Константинопол това е писменост на еретици, затова трябва да бъде легализирана. Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки...

Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи. Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешнополитически и геополитически причини.

Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели Християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров. Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България?“

(Проф. Асен Чилингиров, в-к „Монитор“, 23 юни 2007 г. в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен“) :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3281 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 19.08.2018 19:08
image

Тайната на Приятелството днес е скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели...

 

Днес за приятелите се мисли като за хора, които угаждат на нечии желания. А липсата на подобно угаждане се възприема като неприятелство. Проблемът – всички искат да използват другите за собствени цели и не желаят да се научат как да следват нечия „интерпретация“ за живота, ако тя не им носи печалба! Приятелите обаче не са за „лична консумация“.

 Неслучайно в Христовата Библия се открояват думите на Иисус Христос: „Вие сте ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“. Тази „заповед“ е може би най-ясното послание, че единствено следването на конкретна „интерпретация“ на живота и предаването ѝ сред близки и далечни кръгове се е считало от Христос за „приятелство“ с него. Затова и думите Му, че „няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятелите“, са ясно указание за това за кого се грижи Той днес – и защо не на всички помага еднакво.

 В най-общи линии, нагласата на съвременното човечество е човек да мисли за приятелите си като за такива, които следват неговите собствени интерпретации за живота. А това е поради дадената на човека „Свободна“ воля, която е ресурс за следване на духовни наставници и за самоопределяне, и поради тази свободна воля мнозина си харесват  „учители“ и „приятели“, с които имат сходни очаквания от живота. Мъдростта обаче говори за друг вид приятелство: „Приятелят на младоженеца стои да го слуша и се радва твърде много поради гласа на младоженеца“ (Йоан 3:29).

 В древността една много характерна черта за „приятелството“ е било общуването по време на гощавки. Идеята на тези гощавки е била задаването на въпроси за смисъла на живота и размишляването над различните отговори. Неслучайно една от пиктограмите на тракийското писмо –image(латинският идентификационен индекс по конвенционално приетата международна система на Gardiner е D47) – е разчетена по следния начин: „завет“, „договор“, „пакт за приятелство“, „мяра за мяра“, „вземане-даване“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано 1“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2006).

  Човек, който има много приятели, намира в това погубването си, но има приятел, който се държи по-близко и от брат“ (Притчи 18:24). Оказва се, че  „свободната“ човешка воля е дадена, за да се запита човек кого следва и чии думи изпълнява, тоест кой му е по-близък и от брат. В древността намирането на наставник с добро духовно учение се е считало за „духовно богатство“, а лисата на такъв – на духовна бедност и нещастие: „Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много“ (Притчи 14:20) и „Богатството притуря много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си“ (Притчи 19:4).

 Обратното е водело до падение и нещастие: „Не се мамете, лошите другари покваряват добрите нрави (Първо послание към Коринтяни 15:33). Гореспоменатото оригинално намерение за „пировете“ в древността е било по-късно променено от човешки страсти и от това време са събиранията, наречени „симпозиуми“, които са били просто ядене, пиене и разговори. И това е бил един от начините на хората да им бъде отнет ключът към истинското приятелство.

 Човешкият живот крие безброй „изненади“, обясненията за които официалната религия отдавна е пакетирала в термини и заповеди от вида „Не питай, Бог знае“, „Не слушай човеци, а само вярвай в Бог на небето“ и други подобни... Ако обаче си бил наречен „приятел“ от някого и животът ти се е променил именно поради следването на нечии други „стандарти“, които са интерпретации на конкретен човек, чрез когото си „чул“ (или „разбрал“) много духовни истини, как казваш „Не ми харесва какво ми говориш, аз си имам собствена вяра“?

 Това обяснява защо грехът на приятелите на Йов беше голям. Те използваха собствената „интерпретация“ за събитията в живота на Йов и Бог им се разгневява: „Гневът ми пламна, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов“ (Йов 42:7).

 Така че, Тайната на Приятелството остава скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели. „Бог общува интимно и е приятел само с тези, които са готови да приемат предизвикателството на Неговото водителство и привидното противоречие на Неговата Премъдрост“ (из „Тракийските Послания“).

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1608 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 09.07.2018 00:30

image

~:~:~ БНР Радио Варна ~:~:~

::: http://bnr.bg/varna/post/100981641/predstavane-na-kniga-trakiiskoto-pismo-dekodirano-v :::


::: Слушайте запис на срещата-разговор с автора на 5-та книга от поредицата Тракийското Писмо Декодирано – „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните”. :::

::: С Цветан Гайд разговаря Вяра Николаева ::: http://82.119.84.123/storage/RadioVarna/News/cvetan gaid.mp3
:::

::: Академик Цветан Гайд разказва за най-новите и сензационни открития на Института по Т-наука за Езика и Писмеността на богоизбрания ни народ. Познанието, преследвано от враговете на българите и човешкия род, сега ни разкрива Тайните, които движат света и събитията в него. Думите на Силата, съхранени в древните ни руни, имат мощта да ни направят отново народ на Славата и Словото, каквито са били предците ни. :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1465 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.06.2018 19:24
image

Ще дойде Видовден

 

Или как да разбираме Деня на Страшния Съд в българския фолклор според Метода Гайд

/от Красимир и Дияна Мерин/


В народната митология е останало поверието, че 15 юни е денят на „Страшния съд”. Този ден е наречен Видовден и в него всеки трябва да очаква справедливо възмездие за делата си.

Поверието се свързва с вярата, че (ангелът-Слово) Вида отсява истината от лъжата и дори и съдът да сгреши, този ангел идва на „Видовден“, за да получи всеки своята награда или наказание.

Дали това древно поверие на предците ни не е причината Темида – символът на истината и справедливостта, да е изобразявана от египтяните с меч и с щраусово перо в косата?

Поверието за Видовден е свързано с тракийската дума Маат“, която беше разчетена от Д-р Стефан Гайд като „Истината“, „Реалността на Видимото Слово“, „Законът на Природата“, а от Акад. Цветан Гайд като „Духовната Реалност зад всяко нещо“, „Вечната Истина. Навярно тази дума е залегнала в корена на термина „магистрат, а Темида се изобразява днес с превръзка на очите, везни в едната ръка и меч в другата, като олицетворение на човешката правда, която е сляпа за божествената правда Маат.

Според българския фолклор Видовден е преобраз на справедливата съдба над човешкото сърце, защото „Маат“ не е сляпа за онова, което човек мисли, говори и върши. Какво ни разкри в тази насока „Тракийското Писмо Декодирано“ за поверията на нашите предци – траките?

В текста от Плочката от Караново се наблюдава за пръв път опит за обожествяване на Царската Власт, която за да царува "с короната и жезъла на Правдата”. Тя изисква царят да е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, и да се е превърнал в човек с "Божествено Естество", т.е., да бъде измежду елита на Посветените... Фараонът в Египет бива коронован само след ритуалното поставяне на статуетката на Истината (Маат) да царува с него в тронната зала.“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано I“, 2006 г.)

Според запазените древни текстове, Maат е помощникът на Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца. Любопитното е, че името на Рамзес II (фараонът е бил считан от обикновените хора за наместник на Бог на земята – поверие, което през вековете се е изродило при злите фараони в обожествяването на фараона като самия бог), се е записвало и като „Узер-маат-ре“, а йероглифът за Маат (Истината“, „Правдата“) съдържа изображението за „перо“, което се свързва с Вечното (Божественото) Слово – image).

Според декодирането на името Озирис (което винаги се е превеждало така в класическата литература от Плутарх до наши дни, и е много близо до българската дума „озарен“), то се изписва като УС-ИРИС на тракийската погребална плочка от Точиларе и означаваВсемогъщият и Всевиждащ Исус“ (виж елегантния метод на декодиране на тракийската писменост на Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г.).

Излиза, че българското поверие за Видовден не е честване на „осъдените” а на търсещите промяна, за да не ги постигне възмездието.

Затова за нашите предци, Видовден е бил ден за напомняне на онези, които нехаят за делата си, че рано или късно злите намерения и мислите им ще „изработят” в тях и наказание. Затова и единствено в българските поверия, този ден се свързва и с поклонението към Слънцето”, което според трако-богарската вяра е Дион (Господарят) Исус, Слънцето на Душите.

Навярно това е причината вярата на предците ни в силата на покаянието да се свързва според фолклористите с ритуали за посрещане на деня в ранни зори за здраве и сила, или за простиране на чеиза от моми, за да бъде огрян от слънцето.

Подобни ритуали говорят за разбирането, че Видовден е ден за  просветление на човешката душа; ден за „гледане към слънцето“, за да се намери истината. Това е коренът и на поговорката за разпознаване на лъжливи думи, „Този като ти говори, гледай къде е слънцето.

Тъй като богарският (българският) език според Д-р Стефан Гайд е първоезика, от който са произлезли всички останали езици, коренът на думата „видя”, „да вида” е свързан с виждане или проглеждане за нуждата от промяна.

В някои балкански страни, учени-атеисти твърдят, че Видовден е ден за честване на някакъв Бог Виду (например, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска). Но в Чехия и Саксония съвсем директно се заявява, че това е денят на виждането, което прогонва слепотата.

По тази причина, „езичниците” – отхвърлили Божествената Реч на богарите – са свързвали през вековете Видовден със заклинания за здраве и благоденствие, тъй като са знаели много добре, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела!

Това навярно е и причината за появата на поговорки като Всяка коза на свой крак, но ще видим като дойде Видовден.../ Фрагменти от книгата „Шифърът на Гайд/

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд” :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2130 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.06.2018 11:19
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 204917
Постинги: 128
Коментари: 21
Гласове: 167